2.1.10.2.1. Здравеопазване и медицинско обслужване
Здравеопазването в Южен централен район по средни показатели е на второ мсто у нас след ЮЗР, който включва София-град. Това се дължи на сравнително добре развитата извънболнична и болнична медицинска помощ.
Извънболничното обслужване се осъществява от 511 практики (около 22% от всичките за страната), като по този показател ЮЦР е твърдо на второ място у нас. Разпределението по области следва донякъде броя на жителите – най-много в Пловдив (41%) и Стара Загора (19%), а на последно място Кърджали, въпреки че Смолян е най-слабо населен.
Болничната помощ заема основно място в здравната система и най-вече в нейната инфраструктура.
Табл. 2.1.10.2.1-1 Лечебни заведения в ЮЦР – 2011 г.
|
Заведения
|
Брой
|
|
Южен централен район
|
Лечебни заведения за болнична помощ
|
67
|
9 620
|
в това число:
|
Многопрофилни болници
|
37
|
6 887
|
Специализирани болници
|
24
|
2 063
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ
|
338
|
168
|
Диагностично-консултативни центрове
|
21
|
56
|
Медицински центрове
|
95
|
98
|
Дентални центрове
|
8
|
-
|
Медико-дентални центрове
|
5
|
14
|
Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории
|
209
|
-
|
Други лечебни и здравни заведения
|
24
|
712
|
Източник: НСИ
Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла през последните години се задълбочават. За СЦР данните от 2011 г. са следните:
Област Пловдив – 65.7 легла на 10 000 население.
Област Пазарджик – 66.9 легла на 10 000 население
Област Смолян – 59.3 легла на 10 000 население
Област Кърджали – 56.1 легла на 10 000 население
Област Хасково – 34.4 легла на 10 000 население
За страната тази стойност е 61.1.
Броят на преминалите болни през лечебните заведения като цяло се увеличава (средно с 5,7%), като най-силно е изразено това увеличение в многопрофилните болници и по-специално в тези за активно лечение, както и в диспансерите. Намалява броят на преминалите болни в специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за рехабилитация
Използваемостта на леглата през тези години показва тенденция на увеличаване: за многопрофилните болници – от 251 на 270 и за специализираните болници – от 210 на 223 дни. Проблем при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти.
Осигуреността на населението с лекари на 10000 души за Южен централен район е 31.3 при средно за страната 37,3. В териториален аспект на областно ниво изпъква област Пловдив, където осигуреността с лекари на 10000 души от населението е 42,1 – по-високо от средното за страната. Област Кърджали е с най-ниска степен на осигуреност с лекари – 26.2 на 10000 души. Другите области от ЮЦР са с по-ниска осигуреност с лекари от средната за страната.
Осигуреността на населението от ЮЦР с дентални лекари на 10000 души през 2011 г. е съпоставима със средната за страната. Подобни, както при лекарите, са различията в осигуреността на населението с дентални лекари – като цяло тя е най-добра в област Пловдив, следвана от Смолян и Кърджали.
Табл. 2.1.10.2.1.-2. Осигуреност с лекари и медицински персонал в ЮЦР – 2011 г.
|
На 10 000 население
|
Население на един
|
Област
|
Лекари
|
Лекари дентална медицина
|
Медицински специалисти
по здравни грижи
|
Лекар
|
Лекар по дентална медицина
|
Общо за страната
|
37.3
|
8.5
|
63.2
|
258
|
1 101
|
ЮЦР
|
31.3
|
9.0
|
59.8
|
278
|
895
|
Пловдив
|
42.1
|
13.1
|
67.6
|
228
|
699
|
Пазарджик
|
28.7
|
7.6
|
47.9
|
321
|
1190
|
Смолян
|
29.4
|
9.5
|
65.4
|
354
|
987
|
Кърджали
|
26.2
|
7.2
|
60.4
|
375
|
1299
|
Хасково
|
27.9
|
7.7
|
51.7
|
344
|
1220
|
Разпределението на заведенията за социални услуги в района е неравномерно, като най-много такива заведения има в област Пловдив.
