KОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО
КЪМ ЕС
– БЪЛГАРИЯ –
|
|
Брюксел, 23 март 2004
|
|
|
|
CONF-BG 4/04
|
|
|
|
|
Документ предоставен от България
Относно :
|
Допълнителна информация
Глава 7 - Земеделие
|
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГЛАВА 7 “ЗЕМЕДЕЛИЕ”
ОБЩИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРА
Полски култури Установяване на площите, които отговарят на условията за получаване на помощ за твърда пшеница по Член 5 и Приложение II на Регламент на Съвета No 1251/1999, (изменен от Регламент на Съвета (EC) No 1782/2003, член 72, член 74 и член 105), съгласно Приложение III от същия Регламент- площи с традиционно производство (приложение х на регламент 1782/2003)
България желае освен изброените в позицията за преговори (CONF BG 43/01) райони (Старозагорски, Хасковски, Сливенски, Ямболски, Бургаски и Добрички), Пловдивски район също да бъде добавен към Анекс Х на Регламент на Съвета (ЕС) № 1782/2003 като традиционна производствена зона за твърда пшеница.
В следващата таблица са представени данни за производството и относителния дял на площите с твърда пшеница в площта със зърнени култури за последните три години:
Област
|
Производство (тона)*
|
Относителен дял на площта с твърда пшеница от площта на зърнените култури - %
|
2002
|
2001
|
2000
|
2002
|
2001
|
2000
|
Стара Загора
|
17 268
|
19 259
|
5 799
|
4,67
|
5,55
|
2,02
|
Хасково
|
6 768
|
7 185
|
4 680
|
3,55
|
4,10
|
2,03
|
Сливен
|
3 040
|
3 472
|
3 326
|
2,28
|
2,75
|
2,15
|
Ямбол
|
5 424
|
6 826
|
2 801
|
2,00
|
2,05
|
2,02
|
Бургас
|
4 778
|
5 270
|
5 570
|
2,16
|
2,39
|
2,08
|
Добрич
|
11 449
|
13 958
|
12 406
|
2,14
|
2,13
|
2,05
|
Пловдив
|
8 408
|
7 798
|
6 560
|
2,24
|
2,16
|
2,04
|
*Произведеното количество е преизчислено към стандартна влажност на ЕС
Източник: оценка на Института по твърдата пшеница и памука – Чирпан и на дирекция Агростатистика към МЗГ.
17. Квоти за захар и изоглюкоза (Регламент на Съвета No1260/2001, чл.10-21)
Република България предоставя актуализиран баланс за захарта за периода 1995-2002 г.
Баланс на предлагането и консумацията на захар, календарна година, в хил. т., изразени в бяла захар
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
1. Начални запаси 1.01
|
24
|
15
|
11
|
13
|
5
|
18
|
21
|
19
|
2. Производство на захар от захарно цвекло
|
15
|
5
|
5
|
5
|
4
|
3
|
4
|
6
|
3. Внос:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
бяла захар
|
27
|
3
|
17
|
24
|
3
|
4
|
1
|
1
|
сурова захар за рафиниране
|
242
|
312
|
319
|
225
|
219
|
203
|
231
|
276
|
внос на захар в преработени продукти
|
13
|
9
|
9
|
14
|
13
|
13
|
13
|
10
|
4. Общо предлагане на захар
|
321
|
344
|
361
|
281
|
244
|
241
|
271
|
312
|
5. Вътрешна консумация
|
182
|
186
|
280
|
211
|
188
|
202
|
235
|
247
|
6. Износ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
бяла захар
|
108
|
110
|
55
|
30
|
25
|
7
|
4
|
41
|
сурова захар
|
7
|
26
|
1
|
17
|
1
|
0
|
0
|
0
|
Износ на захар в преработени продукти
|
9
|
12
|
12
|
18
|
11
|
11
|
13
|
10
|
7. Крайни запаси
|
15
|
11
|
13
|
5
|
18
|
21
|
19
|
15
|
8. Общо консумация на захар
|
321
|
344
|
361
|
281
|
244
|
241
|
271
|
312
|
Източник: по данни на НСИ (начални и крайни запаси, производство на захар от захарно цвекло 1995-2000), Агенция “Митници”(внос и износ на бяла и сурова захар), Министерство на икономиката (внос и износ на преработени продукти, съдържащи захар), Дирекция Агростатистика към МЗГ (производство на захар от захарно цвекло 2001-2002)
Данните за внос включват всички стоки, които влизат в статистическата територия на страната от други страни и са поставени под митническа процедура за потребление в страната, за активно усъвършенстване в страната и активно усъвършенстване под митнически контрол, с цел да бъдат реекспортирани.
