Лекция №1, 24. 02. 2011 тема 1 въведение в данъчната политика същност и субекти на данъчната политика в пазарната икономика


ТЕМА 4 ПОЛИТИКА В ЛИЧНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ



страница2/4
Дата11.01.2018
Размер0.72 Mb.
ТипЛекция
1   2   3   4
ТЕМА 4

ПОЛИТИКА В ЛИЧНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ


  1. Формиране на скала на прогресивния личен подоходен данък – опорни токи

  2. Обхват на данъчната основа при личния подоходен данък

  3. Алтернативи на прогресивния личен подоходен данък

    1. Прогресивен данък върху личните разходи за потребление

    2. Двойствен (дуалистичен) подоходен данък

  4. Плосък данък

    1. развитие на концепцията на Хол-Рабушка до наши дни

    2. прогресивен или регресивен е плоския данък

    3. ефекти на плоския данък върху пазара на труда


1. формиране на скала на прогресивния личен подоходен данък
T – приход от преки данъци

t – пределна ставка

Y – доход

lизбрания минимален доход за необлагаем минимум

α – ефективна данъчна ставка

1) Y нараства за много богати, високи доходи следователно α = t – правило на пропорцията. За да се постигне прогресия е необходимо α да изостава от t т.е. ще имаме справедливо подоходно облагане.

2) следващата опорна точка е избора на l

- приравняваме към минималната работна заплата

- потребителската кошница

- част от средния доход на страната.

Не е оправдано необлагаемия минимум да е равен на минималната работна заплата, т.к. тя представлява само 1 източник на доход за ФЛ, което е проява на груб фискализъм, тогава когато се облага минималната работна заплата или друг близък до нея доход с личен подоходен данък.

3) друг важен момент е първоначалната пределна ставка, с която се облага първия етаж на прогресията. Тя не трябва да бъде твърде голяма, като стъпката на прогресията, разликата между два пределни етажа, се увеличава с изкачването към по-горните етажи на скалата. Обикновено при формирането на скалата пределната ставка в последния облагаем етаж, трябва да е равна на ставката на корпоративния подоходен данък. По този начин се възпрепятства прехвърлянето на икономическа база от личния към корпоративния подоходен данък. Не е задължително чисто оптично да има много облагаеми етажи, което предполага сравнително тесни интервали на дохода, който се причислява към съответния облагаем етаж. Самото наличие на 8-9 етажа, които са облагаеми ни означава, че всички те се прилагат в практиката. По-добре е наличието на по-малко на брой етажи при по-широки подоходни интервали.

В условията на инфлация е добре да се индексират подоходните интервали на прогресията. Причината е, че доходите нарастват про-инфлационно, което е известно като „пълзене” на дохода към етаж с по-висока пределна данъчна ставка. Индексирането показва загриженост на политиците, хората да не плащат инфлационен данък, т.к. техните доходи се свиват в реално изражение при наличие на инфлация. Индексирането може да стане с индекса на потребителските цени, дефлатора на БВП или е възможно подоходните интервали да се конвертират в чуждестранна валута, която не е подложена на сериозна инфлационна обезценка.


2. обхват на данъчната основа при личните подоходни данъци

H – S (Haig – Simons) критерии – ставките варират между 1 и 7 процента.

Според този критерии личния доход е равен на сумата от текущите разходи на ФЛ и нетния прираст на имуществото или богатството му. Тук се включват всички възможни източници на доход и прави глобалната система на облагане възможна. Такава дефиниция гарантира неутралност в облагане на доходите от различните източници. Гарантира хоризонтална справедливост. Характеризира се с фисксализъм (апетит за данъци от страна на държавата и поставяне на нейните интереси над този на данъкоплатеца). В този критерии се включват и потенциално възможни условни доходи. Пример за това е т.н. „условна рента на собствените жилища”.

H – S критерия е много дискусионен.

1) оспорва се постигането на хоризонтална справедливост. Според съвременните икономисти е важно да се държи сметка за способностите, дарбите, усилията, които личността влага, за да изкара общия си доход.

