Литература за деца -редакторска и издателска дейност. Поезията на Ран Босилек за деца. Разнообразие при подхода към преразказа на народни приказки. Създаване на нов жанр ритмична, римувана проза
Същност и специфика на литературата за деца. Фолклорно и литературно световъзприемане, особености на възприемателя. Литературната творба еднозначност и многозначност на текста. Жанрова специфика.
Зараждане на българската литература за деца през Възраждането.Особености на приложната и учебникарска литература. Периодизация.
Петко Рачев Славейков – основоположник на литературата за деца и на периодичния печат за деца. Налагане на нов нравствен идеал.
Утвърждаване на поетичните жанрове за деца от Освобождението до края на 19век – В.Попович, Иван Вазов, Константин Величков, Цанко Церковски.
Зараждане на нов тип поезия за деца – процес на преодоляване на дидактизма,въвеждане на игровото начало, жанрово обогатяване. Поезията на Чичо Стоян.
Изграждане на устойчива поетическа традиция, навлизане на обществената проблематика в поезията за деца. Тематични и жанрови промени в поезията за деца през 20-те години на 20 век, оформяне на основните поетични жанрове – стихотворения, гатанки, залъгалки, игрословия, поеми, нов тип връзка с фолклора – Дядо Благо,Чичо Стоян, Васил Ив. Стоянов, Стоян Дринов...
Традиционализъм и новаторство в поезията на Елин Пелин за деца. Жанрово обогатяване. Теоретични възгледи.
Прозата на Елин Пелин за деца и юноши – утвърждаване на преразказаната приказка и романа за деца. Поява на нов тип герой. Своеобразна връзка с фолклора.
Приносът на Ран Босилек за развитието на българската литература за деца –редакторска и издателска дейност. Поезията на Ран Босилек за деца. Разнообразие при подхода към преразказа на народни приказки. Създаване на нов жанр – ритмична, римувана проза.
Психологизация на поезията за малките – Дора Габе. Промени в традиционните жанрови форми на залъгалката, стихотворението, поемата за деца.Теоретичен възглед.
Белетристични творби на Дора Габе за деца и юноши-психологизъм и лиризъм.
Ангел Каралийчев – творческо своеобразие на приказния му свят. Единство на народностното и ярко индивидуалното в приказката и разказа. Повестите “Ането” и “Тошко Африкански” – обединяване на приказното и реалното.
Преразказаните приказки на Ангел Каралийчев – промяна в отношението към фолклорния оригинал.
Асен Разцветников – естетическо преобразяване на поезията за деца. Стихотворения, гатанки, залъгалки, римувана проза – нов тип връзка с фолклора. Виртуозност на формата.
Ролята на периодичния печат в периода от Освобождението до Втората световна война за разцвета на литературата за деца и юноши.
Състояние на поетичните жанрове в периода между двете световни войни. Посоки на развитие, жанрови промени – Елин Пелин, Дора Габе, Ран Босилек, Й.Стубел, Калина Малина, Елисавета Багряна, Веса Паспалеева, Емануил Попдимитров, Гео Милев, Никола Вапцаров...
Прозаичните жанрове в периода между двете световни войни – оформяне и утвърждаване – Елин Пелин, Николай Райнов, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Светослав Минков, Калина Малина, Орлин Василев, Георги Караславов...
Същностни промени в литературата за деца и юноши след Втората световна война. Възраждане на дидактично-приложния характер на книгата за деца. Историческа обусловеност и ритуалност на пионерската тематика – Асен Босев,Цветан Ангелов, Николай Зидаров, Георги Струмски...
Анималистичната проза на Емилиян Станев – новаторство в интерпретациите,многообразие на жанровете, психологизъм и лиризъм. Ролята на пейзажа, пластичност на езика.
Посоки на развитие на съвременната поезия и проза за деца и юноши.
