Мотиви към присъда №103 постановена на 01. 06. 2012г. По нохд №103/ 2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово

Обвинението е срещу подсъдимия Е.С.М. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Тополовград, с постоянен адрес: с.Мъдрец, общ.Г., ул.”Р.” №*, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, за това, че през месец Септември 2011г. в с.Мъдрец, общ.Гълъбово, след предварителен сговор със С.М.М. и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка “Сименс” на стойност 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и бензинова моторна резачка за дърва марка “Алпина”, модел “438” на стойност 125,00лв. /сто двадесет и пет лева/, вещи на обща стойност 150,00лв. /сто и петдесет лева/ от владението на собственика Н.Г.Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Защитникът на подсъдимия Е.С.М. – адв.Н.Ч. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер.

Подсъдимият С.М.М. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия С.М.М. – адв.Н.Ч. ***, моли съда да наложи наказание в минимален размер.

Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Е.С.М. е роден в гр.Тополовград на 1***. Подсъдимият М. ***.

Подсъдимият С.М.М. *** на 0***. Същият е непълнолетен и живее в с.Мъдрец, общ.Гълъбово.

Св.Н.Г.Х. *** и работи на смени по дванадесет часа като “Охранител” в “Секюрити груп Алфа” в обект рудник “Трояново – 3”.

Подсъдимите М. и М. са приятели от детските си години. Живеят в едно и също село Мъдрец при родителите си. Завършили са основно образование, но не продължават обучението си в средно образователно училище. Безработни са, без постоянен източник на доход. През месец Септември 2011г. се срещнали в с.Мъдрец, общ.Гълъбово, като М. разказва на М. за една къща, в която през деня няма никой и обитателя никога не заключва вратите. Знаели от по-рано, че там има моторна резачка за дърва, която лесно могат да отнемат и да продадат. Решили още в следващите дни да извършат кражба от посочената къща, собственост на св.Н.Г.Х.. На следващия ден, докато пострадалият Х. бил на работа, двамата отишли до имота, прескачили оградата и проникнали в двора. Разбили една от дървените врати на сградата и влезли в нея. Намерили моторната резачка марка “Алпина” и я взели. В една от стаите М. открил и мобилен телефон марка “Сименс”, който взел със себе си. Излезли от къщата и се разделили. Резачката останала в подс.М., а телефона - в подс.М.. През следващите дни подс.М. продал резачката на свой съселянин – св.А. А. А. за 20лв., който от своя страна я дал на св.Р. К. Т. - за ремонт, тъй като същата не можела да се приведе в действие. Подсъдимият М. от унищожил телефона като го ударил в земята, защото не е успял да го приведе в действие, като помислил, че е повреден.

За отнетите вещи св.Х. ***. При проверката на случая бил установен св.Румен Тодоров, който с протокол за доброволно предаване предава на 16.09.2011г. моторната резачка марка “Алпина” на органите на МВР.

С протокол за доброволно предаване подс.М. предал останките от телефона, на части – две парчета от панел и електронния компонент на мобилен телефон “Сименс”. Подсъдимите М. и М. пред полицейските служители дали подробни обяснения и признали вината си.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза. Съгласно заключението на същата, стойността на отнетите от двамата подсъдими вещи, собственост на Н.Г.Х. възлиза на 150 /сто и петдесет/ лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С.М.М. е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика - Н.Г.Х., върху вещите предмет на престъплението - отнели са чужди движими вещи – мобилен телефон марка “Сименс” и бензинова моторна резачка за дърва - марка “Алпина”, модел “438” и са установили своя трайна фактическа власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направили - унищожавайки едната и продавайки другата.

Подсъдимите М. и М., макар и непълнолетни към момента на извършване на деянието са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите М. и М. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждли са общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.

Безспорно, касае се за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като подсъдимите М. и М. са действали след предварително сговаряне помежду си – като извършители.

Кражбата следва да се квалифицират и като такива по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – чрез разбиване на една от дървените врати на постройката, в която са се намирали вещите, предмет на престъплението.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия Е.С.М.:
Подсъдимият Е.С.М. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.Тополовград, с постоянен адрес: с.Мъдрец, общ.Г., ул.”Р.” №*, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен. Подс. М. е бил неосъждан към момента на извършване на деянието.
Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 е предвидено наказание: лишаване от свобода за срок от 1 /една/ до 10 /десет/ години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК - до 3 /три/ години „лишаване от свобода”.
С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, чистото му съдебно минало – към момента на извършване на деянието, сравнително невисоката стойност на отнетите вещи. Отегчаващи – обстоятелството, че е осъществен повече от един квалифициращ признак на деянието – т.3 и т.5 на ал.1 от чл.195 НК.

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Е.С.М., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да се намали с 1/3 по реда на чл.58”а” ал.1 НК. Ето защо, на основание чл.54, вр. чл.58”а”, ал.1 от НК, съдът, наложи наказание на подс.Е.М. от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1, вр. чл.69, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

С така определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 е предвидено наказание: лишаване от свобода за срок от 1 /една/ до 10 /десет/ години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК - до 3 /три/ години „лишаване от свобода”.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия М., мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, чистото му съдебно минало и сравнително невисоката стойност на отнетите вещи. Отегчаващи – обстоятелството, че е осъществен повече от един квалифициращ признак на деянието – т.3 и т.5 на ал.1 от чл.195 НК.

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия С.М.М., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което намали с 1/3 по реда на чл.58”а”, ал.1 НК.

Затова и на основание чл.54, вр. чл.58”а”, ал.1 от НК, съдът наложи наказание на подс.С.М. от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

С така определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/