2) от тези, които са последователи на оптималното данъчно облагане – според тях, ставките на личния подоходен данък трябва да са диференцирани според еластичността на предлагане на различните източници на доход. Там, където имаме нееластично предлагане на съответния доход, облагането трябва да е при по-висока ставка, а там, където предлагането на източника по-еластично ставката трябва да бъде по-ниска. Това обезсмисля глобалната система на лично подоходно облагане, която държи да се приложи една и съща ставка към различните източници на доход. Според привържениците на оптималното данъчно облагане, диференцираните ставки водят до по-голяма ефективност.

3) облага се само получения (реализирания) доход.

4) облагане на дохода от капитал, предвид мобилността на капитала като производствен фактор. Дохода от капитал се състои от: доход от дивиденти, доход от лихва, доход от капиталова печалба.



Доход от лихви – (у нас не се облага) – обикновено не се интегрира с останалите източници на доход, защото в повечето случаи той е освободен или се облага при източника със ставка, която е много по-ниска от пределната ставка, в която попада собственика му за останалите си източници на доход.

Разходите за лихви, които имат ФЛ – в намаление на дохода се отнасят лихвите по ипотечните кредити и тези по бизнес доход. Всички останали разходи за лихви са обект на облагане, т.е. те не се приспадат.



Капиталова печалба – държавата е усложнила малко облагането на капиталовата печалба на ниво ФЛ. Обикновено тя въвежда период от време за държане на съответния актив в портфейла на личността. Ако ФЛ продаде съответния актив след изтичането на този период, капиталовата печалба обикновено се освобождава или пък се облага при източника с пропорционален данък. Причината за по-лекото облагане на подобни капиталови печалби е, че за тях държавата смята, че са формирани без спекулативна цел. Притежаването им за дълъг период от време от личността води до инфлационна обезценка на дохода от капиталова печалба. Когато капиталовата печалба се облага с високи данъци, създава т.н. „заключващ ефект” на инвестициите в индивидуалния портфейл. Така се изкривява решението на инвеститора, кога да продаде, да се освободи от актива.

При капиталова загуба, тя може да се приспадне само от капиталова печалба, т.е. от същия източник – чл.13 на ЗДДФЛ



Лекция № 6, 21.03.2011

В рамките на относителната мобилност на труда, за да бъдат атрактивни все повече работодатели прилагат социални придобивки по наетите по трудов договор, както и наетите по договор за управление и контрол.

Социалните придобивки, които са в пари обикновено си считат като личен доход на своите получатели и се облагат при тях с личен подоходен данък. Социалните придобивки, които са в натура също би трябвало според критерия на Хейк и Саймънс да се опаричат и да се добавят към личния доход на техните получатели. В действителност в съвременното данъчно облагане те не се отчитат, като личен доход, макар че увеличават възможностите за текущо потребление и в определен размер от държавата спестяват корпоративен и др. съпътстващи данъци на получателя на тези придобивки. Ето защо подобно данъчно облекчение може да създаде повод за манипулация, като напълно облагаемия доход се „маскира” като социална придобивка в натура. (ваучери за храна до 60лв, застраховка живот до 60лв на месец, които се правят от работодател са необлагаеми).

Според критерия на Хейк и Саймънс, доходите независимо от какъв източник са трябва да се включват на нетен принцип. Това означава, че всички разходи за изкарване на доходите, трябва да се отнасят в намаление на последните. И т.к. физическите лица не са длъжни да водят счетоводство и приходната администрация не може да проследи действителния размер на разходите, обикновено се приема процент нормативно признати разходи.

В България за съжаление нетния принцип на Хейк и Саймънс не е последователно приложен. Няма възможност от доходите по трудов договор да се изкарат тези разходи.
3. Алтернативи на прогресивен личен подоходен данък

Това все още е една теоретична конструкция, която е обект на дискусия между практици и научни работници. За разлика от стандартния, при прогресивния личен подоходен данък се облагат само текущите разходи за потребление и не се облага нетния прираст на богатството. Данъчната му основа се формира на принципа на паричния поток. От всички входящи парични потоци, които не са свързани с текущото му потребление се изваждат разходи свързани с образование, квалификация, защото са инвестиция в човешки капитал; изваждат се и парични потоци, свързани с реални или финансови активи, които личността придобива; вадят се парични потоци за изплащане на кредити, главници, лихви; вадят се също така и даренията. Резултативно-остатъчния паричен поток, би следвало да съдържа само текущи разходи за потребление на ФЛ. Към тази данъчна основа се прилага Прогресивен данък върху личните разходи за потребление.


