64
Един от многобройните
примери за това са теломерите, за чието изслед- ване през 2009 г. е присъдена Нобеловата награда за медицина. Теломерите са окончанията на хромозомите. Те се скъсяват при деленето на клетката и отчасти определят продължителността на живота й. Вследствие на стреса хромозомите се скъсяват по-бързо. Наградените изследователи решават да проверят дали теломерите се удължават отново вследствие на медитацията – което удължава живота на клетката. И установяват, че това е така.
Медитацията може да има значителен ефект върху важните транскрип- ционни фактори, включително NF-kB. Освен това може да променя стойността на pH на тялото. Съсредоточеното изпълнение на дихателните упражнения на Вим Хоф може да се разглежда и като форма на медитация със съответните ефекти.
Съчетанието от дишане, медитация и студови тренировки променя обичай- ния стресов отговор към студа и хипо- и хипервентилацията, който се състои в незабавно освобождаване на адреналин, последвано от производство на стресови хормони в хипофизата. Тези стресови хормони провокират производството на кортизол в надбъбречните жлези. Кортизолът оказва силен ефект върху организма ни и контролира много функции, сред които е и стимулирането на активността на NF-kB. Хоф и групата обучени от него мъже обаче реагират на стреса различно. Възможно е този различен отговор да се дължи на повишените в резултат на специалното дишане нива на pH и липсата на болка и страх. Онази част на мозъка, която обикновено се стимулира от
породената от студа болка, при тях не се активира. Сега тя не изпраща сигнал – или може би изпраща различен сигнал – до хипофизата и така променя стресовия отговор.
Когато Вим Хоф и експерименталната група започват специалните диха- телни упражнения, в тялото им се освобождава много адреналин. Този хормон се секретира в отговор на хипо-, хипервентилация и студ.
Посредством упражненията в мозъка е създадена асоциация между дишането и студа. Тази асоциация поражда същата обусловена реакция, каквато през
XIX в. наблюдава у своите кучета руският учен Иван Павлов.
Павлов забелязва, че когато видят храна, кучетата започват да отделят слюнка. Когато стане време за хранене, той
започва да звъни със звънец, за да асоциират животните звука с храната. Скоро те започват да слюноотделят, чувайки звънеца, дори да не получат храна. Този процес, известен като обуславяне (или кондициониране), е много добре познат. Твърде възможно е Хоф и мъжете от експерименталната група да повишават значително нивата на адреналина си още щом започнат своите специални дихателни упра- жнения – преди да са влезли в ледената вана – като обусловена реакция.
В основата на метода „Вим Хоф“ може би е дисоциирането на усещанията за болка и студ, в резултат на което се променя обичайният стресов отговор.
65
А промененият стресов отговор влияе пряко върху баланса на транс- крипционните фактори – а оттам и върху стотици телесни функции. Пови- шената секреция на адреналин има предимствата на острия стрес, който ни помага да подобрим постиженията си, без обаче,
както обикновено, да се засилва активността на NF-kB.
Предвид взаимовръзката между повишената активност на NF-kB и голям брой заболявания, сред които и ракът, методът „Вим Хоф“ може да се окаже от съществено значение за медицината.
Учени от различни дисциплини се опитват да разберат и изяснят метода на
Вим Хоф. Интересни ще са резултатите от започнатото от Герт Бьойзе през януари 2015 г. изследване „Студено предизвикателство“, тъй като вероятно ще станат ясни ползите от вземането на студен душ – вместо ледена вана.
Бьойзе започва да взема студени душове, след като изкачва Килиманджаро с
Вим. Вследствие на това се е повишила издръжливостта му на студ и не е боледувал дори един ден. Като учен в медицинския център на Амстер- дамския университет, Бьойзе знае, че анекдотичните свидетелства нямат стойността на
доказаните научни факти, затова замисля изследването
„Студено предизвикателство“, в което се включват над три хиляди доброволци. Той разделя участниците в четири групи: контролната група продължава да взема топли душове, втората група взема студен душ в продължение на трийсет секунди след топлия, третата група прави същото за шейсет секунди, а последната – за деветдесет секунди. Всички участници попълват анкета с въпроси колко дни в годината са боледували. Вижте повече за резултатите на
www.coolchallenge.nl. Учени като Пикерс, Мюскит и Капел също продължават да изследват метода. Много отговори ще бъдат намерени в идните години, ще възникнат и много нови въпроси.
Всеки път, когато научим нещо ново за човешкия организъм, неизменно се появяват и въпроси. Това се случва и в търсенето на всеобхватно разбиране на студовите тренировки и дихателните упражнения на Хоф. Много от сегашните заключения на учените само след шест месеца може да бъдат отхвърлени. В този смисъл учените са като всички останали хора – понякога си противоречат.
Иначе смели твърдения не липсват, при това някои са подкрепени с научни факти. Но има ли в момента полза от тях? Можем ли например да кажем със сигурност, че раково болните могат да се възползват от метода на Вим Хоф?
Не, определено не можем. Все още не знаем как точно клетките, гените и транскрипционните фактори реагират на метода. Тук става дума за твърде сложни процеси, за които нямаме достатъчно информация. Но от друга страна, не е правилно да твърдим, че тези техники не могат да помогнат на хората с рак.
Методът „Вим Хоф“ не е опасен – а представете си, че наистина се окаже