Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита



Дата22.07.2016
Размер63.82 Kb.
#219
ТипКонкурс
СПРАВКА ЗА НАУЧНИТЕ И НАУЧНО - ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ

на гл. ас. д-р Стефан Калчев Рашев
за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент” в професионално направление 6.2. Растителна защита; научна специалност Растителна защита

І. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИЯТА
1. За първи път в земеделската ентомология в нашата страна се разглежда памуковата листна въшка - Aphis gossipii Glover като неприятел на аберационно ниво. Проучванията на отделните аберации разкриват възможността за адаптирането на вида към условията на околната среда.

2. В памуковата агроценоза са установени 44 вида: от които 30 са вредни насекоми и акари отнасящи се към 7 разреда и 17 семейства и 14 вида, отнасящи се към 5 разреда и 5 семейства са полезни насекоми. В най-висока плътност е установен видът Aphis gossipii Glover, който се явява основен неприятел по памука в България.

3. Направени са морфометрични измервания на трите аберации на памуковата листна въшка по памука: черна (obscura), зелена (viridula) и жълта (lutea). Полските популации на черната безкрила форма са най - едри по размери (от 1.7859 до 1.7961 mm), следвани от зелената (от 1.7597 до 1.7669 mm) и жълтата (от 1.4482 до 1.4654 mm), докато при крилатите най - едра по размери е зелената (от 1.6851 до 1.6985 mm), следвана от черната (от 1.6765 до 1.6869 mm) и с най - малки размери е жълтата (от 1.4959 до 1.5140 mm) форма на памуковата листна въшка.

4. Установена е появата и развитието на трите аберации на памуковата листна въшка в зависимост от температурата и относителната влажност на въздуха. Черната аберация на вида се появява при средноденонощни температури от 9.8°С до 12.8°С и относителна влажност на въздуха от 60.5% до 69% по плевелните растения, зелената форма на памуковата листна въшка се развива при средноденонощни температури от 16.5°С до 21.3°С и относителна влажност на въздуха над 63%, а жълтата форма се развива и намножава при средноденонощни температури от 21.1°С до 23.9°С и максимални от 28.0°С до 30.0°С. При повишаване на средноденонощните температури над 23.9°С, максималните над 31.3°С и понижаване на относителната влажност на въздуха под 59% жълтата аберация на памуковата листна въшка изпада в депресия. Появата на зелената форма в памуковите посеви през есента е при средноденонощни температури под 22.7°С. Черната аберация, с която вида зимува се появява при средноденонощни температури под 20.4°С и се среща в посевите до падането на сланите през месец октомври.

5. Проучени са продължителността на развитие на едно поколение и плодовитостта на памуковата листна въшка при лабораторни (температура 22±2оС, относителна влажност на въздуха 65±10%, постоянен фотопериод 16/8 h) и полски условия. Плодовитостта на памуковата листна въшка при лабораторни условия е средно 100.65 броя ларви, при максимална отчетена 126 броя. Плодовитостта на възрастните форми на зелената аберация при полски условия е от 4 до 69 броя ларви, а на жълтите форми от 2 до 29 броя ларви.

6. Установена е предпочитаемостта на памуковата листна въшка към различни сортове памук. Най-предпочитани са: българският - Авангард-264 и турските - Барут-2000, Назили-84/5, Назили-663 и Назили-954.

Резултатите от тези проучвания могат да се използват в селекционната дейност за създаване на нови сортове толерантни на нападение от памуковата листна въшка.

7. Проучена е ефикасността на инсектициди за предсеитбено третиране на семената и директно третиране на памуковите растения с препарати от групата на органофосфорните, пиретроидите и неоникотиноидите.

8. Установено е, че в памукопроизводителните райони на страната памуковата листна въшка проявява средно ниво на резистентност към химичното съединение пиримикарб.

9. Проучена е токсичноста на 7 активни субстанции. С изключение на пиримикарб останалите съединения използвани за борба срещу памуковата листна въшка са силно токсични спрямо възрастните и ларвите на седемточковата калинка и обикновената златоочица.



ІІ. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ ИЗВЪН ДИСЕРТАЦИЯТА
1. В памуковата агроценоза са установени 46 вида: от които 32 са вредни насекоми и акари отнасящи се към 7 разреда: Coleoptera, Heteroptera, Hemiptera, Thysanoptera, Trombidiformes, Lepidoptera и Orthoptera и 17 семейства: Elateridae, Tenebrionidae, Chrysomelidae, Curculionidae, Coccinellidae, Pentatomidae, Aphididae, Miridae, Cicadellidae, Membracidae, Thripidae, Tetranychidae, Noctuidae, Pyralidae, Gelechiidae, Acrididae и Tettigoniidae и 14 са полезни насекоми, отнасящи се към 5 разреда: Coleoptera, Heteroptera, Neuroptera, Diptera и Hymenoptera и 5 семейства: Coccinellidae, Nabidae, Chrysopidae, Syrphidae и Aphidiidae.

Проучването на ентомофауната в памуковата агроценоза ще подпомогне разработването на добра растителнозащитна практика. Опазването на памука от неприятели е предпоставка за увеличаване на интереса за отглеждането му (4).

2. Установена е регулиращата възможност на седемточковата калинка Coccinella septempunctata върху памуковата листна въшка Aphis gossipii Glover по време на фаза бутонизация на памука (5).

3. Установена е ролята на ентомофаги от сем. Coccinellidae, сем. Nabidae, сем. Chrysopidae и сем. Syrphidae за регулиране на популационната плътност на основните неприятели по памука – памуковата листна въшка и тютюневия трипс. Видовете от сем. Nabidae, както и седемточковата калинка от сем. Coccinellidae навлизат в памуковата агроценоза с появата на листната въшка и трипса и осъществяват регулиращата си дейност до изпадането им в депресия, докато представителите на сем. Chrysopidae и сем. Syrphidae се намножават само през периода на максимума в намножаването на двата неприятеля (26, 28).

4. Проучено е влиянието на едногодишните плевели върху появата и намножаването на памуковата листна въшка, както и избора на хранителни гостоприемници от неприятеля - от появата й през пролетта до края на вегетацията от развитието на памука (18, 23).

5. Установена е ефикасността на инсектициди за борба срещу памуковата листна въшка чрез директно третиране на памуковите растения (8, 9, 21, 24, 29).

6. Изпитани са и е установена ефикасността на редица инсектициди за борба срещу тютюневия трипс чрез директно третиране на памуковите растения (25, 29, 34).

7. Установена е ефикасността на инсектициди за борба срещу памуковата листна въшка и тютюневия трипс, приложени чрез предсеитбено третиране на семената (32).

8. Проучена е динамиката на популационна плътност на памуковата листна въшка по време на критичния период от неговото развитие – от поникването до образуването на 3-4 същински лист и какво е отражението и върху стопанските качества на различни сортове памук (17).

9. Установена е устойчивостта на някои диви видове памук, получените амфидиплоиди и интрогресивни ценни форми към нападение от памукова листна въшка, с оглед на тяхното най-ефективно използване в селекционните програми (33).

10. Установен е резистентният статус на памуковата листна въшка по метода на пробитно-логаритмичната трансформация в памукопроизводителните райони на Южна България (11, 12, 13).

11. Чрез използване на метода на дискриминиращата доза се проучи устойчивостта на памуковата листна въшка към използваните за борба срещу нея инсектициди (14, 15, 31, 35).

12. Чрез използване на метода на дискриминиращата доза е установена устойчивостта на тютюневия трипс към използваните за борба срещу него инсектициди (31).

13. Проучено е влиянието на някои инсектициди върху седемточковата калинка с оглед на приложението им в отделните моменти при провеждане на борбата с памуковата листна въшка (27).

14. Разработена е технология за производство на памук, като важно звено в нея заема и борбата с неприятелите (6, 7, 10, 37). По-късно тя е усъвършенствана и в нея се включват новите изследвания по различните технологични звена (16, 30, 39).

15. Разработена в технологията за отглеждане на твърда пшеница е система от мероприятия за борба с неприятелите й. Тя включва всички методи и средства, като основно място в нея заема агротехническия и химическия метод. Посочени са праговете на икономическа вредност на вредителите и средствата за борба срещу тях (36, 38).

16. При проведените полски опити с три сорта зимна маслодайна рапица: Примус, Ксенон и GL се констатираха три вида скритохоботници: шушулков хоботник – Ceutorhynchus obstrictus Marsh.(C. assimilis Payk.), репен стъблен скритохоботник - Ceutorhynchus napi Gyll. зелев стъблен скритохоботник - Сeutorhynchus pallidactylus Marsch. (C. quadridens Panz.). Появата им по рапицата обхваща различни фенофази (20).

17. При полски условия върху фуражна и сладка царевица сортове: хибрид Коломба (450 FAO) е установено нападението на памуковата нощенка по растенията и плодоелементите, а при лабораторни условия по макроскопски и микроскопски методи са определени гъбните патогени. Резултатите от проведените проучвания показват, че при продължителното задържане на екстремно високи температури (39-40.9°С), липсата на валежи и ниска относителна влажност на въздуха водят до повишаване на повредите по зърното на царевица. При плътност на вида 1-2 гъсеници (ІІ поколение) на растение, повредените кочани са над 90%, а констатираните повреди по метлицата не влияят съществено върху формирането на кочана.



Повредите от нощенката благоприятстват възникване и проява на фузарийно и пеницилийно гниене на кочаните. При отчитане е установено, че 86% от тях са нападнати от Fusarium spp. и 3% от Penicillium spp. (19).

18. Установено е по фенофази развитието на аберациите на памуковата листна въшка Aphis gossipii Glover в посевите от памук. Констатирано е кога се отделя „медена роса” по растенията и кога и с какви инсектициди се извежда химичната борба с неприятеля (22).
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване
2013 -> Св. Климент Охридски” Исторически факултет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница