Лекция , часа, курс, онуп същност на методите на обучение
Изтегляне 24.34 Kb.
|
1 2
Тема 7 НУП|
Тема 7 НУП: МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕТО В НАЧАЛНИЯ УЧИЛИЩЕН ЕТАП (лекция 7, 2 часа, 1 курс, ОНУП) 1. Същност на методите на обучение Думата метод има гръцки произход (metodos) и буквално означава път, начин, способ за опознаване на действителността. В дидактиката методите на обучение се разглеждат като път, начин за осъществяване на учебната дейност. В по-разгърнат план методите на обучение се определят като съвкупност от регулирани съвместни действия на учителя и ученика, насочени към изпълнение на учебно-възпитателните задачи на образователната система. Методите на обучение осигуряват движението на учебно-възпитателния процес и последователно преодоляване на противоречията. ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Методите на обучение са съвкупност от целенасочени действия на учителя и учениците за постигане на определени образователни цели и задачи. При обучението в началното училище се използват както традиционните методи (разказ, беседа), така и интерактивните методи. В литературата по дидактика има много и разнообразни класификации на методите на обучение (Б. Есипов, М. Данилов, Т. Илина и И. Огороднков, М. Скаткин, И. Лернер, М. Махмутов и др., у нас – М. Андреев, П. Петров, Пл. Радев, Б. Господинов и др.). Една от разпостранените класификации на методите на обучение, която дава представа за съществуващото разнообразие от методи, както и за възможностите за тяхното функционално съвместяване е тази на Ю. Бабански. Той диференцира цялото многообразие от методи на обучение в следните големи групи (2, 181): 1) Методи за организиране и осъществяване на учебно-познавателната дейност: • словесни, практически; • индуктивни, дедуктивни; • репродуктивни, проблемно-откриващи; • за самостоятелна работа и работа под ръководството на учителя. 2) Методи за стимулиране и мотивация на учебно-познавателната дейност: • за стимулиране и мотивация на интереса към ученето; • за стимулиране и мотивиране на дълга и отговорността в ученето. 3) Методи за контрол и самоконтрол на ефективността на учебно-познавателната дейност: • за устен контрол и самоконтрол; • за писмен контрол и самоконтрол; • за лабораторно-практически контрол и самоконтрол. Тази класификация разкрива системата от методи, обезпечаваща взаимосвързаната дейност на учителя и учениците. Друга разпостранена класификация е тази на Д. Лордкипанидзе и Е. Голант, които приемат, че методите на обучение могат да се диференцират според източника на информация на: словесни, нагледни, практически. Това е една сравнително лесно приложима класификация и най-често се използва в работата на учителите. Интересна е класификацията на М. Махмутов, който прави опит за бинарно представяне на методите на обучение. Той разглежда две групи методи на обучение: методи за преподаване (информационно-съобщаващ, обяснителен, инструктивно-практически, обяснително-подбуждащ, подбуждащ) и методи за учене (изпълнителски, репродуктивен, продуктивно-практически, частично-изследователски, изследователски). У нас М. Андреев представя цялото многообразие от методи на обучение в следните групи: за представяне на учебния материал от учителя (разказ, обяснение, лекция), беседа, дискусия и обсъждане, работа с учебника и книгата, методи за изследване на действителността (наблюдение, демонстрация, моделиране), методи за непосредствено индиректно изследване (инструктаж, лабораторни работи), упражнение, подражателни методи. Изтегляне 24.34 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2