3.1 Прогресивен данък върху личните разходи за потребление

Този данък, за разлика от потребителските данъци (ДДС) не е реален, а персонален. Той запазва прогресивността при облагането, за разлика от други които са пропорционални.

Оценка на данъка върху личните потребителски разходи

1) този данък е благоприятен за спестяванията и инвестициите, т.к. облага само текущото потребление на личностите. Следователно допринася за брутното капиталообразуване в икономиката и за по-благоприятни перспективи за икономически растеж.

2) по-добра обезпеченост на капитала в икономиката, допринася и за повишена продуктивност на труда, което при равни други условия се свързва с по-големи разходи на ФЛ.

3) тъй като не се облага възвръщаемостта на активите, респективно инвестициите на ФЛ, те стават склонни да предприемат инвестиции с по-голям риск.

4) тъй като данъчната му основа е по-малка от прогресивния личен подоходен данък, ще трябва да се приложи прогресия с по-високи пределни ставки, за да се осигури практически неутрална реформа. Нарастване неефективността на данъчното облагане.

5) премахва се нуждата от корпоративен подоходен на данък, т.к. корпорациите не потребяват в смисъла на ФЛ.

6) прогресивния данък върху личните потребителски разходи натоварва по различен начин ФЛ през неговия живот. Счита се че много висока склонност за потребление имат хората на младини и старини. Той стоварва едно по-високо бреме в началото и в края на живота на ФЛ. По-облагодетелствани са лицата на средна възраст. Възрастните хора (пенсионерите) е възможно да бъдат и двойно обложени – на младини с обичайния личен подоходен данък, а след реформата и евентуалното възприемане на прогресивния данък върху потребителските разходи и с този данък.

7) тъй като този данък не облага възвръщаемостта на капитала на ФЛ към държави, които евентуално ще го приложат, ще се насочат капиталови потоци от други държави, които прилагат едновременно корпоративен и личен подоходен данък. Ето защо данъчната конкуренция може да формира коалиция от държави, които да настояват реформаторската държава да се откаже от прогресивния данък върху личните потребителски разходи.

8) събираемостта на този данък зависи от доброто партньорство между приходната администрация и банковата система на държавата. Самата банкова система трябва да има развита клонова мрежа и да изпраща ежемесечно информация за движението по сметките на ФЛ. В случай, че в държавата има склонност за плащане в кеш, то този данък няма как да се събира.
3.2. Двойствен (дуалистичен) подоходен данък

Има данъчна практика в скандинавските страни. Той разчита на диференцираното облагане на доходите от труд и дохода от капитал на ФЛ. Дохода от капитал се облага пропорционално с плоска ставка. Тя е избрана така, че да е близка по размер с другите две ставка – ставката на корпоративния подоходен данък и на пределната ставка от първия облагаем етаж на прогресията на личния подоходен данък доходът от труд се облага по тази прогресия. Въпреки диференцираното облаган, данъчната основа на дохода от труд и капитал е пределно широко формулирана. Идеята е да обхване всички възможни доходи с източник труд, респективно капитал. По този начин се търси неутралност в рамките на дохода от труд и доходността от капитал.

В данъчната основа на дохода от труд се включват: доход от заплата, премия,, хонорар, социални плащания, пенсии, трудовия компонент от бизнеса на самонаетите лица.

В данъчната основа на дохода от капитал влизат: дивиденти, лихви, капиталови печалби, ренти, доход от аренда, капиталовия компонент на фирмите на самонаетите лица. Този капиталов компонент се изчислява преди трудовия. Към балансовата сума на активите, респективно собствения капитал на фирмата се прилага т.н. възвръщаемост по подразбиране. Това е един лихвен процент, който съдържа в себе си възвръщаемост от относително безрискови инвестиции, увеличени с надбавка за предприемаческия риск. Всичко останало, което надхвърля капиталовия компонент във фирмата се счита като трудов компонент и се облага с прогресивен личен подоходен данък.

