Натурното рисуване, като форма на работа в часовете по изобразително изкуство в началното училище
Изтегляне 28.85 Kb.
|
1 2
Натурното рисуване като форма на работа в часовете по ИИ в НУ- Навигация на страницата:
- По Методика на обучението по изобразително изкуство в детската градина и началното училище
|
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ Педагогически колеж Плевен ИЗПИТНА ЗАДАЧА По Методика на обучението по изобразително изкуство в детската градина и началното училище ТЕМА: Натурното рисуване, като форма на работа в часовете по изобразително изкуство в началното училище Изготвил: Нина Владимирова,фак.№2220012310,спец.ПНУП-ДН,1 група Усвояването на знания и практически умения по изобразително изкуство от учениците в началното училище става поетапно, като надграждането във всеки следващ клас е естествено продължение от предходната година. В първи и втори клас, заедно с развитието на зрително-сетивните възприятия, се развиват изобразителната грамотност и детската изразителност, ясно изразени в творбите на учениците от този период. Стадиите на съзнателна изобразителна дейност се редуват един след друг. От „Рисунката-разказ” (първи клас) и „Описателното” изобразяване (края на втори и началото на трети клас), където се достига до по-аналитичен подход към изображението и постигане на илюзорна дълбочина чрез „застъпване на плановете”, учениците преминават в третия стадий от училищния период– „преход от двуизмерно в триизмерно изобразяване” (трети и четвърти клас), който обхваща едни от най-значителните промени в генезиса на детската изобразителна дейност. Набраният значителен изобразителен опит и системното обучение предполагат реални условия за пълноценно художествено възпитание. Отношението на децата към изобразителните проблеми се активизира в още по-голяма степен. Възприемането и отразяването на обектите и явленията от действителността е на много по-високо ниво, а обогатеното цветоусещане, усвояването на пространството и промененият подход към формоизграждането през този стадий създават предпоставка за по-честа работа по натура. Да се научат учениците внимателно да наблюдават, анализират, сравняват видимите характеристики на натурата–поместване, конструкция, пропорции, пространство, перспективни изменения, материалност, детайли и др., да изобразяват по-пълно и по- точно поставените модели не е лека задача. Нейното решаване зависи изключително от педагогическото майсторство на учителя, от уменията му да подготви, организира и провежда занятията по натурно рисуване, от неговата теоретико-методическа подготовка. С цел да се повиши ефективността и качеството на обучението по изобразително изкуство (в частност работата по натура) е проведен експеримент на основата на тестово- проблемен метод за анализиране на моделите от натура. Същността на този метод в обучението по изобразително изкуство се състои основно в поставянето на учениците в проблемна ситуация или казано по друг начин – състояние на интелектуално затруднение. То е породено от осъзнатото противоречие, че с притежаваните от тях знания и изобразителни умения не могат (или много трудно могат) да изпълнят поставената изобразителна задача, като постигнат по-голяма близост (сходство) с моделите от натура, придавайки отличителната им конструкция, локални цветове, пропорции (съотношение един спрямо друг), взаимно разположение в пространството, второстепенни детайли и др. За успешното изпълнение на поставената изобразителна задача в уводната част на занятието по натурно рисуване, в процеса на анализиране на моделите се използват последователно определен брой табла с тестово- проблемно съдържание. Те се изработват от учителя предварително, съобразно характера на модела от натура (плодове, цветя, предмети от бита и др.) и конкретните учебни задачи. Във всяко табло са изобразени (във вид на тест) няколко графични или цветни схематични рисунки, от които само една отговаря на поставения пред децата модел по един от показателите за постигане на сходство, а именно: • разположение и съотношение на моделите в пространството; • конструктивни характеристики на модела (група тела) – форма, пропорции, части и др.; • локални цветове на моделите; • изобразяване на второстепенни детайли и др. В останалите изображения е допусната една или друга грешка, отклонение от натурата. При анализирането на предметите от натура и таблата с тестово-проблемно съдържание възникват и се редуват няколко проблемни ситуации (според броя на таблата). Всяка една се решава по един и същ структурен план, който според М.И. Махмутов съдържа следните точки: • възникване на проблемната ситуация и поставяне на проблема; • изказване на предположения и обосноваване на хипотезата; • доказателство на хипотезата; • проверка на правилността на решението. Учениците трябва да открият и мотивирано да посочат (на основата на непосредствено сравнение на графичните рисунки от таблата с конкретната натура) във всяко табло единственото вярно изображение. Това изисква целенасоченост, висока концентрираност на вниманието и образно-логичен начин на мислене. Разрешаването на един такъв проблем се нарича „момент на излизане” от проблемната ситуация. Той съдейства за активизиране на умствената дейност на учениците и развива тяхната наблюдателност. Развитието на способността да се наблюдава, съдейства и за развитието на различни видове възприятия (за качество, форма, пространство и величина), на нагледно-образното мислене и въображение – всички те са предпоставка за оригинално и изразително художествено творчество. Като качество на личността, наблюдателността играе съществена роля за успешното прилагане на тестово-проблемния метод в часовете по изобразително изкуство. Умението да се наблюдава така, че да се забележат предметите и явленията в съществените черти, форма, части, цвят, белези и др., не възниква изведнъж, а се придобива с настойчива и упорита дейност. Наблюдението в процеса на обучение е преднамерено и предварително организирано. То е един от основните методи в обучението по изобразително изкуство. Съдейства за получаване на целенасочена визуална информация, съобразно целта и задачите на конкретно учебно съдържание. „Наблюдението е активна форма на опознаване на действителността, развивайки се в процеса на една или друга човешка дейност. Като познавателен процес се отнася към сложните възприятия (функционирането на група анализатори в система)“ – пише Д. Балкански (Балкански, 2015:5). Наблюдението съдейства за получаването на целенасочена визуална информация, съобразно целта и задачите на конкретно учебно съдържание. В урока по изобразително изкуство наблюдението има естетическа насоченост, целяща разкриване на своеобразието на художествено-изобразителни и емоционално-въздействащи качества и характеристики на наблюдаваните обекти и явления. Чрез наблюдението се изгражда по практически път естетическо отношение и приобщаване на детето към заобикалящата природна, архитектурна, социална и културна среда. Наблюдателността е свързана с всички основни форми, използвани в обучението по изобразително изкуство: рисуване, апликиране и моделиране по представа, по памет и впечатление, по преживявания, въображения, рисуването по натура, асоциация и др. Всяка форма съдейства по специфичен начин за формиране на определени качества на личността, за развитие на мисленето, въображението, зрителната памет, чувствата, за хармоничното художествено-естетическо, интелектуално и емоционално развитие на детската личност. Изтегляне 28.85 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2