Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Виртуална комуникация Защо виртуалната комуникация е толкова разпространена? След като през последното десетилетие се акцентира основно на ползите вместо на негативите, свързани с опосредстваността на общуването, се обръща внимание и на причините за това. Коледните репортажи, например, изтъкват, че хората предпочитат изпращането на електронни поздравления пред традиционните форми. Все още стои въпросът какво е мястото и значението на косвеното спрямо реалното общуване лице-в- лице. Основните изводи, очертани в изследванията ни от последната година за използването на социалните мрежи са, че общуването във виртуална среда има за цел да удовлетвори същите потребности, които провокира и мотивацията за действителни контакти. Везните натежават в полза на мобилно-опосредстваните връзки благодарение на чисто технически прозаични причини – създава се възможност за едновременно общуване с неограничен брой хора. Разграничаването на виртуалните от реалните контакти е до голяма степен условно и е продиктувано от самата специфика на комуникацията. При реалното общуване е налице цялата гама вербални и невербални сигнали, възприемани на съзнателно и подсъзнателно ниво и осигуряващи много по-силна степен на близост в общуването. Виртуално опосредстваните връзки, даже и при опция за видео разговор, остават до известна степен окастрени. Общото заключение е, че реалната и виртуалната среда днес са неразривно свързани и не може да се говори за ползи от предпочитане на една от двете форми. Трябва да се обръща внимание на това да не се неглижира едната форма на комуникация за сметка на другата. Следва 286 Щастливи въпреки средата да се използват както възможностите, предлагани от мобилните технологии, така и да се поддържат традиционните класически форми на контакти с близки и приятели. Нека да анализираме качеството на опосредстваната комуникация, защото там се крие едно от обясненията за популярността й. Както вече споменахме, мотивите и потребностите за общуване, независимо дали в директна или опосредствана форма, са еднакви. Това е потребността от усещане за свързаност с другите, за намиране и сравняване на себе си и търсене на отговор на въпросите „Кой съм аз? Къде е мястото ми в цялата среда?“. За да бъдем по-близки до обективната действителност, да се спрем на изчистената форма на опосредстваните контакти с реални хора, с които се познаваме. В този случай става дума за съвместяване на всички възможни източници на информация и поддържане на връзки. Основен момент е, че познаваме отсрещната страна. Това дава възможност за, метафорично казано, количествено увеличаване за сметка на качествено общуване. При този род комуникация имаме истински образ, не се налага да го доизграждаме или да си го изфантазираме. От друга страна, възползваме се от факта, че за самите нас е по-лесно, скрити зад екрана, да кажем повече отколкото на живо. По същия начин, по който очакваме традиционна среща, може да чакаме електронно писмо, съобщение или смс. Възприемането и усещанията са истински, също както и мотивите. Очакването, тръпката, реакциите на мозъка на физическо и психическо ниво са идентични на тези в живия живот. Ето защо, мобилно опосредстваното общуване може да осигури в някои случаи също толкова истински усещания и преживявания както и общуването в действителност. Самите думи 287 Бягства от щастието ... или получават действителен и по-силен заряд в сравнение с обикновения написан текст. Те стават продължение на реалния човек, с когото поддържаме връзка. Могат да упражнят също толкова силен ефект на трепет, страст или гняв, както и ако са казани лице-в-лице. Може да бъдат провокирани и да се породят много дълбоки чувства, които да се развиват и процъфтят успешно в тази до известна степен улеснена и защитена среда, преди да излязат навън или да останат там, а това вече е въпрос на личен избор. Реалното познанство обаче е от основно значение, за да се получи подобен вид качество. Ако разгледаме случаите на същото очакване, тръпка или желание спрямо човек, когото не познаваме лично, а само косвено, това качество остава под въпрос поради основната специфика на опосредстваността на мрежите. В тези случаи, за да получи цялостна картина, човек сам си допълва липсващите елементи от общуването лице-в-лице – изражение, интонация, език на тялото, всички вибрации, които не могат да се доловят по технологичен път. Възниква опасност от самозаблуждаване и навлизане в измислен свят, който лесно може да бъде разрушен. Идеализация може да се получи и при действителни познанства, които прекалено дълго са били пренесени в опосредствана форма. За да се извлече максимална полза от опосредстваните форми на комуникация, те трябва да се съчетават и с реален контакт в случаите, в които това е желано и възможно. По този начин се съвместяват предимствата на всички канали, по които хората общуват помежду си – максимален брой контакти при запазени задълбоченост и истинност на общуването. 288 |