Осигуряване на самоосигуряващите се лица и морските лица I. Самоосигуряващи се лица



Дата28.02.2022
Размер13.41 Kb.
#113639
ТипКодекс
Осигуряване на самоосигуряващите се лица и морските лица
Свързани:
Неозаглавен документ

Осигуряване на самоосигуряващите се лица и морските лица
I. Самоосигуряващи се лица

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).


1. Лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация са:


За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:


На основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;


За която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
Като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2. (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)
2. Задължение за осигуряване на самоосигуряващите се лица:

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).


3. Регистриране начало на трудова дейност от самоосигуряващите се лица:


Самоосигуряващите се лица са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).


Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2.


4. Социални рискове, за които се осигуряват самоосигуряващите се лица:


Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“, чл. 4, ал.3 от КСО). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).


5. Определяне видът на осигуряване на самоосигуряващите се лица:


Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).


В случаите, в които самоосигуряващите се са подали декларацията за започване или възобновяване на дейността си след регламентирания седем дневен срок, те се считат за осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.


6. Срок, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си:


Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).


7. Осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия:


Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ). За самоосигуряващите се, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2 (декларацията по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност).


8. Срок за внасяне на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица:


Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.


Ежемесечните осигурителни вноски могат да се внасят върху избран осигурителен доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен размер на осигурителен доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 2 от КСО).


Минималният и максималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 9 от ЗБДОО за 2020 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е определен в размер на 610 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3000 лв.


9. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват повече от една дейност като самоосигуряващи се:


Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).


Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.


10. Авансов осигурителен доход на регистрираните земеделските стопани и тютюнопроизводители, които упражняват и друга дейност като самоосигуряващи се:


Когато регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители извършват и друга дейност като самоосигуряващи се, те не могат да внасят авансовите си вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход, върху който трябва да се провежда осигуряването в тези случаи трябва да бъде не по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).


Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност през 2020 г. е 420 лв.


11. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, които упражняват дейност и по трудово правоотношение:


Ако самоосигуряващите се лица се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:


доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;


доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
осигурителният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход от 3000 лв. (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
12. Осигуряване на самоосигуряващите се, които работят без трудово правоотношение, независимо от дейността, за която са регистрирани:

При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).


13. Периоди, за които самоосигуряващите се лица не се осигуряват:


Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).


14. Осигуряване на самоосигуряващи се лица, осигурени само за фонд “Пенсии” за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст:


Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.


15. Определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица:


Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Облагаемият доход от упражняваната трудова дейност като самоосигуряващо се лице помесечно се определя, като общият му размер се раздели на броя на месеците, през които лицето е упражнявало дейност, независимо от броя на отработените през месеца дни. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. (чл. 6, ал. 9 от КСО; чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).


Окончателният размер на осигурителния доход за 2019 г. ще се установи въз основа на данните, декларирани до 30 април 2020 г. в справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2019 г. Самоосигуряващите се лица, направили избор за промяна на осигуряването си от ДЗПО в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване на основание чл. 4б от КСО, внасят осигурителни вноски с увеличен размер (с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд) за фонд “Пенсии” по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, така и по чл. 6, ал. 9 от КСО.


При деклариран по-висок осигурителен доход в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от авансовия доход, върху който са внасяни авансово през годината осигурителните вноски, лицето дължи довнасяне на вноски върху разликата в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и/или увеличената осигурителна вноска за фонд “Пенсии” за лицата направили избор по чл. 4б от КСО и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация (промяната в чл. 6, ал. 9 от КСО).


16. Удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващите се лица:


Съгласно изречение трето от § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.


Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, по чл. 6, ал. 8 от КСО. Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.


ТП на НОИ издава осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица, започнали дейност до 30.06.2015 г., в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски (чл. 7, ал. 1, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). В сила от 01.07.2015 г. чл. 7 е отменен.


Осигурителният стаж и доход на самоосигуряващите се лица, осигуряването, на които е започнало след 01.07.2015 г. се установява въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ.


Осигурителните книжки се заверяват за периодите на осигуряване до края на 2015 г.


Самоосигуряващите се лица вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 за съответната година следните данни:


- в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж.


За самоосигуряващите се осигурени за общо заболяване и майчинство, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които се зачитат за осигурителен стаж се вписват на гърба на лист едно и две от осигурителната книжка. Работните дни от посочените периоди се пренасят в колона 2 на лицевата страна на лист 1 и 2 и се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж.


- в колона 3 – избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителни вноски;


- в колона 5 – размерът на осигурителната вноска в % в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващите се лица – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;


- в колона 7 – окончателен размер на осигурителния доход. Вписва се помесечно окончателният размер на осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход включва дохода, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски през годината, и дохода, върху който са довнесени осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – включително дохода, получен за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран самоосигуряващият се.


В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО.


За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г. в колона 5 на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се вписва доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както следва:


за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - размерът на паричното обезщетение, получено от самоосигуряващите се лица от средствата на държавното обществено осигуряване, върху което е внесена осигурителна вноска;


за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2006 г. – размерът на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица.
За времето след 31 декември 2006 г. доходът, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица, се взема служебно от информационната система на НОИ при пенсиониране и не се вписва в осигурителните им книжки.

Заверяването на осигурителните книжки се извършва при наличие на данни за внесените осигурителни вноски в информационната система на НОИ.


За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1 от НПОС). За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ (чл. 41, ал. 1, изр. трето от НПОС).


II. Осигуряване на морските лица


1. Социални рискове, за които се осигуряват морските лица


Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица.


Осигуряването възниква от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).

2. Осигурителен доход


Морските лица се осигуряват върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.


За 2020 г. минималният месечен осигурителен доход е 610 лв., максималният месечен осигурителен доход е 3000 лв.

Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда.


Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

Осигурителните вноски на морските лица се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.


Морските лица не определят окончателен размер на осигурителния си доход в това си качество. За тях окончателният размер на осигурителния доход е равен на дохода, върху който са внесени осигурителните им вноски през съответната календарна година.


3. Осигуряване, когато морските лица упражняват трудова дейност и на други основания


Когато морските лица получават доходи и от други дейности по чл. 4 от КСО, осигуряването е върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:


доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;


доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
осигурителния доход като морски лица;
осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
доходи за работа без трудово правоотношение.
4. Зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход


Съгласно чл.9, ал.1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на морските лица се зачита времето, за което са внесени дължимите от тях осигурителни вноски. Осигурителният стаж и осигурителният доход на тези лица се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за осигуряването им се подават с попълнен код 92 в т. 12 ”Вид осигурен” на декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите. Когато няма данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителният стаж и доход на морските лица се установяват с удостоверения обр. УП-2 и УП-3.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница