Наредба №11 от 27 септември 2005 г за бонитиране на дивечовите местообитания

Изтегляне 0.86 Mb.

страница	1/5
Дата	03.01.2017
Размер	0.86 Mb.
	#11770

1 2 3 4 5

Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. за бонитиране на дивечовите местообитания

Държавен вестник брой: 80

Година: 2005

Орган на издаване:

Дата на обнародване: 07.10.2005

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат обществените отношения, свързани с бонитирането на дивечовите местообитания, и се определят допустимите запаси на дивеча, които могат да се поддържат върху ловностопанските райони на базата на естествената производителност на местообитанията, съгласно ловоустройствените проекти.

Чл. 2.
(1) Бонитирането на дивечовите местообитания е оценката на тяхната ловностопанска производителност.
(2) Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва с ловоустройствения проект.
(3) Ловоустройственият проект се разработва като част от лесоустройствения проект и относно реда за неговото разработване и приемане се прилагат изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България (ДВ, бр. 27 от 2004 г.).
(4) На бонитиране подлежат всички ловностопански райони на страната.

Чл. 3. Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва въз основа на ловностопанската типология на местообитанията, като при бонитиране на дивечовите местообитания на едрия дивеч се използва горската типология.

Чл. 4.
(1) Типът местообитание е територия от един или няколко типа гора със сходна екологическа характеристика.
(2) Най-малката единица, на която се определя типът местообитание, е горският отдел.
(3) При определяне на екологическата характеристика на местообитанието се отчитат следните фактори: релеф, почви, хидрография, растителност, наличие на хищници, климатични и стопански фактори.
(4) За климатичните фактори определящи са критичните зимни и летни температури, валежите през зимата и през пролетта и продължителността на задържане на снежна покривка.

Чл. 5.

(1) Допустим запас на дивеча е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетан с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10 %.
(2) Допустимият запас се определя поотделно за главния, второстепенния и съпътстващия вид дивеч.

Чл. 6.

(1) Главният, второстепенният и съпътстващият вид дивеч се определят за всеки ловностопански район и/или ловище въз основа на заданието за изработване на ловоустройствения проект.
(2) Главният вид дивеч се определя на база екологичната характеристика на местообитанието и основното направление за стопанисване на вида дивеч.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за оградените територии.

Глава втора
ЛОВНОСТОПАНСКО ДЕЛЕНИЕ НА СТРАНАТА

Чл. 7. Ловната площ на страната се разделя в осем ловностопански области:

1. Дунавска равнина;
2. Предбалкан (на север от Стара планина);
3. Стара планина;
4. Югозападна България;
5. Средна гора;
6. Рило-Родопска област;
7. Тракийска низина и Подбалкански полета;
8. Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област).

Чл. 8. Област Дунавска хълмиста равнина се разделя на пет подобласти:

1. Западно-Дунавска;
2. Средно-Дунавска;
3. Лудогорска;
4. Добруджанска;
5. Острови на р. Дунав с площ над 500 ha.

Чл. 9.

(1) В Западно-Дунавската подобласт главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и еленът лопатар.
(2) В Средно-Дунавската подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони и еленът лопатар.
(3) В Лудогорската подобласт главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и муфлонът.
(4) В Добруджанската подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, включително и полският екотип, а в някои ловностопански райони и благородният елен, еленът лопатар и муфлонът.
(5) На островите на р. Дунав с площ над 500 ha главен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня.

Чл. 10.

(1) Във всички подобласти на област Дунавска хълмиста равнина главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата и фазанът.
(2) На големите острови на р. Дунав главен вид дребен дивеч може да бъде фазанът.

Чл. 11.

(1) В област Предбалкан главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.
(2) В област Предбалкан съпътстващ вид дребен дивеч може да бъдат заекът, яребицата, а в някои ловностопански райони - фазанът и планинският кеклик.

Чл. 12. Област Стара планина се разделя на три подобласти:

1. Западна Стара планина;
2. Средна Стара планина;
3. Източна Стара планина.

Чл. 13.

(1) В Западна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат сърната и дивата свиня, а съпътстващ - благородният елен.
(2) В Средна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - дивата коза.
(3) В Източна Стара планина главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и дивата свиня, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.