Най-големият дефект при дуалистичния данък е т.н. „прехвърляне” на доходи от труд към доходи от капитал. (income shifting). Всички данъчни стимули, които се прилагат са към дохода от капитал.
4. Плосък данък

По отношение на ФЛ, плоският данък ще облага само дохода от трудово правоотношение, като се премахват всички данъчни стимули и остава единствено необлагаемия минимум. За всеки долар превишение над необлагаемия минимум се прилага 19% ставка. При фирмите плоският данък се явява данък от типа на данък върху паричния поток. Всички входни парични потоци от продажби на местния и на международния пазар и от ликвидация на активите се намалява с изходящите парични потоци за суровини, материали, компенсации на наетите лица. Към изходящите парични потоци се прибавят и разходи по внос.

4.1. предлагания от Хол - Рабушка плосък данък прилича на ДДС, но за разлика от европейския, който прилага на принципа на дестинацията, т.е. там където се е състояло потреблението им. ДДС облага по принципа на произхода на стоката. На практика плоският данък е данък върху потреблението.

Доходност на частния сектор = C+I - приходен метод

Доходност на частния сектор = W+DA+P+D+R - доходен метод

C+I = W+DA+P+D+R C = W(ФЛ)+DA+P+D+R-I


C – потребление I – инвестиции

W – компенсация на наети лица DA – амортизационни отчисления

P – печалба D – доходност от дивиденти R – възвръщаемост

Бремето от труд и капитал щи е по-леко върху финансовия сектор, отколкото, тези от реалния.

1) това е потребителски данък;

2) не облага инвестициите и по-специално нетния им прираст;

3) има много широка икономическа база спрямо сегашния корпоративен данък следователно е възможна много по-ниска ставка;

4) облагодетелства новосъздаващи се фирми или фирми с активна икономическа дейност;

5) тежи по-малко на фирми, които разчитат основно на ДНА, в сравнение с тези разчитащи на ДМА;

6) неравномерно разполагане на данъчната тежест между финансовия и реалния сектор в икономиката. Финансовият сектор е облагодетелстван;

7) постига неутралност при облагане на източниците на финансиране на фирмата. Няма деформации спрямо финансовата политика на фирмата;

8) фирмите са безразлични по отношение на това дали да се корпорират или не;

9) ФЛ плащат данък върху дохода от труд, като са премахнати всякакви данъчни стимули с изключение на необлагаемия минимум, т.е. удобство и прозрачност на облагането;

10) САЩ се снабдяват с ДДС по принципа на произхода – облага се износа, а не вноса.



Лекция № 7, 24.03.2011

непроведена

Лекция № 8, 28.03.2011
4.2. Прогресивен или регресивен е плоският данък
Ар – необлагаем минимум на прогресията

Af – необлагаем минимум на плоската ставка



В точката на безразличие плоският данък може да бъде толкова прогресивен, колкото обществото и политиците желаят неговата прогресивност или регресивност зависят от избора и съгласуването на два параметъра по между им. (необлагаем минимум и избора на плоска ставка). В случай, че обществото държи на справедливостта, а следователно и на прогресивността на плоския данък, той би следвало да има по-голям необлагаем минимум в сравнение с прогресивния. Съответно плоската ставка, която се избере би трябвало да е равна или по-голяма на пределната ставка от предпоследния или последния етаж на прогресията. Тогава се изостря и запазва прогресивността на плоския личен подоходен данък
4.3 Ефекти на плоския данък върху пазара на труда.

Поведенчески ефект на плоския данък , Заметващ подоходен ефект на плоския данък – Всеки един данък поражда два ефекта. Тези два ефекта са заместващ и подоходен и те действат едновременно или успоредно. Заместващият ефект се свързва с данъчното изземване за допълнителна единица доход. Обикновено той се свързва с пределната ставка, точно тя показва какво е изземването на единица доход. Чисто графично заместващия ефект се изразява с наклона или ъгъла, който се сключва от допирателната към графиката в произволно избран доход с положителната посока на абсцисата. При плоския данък наклона е постоянен за дохода, превишаващ необлагаемия минимум. При увеличаването на данъка се увеличава изземването на всеки 100лв. доход, в резултат на което това намалява предлагането на допълнителни часове труд, увеличава се търсенето на свободното време от труд(почивката), тъй като нейната цена (на почивката) намалява. Ето защо говорим за заместване на труда с почивка или свободно време. Подоходния ефект се свързва с ефективната данъчна ставка и показва какъв е размера на общото данъчно изземване. При увеличаване на данъчното изземване, общия разполагаем доход на индивида намалява. Това го кара да предлага допълнително труд за да бъде след-данъчния му доход (разполагаемия му доход) същия, както преди увеличаването на данъка.