Основните проблеми в здравеопазването в района са аналогични на тези за страната и са свързани с протичащата здравна реформа. Освен недостатъчното финансово обезпечаване и апаратура, е ограничен достъпът до здравни услуги; недобро е взаимодействието между извънболничната и болнична помощ; състоянието на майчиното и детското здравеопазване е незадоволително; недостатъчен е обхватът на нуждаещите се от домове за социални услуги; липсва единна информационна система за здравните услуги, координацията между партньорите в системата е слаба. Редукцията на болничните легла дава отражение на здравната осигуреност на населението. Налице са и вътрешнорегионални различия: по-добре изградена здравна инфраструктура и здравни услуги в област Пловдив, сравними параметри на здравната система в област Хасково със средните за района и по-ниски показатели от средните за района за останалите области.
2.1.10.2.2. Здравен статус на населението от ЮЦР
Разгледани са основно двата информативни здравни показатели - заболеваемост и болестност.
«Заболеваемост» е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината).
Данните от Националния център по здравна информация (НЦЗИ) (за последните 6 години – 2005-2011 г.) показват, че здравните показатели на населението в ЮЦР като цяло са по-добри от средните за страната.
Табл. 2.1.10.2.2- 1 Регистрирани инфекциозни заболявания през 2011 г. (на 100 000 жители) в ЮЦР
|
Туберкулоза
|
Скарлатина
|
Варицела
|
Хепатит
|
Дизентерия
|
Пловдив
|
157.2
|
42.2
|
260.5
|
52.4
|
6.9
|
Пазарджик
|
46.7
|
5.2
|
108.9
|
34.2
|
5.5
|
Смолян
|
64.7
|
21.8
|
181.9
|
19.4
|
8.1
|
Кърджали
|
96.0
|
9.1
|
207.6
|
24.7
|
1.9
|
Хасково
|
51.8
|
21.2
|
288.1
|
109.9
|
4.7
|
Страната
|
90.5
|
34.3
|
261.8
|
39.9
|
7.9
|
Инфекциозната заболеваемост в областите на ЮЦР е доста различна. Сред заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване, през 2011 г. с най-висока болестност на 100 000 души от населението в страната са варицела (261.8) и туберкулозата (90.5), следвани от остър вирусен хепатит (39.9) и скарлатина (34.3)
Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Пловдив, след това в Кърджали, значително над средната за страната. При скарлатината и варицелата също се откриват съществени различия по области – Пловдив, Хасково и Смолян с висока заболеваемост, противолопожно на тях Пазарджик и Кърджали – с много ниска. Остър вирусен хепатит е регистриран най-често в Хасково, най-рядко в Смолян. Дизентерия като цяло има значително по-рядко в сравнение със средната стойност за страната.
Хроничната заболеваемост сред населението в ЮЦР е по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици.
Табл. 2.1.10.2.2- 2 Регистрирани хронични заболявания през 2010 г. (на 100 000 жители) в ЮЦР
|
Психични заболявания
|
Кожно-венерически -сифилис
|
Общо хоспитализирани
|
Първично инвалидизирани (общо)
|
Пловдив
|
2490.2
|
213.2
|
38711.6
|
11.5
|
Пазарджик
|
-
|
-
|
28925.7
|
11.4
|
Смолян
|
3415.9
|
-
|
23540.2
|
7.7
|
Кърджали
|
2772.0
|
5.2
|
17918.2
|
7.5
|
Хасково
|
1917.2
|
120.9
|
18308.9
|
7.3
|
Страната
|
2075,2
|
43.9
|
25446,3
|
10,0
|
Регистрираните психични заболявания преобладават в Кърджали, но сравнителният анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи.
Табл. 2.1.10.2.2 - 3 Регистрирани злокачествени заболявания в ЮЦР за периода 2005-2010 г. (на 100 000 жители)
Година
|
Област Пловдив
|
Област Пазарджик
|
Област Смолян
|
Област Кърджали
|
Област Хасково
|
Средно за страната
|
2010
|
4992,6
|
3746,8
|
3627,4
|
2064,9
|
3318,3
|
3469.2
|
2009
|
5008,3
|
3772,3
|
3538,7
|
1976,0
|
3277,0
|
3453,3
|
2008
|
4848,4
|
3654,5
|
3365,1
|
1865,9
|
3212,8
|
3437,6
|
2007
|
4646,9
|
3449,0
|
3140,4
|
1698,1
|
3024,9
|
3330,7
|
2006
|
4368,1
|
3191,2
|
2930,1
|
1646,2
|
2969,5
|
3229,0
|
2005
|
4117,7
|
2946,1
|
2633,1
|
1538,2
|
2941,6
|
3069,9
|
Анализът на наличните данни показва, че като цяло област Кърджали е с най-добри показатели на заболеваемост – значително по-ниска от средната за страната, като за злокачествените заболявания тя е двукратно по-ниска. За област Пловдив показателите са по-високи от средните за страната, в областите Пазарджик, Смолян и Хасково заболеваемостта е приблизително като средната за страната.
Хоспитализираната заболеваемост за 2011 г. е 10,8% или 51 792 случая, което е със 467 повече от 2010 г. Регистрираните заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2009 г. по класове болести са представени в табл. 2.1.10.2.2-4.
Табл. 2.1.10.2.2 – 4 Регистрирани заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ за 2010 г. по класове болести (на 1000 ч.население)
|
Класове болести
|
Област Кърджали
|
Област Хасково
|
Област Пловдив
|
Област Смолян
|
Област Пазарджик
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
12,3
|
14.9
|
16,0
|
11.9
|
10.8
|
II
|
Новообразувания
|
15,3
|
14.1
|
10,9
|
13.1
|
14.3
|
III
|
Болести на кръвта и кръвотворните органи
|
6,8
|
7.9
|
10,5
|
6.5
|
7.8
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата
|
18,4
|
29.5
|
15,7
|
89.5
|
32.6
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
12,3
|
20.1
|
11,3
|
22.1
|
21.8
|
VI
|
Болести на нервната система
|
14,5
|
10.8
|
17,0
|
10.3
|
31.5
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
33,8
|
43.5
|
46,0
|
93.5
|
36.8
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
48,2
|
56.9
|
33,6
|
46.8
|
55.2
|
IX
|
Болести на органите на кръвообращението
|
41,2
|
38.7
|
24,8
|
34.7
|
55.6
|
X
|
Болести на дихателната система
|
128,5
|
363.6
|
223,3
|
363.6
|
231.6
|
XI
|
Болести на храносмилателната система
|
71,5
|
57.9
|
53,7
|
32.9
|
44.8
|
XII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
28,4
|
50.2
|
53,2
|
50.2
|
8.2
|
|
|
|
|
|
|
|
XIII
|
Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан
|
66,1
|
58.4
|
53,7
|
48.4
|
44.1
|
XIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
43,8
|
90.0
|
95,8
|
62.0
|
50.7
|
XV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
3,9
|
4.6
|
4,3
|
4.6
|
7.1
|
XVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
2,1
|
0.1
|
-
|
-
|
0.2
|
ХVII
|
Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации
|
2,1
|
1.7
|
1,1
|
1.6
|
1.1
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонение от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
54,2
|
65.5
|
44,2
|
61.2
|
55.6
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
55,7
|
73.6
|
54,9
|
43.6
|
55.3
|
XXI.
|
Фактори, влияещи върху здрав.състояние на населението
|
4,3
|
6,2
|
-
|
5.1
|
3.6
|
Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат Болестите на дихателната система (17,4%), следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти-16,7%.
Сподели с приятели: |