Чл. 14. Във всички подобласти на област Стара планина съпътстващ вид дребен дивеч може да бъде заекът.

Чл. 15. Област Югозападна България се разделя на три подобласти:
1. Пoграничните планински вериги по западната граница;
2. Високите полета на Средна Западна България;
3. Долните течения на Струма и Места.

Чл. 16.

(1) В Пограничните планински вериги по западната граница главен вид едър дивеч може да бъдат дивата свиня и сърната.
(2) Във Високите полета на Средна Западна България главен вид едър дивеч може да бъде дивата свиня, а в някои ловностопански райони - сърната.
(3) По Долните течения на реките Струма и Места главен вид дребен дивеч може да бъде колхидският фазан в подходящите за него местообитания.

Чл. 17. Област Средна гора се разделя на две подобласти:

1. Ихтиманска Средна гора;
2. Сърнена Средна гора.

Чл. 18.

(1) В Ихтиманска Средна гора главен вид едър дивеч може да бъдат дивата свиня и сърната.
(2) В Сърнена Средна гора главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът.

Чл. 19. Рило-Родопската област се разделя на четири подобласти:

1. Витоша - Плана - Верила;
2. Рила и Пирин;
3. Западни Родопи;
4. Източни Родопи.

Чл. 20.

(1) В подобласт Витоша - Плана - Верила главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а в някои ловностопански район - дивата свиня и сърната.
(2) В подобласт Рила и Пирин главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, благородният елен и дивата коза, а в някои ловностопански райони - алпийският козирог и глухарът.
(3) В подобласт Западни Родопи главен вид едър дивеч може да бъдат сърната, дивата свиня и благородният елен, а в някои ловностопански райони - дивата коза и глухарът.
(4) В подобласт Източни Родопи главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, дивата свиня, еленът лопатар, муфлонът, дивата коза и глухарът.

Чл. 21. Във всички подобласти на Рило-Родопската област главен вид дребен дивеч може да бъде тракийският кеклик.

Чл. 22. Област Тракийска низина и Подбалкански полета се разделя на три подобласти:
1. Тракийска;
2. Подбалканска;
3. Причерноморска.

Чл. 23.

(1) В подобласт Тракийска главен вид едър дивеч в някои ловностопански райони може да бъдат сърната, дивата свиня и еленът лопатар, а главен вид дребен дивеч - колхидският фазан, заекът и яребицата.
(2) В подобласт Подбалканска главен вид едър дивеч е сърната, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заекът и яребицата.
(3) В подобласт Причерноморска главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а главен вид дребен дивеч може да бъдат заек, колхидски фазан и яребица.

Чл. 24. Област Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) се разделя на три подобласти:

1. Странджа;
2. Сакар;
3. Горнотракийска.

Чл. 25.

(1) В подобласт Странджа главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната, еленът лопатар, муфлонът и дивата свиня.
(2) В подобласт Сакар главен вид едър дивеч може да бъдат благородният елен, сърната и еленът лопатар.
(3) В Горнотракийскaта подобласт главен вид едър дивеч може да бъде сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар, а от дребния дивеч - колхидският фазан.

Глава трета
СЪВМЕСТЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ЕДЪР ДИВЕЧ В ЕДНИ И СЪЩИ ЛОВНОСТОПАНСКИ РАЙОНИ

Чл. 26.

(1) При определяне на благородния елен за главен вид дивеч второстепенни видове могат да бъдат еленът лопатар и сърната, а съпътстващ вид - дивата свиня.
(2) При определяне на сърната за главен вид дивеч не могат да се определят второстепенни видове, а съпътстващ вид е дивата свиня.
(3) При определяне на елена лопатар за главен вид дивеч като второстепенни могат да се определят благородният елен и сърната, а съпътстващ вид е дивата свиня.
(4) Муфлонът може да бъде определен като главен или второстепенен вид дивеч във всички ловностопански райони.
(5) Изискванията по ал. 1 - 4 се прилагат в случаите на стопанисване на дивеч на свобода.

Чл. 27. В базите за интензивно стопанисване на дивеча за главен вид дивеч може да бъде определен всеки вид, за който има благоприятни условия за отглеждането му.

Глава четвърта
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДНИЯ БОНИТЕТ И НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ

Чл. 28.

(1) Във всеки ловностопански район или ловище се бонитира поотделно всеки тип местообитание.
(2) Средният бонитет на ловностопанския район или ловище се определя въз основа на бонитета на местообитанията в него и се изчислява по формулата, посочена в приложение № 1.

Чл. 29.

(1) Въз основа на определения среден бонитет по чл. 28 се определят и допустимите запаси на 100 ha, а въз основа на тях и допустимите запаси на целия ловностопански район и/или ловище.
(2) Допустимите запаси на 100 ha се определят от посочените запаси в таблиците за всеки вид дивеч в зависимост от бонитета чрез линейна интерполация.
(3) Допустимите запаси на целия ловностопански район или ловище се определят въз основа на големината на района или ловището и допустимите запаси на 100 ha.
(4) Допустимите запаси на второстепенния вид дивеч се определят в размер 50 % от определените в съответните бонитетни таблици.

Глава пета
БОНИТИРАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ И КОЕФИЦЕНТИТЕ НА ПРИРАСТ НА ЕДРИЯ ДИВЕЧ

Чл. 30.

(1) В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към условията на средата общата площ на ловностопанския район се разпределя по бонитети на местообитанията.
(2) Допустимите запаси зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия.
(3) Бонитирането на местообитанията на видове дивеч с локално разпространение се извършва съгласно опитните резултати от Лесотехническия университет, Института за гората и Националното управление по горите, както и на базата на световните достижения на ловностопанската наука.

Раздел I
Благороден елен (Cervus Elaphus)

Чл. 31.

(1) При благородния елен се бонитират следните типове местообитания:
1. чисти и смесени дъбови гори върху богати и свежи почви;
2. чисти и смесени дъбови гори върху сухи и бедни почви;
3. долинни дъбрави;
4. чисти и смесени с други широколистни букови гори;
5. високостъблени букови гори;
6. смесени иглолистно-широколистни гори (буково-елови, буково-борови, буково-смърчови и други гори);
7. чисти и смесени иглолистни гори;
8. клекова зона и алпийски пасища;
9. маломерни горски комплекси сред земеделски площи.
(2) При благородния елен подлежат на бонитиране местообитанията, в които има целогодишно благоприятни условия за стопанисването му.

Чл. 32. Бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 2.

Чл. 33. Допустимите запаси на 100 ha площ за благородния елен се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 3.

Чл. 34. Допустимите запаси за благородния елен, определени въз основа на естествената производителност на местообитанията, се редуцират при наличие на залесявания върху по-големи площи или при наличие на интензивно земеделие в ловностопанския район.

Раздел II
Елен лопатар (Dama dama)

Чл. 35. При елена лопатар се бонитират следните типове местообитания:

1. дъбови гори върху богати и свежи почви (свежи дъбрави);
2. дъбови гори върху бедни и сухи почви (сухи дъбрави);
3. долинни дъбрави;
4. чисти и смесени букови гори до 1300 m. н.в.;
5. борова гора.

Чл. 36. Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 4.

Чл. 37. Допустимите запаси на 100 ha площ за елена лопатар се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 5.

Раздел III
Сърна (Capreolus capreolus)

Чл. 38. При сърната се бонитират следните типове местообитания:

1. иглолистни местообитания:
а) сечища и несклопени горски култури;
б) склопени иглолистни култури и младиняци;
в) борови местообитания;
г) бялборови местообитания с ела и смърч;
д) смърчови местообитания;
е) мурови местообитания;
ж) редини с клек;
2. широколистни местообитания:
а) свежи дъбрави до 500 m. н.в. сред обработваеми площи;
б) сухи дъбрави до 1000 - 1100 m. н.в.;
в) средновъзрастни и зрели дъбови гори;
г) смесени широколистни гори;
д) широколистни сечища и възобновителни участъци;
е) букови гори;
ж) смесени широколистно-иглолистни гори;
з) земеделски имоти с полезащитни пояси и трайни убежища;
и) открити местообитания в Североизточна България.

Чл. 39. Бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 6.

Чл. 40. Допустимите запаси на 100 ha площ за сърната се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 7.

Раздел IV
Дива свиня (Sus scrofa)

Чл. 41. (1) Бонитирането на местообитанията на дивата свиня е едроплощно.

(2) При дивата свиня се бонитират следните типове местообитания:
1. зрели дъбови и букови гори или смесени широколистни гори с преобладание на дъба или бука;
2. смесени гори с преобладаване на широколистните;
3. смесени гори с преобладаване на иглолистните;
4. иглолистни гори;
5. широколистни гори сред земеделски земи;
6. разливни гори по р. Дунав, включително и островите.

Чл. 42.

(1) Бонитетът на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 ha. площ се определят въз основа на таблицата, посочена в приложение № 8.
(2) При определяне на допустимите запаси на дивата свиня се отчита интензивността на селското стопанство в ловностопанския район и предполагаемите щети, които видът нанася на селскостопанските територии.

Глава шеста
БОНИТИРАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ И КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ПРИРАСТ НА ДРЕБНИЯ ДИВЕЧ

Чл. 43. Бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички подходящи за обитаване от дадения вид ловностопански райони независимо дали са едродивечови или дребнодивечови.

Чл. 44.
(1) При ловностопански райони с еднообразни по характер местообитания, бонитирането се извършва обобщено за цялата площ на района.
(2) Ако в един ловностопански район има различни типове местообитания, той се разделя на участъци, включващи сходни по характер местообитания, и се бонитира поотделно за всеки участък.

Чл. 45.

(1) Производителността на дребнодивечовите местообитания се определя чрез оценка на основните екологични фактори, от които зависи разпространението и числеността на всеки вид дребен дивеч.
(2) Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, а на фазана - чрез описание на типовете местообитания.

Чл. 46.

(1) Бонитетообразуващите фактори за всеки вид дребен дивеч са различен брой. Те условно са разделени на:
1. непроменливи фактори на средата - надморска височина, релеф, хидрографска мрежа, почви, климат;
2. относително непроменливи фактори, които могат да бъдат повлияни от стопанската дейност - горска растителност, убежища, селскостопански култури;
3. променливи фактори, които зависят изцяло от стопанската дейност - степен на механизация и химизация в селското стопанство, ловностопански мероприятия, палене на стърнища, паша на домашни животни, численост на хищниците.
(2) По първите две групи фактори на ал. 1 всяко местообитание получава определен брой точки, в зависимост от стойността на фактора, като точките са повече за факторите, които са с по-голяма значимост. Въз основа на тях се определя бонитетът на местообитанието, което всъщност е потенциалната му производителност.
(3) Променливите фактори отразяват отрицателното въздействие на стопанската дейност върху качеството на местообитанията и тяхната производителност за дребния дивеч. За тях се получават отрицателни точки при бонитирането, които понижават бонитетната степен. Определеният чрез тях бонитет показва настоящата производителност на местообитанието.
(4) При отстраняване на негативните последствия от въздействието на отрицателно действащите фактори местообитанието не получава отрицателни точки и това води до повишаване на неговия бонитет.
(5) Оценката на настоящата производителност на местообитанието се извършва по всеки един от факторите по ал. 1, като бонитетът на местообитанието е общата сума от точките, получени при оценката на всички фактори съгласно съответните бонитетни таблици.

Чл. 47.

(1) Допустимите запаси за всеки вид дребен дивеч се определят в зависимост от бонитета на местообитанието и независимо от запасите на останалите видове дивеч в същия ловностопански район.
(2) Допустимите запаси за дребния дивеч определят възможното ползване на вида.
(3) Определените допустими запаси за даден вид дребен дивеч са минимални за съответния ловностопански район.

Чл. 48.

(1) Ловностопанските райони се бонитират поотделно за всеки вид дребен дивеч.
(2) В една и съща ловна площ може да има различни бонитети за различните видове дребен дивеч.

Раздел I
Заек (Lepus еuropaeus)

Чл. 49.

(1) Местообитанията на заека за всички ловностопански райони са: а) открити местообитания; б) горски местообитания.
(2) Бонитетът на местообитанията по ал. 1 се определя въз основа на бонитетните таблици, посочени съответно в приложение № 9 и 10.
(3) Бонитетът на ловностопанските райони с лесистост до 30 % се определя въз основа на бонитетната таблица за открити местообитания (приложение № 9).
(4) Бонитетът на ловностопанските райони, включени в границите на големи горски масиви, с лесистост над 90 %, се определя въз основа на бонитетната таблица за горски местообитания (приложение № 10).
(5) Ловностопанските райони с лесистост от 30 до 90 % се разделят на няколко участъка с еднакъв характер на местообитанията и всеки от тях се бонитира по бонитетната таблица съответно за открити или горски местообитания.

Чл. 50. В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на откритите местообитания на заека е, както следва:

1. над 62 точки - I бонитет;
2. от 49 до 62 точки - II бонитет;
3. от 35 до 48 точки - III бонитет;
4. от 21 до 34 точки - IV бонитет;
5. под 21 точки - V бонитет.

Чл. 51. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на горските местообитания на заека е, както следва:

1. над 49 точки - I бонитет;
2. от 39 до 49 точки - II бонитет;
3. от 28 до 38 точки - III бонитет;
4. от 17 до 27 точки - IV бонитет;
5. под 17 точки - V бонитет.

Чл. 52. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за заека по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 11.

Раздел II
Яребица (Perdix perdix)

Чл. 53. Бонитетът на местообитанията на яребицата се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 12.

Чл. 54. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на яребицата е, както следва:
1. над 55 точки - I бонитет;
2. от 40 до 55 точки - II бонитет;
3. от 24 до 39 точки - III бонитет;
4. под 24 точки - IV бонитет.

Чл. 55. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за яребицата по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 13.

Раздел III
Тракийски кеклик (Alectoris chukar)

Чл. 56.

(1) Местообитанията на тракийския кеклик се включват в три ловностопански области - Тракийска низина, Подбалкански полета, Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) и Рило-Родопска област (Източнородопска подобласт).
(2) Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в ловностопанските области Тракийска низина, Подбалкански полета и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област), се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 14.
(3) Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в подобласт Източни Родопи на Рило-Родопската ловностопанска област, се определя въз основа на бонитетната таблица, посочена в приложение № 15.

Чл. 57. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик е, както следва:

1. над 39 точки - I бонитет;
2. от 24 до 39 точки - II бонитет;
3. под 24 точки - III бонитет.

Чл. 58. Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст за тракийския кеклик по бонитети са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 16.

Раздел IV
Фазан (Phasianus colchicus)

Чл. 59.

(1) Местообитанията на фазана са:
а) ФМ -1 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви;
б) ФМ-2 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви;
в) ФМ-3 - дъбрави на свежи и богати почви;
г) ФМ-4 - дъбрави на сухи и бедни почви;
д) ФМ-5 - едновъзрастни дъбови гори;
е) ФМ-6 - акациеви гори;
ж) ФМ-7 - млади култури от черен бор;
з) ФМ-8 - крайречни и околоводни.
(2) Екологичните характеристики на местообитанията на фазана по ал. 1 са посочени в приложение № 17.

Чл. 60.

(1) Бонитират се всички площи, върху които има дървесна и храстова растителност. Включват се и групите от храстова и закелявяла растителност с площ над 1 дка, на разстояние не повече от 2 km от основния горски комплекс.
(2) Не се бонитират следните местообитания:
а) големите компактни горски комплекси с площ над 200 ha, ако не са устроени като фазанови ловища;
б) изредените (ажурни) горски пояси без храстова растителност и откритите пространства, на разстояние по-голямо от 2 km от гора или трайни насаждения;
в) всички местообитания с надморска височина над 700 m.

Чл. 61.

(1) Бонитетът на местообитанията на фазана се определя въз основа на таблицата, посочена в приложение № 18.
(2) Допустимите запаси на 100 ha и коефициентите на прираст по бонитети спрямо женските при фазана, са определени въз основа на таблицата, посочена в приложение № 19.
(3) Получените допустими запаси за цялото стопанство се разпределят по полово съотношение, както следва:
1. в устроени фазанови ловища - 1:4 до 1:6;
2. в останалите ловностопански райони - 1:3 до 1:4.

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 0.86 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5