При доход заместващия ефект на плоския и прогресивния личен подоходен данък са равни, т.е. пределната ставка на прогресията е точно колкото плоската ставка. Решението да се участва повече на трудовия пазар идва от подоходния ефект след удържане на плоския данък, лицето остава с по-малък разполагаем след-данъчен доход отколкото е бил при прогресивния данък. За да навакса тази загуба, той ще участва по-активно на трудовия пазар.

При доход Y2 При доход Y2, подоходния ефект на плоския и прогресивния данък е еднакъв и решението за участие или не на трудовия пазар се взема от величината на заместващия ефект. Допирателната към графиката на прогресията в пресечната точка съответстваща на доход Y2 сключва по-голям наклон от плоския данък. Това означава, че пределната ставка на прогресията при Y2 е по-голяма от плоската ставка за същия доход, следователно заместващия ефект на плоския данък ще мотивира хората с доход Y2 да предлагат повече труд. Подоходния ефект на плоския данък демотивира хората с доходи по-големи от Y2 да участват на пазара на труда. Заместващият ефект обаче на плоския данък ги мотивира да участват на пазара на труда, тъй като пределната ставка на прогресията е по-голяма от плоската ставка за доходи по-големи от Y2. Ето защо изхода/крайния резултат за пазара на труда е неясен и зависи от това кой от двата ефекта (заместващия или подоходния) е по-голям. Това се определя емпирично и не може да се каже какъв ще е крайният ефект.



Подоходен

интервал

Подоходен

ефект

Заместващ

ефект

Краен

ефект

0 – Аp

Няма промяна

Няма промяна

Няма промяна

Ар – Аf

Демотивиращ

Мотивиращ

Неясен

Аf – Y1

Демотивиращ

Демотивиращ

По-малко участие

Y1 – Ya

Мотивиращ

Демотивиращ

Неясен

Yα – Y2

Мотивиращ

Мотивиращ

Повече участие

Над Y2

Демотивиращ

Мотивиращ

неясен


ТЕМА 5

ОСОБЕНОСТИ НА ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРИ НЕКОРПОРИРАНИЯ БИЗНЕС


  1. Некорпорирания бизнес – труден за данъчно облагане ?

  2. Цели на данъчната политика към некорпорирания бизнес.

  3. Форми на облагане на некорпорирания бизнес, прилагани по света.

  4. Предимства и недостатъци на данъчната политика към некорпорирания бизнес.

  5. Облагане на некорпорирания бизнес у нас

В закона за малките средни предприятия се дава характеристика на микро, малки и средно големи фирми.

Микро фирма – до 10 души наети и год. Оборот – 3,9млн евро.

Малка фирма – от 11 до 50 души, балансово число на активите до 19,5млн евро у нас.

Средно голяма фирма – от 50 до 250, до 84млн лева активи, оборот до 87,5млн лева.
Съществува липса на мотивация от приходната администрация да осъществява контролно-ревизионни дейности при този многочислен сегмент от данъкоплатци. Това увеличава административните й разходи при ниска или несигурна възвръщаемост. Освен това, около 1% от фирмите е изчислено че плащат 51% от данъчните приходи у нас. Това допълнително демотивира приходната администрация да прилага традиционните форми на данъчно облагане към некорпорирания бизнес. Тъй като той не разполага със сериозен пазарен дял или пазарна власт не е в състояние да прехвърля разходите си за данъци чрез цените на своята продукция на крайните потребители (фирми или индивиди). Ето защо данъчното бреме на тази категория данъкоплатци е за сметка на намален марж на печалбата и намалени надценки.

Известно е също така връзката между размер на фирмата и данъци – обърнато U причината е, че фирмите с по-голям размер са въвлечени в данъчно планиране и съумяват да отбягнат легално данъците си, докато фирмите с по-малък размер са въвлечени в укриване, което е нелегитимно и създава риск и несигурност за бизнес средата, в която те функционират. Ето защо е изчислено, че средната продължителност на съществуване на пазара на фирми, които са микро или малки са между 3 или 5 години, което е много малко, в сравнение с големи фирми. Тези фирми по принцип се нуждаят от специално отношение в данъчното облагане поради затруднения си достъп до ликвидност, която би се влошила допълнително от високо данъчно бреме. Ето защо по-голямата част от сенчестата икономика е населена от малки, семейни и еднолични фирми. Заради това те са „hard to be taxed” (както казва Мъсгрейв).


