Национални измерения на универсалната триада личност народ история в одата "левски"

Изтегляне 60.48 Kb. Дата 13.01.2018 Размер 60.48 Kb. #45387

НАЦИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА УНИВЕРСАЛНАТА ТРИАДА ЛИЧНОСТ – НАРОД – ИСТОРИЯ В ОДАТА “ЛЕВСКИ” І. Социална мисия на цикъла “Епопея на забравените” 1. Импулс за създаването – сериозните разочарования на Вазов от следосвобожденската действителност 2. Социална задача – чрез възраждането на спомена за най-светлите личности и събития в историята ни, които съсредоточават духовните измерения на нравствеността, да представи мощта и духовния ръст на нацията и да ги противопостави на времето, в което “кумирите” заменят “идеалите” /статия във в.”Народний глас” от 5 януари 1883 г./. ІІ. Творческа история 1. Идея – провокирана от цикъла оди за шведски патриоти на Рунеберг 2. Конкретен повод – статията на З.Стоянов “Имената на българските въстаници, които са посегнали сами на живота си”, публикувана във в. “Работник” от 1881 г. ІІІ. Жанрови и композиционни особености на цикъла Названието “Епопея” - съчетава жанровата идентификация /голямо епическо произведение, посветено на преломен момент от “абсолютното минало”; сакрално национално предание/ и метафорично внушение по думите на В.Мутафчиева за монументалност на образите и величавост на събитията /да сътвори национален “Пантеон на безсмъртието”, да проектира българското величие на фона на общочовешкото/; - епопейната дистанция – обусловена не толкова от времевата отдалеченост на събитията, колкото от отдалечеността между идеалите на миналото и настоящето, които се разминават в йерархията на ценностите; Жанр – доминира синтезът между ода и поема, осъществен и на микро- /”Левски”, “Каблешков”, “Паисий”/ и на макроравнище /”Кочо”/; някои произведения носят и белезите на балада /”Бенковски”, “Волов”/ Композиционен строеж одата наподобява жития на светци /обект на възхвала: изключителни личности – будители, апостоли, пророци, мъченици/; образите са очертани в едър план, монументални, романтично извисени, героически идеализирани; героите са представени в драматичен момент, между живота и смъртта, изправени пред съдбовни нравствено-етични дилеми; онова, което обединява героите е любовта към родината и тяхната собствена изключителност /надрасли времето си, титани по дух, мисъл и слово/; чрез образите на тези свети мъченици за българската свобода Вазов утвърждава саможертвения подвиг като национална и общочовешка мяра за безсмъртие; Герои макар и изградени около прославата на отделна личност, в одите се открива един общ герой – народът; отношението герой-народ е представено многопосочно – герой и народ, герой от народа, народ герой; националните измерения на универсалната триада личност-народ-история, разкрива влиянието на отделната личност върху народното съзнание и ролята ù в историческото битие на нацията; Подредба на одите в цикъла художественият свят проектира значим етап от историческото развитие на нацията – Възраждането – в неговите най-върхови моменти и с най-ярките му представители; поетическата линия тръгва от зората на Възраждането /”Паисий”/ и стига до възкръсналата за нов живот нация /”Опълченците на Шипка”/, проследявайки процеса на самосъзнание, съзряване и единение; при това определяща е не хронологическата, а идейно-емоционалната градация /ако Левски въплъщава идеала на народа за личност, то с подвига си на връх Шипка народът е достигнал висотата на идеала си/; ІV. Одата „Левски” 1. Открива цикъла „Епопея на забравените” а/ идейни и нравствени основания за подобен избор: Левски е едновременно персонификация на идеала за личност, емблема на националноосвободителното движение, единица мярка за непостижимост и най-висша еманация на народа си; чрез образа на Апостола поетът очертава нравствените и духовно-психологическите характеристики на българина; б/ събитийно-биографичният план поднесен лаконично, често със съзнателна промяна на историческите факти, защото преследва не документална автентичност, а поетическа и нравствена оценка на историята; отмества художествения поглед от физическия портрет на героя към изображение на духовните и нравствените му характеристики; в/ одата поставя и решава универсални за целия цикъл философско-етични проблеми: за смисъла на човешкия живот, посветен на хуманни цели и възвишени идеали; за дълга на отделната личност пред времето и обществото; за съвестта като висш критерий за нравственост и подтик за действие; за човека като най-висша мяра за святост; г/ одата задава основните нравствени опозиции “робство-свобода”, “позор-слава”, “безчестие- чест”, “страх-геройство” д/ утвърждава като непреходни ценности свободолюбието, родолюбието, добротворството, всеотдайността, себеотрицанието, жертвоготовността 2. Ролята на монолога а/ патетичен увод към целия цикъл - поставя проблема за нравствения дълг на личността б/ разкрива богатата душевност и изострената социална съвест на героя; доказателство е за израстването на личността, което: започва с духовното ù разкрепостяване /”Манастирът тесен за мойта душа е”/; минава през прозрението за отговорността пред другите и издига човека в най-висша мяра за святост; за да стигне до идеята за пълно себераздаване; показва пътя на себепознанието и преоткриването на вечните стойности в човешкото битие - внушава, че нравствените корени на християнството се опознават не чрез догматично служене, примирение и молитва, а чрез съвестта и сърцето; извежда ключови понятия за целия цикъл “душа”, “сърце”, “съвест” в/ оръжието на Апостола - словото то се превръща в жертвен знак на нравствената личност и се съизмерва с подвига; то променя хората и ги превръща от роби в свободни хора; то се издига на единно ценностно равнище с най.висшите за Възраждането понятия: свобода, борба, смърт, бъдеще и е белязано с положителна конотация /опозицията “слово-мълчание/ със словото е свързан и апостолският избор, който е съзнателен /анафорите “мисля”, “че”, “и”/, категоричен /скъсения стих “Рече и излезе”, обособен на нов ред/, единствено възможен и проява на действена обич към свободата и съпричастие с народа. 3. Образът на Левски а/ разкрит в конкретна среда, чрез пресъздаване на ярки и силни моменти от живота му на революционер и чрез проникване в душевния му свят; б/ очертан чрез всеотдайната му апостолска дейност, която доказва единството между слово и дело; в/ характеризиран пряко, чрез отношението на другите към него и чрез одухотворената природа; г/ като въплъщение на народния идеал – безукорно честен, скромен, смел, целеустремен, исторически прозорлив; съпоставка с Ботевата визия – службата на отечеството е “подвиг свят”, а смъртта за неговата свобода – “ближна обща веселба”; д/ представен в два плана: - в битово-прозаичен план, като част от народа и негово най-висше въплъщение; - в библейско-митологичен, като нов Месия, трагично извисен, самотен и недостижим; иконизиран; - естествено преплитане между фактически подробности, разказ и величаво-патетичната одическа възхвала; е/ разкрит в контраст с образа на предателя - чрез контраста се разгръщат опозициите “героизъм-срам”; “възвишено, красиво-мерзко, низко” 4. Смъртта безсмъртието а/ залавянето на Апостола - провокира широки идейно-философски обобщения по ботевски смъртта е естетизирана и се превръща в свята мярка за нравственост и величие на духа; проблемът за безсмъртието на подвига;образно внушение чрез метафори, повторение на еднородни думи, анафористична антитеза; националното жертвено просторанство се успоредява с общочовешкото /съпоставка с образи символи на жертвеното страдание в името на човечеството – Прометей, Сократ, Колумб, Хус/; б/ идейна и емоционална кулминация на одата – апологията на бесилото; то е едновременно символ на робството и свободата, позора и славата; в/ подвигът на Левски – съизмерим само с този на Христос – най-светият апостол, аскет и мъченик / и на двамата пътят към безсмъртието минава през смъртта, символизирана от кръста и бесилото; със смъртта си на бесилото Апостола изкупва срама от робското минало на българите, подобно на Сина Божий, изкупил със смъртта си на кръста греховете на човечеството; жертвата им е необходима, за да повярват хората в тях и да ги последват/ 6.Особености на поетическия стил -символни образи - контраст - сравнения - възходяща градация - хипербола - оксиморон - анафора Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 60.48 Kb. Сподели с приятели: