НИВО НА НЕЗАКОННИЯ ДЪРВОДОБИВ В БЪЛГАРИЯ
1. Въведение
Незаконният добив на дървесина е сериозен проблем, който не се отнася само за тропиците. В някои Източноевропейски страни нивото на незаконния дърводобив достига до 50 % от общия добиван годишен обем. Незаконните дейности в горския сектор причиняват огромни щети на горите, на местните общности и на икономиката на съответните страни. Световната Банка оценява, че загубите от приходи за правителството са 5 милиарда US долара за година, а други 10 милиарда долара губи националната икономика. На глобално ниво, проблемът, свързан с незаконния добив на дървесина, става все по-важен. Европейският съюз прилага план за действие FLEGT (Изпълнение на законите за горите, управлението и търговията) с оглед контрол върху вноса на незаконно добита дървесина. С присъединяването на новите страни-членки незаконният добив на дървесина става вече вътрешен проблем на ЕС и вероятно ще се задълбочи с приемането на Румъния и България.
Както в повечето Източноевропейски страни и в България, преходът от централно-регулирано към пазарно стопанство не е гладък, контролиран процес. Той е съпроводен с нарастване на множество незаконни обществени практики, чийто основи са предимно социално-икономически и по различен начин са свързани с оттеглянето на държавата от стопанска дейност. Подобна незаконна дейност е и т.н. “незаконен дърводобив” (illegal logging).
Дефиниция на незаконния дърводобив
Незаконният дърводобив включва отсичане, извозване и транспортиране на дървесина от гората в нарушение на националното законодателство. Самата процедура за дърводобив може да бъде незаконна и да включва използване на корупционни средства за да се получи достъп до гората; дърводобив без разрешение от защитени територии; отсичане на защитени видове; или добиване на количества дървесина над позволените. Незаконни дейности могат да бъдат извършени и по време на транспортирането, като напр. незаконна обработка и износ, неверни декларации, укриване на данъци и други такси.
(FERN, Greenpeace, WWF 2004: Facing reality
Трябва да се отбележи, обаче, че много от неправилните дейности в дърводобива са законни и че законният и незаконният дърводобив често са свързани.
Поради това, съсредоточаването на вниманието само върху незаконно добитата дървесина може да не е достатъчно, за да се очертаят всички аспекти на проблема.
Дейностите, които предхождат дърводобива, като избора и маркирането на дърветата, определянето на обема и сортиментирането могат да бъдат извършени както по законен, так и по незаконен начин, за да подготвят почвата за незаконен добив. Незаконни дейности могат да бъдат извършени и след транспортирането на добитата дървесина и особено при търговията, където се цели скриване на добити количества дървесина в нарушение на законовите разпоредби, а също скриване на данъци и др..
Целта на настоящото проучване е да се посочат ключовите предпоставки и главни механизми за практикуване на незаконни горски дейности в България, с акцент към незаконния дърводобив (сеч, извоз, транспорт) и пазара на дървесината, с оглед разработване на адекватни превантивни мерки. Поради това е анализирано настоящото състояние на горското стопанство и горското законодателство в България. Събрани са данни, чрез които да бъдат определени несъответствията между производството и потреблението на дървесина, които произтичат от незаконен дърводобив.
Проведена е анкета в горския сектор, насочена към установяване наличието на корупция, причините и необходимите мерки за нейното намаляване. Тъй като в анкетата са включени едва 18 служители от различни йерархични нива в горската администрация (Национално Управление по Горите, Районни Управления по Горите и Държавни Лесничейства), което тя няма претенции за представителност, но служи за основа на експертните становища, изложени в заключението.
Проучването покрива само част от дейностите, определени като незаконен дърводобив от WWF. Често срещани незаконни дейности в горите, които не са проучвани, са:
-
Незаконно заемане на горски територии. Това представлява важен проблем в някои райони и е в резултат от бързо развиваща се туристическа, промишлена, или друга инфраструктура;
-
Умишлени палежи на гори, или други дейности, насочени към унищожаване на дърветата на корен (напр. опръстеняване – сваляне на кората под формата на пръстен около основата на стъблата) с цел осигуряване на допълнителни количества дървесина за добив. Това е широко разпространена практика и заслужава систематичен контрол. Концепциите за разрешаване на този проблем бяха разгледани на проведените Национални кръгла маса и донорски срещи, посветени на защитата на горите от пожари (2001, 2002 г – НУГ- БШПГ – Фондация “Силвика” - Intercooperation), и приетите от НУГ концепции в тази връзка. Прилагането, обаче, на препоръчаните дейности все още е слабо. В резултат на обсъжданията беше направено заключението, че основната част от опожарената дървесина се изнася на ниски цени от няколко дърводобивни и дървопреработвателни фирми. Това беше широко разпространена практика между 1999 и 2001 г., докато се забрани износа на опожарена дървесина. Информация по този въпрос е представена на интернет страницата www.sylvica.org.
-
Незаконно преработване на дървесина, вкл. незаконно добита, често съчетано с нарушаване на трудовото или екологично законодателство. Това е много важен социален, икономически и екологичен проблем в много планински райони на страната и е свързан с други незаконни дейности в горите. Частично въпросът се засяга при разглеждане на “пазара на дървесина”.
-
Незаконни дейности, като иманярство, свръхдобив на билки, унищожаване на защитени растения с търговска цел. Тъй като гората не е съставена само от дървета, причиняваните значими увреждания и върху други елементи на екосистемите (почва, скали, тревисти растения, гъби...) също се смятат за незаконни дейности в горите. Например, събирането на еделвайса (Leontopodium alpinum) и други защитени растения причиняват сериозни екологични щети. Особено важен е този проблем за някои защитени територии (ЗТ), тъй като при тези случаи се подлага на риск главното предназначение на ЗТ.
2. Горите и горското стопанство на България
2.1. Основна информация за горите в България
2.1.1. Горска площ и гори
Горската площ заема около 34 % от територията на България. Тя включва както горите, така и подлежащите за залесяване земи, вкл. недървопроизводителните (нелесопригодни) земи. В табл. 1 са представени някои основни данни за горите на България (Статистически годишник 2002 – Statistical Yearbook 2002).
Сподели с приятели: |