Литература " Друг може би щеше да ви каже:"Покръстете ме!" а аз казвам: "

Елементи на сватбена и предсватбена обредност участват в много от календарните празници²⁵. Зелените празници и Еньовден са пропити от любовно-еротичното осмисляне на ставащото в природата. По майските и юнските празници се играе на “стадо” - нещо като славянски вариант на сюжета “сатир и нимфа”, обредна игра, за която пишат и чешкият летописец Козма (с християнски укор) и полския мегалетописец Ян Длугош. Правят се тайни обяснения в любов и предизвестия за сватба със забождане на т.н. “maje” или „maina brama”(майска порта) – украсени със зеленина дръвчета - в двора на момината къща. По Еньовден, когато триумфират всички плодоносни и магически сили на природата, момите за женене образуват танцов кръг и в своите песни молят Св.Йоан за гореща любов и благополучна женитба, с гадателна цел пускат венци по водата. Момците се стараят да покажат силата и чувствата си, скачайки през огън, понякога огъня прескачат любовните двойки. По Еньовден се отвличат девойки, недадени доброволно, както представя и Юзеф Крашевски в романа си “Стара приказка”. На зимния празник Св. Андрей (покровител на любовта и женитбата, на гр. “андрос” значи мъж) се извършват любовни гадания с восък, наречени “анджейки” – описани от Марчин Белски през 16 век. Любовно-съкровеното и миролюбивото не веднъж е определяно като характерна славянска черта. Мицкевич в една от своите парижки лекции по славянски литератури (21.І.1843г.) пише,че славянинът се отличава преди всичко с “онзи пламък на духа, с чувството на любов, което с пълна сила струи от неговия бит и обичаи, с обичта си към поезията и песента, с гостоприемството си. Никой не би могъл да тласне такъв народ към някаква кръвожадна теория.”

Както определя Р. Иванова сватбеният обред е обред на прехода, инициационен обред²⁶ (същност, която засяга генезата му по посока към приказката, тя също тайно “инициира” героя си). Булката и женихът сменят социалния си статус, преминават от индивидуално към семейно съществуване и най-важно – те пресътворяват света, който винаги се създава отново между двама, които се обичат и събират, а сватбата би трябвало да се основава на любов. На тях им предстои да станат едно и да осъществят тайнството на зачеването. Обредът обкръжава със защитни и благовестяващи текстове и действия това тайнство, сватбата носи своята друга, висша реалност, в която човекът се посвещава в своята значимост, осъзнава своята голяма и уникална роля на Създател и може да възвести радостното ликуване на обновяващото се съществуване. Трябва да отбележим, че при политическите и династични бракове, когато бракът урежда политически отношения, любовният съюз между женещите се е заместен от политическата “любов” между държавите, т.е. сватбеният код се политизира.

Да вдигнем завесите над полската фолклорна сватба и да видим какво ще ни покаже тя. Като пословичен израз, означаващ пищност и многобагреност на празничното веселие се е утвърдил “краковска сватба” (“krakowskie wesele”), рисувана от Влоджимеж Тетмайер, но във всяка една от основните полски области сватбата разкрива своето пиршествено изкуство.

Времето на сватбите е обикновено в тези сезони, в които свършва кипежът на основната селскостопанска работа. Оскар Колберг привежда уточнения от “Archiw domowy” на Войчицки, където се казва, че обикновено полската сватба се прави “след сеитбата, прибирането на картофите и чистенето на зелето, които са основна прехрана за селяните през зимата”²⁷. Подготвя се съгласуване на волята на младите и техните роднини. Общото време за подготовката и провеждането на сватбата трае около 17 дни според този източник. Сватуването (“swaty”, “zmówiny”) се прави в четвъртък, тогава сватбата се подготвя като “сделка” между родовете на младоженците, после сватовете започват да канят гости (“zaprosiny”), в събота вечер е “славянската серенада” - сватбеното заричане и уговаряне (“zrękowiny”) на младоженеца, а сватбата се прави две седмици след това в неделята. Освен в есенния цикъл, сватбата може да се разполага и във времето между Нова Година и Великия пост и в някои случаи се нарича “Gody”, както са именувани новогодишните дни.

