На трактора от колелото и дръжка на едно чадърче става буква чудновата



Дата10.02.2018
Размер67.23 Kb.
На трактора от колелото

и дръжка на едно чадърче

става буква чудновата –

буква „А” на вас позната.


С „А” започва Ана, името на мама.

Пиша с „А” засмяна аз, че съм голяма.

Ако питате коя съм, аз съм буква „А”.

Тука аз съм най-красивата.

Аз съм буква ненадмината.
Виж с разсърденото „Ъ”

ще се скараш на часа.

„Ъ” на ъгъл все стои.

Постоянно се върти.


Уж съм буква „ер голям”,

а защо голям – не знам.

Все съм в ъгъла, все там.

И добре, че има Ъглен – село,

та веднъж и аз да съм начело.
Щом има „ер голям”

И малък има, знам.

Пустият му „малък ер”,

Той пред „О” е портиер,

Но се пази от опасност,

Все се крие след съгласна.


„Аз съм малко колело”-

Казва буквичката „О”.

Огън, охлювче, око

все започват с буква „О”.


Орехи с твърди черупки

Оги пак чупи със зъбки.

Страшно доволен е даже!

Няма ли кой да му каже,

Че ще осъмне по гръбче

с болки и счупено зъбче.


„У” на сцената застава

И гласа си извисява:

„Уча, умен, уморен –

всичките започват с мен.”


Упорит е ученикът

И умее на урок

Буквичката „У” да пише

пред учителя си строг.


Всички: Е – е – е – е – е…

Ето идва ред на „Е”.

„Е” в елха звучи добре.

Чува се и във елен,

Ежко, езеро, ерген.
Един елен в леса зелен

до езерцето спря се.

Една сърна си рече:”Е-е-е!

Еленът е прекрасен!”


Искам да играя и да пея.

Искам да се уча, да се смея.

Всички първи думи с „И” започват.

Буквата е само от чертички,

Хванати една за друга,

Като три сестрички.


Иглика жълтее в шубрака.

Иглика се казва и кака.

Ще свия игличини китки

На кака за русите плитки,

Че аз ги обичам и двете –

И кака и жълтото цвете.


Юнак е Любомир, момчета!

На път към Люлин тръгва с Юли.

Храница взе: бюрек, кюфтета,

Юфка и конфитюр от дюли.

Тюх! В раницата не остана

Местенце малко за юргана.


Гордо вдигнала глава

Крачи буквичката „Я”.

В азбуката е последна,

но е спретната и стегната.


Янко ябълки яде

и за баба Яга слуша,

как със лебеди краде

тя децата непослушни.

„Б” е буквата на баба

и завършва с нея хляба.

Баба иска да ни смае,

с нас да тича и играе.


Борко бие барабан,

барабан – бърборко.

Баба пържи във тиган

банички за Борко.

Слуша баба барабана

и захласва се дори.

Боже, с баба чудо стана-

баничките изгори!


Ясно ви е пак на всички:

„Правя пакост.” с „П” се пише.

Може да съм палавник,

но пък съм голям умник.

Пиша плача, пиша пея,

но да пиша с „П” умея.


Вятърко, повей ми

В тихата горица!

Вятърко, запей ми

Волна песенчица!

В утрото със нея

Весел да запея.


Водичке, водичке,

Ще измия с тебе всичко.

Моите очи да греят,

Бузките – да червенеят,

Устничките да се смеят,

Зъбките да се белеят.


С ръце на кръста застани,

ала пред голямо огледало,

застани и в него погледни

и ще стане буква твойто тяло.


Фея Фърфалана

с фуста кадифена

пуска сто фонтана

с фанта изстудена,

за да спре да плаче

малко фърфалаче.

Гърлото ме заболя

в тази весела игра.

Гърло, гъба, гребен, гръб,

с „Г” в началото звучат.

Май изгубвам си гласа.

Хайде, „Г” при мен ела!


Ако буква „Ж” се свие,

Ако крак с ръчица скрие,

Как ли? Ей така тогава

Буква „К” пред вас застава.


„К” със „Г” недей да бъркаш!

С „К” завършва „крак”, не „праг”.

Ако правилото сбъркаш,

прочети урока пак!


Една черта, над нея - още три

и още две, най-мънички под нея!

Не бързай, размисли и разбери,

така ти буквичката „Д” откри.


„Д” е буквата на дядо

и прилича на калпак.

Драгомир е моят дядо.

Обичам те, мой дядо драг.


Ето, че пред вас застава

„Т” с китара във ръка

и с достойнство поучава

чакащите тук деца:


„С мен започват много думи

Татко, топка тебешир”

Звънват веселите струни:

„Тото, телевизор, тир…”


Жаба плува по реда.

Не е жаба, ами „Ж”.

Ето с „Ж” се пише жаден,

Живко, жито и живот

И жужи като замаян

сутрин жилищният блок.


Жабчо в жабуняка

жално, жално квака,

че му сложи мама

жълтата пижама

и сега веднага

трябва да си ляга.
Братовчедката на „Ж”

Крие се от нас, деца.

Но аз зная, тук ще смогне

буква”Е” да ни помогне.

Падне ли по гръб, тогава

Буква „Ш” пред вас застава.


Шипката решила

Да върви на бал.

Шапка си ушила,

Метнала си шал.


Всички: З-з-з-з…

Почват с мен безброй звездички

и разпръсквам аз искри,

но приличам виждат всички

точно на числото три.
Зайко, зеле, зеленчук-

буквичката „З” е тук.

Повторете пак, дечица-

Здравко, здравец и Зорница.


Погледнете към небето!

Грее ли луната?

И прилича ли ви тя

На буквичка позната.


Малко цвете съм в полето,

Аз съм синия синчец.

Любя въздуха, небето,

кича полския венец.


Познават ме дете и майка

с перчемче, като запетайка.

На мене „И” то ми е батко

и името ми е „Й”.

Возя се в шейна в трамвай,

даже в таратайка.

Най-обичам топъл чай

от златиста лайка.


„Л” се пише много лесно-

остър покрив без комин.

С нея думички чудесни

пишем и четем сами.


Лиса болна лежала,

три дни залък не яла.

Лиско билки събира,

леля Сврака го спира:

Лиса ще оздравее,

щом петле й попее.


Покажи ми на листа,

мамо буквичката „М”!

Мими мама най-обича.

„Мила мамо”, я нарича.


Най-милата ми на земята,

единствена си, мама свята!

Научих буквичка голяма,

да пиша твойто име: МАМА.


Нека застанем лице до лице.

Нека се хванем ръце за ръце.

Щом стоим прави, добре ли разбра,

буква се прави с такава игра.


Непослушно, неприбрано,

неумито, неразбрано…

Не търси вина в детето,

а махни веднага „НЕ” то!

И ще стане в миг прибрано,

и послушно, и разбрано.


Вечно крачи, крачи,

а назад се влачи.

Името му Рачо напишете!

С главна буква „Р” го започнете!


Вчера Радка се разплака.

Искала си начаса

Радка буквичката „Р”.

Ала „Р” си е на всички:

Радка,Румен, рак, ръчички.


Ножица вземи от мама,

Само да е по-голяма.

Разтвори я с двата пръста:

„Аз буква „Х” съм, тънка в кръста.


Хем играят, хем си пеят,

тропкат весело хоро.

Тука хората умеят

да празнуват за добро.


Някога царувал цар

в чудно царство господарство.

Цели кошници с цветя

пращала му пролетта.

И доволен казал царят:

”Буква „Ц” ви давам в дар!”


Чудна чанта имам аз

и съм вече в първи клас.

Ще на пиша на листа

смело буквичката „Ч”.


Часовниче има си батко,

часовниче иска и Владко.

Батко не чака покана,

бързо ръчичката хвана

и нарисува му сръчно

малко часовниче ръчно.


На буквичката „Ц” приличам,

но на три крачета тичам

и се буква „Щ” наричам.
Ако поискат просто от скука,

как ще се срещнат щъркел и щука,

щом все е щъркелът там в синевата,

а си е щуката все под водата?


Всеки може, всеки знае

свойта буква да познае.

Ала я вземи буквара

и от приказката стара

два три реда прочети.

Е, какво ще кажеш ти?
Сложна работа е тая,

аз по себе си го зная.

Сричах половин година

и най-трудното отмина.

Вече мога, като батко,

да чета спокойно, гладко.

Ах, направо съм страхотно

първокласниче грамотно!


Буквите изучихме и вече

знаем с тях да пишем и четем.

С буквите отиваме далече,

с буквите се учим и растем.


С буквите започваме другарство-

най-добро другарство на света.

Те ни водят в приказното царство

на четмото и писмеността.


С буквите от днес ще ни говорят

книгите- вълшебници добри.



Буквите простор ще ни разтворят-

ясно слънце ще ни озари.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница