СЪДЪРЖАНИЕ
1. Увод ...................................................................................................................3
1.1. Контекст на съставяна на плана.
1.2. Процес на подготовка на плана.
1.3. Резюме на анализа на социално-икономическата ситуация на общината.
1.4. Приоритети за развитие на общината, визия.
-
Анализ на икономическото и социално развитие на общината (анализ на ситуацията) ......................................................................................................5
-
Стратегическа част на плана........................................................................29
-
Описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане общи цели на развитие на съседни общини .............................54
-
Индикативна финансова таблица ...............................................................55
-
Ред и начин за осигуряване на информация и публичност на плана.......63
-
Увод
Настоящият общински план за развитие представлява своебразно продължение на изработената и одобрена през 2001 г. Стратегия за развитие на Община Банско за периода 2001 – 2005 г. Неговото съставяне се ръководи на основание чл. 14 от Закона за регионалното развитие и е с цел точно да се формулират специфичните средносрочни и дългосрочни цели и приоритети за развитие на Община Банско на база на анализа на настоящите показатели на социално-икономическата ситуация на региона на общината.
В изготвянето на Общинския план за развитие на Община Банско участва специално назначена за целта комисия от служители в Общинска администрация – Банско: специалисти в различни области под председателството на зам. кмета Ивайло Ръхов, общински съвет – гр. Банско и представители на браншовите организации в сферата на туризма и дървопреработването.
В сферата на нефинансовия сектор икономическата ситуация в Община Банско е почти идентична на тази в страната и се характеризира с голям относителен дял на малките предприятия – около 75 на сто при среден дял за страната – около 91 на сто.
Югозападният район отбелязва значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2002 г. - съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район.
Като сфера със стратегическо значение за социално-икономическото развитие на Община Банско е туристическият бизнес. През последните 3 години на територията на град Банско туризма е отрасъла с изключително динамични темпове на развитие, надвишаващи неколкократно средните за страната, което води до извода, че Община Банско е най-динамично развиващата се в страната в този отрасъл. За периода 2001 – 2004 год. размерите на инвестициите в сферата на туризма е над 100 млн. лева, с което се регистрира скок в тенденциите за строителството в общината и позволи разкриването на над 500 работни места в сферата на обслужването в туризма и около 400 места в сферата на строителството. Изградени бяха нови лифтови съоръжения и писти с високо техническо ниво, като за 2004 г. в Общинска администрация – Банско са издадени и 274 разрешителни за строеж, от които 79 са за хотели.
Отрасълът туризъм е с изключителни перспективи за развитие във почти всичките му разновидности на територията на цялата, имайки предвид уникалните възможности, като природо-географско разположение, културно-историческо наследство, автентичен бит и фолклор, както и вече внушителния размер на направените инвестиции.
Визията за развитието на Община Банско през следващите десет години е свързана преди всичко с развитието на туризма като водещ отрасъл.
През 2014 г. в общината са развити зимният туризъм, културният туризъм, балнеотуризмът и селският туризъм. Развити са големият и малкият туристически бизнес. Преодолян е дисбалансът между зимния и летния сезон, тъй като Общината има изграден имидж като уникално място за активна почивка и район, богат на много събития и прояви и предлага разнообразен, качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с подобрен маркетинг и туристическа информация.
Този продукт цели привличането на посетители с висока и средна платежоспособност – български и чуждестранни специализирани туристи – любители на зимните спортове, природата и кратките почивки.
Общината се е утвърдила като водещ национален и международен зимен център за туризъм и спорт, в който ще се провеждат кръгове от европейски и световни първенства по зимни дисциплини. Оползотворени са възможностите за развитие на този вид туризъм в с. Добринище, комбиниран с развитие на балнеологията, а в останалите съставни села – селския туризъм и екотуризма.
Подобрено е туристическото благоустрояване по краищата на град Банско и с. Добринище с цел по добър “външен вид” на утвърдената вече туристическа дестинация.
В общината се предлага интегриран висококачествен туристически продукт в унисон с европейските и световни изисквания, което да привлече трайно чуждестранните туристи, преодолени са трудностите свързани с новите потребности за енергия и техническата инфраструктура.
Постигането на по-високо ниво на интензивност на туристическо предлагане обуславя и по-високата динамика в развитието на т.нар. съпътстващи на туризма сфери като търговия, разнообразни услуги, различни дейности по анимацията в туризма.
Балансираното развитие в управлението на горския фонд осигурява добра суровинна база за развитие на дървопреработващата индустрия и ще позволи на тези предприятия скъсяване на маркетинговата верига при реализацията на продукцията с оглед на влизането на страната в Европейския съюз. Увеличаването на приходите е стъпка за извършване на инвестиции в тези производства в технологичния им парк и е предпоставка за формирането им като конкурентоспособни икономически единици в единния европейски пазар.
Влизането в европейския съюз ще позволи оползотворяване на възможностите за развитие на някои подотрасли в селското стопанство предвид икономико-географския потенциал на района и силните страни на нашата страна в този аспект – производство на типичните български млечни продукти (бяло сирене, кисело мляко, кашкавал и др.), производство на различни видове месо, развитие на фуражната база, подпомогнати и от инвестиционните възможности на предприсъединителните и структурни мерки в сектор “Селско стопанство”.
В рамките на 5-10 години Община Банско се е утвърдила като устойчив образователен център, обусловено от съществуващите училища в сферата на туризма и дървопреработването. Преодолени са трудностите свързани с недостига на квалифицирана работна сила в обслужването и управлението на хотелите и заведенията за обществено хранене, повишено е нивото за подготовка на висококвалифицирани кадри предвид натрупания опит и нарастващите нужди в сферата на туризма.
-
Анализ на икономическото и социално развитие на общината (анализ на ситуацията).
Географска характеристика на общината.
Местоположение, граници с други общини, основни населени места, население
Община Банско /492 146 дка/ се намира в Югозападна България и заема най-красивата част на Пирин планина, северната половина на живописния Моминоклисурски пролом на р. Места и незначителни площи от Западните Родопи и Разложката котловина. На тази територия са разположени гр.Банско и още 7 села – Добринище, Обидим, Кремен, Гостун, Места, Филипово и Осеново, с население 13 988 д. /2000 г./.
-
населено място
|
население /брой/
|
Банско
|
9 325
|
Добринище
|
3 013
|
Обидим
|
163
|
Кремен
|
353
|
Гостун
|
90
|
Места
|
291
|
Филипово
|
612
|
Осеново
|
141
|
общо за община Банско:
|
13 988
|
Граничи с общините Разлог, Кресна, Сандански, Гоце Делчев, Гърмен, Велинград и Белица.
Наличието на три различни подстъпа към община Банско определя като благоприятно нейното туристико-географско положение:
- Чрез седловината Предел /1140 м/ на запад, разделяща Рила и Пирин, община Банско се свързва с долината на р.Струма, където минава първокласното шосе Е-79 от Северна и Западна Европа - София - Благоевград - ГКПП Кулата - за Гърция.
- Чрез седловините Юндола и Аврамови колиби /1350-1400 м/ на североизток, разделящи Рила и Родопите, община Банско се свързва с долината на р.Марица, където минава главната автомагистрала на България Е-80 от Западна Европа - ГКПП Калотина - София - Пловдив - Свиленград - за Турция и Близкия Изток.
- Чрез пролома Момина клисура на юг, разделящ Пирин и Западните Родопи, община Банско се свързва с останалите селища по долината на р.Места, а в близко бъдеще, след откриването на ГКПП при Садово-Гоце Делчев – и с Гърция.
С най-важно значение е западното направление, осъществяващо връзката с главния транспортно-разпределителен център на България – София, който се явява основен изходен пункт за туристическите потоци към локализацията Банско - Добринище.
Релеф, природни ресурси, почвено плодородие и други характеристики на общината
Релеф
Територията на община Банско представлява едно интересно съчетание на различни видове релеф – котловинно-долинен, хълмист, ниско-, средно- и високопланински, сред които определящ е планинският. Тя обхваща значителни площи от най-високия Северен дял на Пирин /североизточните склонове/, малка част от сравнително ниския Западно Родопски рид Дъбраш /запад-северозападните склонове/, най-южните части на Разложката котловина и неголям участък от поречието на Средна Струма с живописния Моминоклисурски пролом /северната му половина/.
От 650 м н. в. в най-ниската си точка по долината на р.Места /при с.Места/, релефът придобива типичен алпийски характер в Пирин, достигайки първенеца връх Вихрен /2914 м/.
В границите на общината се издигат 23 пирински върха с височина над 2500 м, в т.ч. 7 над 2800 м -- факт, който недвусмислено показва защо Банско е известен като "Вратата към Българските Алпи".