Това е обред многоезичен, той използва изразителната сила на няколко художествени кода²⁸ – действено-драматичен, текстови, музикален, сценографичен, трапезен, сформира пищен и емоционален празничен спектакъл със сложен сценарий, “сватбена драма”²⁹, която наследява древния модел на сватбената мистерия, криеща тайната на зачатието. Сценарият “раздава” точно определени обредни роли с приета логика на обредно действие. Във връзка с това възниква и въпросът за въплъщението³⁰ на автентичните лица в сватбени персонажи. Ние считаме, че такова въплъщение-игра има, но тя се осъществява на сакралното равнище на обреда, а не на принципа на отделилото се от него театрално изкуство. Обредът дава възможност за уникално, лично участие и изява в рамките на образеца и повтарящото се.

Обредните роли са индивидуални и групови, най-общо участниците се разделят на две групи, свързани с женската и мъжката страна. Женихът води своята мъжка дружина (“drużbowie”), която трябва да отвоюва и вземе булката (сватбата разкрива своите воински аспекти). Булката е заобиколена от женската група (“druchnie”) – девойките участват в месенето на кравая (с брашно от седем крини), в разплитането на косите - докато разплитат косите и, тя седи върху нощви (“na dzieży”), обреден елемент, който чрез зърнената символика извършва благословия за плодовитост. Другарките на булката участват още в плетенето на венеца и правенето на сватбеното дърво, в украсата и обличането, в скриването и в изпращането на булката. Мъжки участник от женската страна на този етап е Братът³¹, който е нейният опекун и трябва да я предаде на жениха.

Булката и Женихът, главните герои на обредния спектакъл, са прекрасно облечени и украсени главно в бяло и червено (символните цветове на двата пола, които са андрогинно смесени) със съответните сватбени носии³². Те са равнозначни на митичните Цар и Царица, Бог и Богиня, красотата и избранничеството им се възпяват в сватбените песни. Венецът на булката, украсен с цветя, панделки и пера (соешки, паунови) е нейната корона. В края на сватбения празник, тя се сменя от традиционната полска шапчица „czepek”, която се поставя от свекървата на главата на булката след влизането в мъжовия дом – т.н. обичай „oczepiny”, регистриращ принадлежността към съсловието на омъжените. Перата като украса (слагат се и по дрехите на участници и гости) се свързват със символиката на птицата³³, която носи митичната (но и жертвената) идентичност на булката и участва на няколко нива в сватбения спектакъл. Освен птичата обредна символика за сватбата е много важна зърнено-хлебната символика, носеща смисъла на зачеването и плодовитостта. Тя е в кравая, в зрънцата жито, които обредно се разпиляват и както посочихме вече, в нощвите, на които седи булката докато разплитат косите и. Ключов атрибут е сватбеното дръвце, което за полската сватба е ябълка, нарича се “jabuka”, “jabłoneczka” и се украсява с курабиени фигурки, хартиени изрезки и панделки.

Според полския изследвач Ян Адамовски³⁴ най-важната същина на сватбения обред се върти около топосите на пътя и границата, на тях спира вниманието си и Малгожата Май³⁵. Действително сватбата се осъществява и осмисля като път и пътуване в два плана – реалният и фантазно-метафоричният. Реалният път минава през няколко топоса – дома на жениха, дома на невестата, църквата, кръчмата – той е разтеглен и етапен, силно драматизиран около фабулата на преодоляваните граници – първата най-важна такава граница е моминият праг. Етапите на пътя съответстват на отделни сцени от сватбеното представление. В реалния си път сватбеното шествие дава и взема благословия от всички срещнати по пътя хора, на късмет са просяците и циганите.

Сватбените текстове (песни, римувани формули) създават втора, метафорична реалност на обреда и го превръщат в приказно любовно търсене, пътуване и намиране на двамата влюбени. Стилистиката на търсенето може да бъде комично-грубовата или романтично-апотеозна. Като търсене минава сватуването, в което най-честите формули на договарянето представят младите като кравичка и бик, гъсок и гъска, гълъб и гълъбица например: “Chcemy się zapitać czy wasza jałoszka nie tęskni do byczka” (“Искаме да попитаме дали вашата юница не тъгува за нашето биче?”) или “Zabłąkała się jedna biała gąska do waszego stada, a ten gąsiorek bardzo tęskni”. (“Загуби ни се една бяла гъска във вашето стадо, а този гъсок тъгува по нея.”)³⁶

В романтичната версия на сватбата-пътуване, пътят минава през гори и планини - характеристика, която също ясно ще го отпрати към връзката му с приказката. В сватбен запис от Ленчицко се пее:

Chodziła Kasienka – po wysokiej górze,

nosiła wianeczek – nа jedwabnym sznurze.

Nosiła, nosiła, - aż ci go zgubiła,

Znałazł go Stasieniek – jak jechał z Torunia.

“Otdaj-że mi Stasiu – ubogiej sierocie,

Szukaj sobie takiej – co chodzi we złocie”.

“Gdybyś była Kasiu – uboga sierota,

Nie miała-byś wianka – ze szczerego złota”.³⁷

(Ходила ми Каша – горе, в планината,

носила герданче – свила и позлата.

Паднало на пътя, намерил го Сташек,

От Торун се връщал той по пътя прашен.

“Върни ми го, Сташко – бедна съм, сиротна,

Потърси девойка богата, имотна!”

Ако беше, Кашьо – бедна и сиротна,

Нямаше да имаш герданче такова.”)

(Пр. М.Григорова)

В някои песни групата на жениха се представя за пътници, идващи много отдалече, когато си тръгва невястата, се пеят песни за предстоящия далечен път. Пътуването понякога е на карнавален принцип негативно валоризирано както показват примерите на Адамовски (пътят е представян като “świnska droga” – “свински път”)³⁸.

Полският обред ясно пази следите от някогашната си търговска природа, когато булката се е купувала – традиционната полска реплика още при първия етап на сватбата „swaty” (сватуването) в Любeлско звучи например така: ”Czy nie macie towaru na sprzedaż, który młody kupi i dobrze zapłaci; kupisz, nie kupisz, potargować nie zawadzi”.(“Да нямате стока за продажба? Нашият момък ще я купи и добре ще плати; купиш не купиш, да се пазариш не пречи”³⁹.) Пари се хвърлят символично, когато се откупува булката от дома и, а също и по пътя, когато някои участници, обикновено от женска страна правят т.н. “bramy”( порти)⁴⁰ - преграждат пътя и искат да им се плати, за да го пуснат. Като игрово препятствие и изпитание се поставят и фалшиви булки – момент, който, както ще видим по-долу, кореспондира с приказния сюжет (като парафраза на сватбен обред).

Сватбеният празник е амбивалентен (принципна характеристика на изконния празничен модел⁴¹). Тъжната му част е свързана с отделянето на девойката от дома, с нейното прощаване с майката, бащата, раздели, които също са отнесени в метафорично-фантазното време-пространство. В една люблинска песен се пее за Мариша – стои тя в калинова горичка, над река, реше косите си, те падат във водите и Мариша им нарича да стигнат до нейната майчица и да я питат дали тъгува за дъщеря си.

Веселата част на сватбата е свързана с приемането и от страна на рода на жениха. Смехът трябва да се поддържа като пламък за сватбеното действие, той е карнавален, груб, никой няма право да се сърди на шегите. Сватбената еуфория е свободна и необуздана, но мъдра. Сватбата постоянно се подгрява с алкохол, шишенцето с водка не слиза от сцената от началото до края, то има апотропична и благопожелателна функция, повдига емоционалния празничен статус, поощрява стихията на празнуването. В Любелско⁴² интересен момент е подканването към пиене на булката от страна на сватята – булката трябва да изпие две чашки ракия, като при всяка от тях се изрича благословия или предупреждение. Капките питие от първата чашка са благопожелание за щастие, втората трябва да бъде изпита до дъно като защита пред нещастието, след това шишенцето се “накланя” към родителите и сестрата на младоженката. Трапезният момент присъства на всички етапи на сватбата – от сватуването до същинския пир, когато празнуващите се прехвърлят от храма към кръчмата.

Приказната сватба подчинява авантюрната фабула и представлява финалната свръхзадача, която избира и изпитва героят и се превръща в негова награда. В пътя си (по-дълъг и сложен или по-прост и кратък) към нея той се доказва като единствен и най-добър, но стартира като “обикновен”, “случаен”, един от всички. Често действа под маска, предрешен, като неговата предрешеност или пониженост (например класическата формула за третия глупав брат или фигурата на Мърльото) е с обреден произход, като позиция, предшестваща посвещението, действаща като скритост и същевременно белязаност. Според аналитично-психологическия подход изцапването на героя, покриването му със сажди и пепел, е по-низшето духовно състояние (на зависимост, пониженост в материята), което предшества духовната еволюция. “Трябва да си представим, че Пепеляшка е жрица в храма на Вестта, която е допуснала да угасне поддържания векове наред огън.(...)И затова сега трябва в “пепелта” от този огън, “жива погребана” в материята, да намери обратния път за духовно извисяване.”⁴⁸ Както ще видим, когато влезем в литературните травестии на приказката, неколкократно ще стане дума за образа на “жрицата” – той означава душата в акта на посвещението, а за това разказва Приказката. Анализирайки атрибутите на принцесата от приказките Пропп я отъждествява с Кора-Персефона, така обяснява и мотива за магичния и сън⁴⁹.

По пътя си към сватбата като финална награда, героят печели вълшебни съюзници и предмети като заслужено съдействие от страна на вълшебно-фантастичния ред (приказната парафраза на сакралната отвъдност от мита и обреда, която изисква спазването на препоръки и забрани). Неговата сила и белязаност, освен че е проверена от магически същества и случки, е предизвикана от антагонисти и конкуренти в условията на съзтезателни ситуации (агоналното начало в приказката). В крайна сметка героят побеждава в редицата от изпитания и печели невястата като награда, ако ходът на приказната фабула е положителен (има и отрицателни варианти). В края на приказката вредителите са справедливо наказани. И така, от гледна точка на сватбения финал конфликтността и изпитанията се въртят около целта на срещата на двамата единствени (проекция на йерофанията от мита). Най-често героят се преборва за бъдещата си невяста, но съществува и обратният вариант – когато след сватбата невястата търси изгубения си съпруг – сюжет, интерпретиращ мита за Амур и Психея и доминантен за полската приказка⁵⁰. Така че, шеговито казано, мъжът се бори повече за жената преди сватбата, а жената за него след нея. Отхвърлени са фалшивите претенденти за брачната връзка, женят се истинските и приказката стига до своя класически happy end.

И така, щастливият сватбен финал в най-общ план бележи: 1. Успешно преодоляване на изпитанията, позитивно решение на конфликти 2. Победа на конструктивно-съзидателното над деструктивното 3. Край на сюжетното време, отворен към читателя-слушател 4. Концепиране на едно безкрайно, дълго, блажено време, без перипетии, време идилично и утопично. Сюжетното време на приказката неудържимо се стреми към Празника, в който е скрит триумфът на добрия порядък, осъществен като царска сватба, което означава всъщност, че сватбата е всенародна. Такъв смисъл има и сватбената трапеза в “Пан Тадеуш” – тя е осъщественият блян за всенароден празник, за родово събиране. Сватбеният празник в края на приказката се осъществява като организираща космоса трапеза, на която са поканени Техни величества Читателят и Разказвачът на приказката, т.е. финалът е белязан с показателна обредна отвореност и приканва на пир.

