Най – плодотворното и естествено упражнение на ума е разговорът“


контакт – установяване на контакт със събеседника; информация



страница2/2
Дата22.11.2022
Размер21.82 Kb.
#115630
1   2
Комуникация в семейството при деца със СОП
контакт – установяване на контакт със събеседника;

  • информация – обмен на съобщения, мнения, послания и намерения:

  • стимул – стимулира за някаква активност и дейност;

  • координация – координира съвместните действия между партньорите;

  • разбиране – взаимно възприемане на събеседниците един с друг;

  • емоционална – обмяна на емоции и чувства между събеседниците;

  • установяване на взаимоотношения между участниците;

  • влияние – въздействие върху поведението и състоянието на събеседника;

    Ролята на общуването и комуникацията в социалните процеси е широко разглеждана от психологията. За психолозите Виготски, Рубинщайн и Лотман общуването заема централно място в процеса на развитието и формирането на психиката и личността. Благодарение на общуването още от най – ранна възраст човешките индивиди получават възможност да бъдат включени в процеса на социализация, придобивайки необходимите знания, умения и компетенции посредством контрол върху поведението. Благодарение на общуването и комуникацията с другите хора, в на процесите на интеракция, сътрудничество и влияние, човек намирайки се сред други личности, сам той се превръща в такава. Както е известно в психологията личността е социален и обществен феномен, който е възможен единствено в социума, който функционира благодарение на силата на комуникацията, която върви ръка за ръка с речта. Според А.П. Панфилова речта е най – универсалното средство за изпълнение на комуникативната функция на общуването. Тя позволява максималното разбиране на значението на комуникацията и възприемането на значението, което носи. Речта се използва за кодиране и декодиране на информация, която е адекватна на нейната интерпретация. В интерпретацията на информацията голямо участие взимат и неречевите знакови системи, които съпътстват речта. Психологически установено е, че мисълта никога не е равна на прякото значение на думите. В процеса на комуникация вербалната (изказаната) информация се приема около 20-30%, а останалата част от информацията се приема по невербален начин чрез мимики, жестове, пози на тялото, тембър и сила на гласа, външен вид и излъчване.(А.П. Панфилова „Психология общения“, Москва 2013 стр.150). В книгата „Езикът на тялото“ Алън Пийз обръща голямо внимание върху силата и значението на невербалната комуникация. За М.И. Платова невербалното поведение на човека съчетава в себе си много функции (М.И. Платова „Психология Делового Общения, Новочеркасск 2014 стр. 20):

    • създава образа на партньора в комуникацията;

    • изразява взаимоотношенията между комуникиращите;

    • е индикатор за действителното психическо състояние на личността;

    • засилва емоционалната наситеност на изказаното;

    • поддържа оптимално ниво на психологическа близост;

    • действа, като индикатор за отношенията;

    Според Панфилова особеностите на общуването в семейството се определят от една страна от функциите в него, а от друга от високата емоционална наситеност на взаимоотношенията между неговите членове. Основните вектори на комуникация се определят от структурата на семейните връзки и отношения, които са:

    • брачни(съпружески);

    • дете – родител;

    • между братя и сестри;

    • връзка с баба и дядо;

    Всички тези системи от една страна са специфични всяка по себе си, а от друга са взаимно свързани. Семейството има за цел да задоволи най – важните човешки нужди от любов, подкрепа, емоционално благополучие, възстановяване на жизнения потенциал и щастие. Отличителна черта на общуването в семейството е високото ниво на емоционално богатство на взаимодействието между членовете му. Това се дължи на факта, че в основата на изграждането му е чувството за любов. Тази любов, за която говорят Е. Маслоу и Е. Фром, любовта като битиен принцип, онази безусловна, даваща, обогатяваща и подкрепяща любов. Заедно с любовта върви и емпатията, която К. Роджърс препоръчва силно, а именно приемането, съпреживяването и привързването с другия и желанието той да бъде обгрижван и обичан. Да се грижиш за другия, означава да го обичаш, казва М. Хайдегер.(А.П. Панфилова „ Психология общения, Брянск 2015 стр.30). Комуникацията в семейството протича на две нива: съдържателно и процесно.
    Съдържателното/вербално ниво - ниво на съобщаване на информация. Хората използват езика, думите, казват си определени неща, разбираеми за участниците в общуването. Процесното/невербално ниво – ниво на отношения на говорещия към другите участници в общуването. Посланието на това ниво се предава не толкова чрез речта, колкото с помощта на невербалната комуникация- интонация, мимики, жестове, поза на тялото. Всяко едно поведение е комуникация на процесно ниво. Комплементарната /допълваща/ се комуникация се базира на различието. Този тип отношения в повечето случаи се диктуват от традиционното разделение на мъжки и женски роли, вярването за хармонична двойка от противоположности – силен мъж, слаба жена. Когато обаче винаги един от двамата партньори доминира и взима решенията и двамата се оказват в рискова ситуация.

    В своята статия „Комуникация със семействата на деца със специални образователни потребности“ доц. д-р Снежана Николова пише, че взаимоотношенията в семействата на деца с увреждания са изключително сложни. В последните десетилетия те се превръщат в един от актуалните проблеми, разглеждан от различни гледни точки – социална, медицинска, правна, психотерапевтична, педагогическа рехабилитация, качество на живот на детето и пр. Независимо от това как семейството се справя с появилия се проблем, неговият психичен статус е особено обременен. Според редица проучвания, 40% от майките на деца с увреждания изпитват силни негативни чувства – вина, срам, непълноценност, страх, дори суицидни мисли и опити. Раждането на такова дете и грижите около него обременяват социалните контакти на родителите, а напрежението в отношенията между тях довежда до развод в над ¼ от засегнатите семейства. При дълбоки и тежки нарушения в развитието на новородените, процентът на разводите в засегнатото семейство е много по-висок. Оттук е видно, че цялата сложна и разнообразна картина в семейството налага подходяща специализирана психологическа и психотерапевтична намеса. Раждането на дете с тежко нарушение в развитието създава трудна житейска ситуация в семейството, променя обичайното му функциониране и го изправя пред сериозни предизвикателства. Но при цялата тази сложна ситуация е много важно за родителите да разберат чувствата и емоциите, които те изпитват, да осъзнаят, че те не са сами и могат да вземат конструктивни решения и действия по отношение на своето дете, че има институции и специалисти, които могат да им окажат подкрепа и да им помогнат.


    Доц. Николова дава за пример съветите на Патриция МакГил Смит, които са доказано работещи при такива семейства:

    • да се търси помощ от други родители;

    • да се живее днес „тук и сега“ и да не се мисли за утре;

    • научаване на специалната терминология;

    • търсене на повече допълнителна информация;

    • изразяване на чувствата;

    • чувство на реализъм;

    • без самосъжаление;

    • любов към детето;

    Най-важното нещо за родителите е това, че окончателното решение за всяко действие се взема от тях, защото се отнася за живота и съдбата на тяхното собствено дете. Независимо от това, че развитието на детето им ще се различава от това на другите деца, това не означава че то е по-малко ценно или по-малко нуждаещо се от внимание и любов.


    Семействата на децата със специални образователни потребности са тези, които носят отговорност за своите деца до края на живота си. Семействата имат различни нужди, възможности и приоритети. Някои семейства имат по-голяма нужда от помощ от други. Всяко семейство има уникални силни страни и потребности. Бих искала да завърша с думите на М. Бахтин:
    Един глас нищо не завършва и нищо не разрешава. Два гласа са минимум живот“.
    Използвана литература:
    Стаматов, Р.,2005 Психология на общуването. Пловдив
    Николова, С., Комуникацията със семействата на деца със специални образователни потребности. ШУ „Епископ Константин Преславски“
    Волчков, Е.Г., 2015 Психология общения. Казань
    Панфилова, А.П., 2013 Психология общения. Москва
    Панфилова, А.П., 2015 Психология общения. Брянск
    Платова, М.И., 2014 Психология Делового Общения.Новочеркасск

    Сподели с приятели:
  • 1   2




    ©obuch.info 2022
    отнасят до администрацията

        Начална страница