2. Цели на данъчната политика към некорпорирания бизнес. - Съществуват краткосрочни и дългосрочни цели на данъчната политика към тях

Дългосрочната цел е да се създаде данъчна култура и данъчно съгласие, когато тези фирми станат средно големи и големи, те да бъдат подготвени да боравят като изрядни данъкоплатци със стандартните форми на данъчното облагане. В краткосрочен план не е за пренебрегване необходимостта от изваждането им на светло, което подобрява събираемостта и осигурява допълнително данъчни приходи от тях за бюджета. При осъществяването на целите на тази данъчна политика се спазват две ограничителни условия:

1) Да не нарастват прекомерно много разходите им за данъчно съгласие (регресивна природа имат тези разходи, на тях ще тежат повече при всички случаи);

2) Да не нарастват прекалено много административните разходи на държавата, предвид многочислеността на този сегмент – данъчно-задължени лица. Ето защо към тях се възприема преходен тип политика, при която доминира административното, а не безобложното облагане. Това означава, по външни белези или характеристики приходната администрация прави опит да определи данъчния капацитет на тези данъкоплатци. Това облагане е известно в литературата като „облагане по подразбиране” или „облагане по презумпция”.

3. Форми на облагане

1) патентно облагане - спада в данъкоподобните форми, но след 1998г. той е данъчна форма. Патентното облагане представлява на практика фиксирана сума, диференцирана по занаяти, професии или икономически дейности, която би следвало да замести всички останали данъчни форми. По този начин се спестяват разходи за данъчно съгласие, има прозрачност и предвидимост за данъкоплатеца. Той е в състояние оптимално да използва производствените си фактори за да „избие” патентния данък възможно най-скоро. Всички доходи или обороти след това се облагат с нулева пределна ставка, което означава липса на свръх данъчно бреме (ефективност на облагането). Патентния данък е диференциран според капацитета на потреблението, респективно търсенето. За да бъде правилно определен като годишна сума се изисква много добра комуникация и връзки между приходната администрация и занаятчийски, респективно браншови камари. Това са едни организации, които са на самите данъкоплатци.



Лекция № 9, 04.04.2011
2) Фиксирана сума на производствен фактор, измерен в натурално-веществени показатели - Подобно облагане съди по натурално-веществени показатели за данъчен капацитет на фирмата.Това са брой наети лица, търговска, складова площ,брой уреди. След като се „избие” данъка всеки допълнителен доход или оборот се облага с нулева ставка и няма т.н. „свръх данъчно бреме” след избиване на данъка. Наличието на голям брой производствени фактори ни означава че фирмата разполага с достатъчно ликвидни средства за покриване на данъка.
3) Облагане въз основа на стойностни показатели – нужно е водене на счетоводство. Стойностните показатели могат да се диверсифицират и да се въведат в таблица с прогресия и интервали. При показателите за оборота е решаващ за платежоспособността на търговците и се слага данък продажби.

  • По декларирания от данъчно задълженото лице (стоко)оборот: данък продажби - може да се диференцира според вертикалната справедливост, ефект на снежната топка и раздуване на цените при свързани в производствено-технологично отношение предприятия. Стремеж към вертикална интеграция;

  • Според декларираното балансово число на активите или тяхната възвръщаемост – неефективни данъци, данъци върху капиталовите запаси, пречат на естествения органически растеж, склонност към манипулиране на счетоводните данни, допълнителни разходи за данъчно съгласие; по-сложни за администриране, нужни са допълнителни административни разходи от приходната администрация.

