ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ
ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ
ЗА ПЕРИОДА 2010 – 2015 г.
2010 година
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение ...........................................................................................................
|
5
|
2. Национални цели и законодателна рамка .......................................................
|
5
|
3. Регионални цели ................................................................................................
|
6
|
4. Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ ..........
|
7
|
4.1. Кратък обзор на община Павел Баня............................................................
|
7
|
4.2. Текущо състояние, съществуващи трудности и пречки за използване на ВЕИ ..........................................................................................................................
|
11
|
4.2.1. План за развитие на община Павел Баня 2007 - 2013 г. ..........................
|
11
|
4.2.2. Общинска програма по енергийна ефективност 2010 – 2013 г. ...............
|
11
|
4.2.3. Стратегия за изграждане на алтернативни източници на енергия ..........
|
11
|
4.2.4. Използване на ВЕИ в община Павел Баня.................................................
|
11
|
4.2.5. Съществуващи трудности и пречки ...........................................................
|
12
|
5. Потенциал на възобновяемите енергийни източници в община Павел Баня
|
113
|
5.1. Възможности за използване на различните видове ВЕИ и екологичното въздействие от тяхното внедряване ....................................................................
|
13
|
5.2. Потенциалът на ВЕИ на територията на община Павел Баня ....................
|
14
|
5.2.1. Геотермална енергия ...................................................................................
|
14
|
5.2.2. Водна енергия ..............................................................................................
|
16
|
5.2.3. Биогаз ............................................................................................................
|
18
|
5.2.4. Биомаса .........................................................................................................
|
20
|
5.2.5. Слънчева енергия ........................................................................................
|
25
|
5.2.5.1. Слънчеви термосоларни системи ...........................................................
|
25
|
5.2.5.2. Слънчеви фотоволтаични инсталации ....................................................
|
28
|
5.2.6. Вятърна енергия ...........................................................................................
|
30
|
6. Опазване на околната среда .............................................................................
|
33
|
7. Общинска програма за насърчаване на използването на ВЕИ(ОПНИВЕИ).
|
33
|
7.1. Информационна основа на ОПНИВЕИ ..........................................................
|
33
|
7.2. Приоритетни направения за прилагане на мерки по ВЕИ ...........................
|
33
|
7.2.1. Избрани приоритетни целеви групи ............................................................
|
35
|
7.2.1.1. Сектор „Административни общински сгради” ....................................................
|
35
|
7.2.1.2. Сектор "Образование и социални дейности" .........................................
|
35
|
7.2.1.3. Сектор „Улично осветление” ....................................................................
|
35
|
7.2.1.4. Личен сектор ..............................................................................................
|
36
|
7.2.1.5. Бизнес сектор ….........................................................................................
|
36
|
8. Стратегическа цел, приоритети и цели и на ОПНИВЕИ .................................
|
37
|
9. Оценка на ресурсното обезпечаване на поставените цели ...........................
|
39
|
9.1. Кадрово обезпечаване ....................................................................................
|
39
|
9.2. Финансово обезпечаване на проекти за оползотворяване на ВЕИ ............
|
39
|
9.2.1. Структурни фондове на ЕС .........................................................................
|
39
|
9.2.1.1. Оперативна Програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013” ....................................................................
|
39
|
9.2.1.2. Програма за развитие на селските райони .............................................
|
40
|
9.2.1.3. Оперативна програма „Регионално развитие” ........................................
|
40
|
9.2.1.4. Програма „Интелигентна енергия - Европа” ...........................................
|
40
|
9.2.1.5. ELENA ........................................................................................................
|
41
|
9.2.1.6. Публично-частно партньорство (ПЧП) .....................................................
|
41
|
9.2.1.7. ЕСКО услуги ...............................................................................................
|
42
|
10. SWOT анализ ..................................................................................................
|
43
|
11. Оценка на риска ...............................................................................................
|
44
|
11.1. Управление на риска .....................................................................................
|
45
|
12. Разработване на местен устойчив енергиен план ........................................
|
45
|
13. Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаване на използването ВЕИ ..................................................................................................
|
46
|
13. 1. Обучение и информиране ...........................................................................
|
46
|
13.2. Срокове за изпълнение на програмата .......................................................
|
47
|
13.3. Наблюдение и оценка на Програмата за насърчаване на използването на ВЕИ .....................................................................................................................
|
47
|
14. Заключение .......................................................................................................
|
47
|
Ползвани означения и съкращения
ВЕИ
|
Възобновяеми енергийни източници
|
ВЕТ
ЕС
ЕЕ
БГВ
ДКЕВР
НДПНВЕИ
МБВР
МУЕП
ПЧП
ОП
ФЕЕ
МСП
НПО
|
Възобновяеми енергийни технологии
Европейски съюз
Енергийна ефективност
Бойлер за гореща вода
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ
Международна банка за възстановяване и развитие
Местен устойчив енергиен план
Публично-частно партньорство
Оперативна програма
Фонд “Енергийна Ефективност”
Малки и средни предприятия
Неправителствена организация
|
Тео.П
|
Теоретичен потенциал
|
Тх.П
|
Технически потенциал
|
PVGIS
PV
|
Географска информационна система
Фотоволтаик
|
КПД
|
Коефициент на полезно действие
|
кВт
|
Киловат
|
МВт
|
Мегават
|
кВтч
кВт(р)
|
Киловат час
Киловат пик
|
МВтч
|
Мегават час
|
кВт/год
|
Киловата годишно
|
МВтч/год
|
Мегават часа годишно
|
η
|
КПД (коефициент на полезно действие)
|
h
|
Час
|
нм3
|
Нормални метра кубични
|
м2
|
Метър квадратен
|
кв.м.
