М.МАРТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
-
„Рисунки за мама” – съставяне на кратък разказ по картина.
-
„Денят на мама” – Г.Струмски – активно слушане и възприемане на стихотворение.
-
„Парадът на животните” – правилно произнасяне на звукове.
-
„Надбягване” – съставяне на прости разширени изречения.
-
„Гръмотевичната буря и вълшебните пера” – съставяне на кратък разказ по картина.
-
„Кога, какво правя” – образуване на практическа основа за сегашно, минало свършено и просто бъдеще време.
-
„Откри ли, що е то?” – възприемане на гатанки.
-
„Открий думата” – запознаване с думата като речева единица.
-
„Заенце Баенце” – Тр.Симеонов – слушане и възприемане на приказка.
-
„С Карина на разходка” – съставяне на разказ по серия от нагледни опори.
МАТЕМАТИКА
-
Числата до пет – формиране на елементарни количествени представи.
-
Моделиране с геометрични фигури – формиране на елементарни представи за геометрични фигури.
-
Групиране – групиране на предмети по даден признак.
-
Прилики, разлики. Ляво, дясно. – формиране на умения за откриване на прилики и разлики.
-
Редици - подреждане.
ДЕНЯТ НА МАМА
Георги Струмски
Буди се с усмивка
мартенска зора.
Добро утро,
моя майчице добра.
Свих ти росна китка
в пролетния ден,
мила моя мамо –
слънчице над мен.
ЗАЕНЦЕ БАЕНЦЕ
Трайко Симеонов
Срещнали се веднъж Кума Лиса със Заенцето Баенцето и се сдругарили.
-
Хайде, Заенце Баенце, да си направим съседски къщички и да заживеем по братски – казала Кума Лиса.
Почнали работа. Заенцето Баенцето се трудило ден и нощ. Събирало съчки и кори, трева и шума и си направило хубава къщичка. А Кума Лиса надве-натре си направила къщичка от лед.
Настъпила пролетта. Грейнало златно слънчице. Потекли вадички. Стопила се и ледената къщичка на Кума Лиса. А Заенцето Баенцето си стояло в хубавата къщичка на топличко и мекичко. Измръзнала Кума Лиса.
-Чук-чук-чук, отвори ми Заенце, дай ми да си стопля поне едното краченце, а после и другото.
Заенцето Баенцето било много добродушно и позволило на Кума Лиса да си стопли краката.
-
Ех, Заенце, ти си добро, пусни ме да си стопля и главата. Заенцето позволило и това.
-
Заенце Баенце, да вляза ли при тебе?
-
Влез, влез, Лисанке! Нали сме си наши! Добре дошла!
Влязла Кума Лиса и се настанила на топличко, на мекичко, лежи и не мисли да си върви.
А Заенцето се сърди и мърмори.
- Чувай, Заенце – казала Кума Лиса,- тая къщичка е моя. Хайде вън, ако не – ще те изям.
Заплакало Заенцето и излязло. Върви по пътя, а сълзите му текат ли, текат. Ето насреща му Шаро.
-
Ей, Късоопашатко, защо плачеш? – запитало кучето.
-
Как да не плача! Имах си, Шаро, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!
-
Не плачи, Заенце! Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.
-
Джаф-джаф! Джаф-баф! Хайде, Лисо, вън!
А Лисана отговаря:
- Я мълчете, не ревете,
като стана, кого хвана –
разберете, - на парчета
ще го сторя, вам говоря!
Уплашило се Заенцето. Уплашил се Шаро. Подвил си опашката и избягал. Тръгнало Заенцето Баенцето и пак плаче. Срещнала го Баба Меца.
-
Защо плачеш, Късоопашатко?
-
Как да не плача, Бабо Мецо, как да не тъжа! Имах си, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!
-
Не плачи, Заенце. Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.
-
У-у-у! – заревала Баба Меца. – Хайде, Лисо, вън!
А Лисана отговаря:
- Я мълчете, не ревете,
като стана, кого хвана –
разберете, - на парчета
ще го сторя, вам говоря!
Като чула това Меца, уплашила се и беж да я няма… Скрила се в гората.
Тръгнало Заенцето Баенцето и пак заплакало. Ето че насреща му се задава Петльо герест-златоперест.
-
Защо плачеш, Заенце?
-
Как да не плача, Петльо, как да не тъжа! Така и така – разправило Заенцето всичко от игла до конец.
-
Ах, разбойницата! Не плачи, Заенце! Ей сега ще я прогоня.
-
Тя е лоша, Петльо. Не ще я изгониш от моята къща. Не ще я изгониш. Шаро я пъди, не я изпъди! Меца я пъди, не я изпъди!
-
Аз ще я изгоня! Петльо да не ми е името, ако не я изгоня. Отишли при къщичката. Викнал Петльо, колкото му глас държи:
-
Ку-ку-ри-гу!
Сега Лиса ще се слиса,
нося коса, за да кося,
хайде, Лисо, вън!
Щом чула Лиса тия страшни думи, изтръпнала от страх – изгубила ума и дума.
-
Почакайте, почакайте, стягам се – отговорила тихо тя.
А Петльо вика ли, вика, та си дере гласа:
Сега Лиса ще се слиса,
нося коса, за да кося,
хайде, Лисо, вън!
Още Петльо не довършил, ето че Лиса Се обажда:
-
Обличам си кожухчето. Ей сегичка… Ей… - още не доизрекла, побягнала към гората. Отишла, та се не видяла!
Засмял се Петльо от сърце и казал:
-
Видя ли, Заенце, не ти ли казах, че съм юнак над юнаците.
Зарадвало се Заенцето Баенцето. Засмяло се, та от радост му се цепнала горната устна. От тогава Петльо герест-златоперест със Заенцето Баенцето си заживели братски.
Сподели с приятели: |