Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

на

(Социологически поглед над икономическото моделиране на неикономически явления)

(Социологически поглед над икономическото моделиране

Най-характерната черта на икономическата теория е моделирането на процеси и явления от реалността. Макар всеки от създаваните модели да изисква анализът да бъде подчинен на редица предварително приети абстрактни презумпции, теоретиците претендират за обективност и приложимост на многобройните формули и графики, основни елементи на икономическия аналитичен инструментариум. Известно е, че съществуват редица икономически школи, развивали различни противоречащи си и отричащи се една друга теории - от времето на Адам Смит до наши дни и ще продължават да се създават нови и нови именно заради динамиката на процесите и явленията от действителността, които подлежат на анализ.

Изключителен интерес, обаче, предизвикват опитите на теоретици да вкарат в рамките на икономически модели някои не икономически явления. В настоящата разработка се представят основите на един такъв модел, бил обект на внимание в трудовете на редица видни икономисти, макар все още да не е напълно усъвършенстван, а именно модела “Икономика на престъпността”. Самият факт, че явлението “престъпност” се разглежда в рамките на икономическата терминология, може да предизвика съмнения относно изчерпателността му, което може да се отрази като последствия по два начина: или да се предизвикат икономическите гении да намерят обяснение за необяснимите до момента от икономическата терминология фактори и взаимодействия, или веднъж завинаги да спрат опитите на икономиката да излиза от полезрението си. В настоящия кратък обзор на тази проблематика е представен в най-общ план икономическия модел на престъпността. Трябва да се уточни предварително, че налице са множество задълбочени не само икономически, но и иконометрични анализи (дисперсионни, корелационни, регресионни и т.н.), на които сега няма да обърнем внимание, но ако представляват интерес, си заслужава да се разгледат, тъй като и те също дават отговор на въпроси от рода “До каква степен безработицата е свързана с престъпността”¹. Все пак целта на обзора е да предизвика размисли на въпроса “Може ли икономиката да обясни всичко?”, като представи в основни линии модела на престъпността от икономическа гледна точка и даде насоки за евентуалните проблеми и критиките, на които той подлежи през призмата на науката за обществото – социологията.

Библиографична справка

За пръв път икономически поглед над престъпността хвърля Гари Бекер в труда си “Престъпления и наказания: Икономически подход”, Журнал на политическата икономика, март / април 1968 г., 169 – 217 стр. Последван е от множество автори, положили усилия в търсене на икономически и математически закономерности в тази комплексна материя: Ерлих 1973 г., Ерлих и Брауър 1987 г., Блок и Хайнеке 1975 г., Блок и Линд 1975 г., Карл-Хил и Щерн 1973 г., Кавър и Тистъл 1988 г., Лейсън 1985 г., Майерс 1980, 1983 г., Пасел и Тейлър 1977 г, Филирс и Воти 1975 г., Пирог-Гууд 1986 г., Санделин и Скоф 1986 г., Шмит и Уайт 1984 г., Уайт 1980 г., Тръмбул 1989 г., Брит 1994 г., Ианг 1993 г., Хъл Болд 1995 г., Дойч, Хаким и Шпигел 1990 г., Люнг 1992 г., Хоусън и Джаръл 1987 г., Бенсън, Ким, Размусен и Дзюлке 1992 г. и други.

Голяма част от тези изследвания имат за цел да измерят детерминантите на криминалното поведение и/или нивото на престъпността. В допълнение, те използват данни за агрегираното количество извършени престъпления според статистиката на регионално и национално ниво за различни страни, както и данни за различни социално-икономически фактори.
Моделът

В икономическия модел на престъпността, развит за пръв път от Бекер, индивидите се характеризират като взимащи рационални решения, водени от избора на между две възможности: легални или нелегални действия. Рационалният агент в този модел на обществото решава какви действия да предприеме според това каква възвращаемост му носи всяка алтернатива. Ако законните действия имат по-висока възвращаемост от всяко друго действие, то даденият индивид ще се възползва от тази възможност и ще предприеме законни действия. В другия случай, когато едно незаконно действие има най-висока възвращаемост за даден индивид, логично налице ще има извършено престъпление. Както всеки икономически модел, така и икономическия модел на престъпността предполага необходимост от детерминирането на агентите, водени в действията си от рационалния избор.

В разглеждания модел действащите лица са три: на първо място са криминално проявените лица (“престъпници”), на следващо място са не криминалните частни домакинства и легален бизнес-сектор (наричани за краткост “общество”) и третият агент е държавата. В най-опростен вид моделът е съставен от предлагане на престъпления от страна на престъпниците, търсене на (защита от) престъпления от обществото и влиянието на държавата – пряко върху търсенето и непряко върху предлагането.

Предлагането на престъпления се моделира на база избора между легални дейности и работа от една страна и престъпността от друга. Изборът зависи от нетната възвращаемост от престъплението, равна на приходите от извършеното (плячката), намалени с всички разходи, необходими за осъществяването. Разходите (цената) на едно престъпление от своя страна включват на първо място алтернативната цена на престъплението (загубена при извършването му), а именно евентуално трудово възнаграждение или друг доход от законна работа, на следващо място се включват преките разходи по престъплението (закупуване на маски, оръжия, софтуер и др.) и също така очакваните евентуални наказания, последващи престъплението (глоби, гаранции и други наказателни и административни санкции). Количеството предлагани престъпления е в право пропорционална зависимост с нетната възвращаемост, т.е. престъпниците ще повишават активността си при увеличение на нетната им възвращаемост. (вж. т. А и т. B от Графика № 1)

Ако кривата на търсенето се измества наляво, това означава, че са настъпили някакви екзогенни за модела промени в състоянието на домакинствата, което намалява нетната възвращаемост при постоянно ниво на извършени престъпления.

Тези два агента оформят “пазар на престъпленията”, подчинен на невидимата ръка на Адам Смит (laissez-passer, laissez-faire). Точката на равновесие L се измества наляво и надолу към точка E, след намесата на държавната власт, която се счита, че намалява престъпността и увеличава общественото благосъстояние. Икономистите стигат до извода, че правителството се стреми да изравни пределните разходи за престъпления и пределната обществена изгода от харчене на допълнителни средства за превенция. От друга страна, действията на правителството срещу престъпността могат да се разглеждат публичен компонент на кривата на търсенето. Публичното търсене също е с отрицателен наклон, тъй като на увеличението на количеството извършени престъпления публичната власт отговаря с увеличение на усилията си в борбата с тях, с което се увеличават разходите за нея. В частност, очакваната цена на извършеното престъпление (вероятността извършителя да бъде заловен) се увеличава, с което нетната възвращаемост спада. Като екзогенна величина търсенето на (защита от) престъпления от публичната власт измества кривата на частното (обществено) търсене на престъпления наляво и надолу, образувайки общата крива на съвкупно търсене на престъпления, т.е. чрез въвеждане на по-строго законодателство, по-високи глоби и по-активни действия, новата точка на равновесие E се характеризира с по-ниско ниво на извършени престъпления.
Еластичност - първи критики на модела

Външни за всеки икономически модел фактори изместват точката на равновесие със силата на ефектите, детерминирани от еластичността на кривите на търсене и предлагане. Най-просто казано, кривите са еластични (по-полегати), когато съществуват повече възможности за заместване. Моделът сочи, че при намаляване на доходите на населението (един от факторите, които ще бъдат разгледани по-късно), кривата на търсене се измества наляво, или при по-ниска безработица, добра образователна система и висок жизнен статус, кривата на предлагане се измества наляво, т.е. престъпността намалява. Ефектите от това обаче може да се окажат по-малки от очаквания им размер. Например налице е екзогенно увеличение на степента на получаване на присъда. Счита се, че вкарването на престъпниците в затвора намалява количеството предлагани престъпления. На практика осъдените престъпници могат да бъдат заместени от евентуални техни “ученици” и “наследници”. В този ред на мисли, колкото е по-еластична кривата на предлагане (обуславяна от това дали осъждането на един престъпник може да спре действията на друг такъв на свобода), толкова по-малки са измененията в количеството извършвани престъпления при екзогенно движение на кривите.

Според изследователите, поведението на престъпниците може да се представи чрез следния модел: ²

PA и PC се остойностяват чрез наблюдение на доходите на полиция (на глава от населението). Колкото по-високи са разходите на глава от населението според тази теория, толкова по-големи са вероятностите за арест и съдебно производство, което би намалило C (количеството извършени престъпления).

RI се измерва чрез отчитане на няколко фактора:

• 
  ниво на безработица на пазара на труда в наблюдаваната система;
  
• 
  степен на урбанизираност (ако е град, е равна на 1, ако не е, променливата придобива стойност 0);
  
• 
  доход.
  

За да се проследят вкусовете / склонността към престъпност, се вземат предвид: пол (ако е мъжки, компонентата приема стойност, равна на 1), образование (измервано в години), възраст, цвят на кожата или расов произход (=1, ако наблюдаван агент е от афро-американски произход) и влияние или зависимост от околните, връстниците (=1, ако влиянието е налице).

Счита се, че склонността да се извърши престъпление е по-висока при индивиди от мъжки пол, от афро-американски произход, с по-ниско образование, по-млади, подвластни на пълно влияние от околни и връстници.
Проблеми и критики в заключение

Гореизброените фактори, компоненти и променливи са изключително субективно класифицирани и съществуват редица изследвания в посока на опровергаване на зависимостите между тях и престъпността.

Основен проблем от аналитична гледна точка при коментирането на всички тези социално-икономически характеристики и институционални фактори, в контекста на икономическото моделиране на престъпността, е използването на агрегирани данни за описание на поведение, което е следствие от индивидуален избор на начин на живот и генериращи доход възможности. Макар в литературата да съществуват опити да се анализират данни на индивидуално ниво, резултатите са неприложими в общия случай на “криминалния модел”, тъй като изследват строго и субективно например поведението на бивши затворници.

Друг недостатък на опитите да се математизира подобен политически, икономически и културен проблем е прилагането на статистически анализ на данни за регистрираната престъпност, свързването им с данни за социално- демографската структура и характеристики на изследваната система и икономическата им интерпретация, която е единствен източник на изводи, заключения и закономерности. Тези данни не обхващат цялата престъпна дейност. В този смисъл агрегираните изследвания, които използват статистика за регистрираната престъпност, не само пренебрегват индивидуалната природа на престъпленията и я подлагат на субективен анализ, но и значително изкривяват представите за реалния обхват на проблема.