4) Облагане по договаряне – прилага се в страни с добри пазарни традиции: данъчно задължените лица избират по кой начин да се облагат – по презумпция или обичайния



  • Ако изберат – между 3-5 години е валиден изборът им; спестяват се разходи на приходната администрация, независимо от развитието на финансово-икономическото положение на данъчно задължените лица;

  • Маркетингов/индивидуален подход към дребния бизнес – право да избира по-поносимата опция за данъчно облагане;

  • Преговори между представители на данъчно задължените лица и на приходната администрация – прозрачност, опасения за конфликт на финансови интереси и корупция се отхвърлят. Тачшив – израелски данък в/у дребния и семеен бизнес

5) Въвеждане на данъчни “прагове” – приложимо и у нас при задължителните осигуровки и при новия туристически данък, когато последният се отнася за малки (семейни) хотели. Когато туристическият данък, платен на общините през годината, е по-малък от 30% от данъка, определен при пълен капацитет на местата за подслоняване, разликата до 30% се внася до 1.03. на следващата календарна година от данъчно задължените лица.


Разликата за довнасяне:

Р = (РД . ПК . Д. 30%) – ДД, където:

Р – разликата за доплащане на ТД;

РД – размер на данъка (варира между 0,2 – 3,00 лв.);

Д – брой дни годишно;

ДД – дължим данък


Онези, които са внесли повече от 30% - туристическият данък не им се възстановява от общините; Дублира се патентен и туристически данък за малките (семейни) хотели
Патентен данък в България

Характеристики на патентния данък у нас

  1. Въведен в края на 90-те по настояване на МВФ заради огромната сенчеста икономика у нас.

  2. Обединява двата типа облагане по презумпция – фиксирана сума, приближение на потенциалния доход + облагане, базирано на производствения капацитет (на капацитета на предлагането)

Пример: Заложни къщи – от 3000 лв. до 28 000 лв.; Фитнес центрове – 1,5-4 лв./кв.м и от 300 до 840 лв. /фитнес уред

  1. Диференцира между 40 броя отделни ИД, професии, занаяти, възможна е диференциация вътре в рамките на една група данъчно задължени лица;

  2. Субекти – ФЛ, вкл. ЕТ, извършващи патентни дейности. Последните се регламентират в ЗМДТ от 2008 г. насам.

  3. Патентът замества почти всички данъци, с изключение на данъците върху разходите, данъците при източника (ЗКПО), ЗО, туристически данък (от 2011 г.).

  4. Няма изборност като опция за данъчно задължените лица;

  5. Условията за приложимост на патента са:

  • Оборот за предходната година до 50 000 лв.;

  • Няма ДДС регистрация на общо основание;

  1. Излизане от облагането по презумпция – ако през текущата година някое от двете условия не се спазва.

  2. Започва плащане на обичайния ЛПД от началото на тримесечието, през което условията за патентен данък са били нарушени

  3. Усложнено облагане с патент


Облагане с патент

  1. ОС може да определи различни патентни данъци за една и съща дейност в различни населени места дори и те да са от една община;

  2. Фактори, от които зависи решението на ОС – местоположение на населеното място, вид – дали е с национално или местно значение, брой население, стопанско значение, икономическо състояние на населеното място, сезонност или не на дейността и пр.;

  3. Данъчни стимули – опростени спрямо тези при личен подоходен данък, лесни за разбиране и прилагане от данъчно задължените лица:

  • лица с над 50% загуба на трудоспособност – 50% намаление на патентния данък, ако работят лично и нямат други наети през годината;

  • Извършват лично през цялата година 2 или 3 вида патентна дейност, заплащат данък само за дейността с най-висок патентен данък; При повече от 3 дейности няма облекчение;

  • Пенсионери, които извършват една патентна дейност лично и не наемат други - 50% намаление;

  • Ако използват РМ за обучение на чираци – 50%от патентния данък за РМ

  1. Декларации и внасяне:

  • До 31.01. на текущата година – информира се приходната администрация за всички обстоятелства от значение за определяне на патентния данък;

  • Ако започват след тази дата – веднага преди това;

  • Последващи декларации – само ако има променени обстоятелства от значение за размера на патентния данък; в 7 дни след настъпване промените;

  1. Внасяне на ПД:

  • до 31.01. – първа четвърт от патентния данък. При плащане на годишния размер изцяло – 5% отстъпка от последния;

  • До 30.04. – втора вноска;

  • До 31.07. – трета вноска;

  • До 30.11. – последна вноска.

  1. Бенефициент на патентния данък – общината, където се намира обектът с патентна дейност. Ако такъв няма или няма постоянно място, в общината по адрес на местоживеене на ФЛ/ЕТ;

  2. Патентния данък не замества задължителните осигуровки за лицата, упражняващи патентни дейности;

  3. Като самоосигуряващи се те плащат авансови осигуровки върху месечен осигурителен доход, избран между минималния и максималния осигурителен доход;

  4. През 2011 със ЗДБ бяха въведени минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица според облагаемия им доход от 2009 г.:

  • 420 лв. При облагаем д-д до 5400 лв;

  • 450 лв. , ако облагаемият доход е 5401 – 6500 лв.;( 2009 г.);

  • 500 лв. , ако облагаемият доход е 6501 – 7500 лв.;

  • 550 лв., ако облагаемият доход е над 7500 лв.;

  • Максималният осигурителен доход е 2000 лв.;

Тези самоосигуряващи се лица, доизравняват осигуровки в края на годината за НОИ, ДЗПО и НЗОК в зависимост облагаемия им доход през годината. Облагаемият доход на свой ред се определя по различен начин:

  • В зависимост статута на патентната дейност:

  • като собственик на ЕТ;

  • като лице на свободна професия;

  • ФЛ, различно от споменатите.

ИЗВОД: Сериозни разходи за данъчно съгласие само по повод осигуряването на патентните лица, ако наистина желаят да са изрядни данъкоплатци.
Облагане на ЕТ:

  1. Ако те извършват патентна дейност – облагане по презумпция;

  2. Ако извършват други дейности, облагани с алтернативни на КД данъци;

  3. Ако извършват стопанска дейност като ЕТ – облагане по общия ред – с плосък ЛПД;

  4. При тях има завишено данъчно бреме предвид ставката им – авансово и годишно с 15% ЛПД;

Така доходът от ЕТ на практика се изважда от глобалното облагане на личните доходи и се облага по-различно; Причината е относителната немобилност на капитала на тези данъчно задължени лица и големият им брой у нас. Облагането има двойствен характер, твърде усложнено е, извършват се сериозни разходи за данъчно съгласие спрямо размера и “възрастта” на тези данъчно задължени лица. Облагаемият доход на собственика на ЕТ се формира според правилата на ЗКПО – счетоводният ФР се коригира със суми в увеличение/ намаление до данъчна печалба

  1. При ЕТ облагаем доход = данъчна печалба;

Едва тук започва ЛПО по общия ред. Собственикът на ЕТ е приравнен на ФЛ, за да ползва данъчните стимули

  1. Задължителни осигуровки:

  • Текущо за 2011 г. има право да се осигурява на минималния осигурителен доход в зависимост декларирания през 2009 г. облагаем доход;

  • Годишно – доизравнява за Пенсии, ДЗПО, НЗОК върху фактическия си облагаем доход.

  1. Формиране на годишната ДО:

  • Тя може да се намали с до 10% от данъчната основа с лични вноски за допълнително доброволно пенсионно и социално осигуряване и с още до 10% - доброволно здравно осигуряване/застраховка “Живот”;

  • Няма право да ползва облекчение за лихвите върху първите 100 000 лв. от ипотечния си кредит;

  • При документално доказана загуба на работоспособност над 50%, може да приспадне целия/остатъка до 7920 лв., ако го е ползвал при други източници на доходи през годината;

  • Разликата между направените осигуровки за закупен осигурителен стаж и тези, които е ползвал като данъчно облекчение във връзка с други източници на доходи.

Така получената разлика подлежи на личен подоходен данък – 15%.

  1. Следи се стриктно за разделяне имуществото на ФЛ/семейството му от имуществото/активите на фирмата на ЕТ;

  2. В случай, че се прехвърлят лични вещи, те следва да се осчетоводят по цената на придобиването им, документално доказана;

  3. Ако става дума за амортизируем актив, върху него се начислява амортизация според нормите в ЗКПО;

  4. Ако впоследствие активът се върне обратно като вещ на ФЛ, се приема, че той е бил продаден и приходът се определя по пазарна цена. Определя се облагаем доход от “продажбата” му. Облагаемият доход от фиктивната продажба на актив/вещ при обратното й връщане в имуществото на собственика/семейството му е:

  • За амортизируем актив – разликата между цената на придобиване и данъчната му стойност;

  • За останалите вещи – разликата между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на вещта.



Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница