Отговор
на бележките на рецензентите проф. д.ф.н. Владимир Градев, проф. д.ф.н. Иван Кацарски, проф. д.ф.н. Пламен Макариев и на становищата, представени по конкурса за академична длъжност “професор” за нуждите на секция “Антропологически изследвания”
Благодаря на уважаемите рецензенти и на всички членове на Научното жури за задълбочения анализ, компетентните коментари, полезните бележки и препоръки, направени в рецензиите и становищата. Бих искала да изразя и удовлетворението си от положителната оценка на моята научна, научно-приложна и преподавателска дейност, дадена от членовете на уважаемото Научно жури на основата на представените публикации и документи по конкурса. Полезни за по-нататъшната ми работа са също така оригиналните коментари и тези по фокусираните в публикациите ми проблеми, представени в рецензиите на проф. Ив.Кацарски, проф. Вл. Градев, в становището на доц. В.Личев. Приемам ги с удовлетворение като богат материал за размишление и анализ в бъдещи разработки по тези въпроси.
Въпросите, които отправя в своята рецензия проф. д.ф.н. Владимир Градев обръщат внимание върху аспекти на изследваната проблематика, които са много интересни и важни, същевременно някои от тях:
1./ Са поставени извън нейния фокус поради вътрешната логика на анализа, който в представените по конкурса монографии е съсредоточен основно върху държавно-политическите и социално-психологическите “трептения” на средата, в която съществува и оперира религиозният феномен; отношението на религиозния човек и на самите религии към разискваните държавни, политически и юридически практики е сложен, многопластов проблем, който изисква специален фокус и подход, впрочем визиран в редица други мои публикации /монографиите “Копнеж по Абсолютното” /1994/, “Религията – дух и институция” /1999/, “Жизнеността /философско-антропологичен анализ”/2006/ и др./;
2./ Поради спецификата си и целите на анализа са разгледани не толкова като експлицирана и систематична цялост, а по-скоро имплицитно или контекстуално - става въпрос за справедливата препоръка и очакване на уважаемия рецензент за “по-цялостно и задълбочено представяне и анализиране на общата политика на Европейския съюз по въпросите на религиозното разнообразие и по-конкретно отношението държава-религия и обучението по религия в училищата”: “еднакви предизвикателства, разнообразни решения”, макар и на основата на общосподелeни ценности като свобода и равнопоставеност на религиите – това е отговорът на поставения въпрос, чиито разнообразни проявления и регионални практики се разглеждат детайлно в монографията “Религиозното разнообразие...”.
Един от ключовите въпроси, които проф. Градев поставя в този контекст е “каква е точно функцията на философията в ситуацията на постоянно напрежение и сблъсък на религиозни и светски възгледи и нагласи, какви решения и възможности може тя да предложи?” Отговорът на този въпрос имплицитно е даден: 1/ Като пространно изложение на “хуманистичната програма” на съвременния изследовател П.Жир в една от студиите, представени за участие в конкурса /”Познанието на религията: културно-теоретични профили”, с.14-15/: “да подкрепи приемането на другия като демаскира самодостатъчността и претенцията за абсолютност на коя и да е отделна религия; да осъществи критичен анализ на условията, които поддържат взаимността между хората и религиите; да поддържа критична рефлексия върху проблемите и причините за конфронтацията между отделните религии; да осигури теоретични инструменти за разпознаване на същността на религията във всички нейни действителни форми; да осигури познавателната възможност за интеррелигиозна комуникация; да подпомогне осъзнаването и осмислянето на спецификата на всяка отделна религия; да издигне и отговори на питането дали е възможно чрез политическа регулация на религиозните форми да се избегне религиозния империализъм, претенцията за абсолютност на коя да е отделна религия”; 2/ Като теоретична и ценностна “оптика” на публикациите ми по тези въпроси, която оказва влияние върху подбора и интерпретацията на проблемите, изводите, заключениета и препоръките към ангажираните с решаването им социални субекти.
Като цяло приемам бележките на проф. Вл.Градев като полезни препоръки за по-експлицитно и цялостно изразяване на разбирането си по тези въпроси.
Бележките на проф. Ив. Кацарски са предимно коментари и размишления, повечето от които са синхронни с принципните ми разбирания по повдигнатите въпроси. Приемам, че идеята ми за де-инструментализация и връщане на религиите към тяхната “специфична религиозна културна мотивация и етос” може да се окачестви като “идилично очакване”. Всъщност тя е по-скоро израз на цялостен /романтичен, може би!/ подход към религиозното, проявен в повечето ми публикации – припомняне и настояване на “изконната”, “вътрешната”, “същностната” му природа, подлагана непрекъснато в културната история на външна и вътрешна инструментализация.
Приемам цялостния дух на препоръките на проф. Ив. Кацарски за по-пълно синхронизиране на емпиричния материал с някои от изводите.
Плодотворни за по-нататъшната ми работа са също бележките и коментарите на доц. В.Личев върху някои методологически въпроси на анализа – кой философски подход би бил най-адекватен, как да се интерпретира амбивалентното битие на религията в западната мисъл, какви са методологическите основания за взаимопроникванията и синтезите и др. Някои от отговорите на тези въпроси, макар по-скоро в дескриптивен, отколкото в нормативен план са дадени в студията ми “Познанието на религията: културно-теретични профили”, с. 14-18 и в монографията “Религиозното разнообразие...”, с. 48-61. Предложенията, които доц. Личев дава като варианти на възможни решения са евристичен материал за размишление, който ще използвам в по-нататъшната си работа.
Благодаря още веднъж на всички членове на Научното жури.
С уважение:
Доц. д.ф.н. Нонка Богомилова
31 януари 2011 г.
Сподели с приятели: |