Високопланинската част на Пирин е изпъстрена с множество интересни геоморфоложки форми с ледников произход /глациогенни форми/ – карлинги, циркуси, трогови долини, ригели, мутонирани скали, морени и т.н. Сред тях особена туристическа атракция представляват иглообразните върхове /карлинги/ Вихрен /2914 м/, Бъндеришки чукар /2731 м/, Василашки чукар /2615м/, Момин двор /2725 м/, Полежан /2851 м/ и др.; красивите циркуси Бански Суходол, Казаните, Бъндеришкият, Василашкият, Валявишкият, Поповоезерният, Кременският и др., в повечето от които блестят бистрите леденостудени води на циркусните езера; величествените каменни реки, езера и морета в троговите долини и по циркусните склонове.
Климат
Климатът на Разложката котловина, в чийто южен участък са разположени Банско и Добринище, се характеризира като умереноконтинентален с изразен планински характер и незначително средиземноморско влияние. Последното се чувства все по-осезателно на юг по долината на р.Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходносредиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс. Тази диференциация личи много ясно при сравнение на данните за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х. Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в котловината - юли , е +18,90 С, а за планината - август, са съответно +12,20 С и +8,70 С; средните януарски температури са -1,90 С, -4,70 С и -7,70 С; средните годишни температури са съответно 90 С, 3,40 С и 0,30 С; средногодишната валежна сума в котловината е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин; ветровете в котловината са с преобладаваща западна и северозападна компонента, слаби до умерени със средна скорост 1м/сек /през топлото полугодие и локални планинско-долинни ветрове/, докато в алпийската част на Пирин през зимата те достигат 35- 40 м/сек - почти на прехода от бурни към ураганни ветрове.
В котловината снежната покривка се задържа средно 70 дни в годината, а в планината – от 5 до 8-9 месеца /средно 180 дни в годината/. Дебелината й е най-голяма през месеците февруари и март, достигайки 3 м, и благоприятства карането на ски до късна пролет /края на април-началото на май/, а в постоянните снежници на циркусите Кутело, Големият Казан и Бански Суходол* - и до късно лято.
През зимата и ранна пролет алпийската част на Пирин е лавиноопасна, особено циркусите, лавинните улеи и на много места във високите части на ледниковите долини на Демяница и Бъндерица.
С най-голям брой ясни и относително топли слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното полугодие - периода януари-март. Това са съответно и най-благоприятните месеци за лятна и зимна рекреация /пешеходен туризъм през лятото и ски-спортове през зимата/.
Най-общо лятото е кратко и прохладно /абсолютно доминира немразовитото време, въпреки че по най-високите планински части през юли и август се отчитат и отрицателни температури, а в края на август може да падне и сняг/, зимата е дълга и студена - умерено студена в котловината и сурова в алпийската част на Пирин /доминира мразовития тип време/, а преходните сезони са сравнително къси, есента е по-топла от пролетта като последната закъснява.
Като цяло територията на община Банско се характеризира със стабилно и устойчиво време, което е изключително важна предпоставка за развитие на традиционните зимен ски-туризъм и маршрутно-познавателен пешеходен туризъм из Пирин през лятото.
Със специфичен микроклимат се отличават град Банско и местността Логовете над село Добринище:
- гр.Банско
Разложка котловина, в подножието на Северен Пирин; 161 км асфалтов път юг-югозападно от София
Планински климатичен курорт с местно значение; отлични възможности за климатопрофилактика и климатотерапия при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система.
- мест. Логовете
Северен Пирин; 18 км асфалтов път югозападно от Банско, в т.ч. 11 км южно от Добринище
Планински климатичен курорт с местно значение; възможност за климатотерапия и климатопрофилактика при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система; изградена е настанителна база с капацитет 700 легла /главно ведомствена/, в т.ч. 560 - в бунгала; тук се намира хижа Гоце Делчев /вж.Заведения за настаняване/, строи се луксозен горски дом /на Горско стопанство - с.Добринище/; 2-седалков лифт Безбог до хижа Безбог.
Води
Главна водна артерия е река Места, която протича от северозапад на юг в източната част на общината. Тя разделя Пирин и Родопите, образувайки живописния пролом Момина клисура. На територията на община Банско Места приема 5 по-големи десни притока -- реките Ръждавица, Добринишка, Безбожка, Ретиже и Лъкенска, и 3 леви -- Златарица, Мътеница и Градишка река.
Особен интерес представляват Пиринските притоци на р.Места, които се отличават с кристално чистите си води и образуват множество красиви бързеи и водопади. Сред тях по-значими са Бъндерица, Демяница /в горното си течение е известна с името Валявица/, Дисилица, Безбожка река и Ретиже, събиращи водите си от най-високите части на Пирин планина. Първите две се сливат над Банско като реката, минаваща през града носи името Глазне. Дисилица, заедно с по-малката Валявишка река протичат през Добринище и след селото формират Добринишка река.
Оценка на природните условия и ресурси
Община Банско притежава голям природен потенциал за развитие на екологичен и устойчив туризъм. Специфичното съчетание на комплекса от природни условия и ресурси в района е първопричината за обособяването на Банско като четвърти ски-център в България. Като един от най-южните зимни курорти в Европа, той предлага едновременно голям брой слънчеви дни през студеното полугодие, продължително задържане и добро качество на снежната покривка -- даденост, с която много малко ски-курорти на континента могат да се похвалят. Възможността за каране на ски не само през активните месеци декември, януари, февруари и март, но и до края на април-началото на май, а в постоянните снежници на Пирин – и до късно лято, добре изградена туристическа инфраструктура, високо качество на обслужването и конкурентни цени, са предпоставки за превръщането на Банско в предпочитан европейски ски-център.
Въпреки че Банско е известен преди всичко като зимен курорт, той заедно с Добринище и прилежащата част от Пирин предлагат отлични условия и за летен екотуризъм, като броят на туристите, посещаващи района през топлото полугодие се увеличава с всяка изминала година. Възможностите за разнообразяване престоя на туристите са изключително богати – организиране на комбинирани полудневни и еднодневни пешеходно-познавателни маршрути до атрактивни природни забележителности, практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и около водоемите като: излети с фолклорен пикник, спортуване за здраве, събиране на диворастящи плодове и гъби /в границите на Национален парк Пирин – със специално разрешение от Управлението на парка/, наблюдаване на диви животни в естествената им среда, слънчеви и водни бани /в минералните басейни на Добринище/, любителски риболов в р.Места, язовирите и пиринските езера /през уикенда/ и т.н.
Специфичният микроклимат на Банско и м. Логовете над Добринище позволява комбиниране на екотуризма с климатолечение и климатопрофилактика. За балнеопрофилактика могат да се ползват откритите минерални басейни в с.Добринище.
Уникалната природа на Пирин с множеството интересни скални феномени, буйни планински реки и красиви високопланински езера, пълни с риба, изключително богатия и разнообразен растителен и животински свят с голям брой ендемични и реликтни видове, обхваната в значителни по свойте размери защитени територии, благоприятства развитието и на хоби-туризма – многодневни пешеходни турове /трекинг турове/, алпинизъм, ботанически и орнитоложки турове, чист екотуризъм в Национален парк Пирин и др.
Спортен риболов и гребни спортове ще могат да се практикуват в язовира Кринец /до 1 година/, а добри условия за международен ловен туризъм предлага Горско стопанство - с.Места в двете си дивечоразвъдни бази Харамибунар /Пирин/ и Вищерица /Западни Родопи/.
В границите на община Банско попада най-красивата част от Пирин планина, което заедно с комплексното влияние на природните фактори е определило нейната изявена туристическа специализация.
-
Стопански сектор – развитие на бизнеса, промишлеността и селското стопанство.
В Община Банско е застъпено развитието на малкия и средния бизнес, динамично развитие на сектора туризма и услугите.
На територията на Общината работят следните по-мащабни промишлени предприятия:
1. Завод за телефонна апаратура гр. Банско - отрасъл електроника, осигурява около 200 работни места, но е със структурни и маркетингови затруднения. Тенденциите в развитието му са свързани с тотални отраслово пренасочване на дейността и необходимост от инвестиции за добиване на дълготрайни материални и нематериални активи.
2. “Пиринска Мура” АД - гр. Банско - отрасъл дървопреработване, производство на столове предимно за износ, осигуряващо над 500 работни места. Дейността на предприятието се характеризира с много добър маркетинг и относително добра ресурсна осигуреност с материали и квалифицирана работна сила.
3. Шивашки цех “СИВЕН” АД - с. Добринище - отрасъл лека промишленост, производство на спортни и други облекла, осигуряващо около 50 работни места. Произвежда продукция по линензии на водещи външнотърговски марки в бранша предимно за износ с тенденция за увеличаване на оборотите.
В сферата на дървопреработването участват и 35 фирми обединени в Сдружението на дървопреработвателите в гр. Банско, които осигуряват около 800 работни места и с годишен оборот над 5 млн. лева. По-голямата част от тези фирми вече добиват размери за средния бизнес и произвеждат висококачествени мебели за износ в западноевропейски страни в продължение на около 5 години. Характеризират се с изключителна гъвкавост и динамични процеси на инвестиции и развитие, въпреки съществуващите заплахи от осигуряване на суровина и остарялост на машинните паркове.
