Правна рамка Основните разпоредби, свързани с условията и реда за извършване на противопожарни мероприятия в горския фонд и опазване на горите от пожари се съдържат в Закона за горите и в Наредба № 30 от 31.07.2003 г., издадена от министъра на земеделието и министъра на вътрешните работи24. Органите осъществяващи противопожарни дейности и опазване на горите от пожари са Национално управление по горите (НУГ), което е администрация към Министерство на земеделието и горите (МЗГ), както и териториалните поделения на НУГ – регионалните управления на горите (РУГ). Също така директорите на лесничейства, директорите на държавните дивечовъдни станции, горските стражари и кметовете на общини и кметства. При възникване на пожар, пожарогасителните действия се осъществяват основно от органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” (НСПАБ) към Министерство на вътрешните работи (МВР). Министерството на околната среда и водите (МОСВ) пък е органът, който реализира и поддържа противопожарните мероприятия в управляваните от него гори и земи от защитените територии по смисъла на чл. 7 от Закона за защитените територии. Съгласно чл. 47, т. 7 от Наредба № 30 директорът на лесничейството и директорът на държавната дивечовъдна станция или упълномощени от тях лица при получен сигнал за възникнал пожар незабавно уведомяват органите на НСПАБ, РУГ и кметствата. От своя страна кметовете на общини и кметства оповестяват местното население за възникналия пожар в землището на кметството.
Задължение за уведомяване е предвидено и в Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ). Според чл. 122, ал. 2 от Правилника стопанисващите железопътния транспорт органи са длъжни при забелязан горски пожар да уведомят незабавно органите на НСПАБ и държавните лесничейства. Същото задължение имат и собствениците или ползвателите на въздушни електропроводни линии, газопроводи, петролопроводи и други линейни съоръжения, преминаващи през горския фонд. На последно място следва да бъде отбелязана и разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Правилника, въвеждаща общо задължение за всяко лице, забелязало пожар в горския фонд, да уведоми незабавно органите на НСПАБ и държавните лесничейства.
В законодателството обаче не се откриват разпоредби, предвиждащи извършването на екологична оценка и/или оценка на здравния риск за населението, по време на пожар.
Хронология на случая: Горският пожар в Национален Парк Пирин (в местността “Бетоловото” над Разлог) на 23 - 24 юли 2003 г. е считан за един от най-сериозните и същевременно най-широко коментирани и отразени от медиите екологични инциденти в България. Главната причина за това е, че освен самия пожар инцидентът включва и катастрофа на военен хеликоптер на ВВС, участващ в противопожарния екип, при която трагично загина 4-членният му екипаж. Трагичният инцидент беше подробно отразен в медиите, докато екологичният аспект мина на по-заден план. Подробни разследвания, но без екологична част, бяха извършени от МО и МВР. Установено бе, че пожарът е умишлен и че катастрофата на хеликоптера е причинена от технически и/или метеорологични фактори. МОСВ, МЗГ и техните поделения (ДНП Пирин, НУГ и РУГ Благоевград), според информацията събрана при настоящото изследване, са изготвили единствено доклади за загубите в горския фонд (около 600 декара и общи щети на стойност приблизително 1,5 милиона лева). Данни за подробен екологично-здравен доклад не бяха открити. РИОСВ Благоевград, според действащата нормативна база, не е отговорна агенция в този случай, тъй като за териториите на националните паркове отговарят техните дирекции в структурата на МОСВ, както и съответните горски служби (РУГ и лесничейства) в структурата на МЗГ.
Методология на изследването: Изследването се проведе на база преглед на пресата от периода на възникване на инцидента, както и чрез преглед на различни правителствени и други уебсайтове (ИАОС, МОСВ, ДНП Пирин, МЗГ, НУГ, електронни издания на национални и регионални медии).
Приоритетните индикатори носят информация за следните ключови аспекти на обществения достъп до информация за екологични инциденти от национален мащаб (в случая относно пожара в Национален парк Пирин, над Разлог, през юли 2003 г.) и качеството на тази информация:
Качество на информацията публикувана в следствие на разследването;
Останалите индикатори, които тук условно наричаме стандартни, дават представа за следните показатели:
Съществуване на база данни с резултати от разследването;
Получатели на информацията по време на аварията;
Получатели на информация относно проведеното разследване.
Основни изводи и препоръки: По отношение на приоритетните индикатори бе установено твърде вариращо положение. Много добри са резултатите по отношение на информацията за инцидента в Интернет, както и мерките за информиране на мас-медиите по време на и след инцидента. Не особено задоволително е качеството на информацията в разследващите доклади. От страна на МОСВ (съответно ИАОС и ДНП Пирин) и МЗГ (съответно НУГ и РУГ Благоевград) бяха открити единствено данни за доклади по отношение загубите на дървен материал, но не и за цялостните екологични и здравни последици от такъв значителен пожар в национален парк от световно значение, включен в списъка на ЮНЕСКО. В Интернет изобщо не беше открита информация за някакъв разследващ екологичен доклад. По-подробни, са изготвените от МО и МВР доклади, поради катастрофата на хеликоптера и смъртта на 4-членния му екипаж.
Твърде разнородно е положението и при останалите (стандартни) индикатори. Много добър е резултатът по обхвата на обществената група, имаща достъп до информация по време на инцидента, както и по актуалността на информацията относно разследващите доклади на МО и МВР. Отрицателен е резултатът за наличност на база данни относно инцидента – сведения за такава не бяха открити.
МОСВ, МЗГ и изброените по-горе техни поделения би следвало да вземат пример от МО и МВР, и да положат усилия за изготвяне на детайлни и своевременни екологични доклади при инциденти от национален мащаб, както и мерки за повишаване прозрачността при разследване на подобни инциденти, особено в националните паркове. Това може да се постигне и чрез коопериране с опитен в това отношение партньор, например неправителствена организация или частна агенция.