Данните за внос на сурова захар, включени в CONF BG 56/02 и CONF BG 1/04, са получени на база данните от обработка на митническите декларации, след което са обработени в Министерство на икономиката за получаване само на реално останалите количества сурова захар за преработка за консумация в страната.
ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ
Република България желае да се възползва от помощта, предоставяна от Европейската общност по чл. 83 на Регламент 1782/2003.
България предоставя данни за производство, площи и среден добив за периода 2001-2002*.
Черупкови плодове - производство, площ и среден добив за периода 2001-2002
|
Година
|
ОРЕХИ
|
БАДЕМИ
|
ЛЕШНИЦИ
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
2001
|
11 439
|
588
|
159
|
2 474
|
196
|
80
|
24
|
2
|
67
|
2002
|
11 450
|
2 229
|
381
|
3 513
|
1 371
|
389
|
17
|
4
|
258
|
Източник: Дирекция “Агростатистика” на МЗГ
*Данните за площите включват и млади и плододаващи насаждения.
По-ниският среден добив и съответно производство на орехи и бадеми през 2001г. се дължат на лошите природоклиматични условия през годината, като тя е била неблагоприятна за отглеждането на всички овощни насаждения, включително и на черупковите.
Основни причини за по-малкия среден добив и производство на орехи и бадеми през 2001г. в сравнение с 2002г. са:
- ниските температури в началото на м. март (до – 4,6°С) и м. април 2001г. (до -3°С). По време на масовия цъфтеж през по-горе посочения период вече фатални са температури от – 1,5°С до – 2,5°С;
- неблагоприятните климатични условия за опрашване (температура под 12°С и валежи), които са допринесли за формиране на по-малък завръз;
Разликата в наблюдаваните площи при бадемите през 2001 и 2002г. се дължи на различното отчитане на площите през тези две години – в данните за 2002г. са включени и площи с бадемови насаждения в смесени овощни градини и малки парцели с бадемови дървета.
ХМЕЛ
Брой на пивоварните фирми в България
В страната има общо осем пивоварни фирми:
-
“Болярка - ВТ” АД, Велико Търново;
-
“Загорка”АД, Стара Загора;
-
“Каменица”АД, Пловдив;
-
“Леденика – MM”, Варна;
-
“Ломско пиво”АД, Лом;
-
“Пиринско пиво”АД, Благоевград;
-
“Ривоварна София”АД, София;
-
“Шуменско пиво”АД, Шумен.
Произвеждани видове бира в България
В България се произвеждат основно два вида пиво – светли и тъмни. Основните суровини са ечемичен малц, хмел, вода и пивоварни дрожди. По технологични и потребителски качества пивата биват обикновени, специални и луксозни. Плодови пива не се произвеждат в страната.
Алкохолно съдържание
Алкохолното съдържание на пивата, които се произвеждат в страната се движи в толеранса 3- 6% обемни.
Общо описание на технологичната схема на производство:
-
Приемане и съхранение на малца и зърнените заместители.
-
Смилане на малца и зърнените заместители – с кондициониран въздух и мокро.
-
Смесване на мливото с вода за пивоварене – кондициониране на водата.
-
Майшуване – инфузионен и декокционен метод
-
Изцеждане на сладката пивна мъст и промиване на триците – цедилна каца, майшфилтър.
-
Варене на пивната мъст с хмел и хмелови продукти (прибавяне на захарни заместители, бистрители).
-
Избистряне на горещата пивна мъст – съд на Вирпул.
-
Охлаждане и аериране на пивната мъст – пластинчат охладител и системи за аерация.
-
Заквасване с пивни дрожди – специални селекционирани шамове пивни дрожди.
-
Главна ферментация на пивната мъст – закрити ферментационни съдове и цилиндрично-конични апарати.
-
Отлежаване на младото пиво – закрити депозитни съдове и цилиндрично – конични апарати.
-
Филтриране на пивото – кизилгуров, шихтов и PVPP филтри.
-
Стабилизиране на пивото – колоидално и биологично.
-
Карбонизиране на пивото.
-
Успокояване на пивото.
-
Опаковане на пивото – стъклени и РЕТ бутилки, кендове и кегове.
Сподели с приятели: |