Обществен посредник община бургас харта на

Приложение

 ХАРТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАДОВЕ

 

ОТЧИТАЙКИ, че упражняването на следните права следва да бъде основано на солидарността и гражданското чувство за отговорност, предполагащи равностойно поемане на задължения, гражданите на европейските градове имат право на:

Изборът по редица въпроси трябва да бъде направен днес, щото утрешния град да бъде обитаем, удобен, красив и здравословен. Съществуващите незадоволителни условия следва да станат стимул за преразглеждане на лежащата в основата на днешните градове концепция.

Този процес следва да почива на координацията между всички заинтересовани слоеве и професионални среди - градски жители, администратори, политици, високопоставени държавни служители, представители на различни професии, хора, които се трудят в градовете, координация, в диаметрална противоположност на редица от постулатите на Атинската харта.

Идеален е онзи град, в който е постигнато мирно съжителство на различните сектори и дейности (пътуване, обитаване, труд и отдих); в който са гарантирани правата на гражданите; в който са осигурени възможно най-добрите условия за живот; който отразява и откликва на бита и нравите на своите жители; в който изцяло се държи сметка за всички, които го използват, произвеждат или тъгуват в него, посещават го, търсят развлечение, култура, информация, знания и които се учат в него.

Градът трябва също да поддържа равновесие между модерното си развитие и съхраняването на историческото си наследство, да вгражда в себе си новото, без да разрушава старото; да следва принципа на устойчиво развитие. Град без минало е като човек без памет. Хората оставят следи от своя живот, своя труд, своята лична съдба в градовете под формата на квартали, сгради, дървета, храмове, библиотеки. Тези следи представляват колективното завещание на миналото, даващо на наследниците чувството за приемственост на собствения им живот и отговорност за бъдещето.

Градовете трябва да функционират и да бъдат управлявани въз основа на възгледа, че градските проблеми не се изчерпват с чисто финансовите механизми, нито пък с традиционните похвати на функционалното планиране. Общините следва да се стремят да използват методи, черпени или от опита на централната власт и/или от опита на частния сектор.

1. От съществено значение е да бъде намален обемът на пътуванията - особено пътуванията с лични превозни средства.

2. Мобилността следва да бъде организирана по начин, който допринася за поддържането на градската обитаемост и осигурява съжителство на различните форми на пътуване.

3. На улицата трябва да бъде възвърнат статутът й на обществено средище.

4. Необходими са неотклонни усилия за образование и информиране на обществеността.

2. ОКОЛНАТА СРЕДА И ПРИРОДАТА В ГРАДОВЕТЕ

ПРИНЦИПИ

1. Държавните и обществени органи са отговорни да стопанисват и управляват природните и енергийни ресурси по последователен и рационален начин.

2. Местните власти следва да възприемат политика за предотвратяване на замърсяването.

3. Опазването на природата е фактор за възпитаване на активно отношение и гордост от чувството на принадлежност към общността.

1. Градските центрове трябва да бъдат опазвани като значими символи на европейското културно и историческо наследство.

2. Осигуряването на управлението на откритите пространства в града са неразделна част от градското развитие.

3. Архитектурното творчество и реализация играят първостепенна роля за качеството на градския пейзаж.

4. Всички хора имат право на здравословна, безопасна, стабилна, приятна и стимулираща жизнена среда.

5. Жизнеността на града зависи от балансираността на жилищната структура и от запазването на жилищния характер на градския център.

1. Опазването на градовете предполага наличието на внимателно изградена правна основа.

2. Опазването на градското наследство изисква целенасочена информационна политика.

3. Необходими са целесъобразни и нерядко необичайни финансови механизми и форми на сдружаване.

4. От съществено е поддържането, а понякога и възраждането на някои специални занаяти и технологии.

5. Градското наследство трябва да бъде интегрирано в съвременния живот чрез включването му като съществен елемент в общия процес на планиране.

6. Нерядко опазването на градското наследство може да стимулира икономическото развитие на града.

5. ЖИЛИЩНО ЗАДОВОЛЯВАНЕ

ПРИНЦИПИ

1. Градският жител има право на неприкосновеност на дома.

2. Всеки човек и семейство имат право на сигурно и хигиенично жилище.

3. Местните власти следва да осигуряват разнообразие, свобода на избор и мобилност в жилищното задоволяване.

4. Правото на лицата и семействата, принадлежащи към най-слабите социални категории, не може да бъде гарантирано единствено чрез пазарни механизми.

5. Местните власти следва да правят необходимото, щото да бъдат осигурявани възможности за покупка на жилища и да бъде постигната сигурност на правото на обитаване.

6. Преустройството на стари жилища не бива да става за сметка на съществуващата социална тъкан.

6. ГРАДСКАТА СИГУРНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА

ПРИНЦИПИ

1. Последователната политика за гарантиране на сигурността и предотвратяване на престъпленията трябва да се базира на превенцията, прилагането на законите и взаимопомощта.

2. Местната политика за осигуряване на градската сигурност трябва да се формулира въз основа на изчерпателна статистическа и друга информация.

3. Превенцията на престъпността е дело на всички членове на общността.

4. Ефикасността на политиката за градска сигурност зависи от тясното сътрудничество между полицията и местната общност.

5. Трябва да бъде формулирана и прилагана местна политика срещу злоупотребата с наркотици.

6. От съществено значение са програмите за профилактика на рецидивизма и разработването на мерки като алтернатива на наказанието лишаване от свобода.

7. СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ И ИНВАЛИДИТЕ В ГРАДОВЕТЕ

ПРИНЦИПИ

1. Градовете трябва да бъдат проектирани така, че всеки жител да има достъп до всяко място в града.

2. Политиката по отношение на социално слабите и инвалидите следва да бъде насочена към тяхното интегриране в обществото, а не към прекомерно подпомагане, което насърчава тяхната пасивност и самоизолация.

3. От съществено значение е сътрудничеството със и между специализираните организации, представляващи социално слабите и малцинствените групи.

4. Важно е да се направи необходимото, щото жилищните условия и условия на труд да бъдат подходящо адаптирани към изискванията на социално слабите и инвалидите.

5. Възможностите за пътуване, за ползване на обществения транспорт и другите комуникации трябва да бъдат общодостъпни.

1. Всички градски жители имат правото на участие в спортни и рекреативни дейности.

2. Спортните съоръжения следва да бъдат обезопасени и добре проектирани.

3. Всички градски жители имат право да получат възможности за пълноценно развитие на заложения у тях спортен потенциал.

1. Всички градски жители имат право на култура.

2. Културното развитие на градовете допринася за тяхното икономическо и социално развитие.

3. Културният обмен осигурява здрава спойка между хората от различни народности, региони и държави.

4. Културното развитие и същинската културна демокрация предполагат широко взаимодействие между местните власти и общностните групи, самодейния и частния сектори.

5. Плурализмът в културата предполага експериментаторство и насърчаване на новото.

6. Балансираното насърчаване на културния туризъм от страна на местните власти може да има ползотворен ефект за общността.

10. МЕЖДУКУЛТУРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ В ГРАДОВЕТЕ

ПРИНЦИПИ

1. Недискриминацията е фундаментален аспект на градската политика.

2. Местните власти следва да осигуряват ефикасно участие на имигрантите в местния политически живот.

3. Културната и образователната политика в градовете следва да бъде недискриминационна.

4. Грижа на държавните и обществени органи е да осигуряват равноправен достъп до работа.

5. Междукултурната интеграция предполага пълноценно интегриране на имигрантските общности в социалната и материалната градска среда.

1. Градската среда трябва да благоприятства доброто здраве на всички граждани.

2. Надеждният и постоянен приток на стоки, удовлетворяващи основните потребности на хората, е главен фактор за осигуряване на добро здраве.

3. Местните власти трябва да насърчават общностните здравни инициативи и участието в тях.

4. Градското здраве - въпрос от международно значение - предполага координираност на действията на общинско равнище със съответните международни програми.

12. УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ В ГРАДСКОТО УПРАВЛЕНИЕ И ГРАДСКОТО ПЛАНИРАНЕ

ПРИНЦИПИ

1. Правото на гражданите на участие в местния политически живот трябва да бъде гарантирано чрез правото им да избират свои представители по свободен и демократичен начин.

2. Участието на гражданите в местния политически живот трябва да бъде ефикасно на всички равнища на местната политическа и административна структура.

3. Гражданите имат право до тях да се допитват относно всички главни проекти, засягащи бъдещето на общността.

4. Градското управление и планиране трябва да бъдат основани на максимален обем информация относно характерните особености на града.

5. Местните политически решения следва да се основават на градско и регионално планиране, провеждано от квалифицирани професионални екипи.

6. Избраната политическа насока на действие - последният етап в процеса на вземане на решения - следва да бъде жизнено значима и разбираема.

7. Местните власти следва да осигурят участието на подрастващите в живота на общността.

1. Местните власти следва да осигуряват икономическото развитие на общността.

2. Икономическото и социално развитие се осъществяват в неразривна връзка.

3. Градът е икономически и социално част от заобикалящия го район или област.

4. Икономическият растеж и развитие зависят от наличието на инфраструктура, способна да породи, задържи и увеличи растежа.

5. Взаимодействието между частния и държавния сектор е важен елемент в градския икономически растеж и развитие.