|
Квадратен метър
|
кв.км.
|
Квадратен километър
|
л/сек
|
Литър за секунда
|
оС
Ktoe
Mtoe
|
Градус Целзий
Килотон нефтен еквивалент
Мегатон нефтен еквивалент
|
NUTS
|
Регион за планиране
|
ОШ
|
Облекчителна шахта
|
мВЕЦ
ALTENER
|
Малка ВЕЦ
Част от Програма „Интелигентна енергия – Европа”, отнасяща се до ВЕИ
| 1. Въведение
Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:
не може да бъде постигнато без мащабно внедряване на ВЕИ.
Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентоспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.
Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката.
2. Национални цели и законодателна рамка
Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. трябва да достигне 16%.
Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПВЕИ):
-
Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.
-
Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
-
Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразено с реалните възможности и пазарни условия в страната.
Стимулиране производството на енергия от ВЕИ се обуславя и от още два важни фактора: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисиите парникови газове.
Законодателната рамка за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по-важни нормативни документи:
-
Закон за енергетиката;
-
Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата;
-
Закон за водите;
-
Закон за земеделските земи;
-
Закон за опазване на околната среда;
-
Енергийна стратегия на България;
-
Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;
-
Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол на Киото;
-
Решения на ДКЕВР за преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от ВЕИ.
3. Регионални цели
Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните цели. По същество обаче, те са по-прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:
-
Повишаване на енергийната независимост на общините и региона;
-
Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
-
Подобряване параметрите на околната среда;
-
Привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
-
Осигуряване на по-евтина енергия;
-
Въвеждане на нови технологии и ноу-хау.
-
Осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие.
Принципите, които са залегнали в разработването на НДПВЕИ и които имат отношение към регионалната политика, са следните:
-
Децентрализация: Разширяване на отговорностите на регионалните и местните власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ.
-
Планиране: Реализирането на НДПВЕИ се осъществява чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализиране в резултат на мониторинга и оценките от прилагането й.
-
Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки.
-
Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (което се проверява допълнително от АЕЕ на база икономическа ефективност на инвестициите) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси.
-
Партньорство и сътрудничество: осъществяване на дейностите по планирането и реализацията НДПВЕИ чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, НПО, бизнес-средите, научните организации (университети и институти).
-
Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално и местно равнище относно изпълнението на НДПВЕИ.
Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:
-
балансиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти при усвояване потенциала на ВЕИ.
-
институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ.
-
повишаване на квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общински програми по ВЕИ.
-
изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.
4. Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ
Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.
Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на община Павел Баня.
4.1. Кратък обзор на община Павел Баня
Община Павел Баня попада в климатичния район на Източните задбалкански полета, на европейско континенталната климатична област в България. В района духат умерени ветрове. Преобладава северният, който населението нарича “шипченски”. Има южни ветрове, които духат при нахлуването на субтропичната въздушна маса рано напролет и причиняват стопяване на снежната покривка, а през лятото засушаване.
Средногодишната температура на въздуха е около 10,8 градуса при средна температура през януари около минус 1 градус, а през юли около 22 градуса. Лятото е доста топло, освежавано от планинско долинния вятър, водната маса на близкия язовир “Копринка” и залесените склонове на Средна гора.
Зимата е умерено студена, но се чувства осезателно, поради слабата ветровитост. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава докъм средата на ноември.
Валежите са умерени - около 630 мм средногодишно, а снежната покривка е непродължителна - около 25 дни годишно. Облачността и относителната влажност на въздуха са умерено изразени, мъгливостта е слаба - около 22 дни средногодишно, а продължителността на слънчевото греене е твърде голяма - над 2 200 часа средногодишно.
Средната надморска височина на гр. Павел Баня е 828 м.
Необходимо е да се подчертае благоприятното разположение на общината, а именно: територията на общината се пресича от две важни комуникационни оси на националната транспортна инфраструктура. В посока запад-изток първокласен път І-6 /София-Бургас/ и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 /Русе-Пловдив/, осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с РГърция и РТурция. През общината преминава и главна жп линия № 3 /София – Казанлък – Карнобат – Варна/.
Съществено богатство на територията на общината със стратегическо значение са наличните повърхностни води представени от р.Тунджа и притоците и р.Тъжа, р. Габровница и р.Турийска, които заедно с подпочвените води по речните тераси притежават добри питейни качества.
Община Павел Баня притежава термоминерални води с национално значение, които са в град Павел Баня. На тази основа той е класифициран като балнеоложки център с национално значение.
От седемте естествени сондажни хидротермални източника бликат минерални води с аналогична физико-химична характеристика – с температура от 50 до 61 градуса и общ дебит 950л/минута. Водите се характеризират като слабо минерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни и са предназначени за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на гръбначния мозък и др.
Информация за източниците на минералните води в Павел Баня:
Дебит: 16л./секунда
Температура – 610 С
Минерализация – 0,62 G/L
Радон – 22,8 NC/L
Водороден сулфат – 0,7 MG/L
В курорта Павел Баня има общо 3 каптажа и 5 сондажа на термални води, както следва:
Сподели с приятели: |