Силвия Георгиева
СтУ, № 1731
Потенциалната миграция от България
След 1989 година България постепенно се въвлича в орбитата на международната икономика, която се характеризира с ясно обособени два-три центъра и огромна периферия. Изследванията по международната трудова миграция разкриват като основна нейна причина именно неравномерното икономическо развитие между центъра и периферията1. Според неокласическата теория за равновесието, международната трудова миграция води към възстановяване на баланса в разпределението на ресурсите в световен мащаб и затова всички страни - както вносители, така и износители на работна сила - би трябвало да печелят от нея. Смята се, освен като източник на твърда валута, завърналите се емигранти стават инициатори на модернизационни процеси в страните си. Не толкова оптимистични обаче са изводите от други концепции, особено от теорията за вторичния трудов пазар2.
Изоставането на страните от икономическата периферия се трансформира в съзнанието на техните работещи като неудовлетвореност от заплащането и стандарта на живот в сравнение със същата категория работещи в страните от центъра. Тази неудовлетвореност сама по себе си обаче не може да бъде основание за масова миграция, доколкото хората са свързани с други връзки – семейни, роднински, общностни и културни, които биха могли донякъде да я компенсират.
Данните от изследванията показват, че процентът на твърдо решените да мигрират сред изследваните лица – вътре в или вън от страната – се е увеличил. В случая се наблюдава ярко изразено диференциране на мненията в зависимост от типа населено място. Броят на тези, които декларират удовлетворение от живота в населеното си място прогресивно намалява от живеещите в София и голям град към живеещите в малък град и на село. Точно в обратна посока се увеличават намеренията за преместване.
Що се отнася до личните намерения да се замине в чужбина, като цяло е намалял броят на респондентите, които нямат никакво намерение да мигрират3. В същото време обаче не е голям процентът на тези, които са направили всичко необходимо да емигрират, а малко повече са тези, които се подготвят, без разбира се да е ясен резултатът от тази подготовка4. Очевидно между декларираното желание за емиграция и реалните възможности има голямо разстояние, свързано с визови, материални, семейни или други причини.
Тези данни са слабо повлияни от типа населено място или етническа принадлежност, но факторът възраст е от изключително значение. Право пропорционално на възрастта расте процентът на анкетираните, които не биха желали да емигрират, докато сред тези, които твърдят, че са готови или се подготвят да заминават, зависимостта е обратна. Младите хора на възраст от 18 до 29 години са два пъти повече от представителите на останалите възрастови групи до 49 години в кръга от потенциалните емигранти. В този кръг неженените също са два пъти и малко повече от женените. Сред тези, които казват, че са се подготвили да емигрират, най-много са анкетираните безработни и учащи се. Сред нежелаещите да емигрират най-голям е процентът на бизнесмените. Нито един от земеделците не е декларирал, че е готов или пък се подготвя за чужбина.
Следователно, профилът на потенциалните емигранти при съществуващите условия изглежда така: млади хора (18-29 г.), неженени, със средно и висше образование, безработни и учащи се.
Нарасналото намерение да се търси по-добър живот чрез миграция се потвърждава от отговорите на особено чувствителния въпрос дали родителите желаят децата им да останат да живеят в същия град/село или да се преместят другаде. Делът на тези, които биха искали децата им да останат по едни или други причини, е намалял, като съответно е нараснал броят на тези, които биха искали децата им да заминат на друго, по-добро място в България или в чужбина5.
Със спечелените в чужбина пари, завърналите се емигранти най-често откриват собствен бизнес или ги влагат в недвижима собственост. Тези впечатления на анкетираните са обнадеждващи само на пръв поглед. По-детайлните анализи от други страни-износители на работна сила показват, че емигрантите изпращат или се връщат с относително скромни суми, недостатъчни за големи инвестиции. Макар и необходими за техните семейства, тези суми нямат стратегическо значение за развитието на страната. Завърналите се от чужбина не стават агенти на модернизацията, тяхната цел е осигуряване на относително спокойно добруване и обзавеждане. Те постепенно губят опита и квалификацията от чужбина, защото най-често няма условия за неговото приложение6.
Ако се свържат данните за миграционни нагласи с оценките за социално-икономическата ситуация в страната, не може да се избегне изводът, че основната мотивация за миграция е икономическа. Селища и региони, които западат в икономическо отношение, постепенно стават източник на миграция, същото се отнася и за цели държави7.
Сподели с приятели: |