Да погледнем към полските варианти на универсални приказни сюжети, използвайки записите на големият полски фолклорист Оскар Колберг⁵¹, за да открием пътя на героя до сватбения финал и топиката на изпитанието. В полските приказки планината най-често е отправна точка за решаващата среща с бъдещата невяста. Една от често срещащите се ситуации на изпитание е свързана с топоса на “стъклената планина” – силно маркиран за различните полски области сюжет. Със своята гладка повърхност стъклената планина обозначава трудността на достигането до Невестата-принцеса. Понякога тя е зададено обстоятелство, както е в “Szkłanna góra” (“Стъклената планина”, запис от Познанско) и „O szklannej górze” (“За стъклената планина”, запис от Куявско), понякога е представена като специално направена от краля за своята дъщеря като сватбено изпитание, както е в “O głupim z trzech braci” (“За третия брат-глупак”). Психоаналитично обяснение на мотива за “глупавия брат” дава Фройд⁵², свързвайки го с Едиповата роля на най-малкия, любим, разглезен син, щурмуващ ролята на Бащата, предрешен, пазен в тази си позиция. И при трите записа стъклената планина функционира като универсално предизвикателство за глупавия син и брат да се превърне в приказен герой. Неговата предрешеност е подсилена във втория и третия запис чрез мотива за маскиращата Пепел и близостта до огнището – също универсален знак, който извършва начално белязване и подготвя инициирането на героя. Както отбелязва Проп⁵³ изцапването от приказката е ритуално (със сажди или брашно), забраната за къпане и миене предшества сватбения обред. То изразява смяната на статуса и отпраща към характерната за героя “невидимост”, свързана с инициацията (отвежда го до Отвъдното). Предрешаването може да има и тотемен характер. В записа от Куявско третият, най-глупав син се предрешава в дрехите на убития от него “Миши крал” – негативният, пакостен претендент за ръката на принцесата, но същевременно и ползва неговата тотемна сила и символност в полза на изпитанието (мишката, която може да пълзи по всякакви повърхности). Победата над вредителя означава и притежаване на неговата сила. В сватбена песен от Ленчицко⁵⁴, която женихът пее на невестата по време на т.н. “zmówiny” (“увещания”) се пее:

Jechałem na myszy – teraz ledwo dyszy,

Ale mi ją nie chcą dać.

Jechałem na szczurze – uwiązł ci mi w dziurze

Jeszcze mi ją nie chcą dać.

(Яздих върху мишка – и тя спря да диша,

момата не дават.

Яздих на плъх – и в трап се препънах,

пак момата не дават.)

(Пр. М.Григорова)

Изкачването на стъклената планина е предшествано и последвано от допълнителни перипетии и изпитания – в записа от Познанско това е бдението на ливадата (изпитанието чрез бдение), за да бъде уловен вредителят, който пасе тревата - трите омагьосани в образа на коне красавици, които той нахранва и превръща във вълшебни съюзници. Сватбата в края на приказката ги освобождава от магията, от друга страна издига рода на героя (взема майка си и братята си в замъка) – така че тя е резултат от инициационно бдение, взаимодействие с магически сили и печелене подкрепата на свръхестествено същество (чрез храненето на коня-покровител, който в религиозната традиция има статут на заупокойно животно и богата обредна символика⁵⁵, преминаваща в приказката). Този ход на фабулата кодира обредния контрол на пътя до сватбата, който организира света, героите и среща избраната двойка.

Сватбеното препятствие може да бъде и голям ров, или крепостна стена, както е в приказката „O trzech braciach rycerzach” (“За тримата братя-рицари”). Но след като глупавият брат прескача препятствието и получава венчалния пръстен, следва ново изпитание – съседните царе го призовават на война, презирайки го за ниското му положение. Така героят участва в двойно или тройно съзтезание и неколкократно се повишава неговият статус. В края на приказката той дава урок на родителите си, заради принизяването (посещава ги предрешен като велик крал без да им се разкрива веднага), но после им прощава и ги прибира при себе си – акт, който утвърждава героя като родов законодател. Ситуациите на предрешаването подсказват карнавалния модел на празника, който може да бъде наблюдаван и в условията на сватбената игра. В посочените приказки ясно присъства и ситуацията на сватбения турнир и сватбената битка – ситуация, която идва също от обреда и носи историческа памет за действителни сватбени турнири.

Интересна ситуация на изпитание носи приказката “Ogródnik królem” (“Кралят-градинар”, от Познанско) чиито запис показва по-късни, религиозни модификации и вмешателства. Героят – градинар спасява от магията на проклятие призрака на стар крал като го удря (показва безстрашие, същевременно му дава желано наказание, подчинява на себе си Отвъдното). Изпълнява три негови желания с религиозен характер, изкупващи някогашната му алчност – от три купа жълтици първо да построи храм на Св. Варвара (патронка на годежната добродетел, покровителка на подземията и закрилница на леката смърт), втората е за онези, които са му работили, а не им е платил, третата е за дъщерята и сина. Очистеният от вината си призрак на краля, превърнат във вълшебен помощник, му помага да победи във война с чужд крал и да вземе за жена дъщеря му. Тя също поставя задача на жениха – за 5 минути да успее да убие, изпече и сервира заек (типична задача, която показва магичната власт на героя над свиващото се време и рационалния порядък, снет в магическия).

Християнски мотиви има и в приказката “O Bogdynku i królewnie”, в която името на героя е дадено от Св. Петър и Исус Христос в ролята на кумове (Кумството и кръстничеството са често срещани приказни мотиви, свързани със стратегията на приказното водачество и съюзничество). Получен е като дар и един кон, който е предрешеният му ангел-хранител. Героят откъсва една след друга три лилии, въпреки че конят го предупреждава да не прави това (типичен пример за забрана, предизвикваща своето нарушение. Както видяхме конят присъства често като свързан с отвъдното покровителство. Трите лилии отвеждат към необходими на фабулата перипетии, стигащи до сватбата с принцесата и до справедливото наказание над лошия крал. На финала си приказката извършва тълкувание и разкрива смисъла на лилиите – „Тe lilie oznaczały tyle, że bez (przez nie) nie to ostał człowiekiem i królem) – “тези лилии означавали това, че без тях той не би станал човек и крал”. Лилията е символ на Богородица, в християнския код на приказката се подрежда до Св. Петър и Исус Христос и става символична майка на героя. Приказката в този си вариант е поставила християнските светии в ролята на вълшебни водачи и помощници – пълно съответствие на духовната цел на приказката. Лилията е тълкувана като християнски знак от фолклорния разказвач, но на по-дълбоко архетипно равнище, тя е символ на женското в неговия девически аспект – откъсването им е равностойно на покоряването на девойката и превръщането и в жена.

Числото три организира цикъл, тройката-триъгълник моделира пространствено света, защото единствено между три точки се образува фигура, три са фазите на развитието. Три пъти се атакува стъклената планина, трима са братята или сестрите, три са опитите да се постигне някаква цел. Начало, среда и край. Известна е символиката на тройката като фолклорно и религиозно число.

Интересна са приказките, кодиращи женската сватбена инициация. Приказката за принцесата-жаба се среща в различни варианти –показателен е познанският запис „żaba zaklęta” (“Омагьосаната жаба”), който е най-кратък. Момък тръгва да се учи за воденичар, замръква в подножието на хълм, а в него има дупка, голяма колкото глава. Една жаба излиза отвътре и на три пъти го допълзява да устата му, после го кани вътре и го моли да я изкъпе и после да легне да спи до нея. Момъкът изпълнява всичко, макар и с погнуса, слага едно дръвце между тях, на сутринта жабата се е превърнала в разкошна красавица. Еротичният план на приказката е лесно четивен, ясно е, че тя кодира брачна нощ. Положеното дръвце е вариант на поставения меч между съпрузите и се свързва с познатия от древната традиция акт на въздържание между съпрузите през първата брачна нощ, когато годеницата влиза в ритуална връзка с тотемния прародител (негов образ е дръвцето). Жабешкият образ на годеницата, често появяващ се в приказките маскира предсватбения статут на булката, нейната позиция преди сватбата и зачеването. Той е още охраняващо предрешаване. Като лунарен символ, свързан с водите жабата изразява плодородие, плодовитост, еротика, тя е космогоничен образ на първичната материя, в гръко-римската традиция фигурира като емблема на Афродита, познати са магически ритуали срещу безплодие, свързани с жаба⁵⁶. Жабешката кожа е обредна защита и божествена белязаност, - в друг вариант на приказката от Краковско „O żabie” (“За жабата”) изгорената от съпруга жабешка кожа води до изгубване на съпругата. В запис от Мазовше по съвет на братята си героят също изгаря жабешката кожа на невястата, смъкната през нощта (при всяко негово движение към нея). Невястата бяга, оставяйки указания как да бъде намерена – героят трябва да стигне до остров сред езеро, на който има заек, в заека - кокошка, в кокошката - яйце, което трябва да вземе. Приказната задача съдържа вариант на един космогоничен митичен модел - островният хълм сред първичните води, космическото яйце, скрито в четири концентрични обвивки – вода, земя, мъжко и женско начало. Този наследяващ мита приказен топос е ориентиран отново към сватбената символика на ситуацията, отвеждаща към превземането на жената. Езерото крие омагьосаното царство на невестата, белязаната с женския знак на водата нейна родова страна. След преминатите изпитания героят си връща чудесната съпруга и спасява от магия царството и.

