контакт – установяване на контакт със събеседника; информация

• 
  създава образа на партньора в комуникацията;
  
• 
  изразява взаимоотношенията между комуникиращите;
  
• 
  е индикатор за действителното психическо състояние на личността;
  
• 
  засилва емоционалната наситеност на изказаното;
  
• 
  поддържа оптимално ниво на психологическа близост;
  
• 
  действа, като индикатор за отношенията;
  

• 
  брачни(съпружески);
  
• 
  дете – родител;
  
• 
  между братя и сестри;
  
• 
  връзка с баба и дядо;
  

В своята статия „Комуникация със семействата на деца със специални образователни потребности“ доц. д-р Снежана Николова пише, че взаимоотношенията в семействата на деца с увреждания са изключително сложни. В последните десетилетия те се превръщат в един от актуалните проблеми, разглеждан от различни гледни точки – социална, медицинска, правна, психотерапевтична, педагогическа рехабилитация, качество на живот на детето и пр. Независимо от това как семейството се справя с появилия се проблем, неговият психичен статус е особено обременен. Според редица проучвания, 40% от майките на деца с увреждания изпитват силни негативни чувства – вина, срам, непълноценност, страх, дори суицидни мисли и опити. Раждането на такова дете и грижите около него обременяват социалните контакти на родителите, а напрежението в отношенията между тях довежда до развод в над ¼ от засегнатите семейства. При дълбоки и тежки нарушения в развитието на новородените, процентът на разводите в засегнатото семейство е много по-висок. Оттук е видно, че цялата сложна и разнообразна картина в семейството налага подходяща специализирана психологическа и психотерапевтична намеса. Раждането на дете с тежко нарушение в развитието създава трудна житейска ситуация в семейството, променя обичайното му функциониране и го изправя пред сериозни предизвикателства. Но при цялата тази сложна ситуация е много важно за родителите да разберат чувствата и емоциите, които те изпитват, да осъзнаят, че те не са сами и могат да вземат конструктивни решения и действия по отношение на своето дете, че има институции и специалисти, които могат да им окажат подкрепа и да им помогнат.

• 
  да се търси помощ от други родители;
  
• 
  да се живее днес „тук и сега“ и да не се мисли за утре;
  
• 
  научаване на специалната терминология;
  
• 
  търсене на повече допълнителна информация;
  
• 
  изразяване на чувствата;
  
• 
  чувство на реализъм;
  
• 
  без самосъжаление;
  
• 
  любов към детето;
  

Най-важното нещо за родителите е това, че окончателното решение за всяко действие се взема от тях, защото се отнася за живота и съдбата на тяхното собствено дете. Независимо от това, че развитието на детето им ще се различава от това на другите деца, това не означава че то е по-малко ценно или по-малко нуждаещо се от внимание и любов.