НОРМАТИВНА УРЕДБА
чл. 190 от ДОПК;
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
І. ПОНЯТИЕ ЗА ЦЕСИЯ
Цесията е понятие на гражданското право и представлява споразумение за прехвърляне на вземане на друго лице. Съгласно чл. 99 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
По отношение на публичните вземания законът /чл. 190 от ДОПК/ е установил специална забрана за прехвърляне /цедиране/.
ІІ. ЗАБРАНА ЗА ЦЕДИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ
На основание чл. 190, ал. 1 от ДОПК се забранява цесията на публични вземания, т.е. на вземането на държавата, чрез НАП, от лицето.
Публични вземания са тези държавни и общински вземания, посочени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК (виж фиш ІV.І.1.Публични и частни вземания. Ред на събиране).
ІІІ. ЗАБРАНА ЗА ЦЕДИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА ОТ НАП
Освен забрана за прехвърляне на публични вземания, е установена и забрана за прехвърляне на вземания и в обратната посока –вземания на лицето от НАП:
1. вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 от ДОПК:
- данъци – например по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС,– внесени от лицето без основание или на отпаднало основание – например по отменен ревизионен акт или внесени в повече авансови данъци;
- задължителни осигурителни вноски – вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО;
- глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите.
-
суми, подлежащи на възстановяване от Националната агенция за приходите съгласно данъчното или осигурителното законодателство – това са най-често случаите на ДДС за възстановяване.
2. Други вземания от надвнесени публични задължения.
НАРЪЧНИК ПО ДОПК, 2012
Сподели с приятели: |