Общинският план за развити

Използвана е утвърдената от Общински съвет Стратегия за развитие на Община Дългопол 2000-2006, при изготвянето и с която бяха приложени основни принципи като партньорски подход, публичност и прозрачност, съгласуване изискванията за устойчиво развитие, интегриране на отделни сектори, реалистичност.

• 
  Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.
  
• 
  Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.
  
• 
  Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели.
  
• 
  Да създаде база за усвояване на очакваните предприсъединителни и присъединителни фондове на ЕС и привличането на средства от тях за развитието на общината. Да очертае рамката на проекти, особено в областта на екологията, за които да се потърси финансиране по национални и международни проекти.
  
• 
  Да стимулира създаването на ново гражданско самосъзнание и ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.
  
• 
  Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана и по този начин да разшири демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната основа на стратегическото планиране.
  

• 
  Предварителни проучвания: В тази фаза бяха проучени наличните документи за стратегическо планиране в общината и събрана актуална статистическа информация. Бяха създадени и разпространени секторни анкети за допълнителна информация от общината;
  
• 
  Проучвания и консултации: Бяха посетени всички села в Общината и проведени интервюта с кметове и кметски наместници. Бяха проведени срещи с ръководители на промишлени предприятия, земеделски кооперации и арендатори, както и с представители на неправителствени организации.
  
• 
  Предварителен проект: Настоящият проект на плана подлежи на предварително обсъждане от общинския съвет. След отразяване на забележките и препоръките, той ще се бъде преработен в окончателен и представен отново за официално приемане.
  

I. Профил на общинаТА

• 
  Община Дългопол е сравнително малка община, разположена около 80 km западно от областния център Варна в източния предпланински район на Стара планина и граничи с общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово. Общината обхваща територия 442 km² и включва 16 населени места. В общината живеят 15 111 жители.
  
• 
  Община Дългопол се намира относително в страни от крупни индустриални агломерации. В същото време през нея минава двойна електрифицирана ж.п. линия, както и важният път Провадия – Айтос през Айтоския проход. Тази даденост, както и редица други фактори, предопределят приоритетно ориентация към селското стопанство.
  

• 
  Територията е с разнообразен релеф, от равнинен и частично хълмист към планински релеф.
  

• 
  Релефът на общината се обуславя от реките Луда Камчия, Голяма Камчия, северните склонове на Камчийска планина и източните разклонения на Върбишкия Балкан. На територията на общината има два големи язовира – Цонево и Елешница. Язовир Цонево е седмият по големина в страната. Климатичните условия предопределят развитието на селското стопанство, поради което няма изградени крупни промишлени обекти. Територията е бедна на полезни изкопаеми. Стопански интерес представляват находищата на инертни материали (чакъл, речна баластра) и глина, подходяща за производство на тухли. Камък се добива в местността Сини вир до с. Цонево и до с. Партизани. Доброкачествен варовик има до местността Чудните скали, южно от с. Аспарухово. Обработваемата земя е 106 000 дка. Почвите са черноземни и сиви горски. Усвоената обработваема земя е подходяща за различни култури, в зависимост от почвено-климатичните условия и наличието на равнинни предпланински и полупланински терени. Половината от територията на общ. Дългопол е заета от горски масиви, стопанисвани от Държавно лесничейство – Цонево. Тези ресурси предполагат използването им за развитието на общината, насочено към: земеделие, дърводобив и дървообработване, производство на строителни материали, билкопроизводство, екологично ориентирани дейности и др.
  

• 
  Територията на общината е богата на водни ресурси. Това позволява развитие на поливно земеделие и трайни насаждения.
  

• 
  С изключение на нерудните, община Дългопол е бедна на полезни изкопаеми.
  
• 
  Почвите висока категория са в изобилие. На места заблатяването и осоляването водят до загуба на плодородни почви. На територията на общината са решени проблемите със залежали пестициди с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите.
  
• 
  Със стопанско значение са находищата на висококачествена глина,подходяща за развитието на керамичното производство,традиционно застъпено преди години.
  
• 
  Туристическите ресурси на общината са недостатъчно използвани, въпреки наличието на редица защитени местности и територии, природни и исторически забележителности. Двата язовира не се използват за развитие на водни спортове и туризъм. В същото време са създадени няколко екопътеки. Поради липсата на големи замърсители на водите и въздуха, има големи възможности за развитие на различни видове туризъм.
  