Извън това сдружение работят около 50 фирми и занаятчии с по-малки мащаби.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ НЕФИНАСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА, брой
Област
|
Микро фирми (до 10)
|
Малки фирми (11-15)
|
Средни фирми (51-100)
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
Общо за областта
|
8574
|
7881
|
7550
|
465
|
474
|
538
|
107
|
116
|
131
|
Банско
|
292
|
334
|
386
|
12
|
17
|
23
|
6
|
5
|
4
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ НЕФИНАСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА, брой (продължение)
Област
|
От 101 до 205 заети лица
|
Големи фирми (251+)
|
Общо
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
Общо за областта
|
95
|
101
|
103
|
34
|
32
|
33
|
9275
|
8604
|
8355
|
Банско
|
2
|
3
|
3
|
2
|
1
|
1
|
314
|
360
|
415
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
В България предприятията от нефинансовия сектор в преобладаващата си част са много малки предприятия (микропредприятия) с не повече от 10 заети лица. Микропредприятията съставляват през 2002 г. 91.1% от общата съвкупност на предприятията в страната. Сред останалите групи фирми според броя на заетите в тях със значително по-голям брой са предприятията с персонал от 11 до 50 заети, чийто относителен дял е 6.8%, и фирмите с 51 до 100 заети с относителен дял 1.1%. По-големите предприятия - с над 100 до 250 заети и с над 250 заети, сумарно са приблизително толкова на брой колкото са средните предприятия.
Измененията, които настъпват през периода 1999 - 2002 г. в структурата на предприятията според числеността на персонала, са незначителни, като се наблюдава слаба тенденция на увеличаване дела на предприятията с 11 до 50 заети - от 5.5 на 6.8% и на предприятията с над 100 до 250 заети - от 0.4 на 0.7%. Делът на най-големите фирми (с над 250 заети) намалява от 0.7 на 0.3%.
За Банско ситуацията е почти идентична на общата за страната като в микропредприятията съставляват 75 % от заетите в икономиката за периода 2001-2002 год. Секторът на обществените предприятия се характеризира с относително по-равномерна структура по групи предприятия според броя на заетите в тях и се разграничава отчетливо от силно поляризираната структура на сектора на частните фирми. Най-много на брой са предприятията от обществения сектор с 11 до 50 заети, като относителният им дял през 2002 г. е 34.5%. Фирмите с до 10 заети са с по-малък дял - 26.9%, а останалите групи фирми заемат своята важна позиция със значителни дялове между 10.9 и 15.5%. Тази структура е в противовес на силно нехомогенната структура на предприятията от частния сектор, където повече от 91% са микропредприятия.
ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА СТОПАНСКИТЕ ЕДИНИЦИ ОТ НЕФИНАНСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА, хиляди лева
Област
|
Бруто продукция
|
Приходи от дейността
|
Нетни приходи от продажби
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
Общо за областта
|
784676
|
823078
|
934576
|
1181731
|
1223341
|
1347774
|
1109235
|
1173922
|
1287255
|
Банско
|
20202
|
19295
|
23197
|
25544
|
27685
|
28968
|
24361
|
27072
|
27727
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА СТОПАНСКИТЕ ЕДИНИЦИ ОТ НЕФИНАНСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА, хиляди лева (продължение)
Област
|
Разходи за дейността
|
Печалба
|
Загуби
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
Общо за областта
|
1075382
|
1141702
|
1272755
|
91402
|
71815
|
70841
|
31761
|
26231
|
33368
|
Банско
|
24748
|
27418
|
28962
|
1659
|
936
|
777
|
956
|
848
|
1111
|
ПРОИЗВЕДЕНА ПРОДУКЦИЯ ОТ ЧАСТНИТЕ ФИРМИ ПРИЛАГАЩИ ЕДНОСТРАННО СЧЕТОВОДНО ЗАПИСВАНЕ ПО ОБЩИНИ, хиляди лева
Област
|
Продукция
|
Нетни приходи от дейността
|
Относителен дял на продукцията, %
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
1999
|
2000
|
2001
|
Общо за областта
|
63306
|
68715
|
63456
|
142835
|
162749
|
119505
|
100
|
100
|
100
|
Банско
|
3208
|
2013
|
2697
|
8662
|
4696
|
5485
|
5
|
3
|
5
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
Югозападният район отбелязват значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2002 г. - съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район.
Като сфера със стратегическо значение за социално-икономическото развитие на Община Банско е туристическият бизнес. През последните 3 години на територията на град Банско туризма е отрасъла с изключително динамични темпове на развитие, надвишаващи неколкократно средните за страната, което води до извода, че Община Банско е най-динамично развиващата се в страната в този отрасъл. За периода 2001 – 2004 год. размерите на инвестициите в сферата на туризма е над 100 млн. лева, с което се регистрира скок в тенденциите за строителството в общината и позволи разкриването на над 500 работни места в сферата на обслужването в туризма и около 400 места в сферата на строителството. Изградени бяха нови лифтови съоръжения и писти с високо техническо ниво, като за 2004 г. в Общинска администрация – Банско са издадени и 274 разрешителни за строеж, от които 79 са за хотели.
Отрасълът туризъм е с изключителни перспективи за развитие във почти всичките му разновидности на територията на цялата, имайки предвид уникалните възможности, като природо-географско разположение, културно-историческо наследство, автентичен бит и фолклор, както и вече внушителния размер на направените инвестиции.
Към м. Декември 2004 г. в Община Банско има 38 хотела, 5 почивни станции, 1 туристическа спалня, 18 къщи за гости и 64 частни квартири с обща леглова база 4421 легла, 159 заведения за обществено хранене. Открити са нови шест хотела, между които и един 5-звезден от веригата Кемпински, с което ще се добавят приблизително 950 легла.
Главната тенденция за развитието на туризма е през следващите няколко години в общината да са развити зимният туризъм, културният туризъм, балнеотуризмът и селският туризъм. Развитие на големият и малкият туристически бизнес. Преодоляване на дисбалансът между зимния и летния сезон, тъй като Общината има изграден имидж като уникално място за активна почивка и район, богат на много събития и прояви и предлага разнообразен, качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с подобрен маркетинг и туристическа информация.
Този продукт ще цели привличането на посетители с висока и средна платежоспособност – български и чуждестранни специализирани туристи – любители на зимните спортове, природата и кратките почивки.
Общинската икономика е с висока обща динамика, поради процесите на преструктуриране на отраслите.
Динамика по отрасли и подотрасли.
Най-динамично развитие имат отраслите:
- туристическия бизнес (хотелиерство, ресторантьорство, услуги),
- дървопреработване,
- търговия.
Динамика по форми на собственост - най-висока е в частния сектор.
Сфера селско стопанство:
Растениевъдство
Община Банско разполага със 113 336 дка. стопанисвана земя. Обработваема – 55 485 дка в т.ч. 12 617 дка ливади и 57 851 дка пасища и мери. Земята се стопанисва изцяло от частни стопани, като на територията на Общината работят две земеделски кооперации. Най-голям дял в структурата на културите заемат картофите, царевицата и житните култури. Тютюна е основна техническа култура. Съществува база за механизирано сушене, която е предпоставка за отглеждане на широколистен сорт Вирджиния. Поради липса на пазари през последните години отглеждането на този сорт е спряно.
Други технически култури - в с. Баня започна работа цех за дестилация на етерични масла (1999г.) , но поради ниските изкупни цени на суровините, интерес за засаждане на други технически култури, засега няма.
Машинен и технологичен парк: остарял, енергонеефективен, амортизиран, с висока себестойност на услугите, които предлага. Не достига предимно прибираща техника: косачки, балиращи, картофовадещи и растителнозащитни машини.
ИЗВОДИ: Тютюнът е бил и остава за бъдеще културата с най-голямо значение за поминъка на населението.
ПОСЕВНА (ПЛОДОДАВАЩА) ПЛОЩ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ ЗА ОБЩИНА БАНСКО, декари
Култури
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Пшеница
|
3630
|
2800
|
2620
|
1480
|
2500
|
Ечемик
|
300
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Царевица за зърно
|
2815
|
7000
|
9000
|
8000
|
7000
|
Фасул за зърно
|
762
|
1011
|
2015
|
1806
|
1510
|
Тютюн – общо
|
819
|
3104
|
2511
|
1506
|
900
|
Домати полски – общо
|
577
|
803
|
803
|
955
|
705
|
Пипер полски – зелен
|
422
|
602
|
700
|
800
|
705
|
Лук кромид - зрял
|
152
|
202
|
206
|
251
|
150
|
Картофи всичко
|
3033
|
10177
|
12098
|
9312
|
7000
|
Ябълки
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Праскови
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Лозя винени
|
116
|
116
|
116
|
116
|
116
|
Лозя десертни
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
Животновъдство
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ В ОБЩИНА БАНСКО, брой ( в т. ч. и в частни земеделски стопанства)
Животни
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
Говеда
|
1385
|
1043
|
1169
|
1161
|
1445
|
в т. ч. крави
|
855
|
898
|
1031
|
1021
|
1038
|
Свине
|
1702
|
1789
|
941
|
816
|
850
|
в т. ч. свине майки
|
27
|
19
|
11
|
14
|
7
|
Овце
|
6758
|
5459
|
5702
|
6223
|
5990
|
Кози
|
4515
|
5204
|
5294
|
5238
|
5000
|
Птици
|
12500
|
12148
|
11651
|
10495
|
11300
|
в т. ч. кокошки носачки
|
12000
|
10231
|
10141
|
8357
|
10100
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
ПРОИЗВОДСТВО НА МЛЯКО В ОБЩИНА БАНСКО
Вид мляко
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Произведен
продукт, хил. литри
|
Средна
продукт
ивност, литри
|
Произведен
продукт, хил. литри
|
Средна
продуктивност, литри
|
Произведен
продукт, хил. литри
|
Средна
продуктивност, литри
|
Произведен
продукт, хил. литри
|
Средна
продуктивност, литри
|
Произведен
продукт, хил. литри
|
Средна
продуктивност, литри
|
Краве
|
2528
|
3000
|
2733
|
3050
|
2747
|
3100
|
3089
|
3006
|
3006
|
2900
|
Овче
|
199
|
40
|
210
|
42
|
160
|
34
|
227
|
45
|
190
|
40
|
Козе
|
762
|
204
|
864
|
185
|
897
|
180
|
875
|
180
|
858
|
180
|
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
ПРОИЗВОДСТВО НА МЕД В ОБЩИНА БАНСКО
Област
Общини
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Произведен
Продукт кг
|
Средна
продукт
ивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Общо за областта
|
84444
|
15000
|
106264
|
14271
|
126540
|
15953
|
131341
|
15110
|
108068
|
12495
|
Банско
|
8175
|
15000
|
8040
|
15000
|
7980
|
15000
|
10665
|
15000
|
10695
|
15000
|
ПРОИЗВОДСТВО НА ВЪЛНА В ОБЩИНА БАНСКО
Област
Общини
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продукт
ивност,
г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Произведен
продукт, кг
|
Средна
продуктивност, г
|
Общо за областта
|
353814
|
2405
|
255915
|
2391
|
338851
|
2392
|
326250
|
2462
|
294489
|
2244
|
Банско
|
18603
|
3000
|
11192
|
2500
|
14630
|
2800
|
17551
|
3000
|
16098
|
2500
|
ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО В ЖИВО ТЕГЛО В ОБЩИНА БАНСКО1 , тонове
Област
Общини
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Общо за областта
|
8561
|
6925
|
4804
|
5788
|
4400
|
Банско
|
3
|
4
|
1
|
6
|
-
|
1 В производството на месо не са включени продадените за клане и закланите животни в общинските и държавните стопанства и частните кооперации и предприятия. Не се наблюдават частните земеделски стопанства по този показател.
Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград
Анализа на данните сочи, че на територията на Община Банско функционира селско стопанство от екстензивен тип, характеризиращо отглеждането на култури и животни предимно за задоволяване на нуждите в рамките на домакинствата. Наблюдава се много нисък ръст на инвестиции в аграрния сектор, висока степен на разпокъсаност на обработваемите земи, несигурни пазари за реализация на продукцията. Почвено-климатичните условия в общината са подходящи за отглеждането на тютюн, картофи, някои есенно-житни култури и овощни насаждения. Размерите на основно застъпените култури през последните 4 години са сравнително без промяна.
Към м. Декември 2004 г. в Общинска служба за земеделие и гори са регистрирани 85 земеделски производителя, като липсват земеделски кооперации.
Използвайки експертни методи за оценка на Силните страни (Strengths), Слабите страни (Weaknesses), Възможностите (Opportunities) и Заплахите (Threads) в развитието на Община Банско, резултатите от SWOT анализа се свеждат до следното:
I. СИЛНИ СТРАНИ
|
Бални оценки
от 1 до 5
|
1. Уникална и съхранена природна среда и климат.
|
5
|
2. Наличие на защитени територии – НП “Пирин”.
|
5
|
3. Наличие на геотермални извори в с. Добринище.
|
4
|
4. Добро стратегическо местоположение в перспектива.
|
3.75
|
5. Формирането и утвърждаването на гр. Банско като национален и международен център за спорт, отдих и туризъм (летен, зимен, екологичен и селски).
|
3
|
6. Добра туристическа инфраструктура.
|
5
|
7. Уникален културно-исторически център.
|
4
|
8. Туристически център с национално значение.
|
5
|
9. Наличието на значителен горски фонд за развитието на дървопреработващата промишленост.
|
3.50
|
10. Сравнително добре развити средни предприятия за дървообработване.
|
3.50
|
11. Стратегическо разположение – общината е пресечена от международен транспортен коридор – път II-19 от Републиканската пътна мрежа за Драма, Гърция.
|
4.50
|
12. Инвестиции в сферата на туризма и туристическата инфраструктура.
|
5
|
13. Богати културно-исторически и образователни традиции.
|
4
|
14. Образователен център с устойчиви традиции.
|
3.50
|
15. Значителна санаториално-курортна база в с. Добринище.
|
4
|
Средна оценка:
|
4.18
|
ОБЩ СБОР:
|
62.75
|
I. СЛАБИ СТРАНИ
|
|
1. Относителна географска изолация от останалата част на страната: има само две шосейни връзки: Предел и Юндола и една теснолинейна жп линия Добринище – Септември.
|
3.50
|
2. Изоставане на развитието на техническата инфраструктура спрямо темповете на застрояване на новите зони за туризъм.
|
5
|
3. Ниска квалификационна степен на местната работна сила в областта на туризма.
|
5
|
4. Недоразвита транспортна инфраструктура.
|
4
|
5. Ниска енергийна ефективност.
|
4
|
6. Значителни различия в развитието на гр. Банско и селските райони в Общината.
|
3
|
7. Ниско равнище на туристическия маркетинг в Общината.
|
5
|
8. Разпокъсаност на земеделските земи.
|
3.75
|
9. Ниски нива на маркетинга в дребните и средните промишлени предприятия.
|
3.5
|
Средна оценка:
|
4.08
|
ОБЩ СБОР:
|
36.75
|
II. ВЪЗМОЖНОСТИ
|
|
1. Превръщане на туризма в устойчива индустрия на основата на природния и културно-исторически потенциал
|
5
|
2. Привличане на инвестиции за развитие на всичките общини, разположени в близост до планина Пирин за създаване на световна туристическа дестинация с уникален висококачествен туристически продукт в т. ч.: всички видове зимни спортове, летен планински туризъм, културен туризъм, конгресен туризъм, селски туризъм, балнеология и SPA, голф и тенис, ловен туризъм, екстремен туризъм.
|
5
|
3. Развитие на туризма в съставните села на Общината.
|
4
|
4. Изграждане на нова и разширяване на съществуваща техническа инфраструктура.
|
5
|
5. Създаване на устойчива екологична среда.
|
5
|
6. Разнообразяване на формите на туризъм.
|
4
|
7. Утвърждаване като международен зимен курорт.
|
5
|
8. Утвърждаване на основно застъпените в Общината промишлени производства на европейските пазари.
|
5
|
9. Развитие на някои отрасли от хранително-вкусовата промишленост на база на възможностите за развитие на подходящи подотрасли в селското стопанство.
|
4
|
Средна оценка:
|
4.60
|
ОБЩ СБОР:
|
42
|
IV. ЗАПЛАХИ
|
|
1. Несигурни транспортни връзки
|
3
|
2. Нестабилност (сезонност) на туристическото търсене
|
5
|
3. Непълна финансова обезпеченост на инвестиционните общински и регионални проекти
|
4
|
4. Трудности с водоснабдяването и други комуникации на новите туристически обекти
|
4.50
|
5. Забавяне в повишаването на качеството и разнообразието на туристическия продукт
|
4
|
6. Нестабилна екологична ситуация и промяна параметрите на околната среда
|
4.50
|
Средна оценка:
|
4.16
|
ОБЩ СБОР:
|
25
|
Оценките от SWOT анализа на развитието на Община Банско се намира показват по-високи стойности в частта на силните страни и възможностите, което налага приоритетно прилагане на агресивна стратегия за развитие, използвайки силните страни и възможностите като действията се насочат към увеличаване на дела на силните страни и възможностите и постепенно намаляване на дяловете на слабите страни и заплахите.
Съществената разлика в разстоянието между силните и слабите страни показва необходимостта от определен период от време за реализирането на необходимите резултати.
Равнището на заплахите е реалистично високо, което обуславя наличието на определен риск при изпълнението на стратегическите цели и следва да насочи програмата за развитието на Общината към преодоляване на субективните слабости и пълното оползотворяване на възможностите и предимствата с оглед на постигане на дългосрочните цели, като се избегнат грешките на растежа.
Настоящият SWOT анализ позволява да се обобщи, че туризма в Община Банско има значителен потенциал за бъдещото си развитие, особено в направленията за утвърждаването като национален и международен зимен център за туризъм и спорт и развитието на селските райони.
-
Човешки ресурси.
Последователно ще бъдат описани характерните тенденции и проблеми за сферите: население, трудови ресурси и образование.
Сподели с приятели: |