Красотата и добродетелта на приказната невеста може да бъде изразена с кода на благородни камъни и метали, които са традиционен код на духовна символика. Така е в записа „O złotowłosej pannie”( „Златокосата красавица”) от Краковско. Приказката започва с мотива за дългоочакваната рожба, отново са намесени християнски образи (характерна черта за генезата на полската приказка). Раждането на дъщеричката е представено като резултат от чутата молитва до Богородица, в тази сравнително късна ситуативност можем да разчетем решителния харизматичен казус на полското мислене. Косите на детето са златни, то може да плаче с бисерни сълзи, а от усмивката му да капят рози (универсален мотив). Момичето остава сираче, мащехата го скрива да живее под земята в градината. Кралят случайно вижда портрета и, нарисуван от сина на градинаря (приказният топос на градината и често срещаната приказна роля на градинаря), когато тя навършва 15 години (тъкмо женитбената възраст) и след перипетии, причинени от мащехата (Роза и дава очите си, но продължава да плаче с бисери), се стига до сватбата. Тази приказка е интересна с растителната, цветна идентичност на принцесата, която е изразена чрез скриването в градината и чрез името Роза. Нейният приказен образ наследява архетипния портрет на растителните духове и богини, тя е вариант на Персефона-Кора.

Приказната невяста може първоначално да се появява с тъмна и “страшна” идентичност (мотивът за черната принцеса), която също се ситуира като препятствие и изпитание, свързано с овладяването на женската демонична сила, свързана архетипно с Отвъдността и Смъртта. Тази демонична сила трябва да бъде обезопасена и подчинена от мъжа (соларното начало), бракът се оказва спасение, изцеление на невестата, прогонване на вродената тъмна сила в нея от мъжкото, оздравително начало. В приказния модел това е равностойно на мотива “освобождавене от магия, проклятие”. В “Królewna-strach” (“Кралица-страх”, запис от Краковско) мъжката положителна роля се оказва отново маскирана зад негативни на пръв поглед характеристики – героят е пияница, прост човек и е страхлив. Пиянството в тази приказка е мотив с първостепенно значение. Принцесата, която трябва да освободи, е черна на цвят, така се е родила, освен това е жив мъртвец, призрак (мястото и е между живота и смъртта), който се появява не къде да е, а в църквата (там е гробът и), тя е човекоядка и всяка нощ изяжда по един войник, поставен на стража. Дотук се запознахме с ясен ред инициационни характеристики, свързани с тъмното и страшното като елементи на посвещението. Героят иска водка, за да успее да дочака на стража страшния час. Но въпреки това се изплашва и поисква да си тръгне, среща го старец (вълшебен водач, според Юнг старецът в приказките е образ, изразяващ архетипа на Духа). Казва му да се скрие първо в амвона, после зад вратата на църквата. Царкинята беснее, но като не може да изяде момъка става бяла, освобождава се от магията, прегръщат се с момъка и се напиват – девойката му казва, че каквото пие той, това ще пие и тя. Празнуват голяма сватба, на която знатните гости се подиграват със селския произход и пиянството на жениха, а невестата отговаря, че взема за мъж онзи, който я е освободил от магията и предпочита жив селянин пред мъртъв крал.

В пиянството, което белязва героя и после го свързва с невестата са скрити жреческо-обредни и празнични характеристики (много от архаичните техники на екстаз са свързани с употребата на алкохол и опиати). То предпазва героя, носи приказния подтекст на силата, влага символната си енергия в приказния сюжет и е положителен момент, маскиран в негатива си. Ракията, водката участват отначало докрай в сватбения сценарий и подгряват неговото действие. Те са екстазна и апотропейна част от инициацинността на сватбения обред и функционират като символика на духовното. Както видяхме, като се започне от сватуването и уговарянето на сватбата и се премине през всички трапезни моменти, съпровождащи сватбата, през цялото време се пие без мяра и спазване на каквото и да е било въздържание. Обредната роля на пиенето от сватбата води и към съвместното пиене на героите в приказката, може да се разчете като апотропейно средство срещу тъмните сили и като символен израз на свещения съюз. Църквата е топос на битката с деструктивните сили, разиграва се мотивът на влизането на “дявола в храма” и изгонването му. Но църквата е също и самият топос на сватбата, храмът, в който се извършва нейния сакрален акт, светската част продължава в кръчмата.

Инцестната връзка, позната от мита и ритуала, претърпява разпад в приказката – в нея се борят митичната памет за инцеста и реалната забрана срещу него, идваща от едно по-късно съзнание. Може да се каже, че за полската приказка инцестната връзка брат-сестра е по-активна от тази баща-дъщеря, която се открива в българската. Забраната на инцеста може да се види в три приказни записа от Краковско – „Zjadarka i czarnoksiężnica” (“Човекоядката и маьосницата”), „O złotej bani” (“Златната баня”), „Brat i siostra” (“Брат и сестра”). В първата приказка залюбената с грешна любов сестра моли брат си да замине за известно време, с помощта на една магьосница намира своя двойница и чрез лъжлив избор представя нея за себе си. Така приказката едновременно остава вярна и на мита, и на себе си. Решението е осъществено чрез двойничката-близначка, която носи образа на сестрата, но не е сестра. Във втората приказка началото е същото, по време на братовото отсъствие принцесата си строи от цялото богатство на царството златна баня, плува с нея по море, среща я крал, мисли банята за масивен къс злато и я поставя в спалните си покои. Принцесата се крие, но излиза, за да яде, кралят я вижда и се влюбва в нея. Следват перипетии от страна на свекървата, надделени от щастливият сватбен финал. Златната баня, внесена в спалните покои на краля крие еротичния подтекст на брачната нощ. Принцесата избягва сватбата с брат си и по време на отсъствието му стига до царския брак с далечния избранник. Третата приказка започва с разказ за това, че някога съществувал обичай брат да се жени за сестра си, но той бил грешен (ясен израз на късното, морално съзнание на приказката). Братът и сестрата получили насън предупреждение от ангел да не се женят, а да запазят благопристойно приятелство помежду си. Това е стартовата позиция на приказката. Оттук нататък братът и сестрата поемат по различни пътища, за да търсят съдбата си, но сестрата се облича в мъжките дрехи на брат си. Ето как и тази приказка спазва и обръща предписанията на мита, сближавайки и разделяйки брата и сестрата. Образът на девицата в мъжки дрехи е традиционен, архетипен. Девицата е мъж до срещата с любимия, той я прави жена.

Когато сватбата е в началото на приказката, от това произтича проблемът за съхраняването на брака. А той засяга верността на партньорите, намесата на родителите. Затова приказките наказват най-често невярната жена, както е в записа от Мазовше “Niewierna żona” или лошата свекърва, както е в “O złej swiekrze” от Куявско. Първата приказка започва със сватбата на търговец и благородна девойка (ролята на търговеца дава възможност за отсъствие и пътуване на героя, за неговата изолация). По време на пътуванията на съпруга, знатен мъж се влюбва в съпругата и се опитва два пъти чрез магия да я покори, но тя умира и обичащият я съпруг на два пъти я съживява. Тя обаче го забравя и затова заедно с нейния похитител са наказани от разгневения съпруг със смърт. Прави впечатление стремежът на приказката да съхрани първоначалния и единствения брак. Тя трудно жертва добродетелността на невястата (невярността е обяснена с магия). Но въпреки това наказва с крайна мярка и е категорична в присъдата си. Това означава, че приказният морал защитава повелята на избрания брак и спазването на неговите обети, тъй като той е нейно основно ядро, център на приказния свят, негова мотивация. Приказката наказва всичко, което застрашава свещения брак. Така е наказана и лошата свекърва от втората приказка, която недоволства, че синът и се е оженил за бедна жена и в негово отсъствие удавя детето им като обвинява майката за това. Детето оживява и измамата е разкрита. За такова страшно престъпление приказката има единствено наказание – унищожаването на посегателя. Лошата свекърва е изгорена на клада.

В най-общ план можем да заключим, че полската вълшебна приказка акцентира върху турнирно-съзтезателното начало, че обича езерото и планината като топоси, че е по-спиритуална и магична от българската и по-податлива на християнизация.