РЪДИАРД КИПЛИНГ – ТВОРЕЦ С РЕАЛИЗИРАНА ДУША
Ръдиард Киплинг е роден през 1865 г. в Бомбай, Индия, в семейство на декоратор и скулптор. Ранното си детство прекарва в Индия, а образованието си получава в Англия. На седемнадесетгодишна възраст се връща в Индия, в град Лахор, където става журналист и като кореспондент пътува до Китай, Япония, Америка , Африка и Австралия. Издава няколко сборника със стихотворения и разкази. Киплинг е литератор с висока култура и ерудиция. Най-добрите му стихове са близки по стил с английските народни песни и балади, отличават се с динамизъм, ритмичност, експресивен език.
Киплинг е поет от поколението, което се сблъсква с разпадането на християнските ценности. Той проявява гениалната си интуиция и разбира, че главната Сила, която прави този свят, е Играта. За Киплинг всичко – чест и безчестие, добро и зло, живот и смърт - е резултат от следване на Закона на Играта или от неговото нарушаване. Така той ни въвежда в дхармата и най-висшите човешки добродетели. Да се нарушава закона е падение, да се следва той, без да се разчита на похвала и награда , е дълг.
Киплинг с огромно уважение и интерес пише за други народи и култури. Според него хората от тях с нищо не са по-лоши от белия човек. Така поетът разбива оковите на предразсъдъците и показва, че независимо от цвета на кожата и географските ширини, в които се е родил, човек е оценяван по силата и благородството на своя дух, по своята смелост, доблест и всички свои добродетели. Ето какво казва той в “Балада за Изтока и Запада”:
О, Изток е Изток и Запад е Запад – и вечно ще бъде така,
дордето на Съд на Небе и Земя Бог не простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг, Граница, Род, Баща –
Застане ли Мъж срещу истински Мъж – даже накрай света.
А после той казва: “За вяра – вяра! Чест за чест! Залогът е един!” Ние се възхищаваме от чистотата, която струи от душата на поета.
Образът на майката на поета е силно одухотворен. В него се преплита образът на Великата Вселенска Майка, която с безбройните си сили може да върши чудеса:
... Прокажен в месата, прокълнат в духа,
знам кой ще ми върне с молитви смеха
Майко рождена, майко една!
Светът на Киплинг – арена на Вселенската Игра, се оказва един от най-плодотворните за литературата на миналия век. През 1907 г. той е удостоен с Нобелова награда за литература и става първият англичанини, получил това отличие.
АКО
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без де се отчайваш;
наклеветен, не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
Но...ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш;
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако изпълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Ръдиард Киплинг
ПЕСЕНТА НА КАБИР
О, лек е светът, който носеше в свойте ръце!
О, тежки съдби натежаха на неговото сърце!
Слезе от трона, в дрипи увит, непознат,
за да срещне съдбата си нова –
на отшелник признат!
Дългият път до Делхи бе утъпкан от него,
и от неспирната жега го пазеха редки дървета.
И в тълпи, и в гори, в пустиня с вида си благат
диреше той Пътя – на отшелник признат.
Гледаше хората с очи светли и с усмивка мека.
И повтаряше той: Вовеки е и ще бъде човека.
В мъглата на Делото Кабир не бе разпознат,
но Пътя намери – на отшелник признат!
Позна и разбра своя събрат от пръст,
своя брат зъл и другия – с божествен кръст,
слезе от трона без речи, сред дрипите непознат.
Но малцина го чуха, него – отшелник признат!
Ръдиард Киплинг
Сподели с приятели: |