• 
  Община Дългопол включва 16 населени места, в това число един град и 15 села. Общият брой на населението е 15 111 жители, гъстотата на населението е 34.7 жители на km². Административен, индустриален и културен център е град Дългопол (обявен за град през 1970 година). 35 % от населението на общината е концентрирано в общинския център (5 319 жители). По-големите села в общината са: с. Цонево – 2 425 жители, с. Медовец – 1 818 жители, с. Партизани – 1 235 жители. Най-малкото село е с. Сладка Вода - 63 жители (данните са от края на 2004 г.).
  

• 
  Тракийски култов център и средновековен скален манастир до с. Рояк – слабо изследван. Предстоят теренни археологически проучвания, анализ на биологичното разнообразие и оценка на значимите видове и местообитания. Проучват се възможностите за изграждане на туристическа инфраструктура и включването на обекта в мрежа от обекти, подходящи за екологичен и културен туризъм.
  
• 
  Стара Арковна – келтска крепост и селище от III в. пр. Хр. По всяка вероятност е един от важните градове по време на келтския цар Кавар. В момента се провеждат археологически разкопки.
  
• 
  Манастир “Св. Атанас” – останки от средновековен манастир край с. Аспарухово.
  
• 
  Исторически музей в гр. Дългопол – създаден е през 1948 г. по инициатива на учителя – енциклопедист Димитър Златарски. След провеждане на археологически проучвания са открити няколко праисторически селищни могили и некрополи, десетки антични и средновековни селища, некрополи и крепости. До с. Аспарухово е разкрито ценно селище от края на 6 и началото на 5 хилядолетие пр. Хр. Анализът на керамичните съдове, оръдията на труда, глинените идоли и типът жилища показват съществуване на високо развита култура от новокаменната епоха. С голямо научно значение са ракритите две селища от желязната епоха, датирани около 1200 г. пр. Хр. От елинската епоха са проучени две каменни мелници и некрополи с богати находки от златни украшения, бронзови предмети, статуетки и множество монети. От римската епоха са проучени голямо селище и некропол до с. Аспарухово. Намерени са много съдове, сечива, оръжия и украшения. Западно от Дългопол е открит римски некропол с погребение на висш военачалник. От времето на първата българска държава са проучени около 20 жилища. В етнографската сбирка на музея са експонирани съдове, сечива,тъкани, накити, облекла с шевици и други предмети, които отразяват живота на местното население до средата на ХХ век.
  
• 
  Култура Сава – уникална праисторическа селищна могила, разкрита до с.Сава. Представлява останки от десетина жилища – полуземлянки. Най-многобройни и богати на находки са пластовете от халколита (меднокаменната епоха от 5000 до 4000 г. пр. Хр.). Особено интересни са керамиката, идолите и украшенията от седеф.
  
• 
  Етнографски комплекс в с. Аспарухово – заема площ от 12 декара, върху които са изградени автентични възрожденски български къщи, пренесени от старото с. Ченге, което е останало на дъното на изградения през седемдесетте години на XX в. язовир Цонево. В архитектурния комплекс освен жилища от XIX в., са включени килийно училище от епохата на Възраждането и каменна църква от 1857 г. В комплекса са представени експозиции от етнографски материали, разкриващи бита и културата на местните хора.
  
• 
  Духов оркестър – създаден през 1982 г. До 2004 г. в оркестъра са обучени около 430 деца, част от които са продължили музикалното си образование в Музикална академия и в момента работят в престижни оркестри и опери в България и чужбина (Кайро, Виена, Богота, Берлин и др.). Духовият оркестър е участвал в конкурси и концертни турнета в Германия, Унгария, Полша, Словакия, Русия, Украйна, Гърция, Франция, Белгия, Финландия и е завоювал 37 награди от престижни конкурси.
  
• 
  Читалища – на територията на общината са регистрирани 12 читалища, в които са създадени условия за развитие на 6 детски фолклорни групи, 5 състава за автентичен фолклор и на множество изпълнители на народни песни и инструменталисти. Ежегодно се организират фолклорни надпявания и тържества.
  

• 
  Като цяло територията на Община Дългопол е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия.
  
• 
  Замърсяването на въздуха с емисии от вредни вещества е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната, с изключение на емисиите на въглероден диоксид през отоплителния сезон, които вероятно се дължат на използването на дърва за отопление в битовия сектор. Завишени норми на замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдават най-вече през летните месеци. На територията на Община Дългопол няма постоянно действащи стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух.
  
• 
  Качествата на питейните води е задоволително, обаче хлорирането на водите не е на необходимото ниво и се прави епизодично.
  
• 
  На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадни води, освен в град Дългопол. Заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в реките Голяма Камчия и Луда Камчия. Град Дългопол и селата Цонево и Медовец са най-големите източници на отпадни води - промишлени и битови. Канализацията на селата не е изградена. Особено лошо е състоянието на поречията на реките и деретата, преминаващи през населените места. В повечето случаи те се използват за сметища.
  
• 
  На територията на Община Дългопол няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. Това не е и необходимо, тъй като по принцип концентрацията им е под пределно-допустимите норми, поради липсата на източници, емитиращи тези вещества. Локални замърсявания на почвите с нефтопродукти ежегодно се констатират в границите на преминаващия през територията на общината петролопровод. Вероятно има и замърсявания на районите около главния път Провадия – Айтос с характерните за транспорта вредни вещества, но проучвания до момента не са правени и не са предприемани мерки.
  
• 
  Поради стагнацията в отрасъл селско стопанство замърсяването на земята с пестициди през последните години чувствително намаля. За същите бяха изградени кубове и съхранени на безопасни места. Все още в някои стопански дворове има залежали минимални количества.
  
• 
  Измервания за нивото на шума не са извършвани. Община Дългопол не е обременена с голямо шумово натоварване. Промишлените предприятия на града са изнесени в южната част и производството им е такова, че не създават шумова среда. Източник на шумово натоварване е пътя Провадия – Айтос, който не преминава през ЦГЧ. Шумово натоварване се наблюдава в с. Комунари, където главният път преминава през централната част на селото.
  
• 
  На територията на община Дългопол се генерират предимно битови и общи градски отпадъци, като в последните години има тенденция на нарастване на количествата.
  
• 
  Твърдите битови отпадъци от град Дългопол се извозват на депо, намиращо се на 12 км северо-източно от града в посока гр.Провадия. Общината е член на сдружението “Екополис”, което ще изгради регионално сметище с финансиране от Програма ИСПА.
  
• 
  На територията на общината са регистрирани голям брой замърсени площи с битови, градински и животински отпадъци. В крайградските зони и на входно-изходните артерии на населените места има обособени нерегламентирани сметища, които непрекъснато се увеличаваха неконтролируемо. Подобно е положението и в общинския център, където поради отдалечеността на сметоразтоварището от града и наличието на голям брой домашни животни в покрайнините на града са се оформили няколко вторични сметища, които заедно с нерегламентираните такива са замърсили около 70 дка земя. Изготвена е и вече се изпълнява програма за постепенно ликвидиране на тези нерегламентирани сметища.
  
• 
  В селищата, в които не е възприето машинно сметоизвозване, твърдите битови отпадъци се събират в съдове с различен обем и се извозват на малки сметища, намиращи се в близост до селото. Наличните съдове за смет (кофи и контейнери) са недостатъчни, а голяма част от съществуващите са изхабени и се нуждаят от подмяна. До момента на територията на Община Дългопол не е извършвано разделно събиране на отпадъците и не е разработена програма за такава система.
  

• 
  Въздух. На територията на общината няма сериозни екологични замърсители. Със локално значение, най-вече като неорганизирани източници на прахово замърсяване са цеховете за дървопреработка.
  
• 
  Води. Съществен е проблемът с честите наводнения на река Камчия, предизвикани от пролетното снеготопене и от неритмичното изпускане на язовир Тича. Високите подпочвени води и липсата на изградени дренажни и отводнителни съоръжения често застрашават обществени и частни сгради. Повечето от битово-фекалните води се отливат в септични ями. Съоръжения за отточна канализацията имат около 60 % от териториите на населените места.В района работи една пречиствателна станция за отпадни води.
  
• 
  Отпадъци. Съществен проблем са замърсяванията с битови и селскостопански отпадъци. Има множество нерегламентирани микросметища. Организирано сметосъбиране има във всички населени места. Сметосъбирането се извършва чрез остаряла техника и съдова система. В региона не се наблюдава засилено строителство и засега проблемът със строителните отпадъци не е в сериозни мащаби.
  

• 
  На територията на община Дългопол има 3 защитени местности, 3 природни забележителности и 2 резервата:
  
• 
  ПЗ Сини вир – намира се в землището на с.Дебелец и представлява горска територия с преобладаващ семенен произход от габър, източен бук, цер, благун.
  
• 
  ПЗ Чудните скали – разположено е в землището на с. Аспарухово с площ 7,7ха. Състои се от уникални скални образования, които имат научна, културна и естетична стойност. До обекта води второкласен път с удобни места за фотозаснимане.
  
• 
  ЗМ Водениците – обхваща 450дка горска площ в землището на с.Сладка вода. В местността живеят защитени от закона редки видове птици: скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, гарван, жалобен синигер и др. В района има около 15 карстови пещери и скални ниши. Има изградена посетителска инфраструктура.
  
• 
  ПЗ Куза скока – водопад, който се намира в землището на с. Лопушна.
  
• 
  Резерват Върбов дол – представлява равнинно-хълмист предпланински пояс от дъбови гори със семенен и издънков произход и със запазена горска тревна растителност. Разположен е върху площ от 71 ха в землището на с.Аспарухово. Част от буферната зона е обявена за семенна база.
  
• 
  Резерват Калфата – обхваща вековни смесени широколистни гори от зимен дъб, цер, благун, източен бук и др. с добро общо състояние в землището на с.Поляците с обща площ 46,9ха.
  
• 
  ЗМ Тулумова пещера – обхваща 0,1 хектара горска площ на връх Арковна. Населена е с прилепи.
  
• 
  ЗМ Преграда – 3,6 хектара горска площ до с. Дебелец със смесени насаждения от зимен дъб и белгун в добро състояние с възраст на дърветата 120 – 140 години.
  

• 
  Разнообразните по вид и площи горски масиви създават отлични условия за развитие на дребни и едри дивечови популации.
  
• 
  Преобладаващи видове дивеч и риба са: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, белка, черен пор, язовец, невестулка; клас птици – фазан, бекас, гривяк, зеленоглава патица, зимно и лятно бърне, голяма белочела гъска, сива гъска, египетски лешояд, жалобен синигер, скален орел, белоопашат мишелов; клас риби – шаран, толстолоб, речен кефал, платика, бяла мряна, костур, червеноперка, кротушка, сом.
  
• 
  Преобладаващи видове лечебни растения и горски плодове са: бял равнец, блатна мента, багрилно подрунче, ветрогон, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девисил, див пелин, еньовче, жълт кантарион, червен кантарион, камшиче, кисел трън, маточина, обикновена мента, подбел, птиче просо, смрадлика, риган.
  

• 
  Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Тяхното съотношение в края на 2004 год. е 80% към 20%, делът на селското стопанство продължава да се увеличава за сметка на промишлеността, като с изключение на дървопреработвателните заводи, последната е концентрирана в общинския център.
  
• 
  Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, дърводобив и дървообработване, мебелна промишленост, хранително-вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, машиностроене. Насоките за развитие на икономиката в общината, следва да се насочат преди всичко към използване на местните ресурси и тясното обвързване на производството на суровини с преработката им. Има много добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали (глина и други инертни материали) и в преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в поливното земеделие, което е почти изчезнало през последните години.
  

• 
  В общината преобладава частната и кооперативна собственост. Поради стихийните процеси на пазарната икономика, значителна част от малките и средни фирми срещат сериозни затруднения. Това предполага усилия от всички структури за развитие на сектора на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване информираността, уменията и квалификацията на работещите в този сектор.
  

• 
  Констатацията, която трябва да се направи към момента е, че за съжаление не може да бъде отбелязан ръст в икономическото развитие. Не функционират или с намален обем производство са предприятията "Обков" Дългопол, РПУС-Дългопол, плодохранилище, кравефермите и потребителните кооперации в Цонево, Партизани и Дългопол. Изкоренени, или изоставени са около 90 процента от трайните насаждения (лозя и овощни градини). Известни постижения има в дърводобива и дървообработването - изградени са частни цехове в Дългопол, Цонево, Медовец, Партизани. Функционира и шивашки цех в с. Медовец (80 работни места). Фирма "Ескана" осигурява инертни скални материали за строителство, има керамичен цех за производство на тухли, в областта на строителството работят 3 частни фирми.
  
• 
  В техническото оборудване и технологиите в съществуващите предприятия от общината се наблюдава тенденция към разширяване на производствените мощности, автоматизиране на производствените процеси и обогатяване на асортимента на продукцията. Такова е положението както в земеделието, така и в промишлеността (шивашко производство, дървопреработвателната промишленост и др.).
  

• 
  Растениевъдството е главен селскостопански подотрасъл за общината. Природно-климатичните условия в региона благоприятстват производството на зърнено-житни, технически и фуражни култури.
  
• 
  Големият дял на поливните площи създава добри условия за развитие и на зеленчукопроизводството.
  
• 
  Общината е с традиции в лозарството и овощарството и опитът на населението са предпоставка за отглеждането на трайни насаждения, но състоянието им е критично. Липсата на техника за обработване, скъпите услуги и високите цени на растително-защитните препарати доведоха до ликвидиране на голяма част от лозята и почти пълно ликвидиране на овощните насаждения, но от 2004 г. се наблюдава бавно съживяване на овощарството.