Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20

още на стр. 16
Броят се издава с подкрепата на Н
ФК
20-26.12.2023
Год. 32
Брой 44
2 лв.
Декември
Годината се смалява до проблясващия
червен скъпоценен камък на декември,
рождения ми месец.

Небето поруменява
и полага буза
върху искрящите поля.

После здрачът повива стадата,
силуетите на добитъка –
прости като вяра.

Каръл Ан Дъфи
Тези нощи са подарък,
ръцете ни развиват мрака,
за да видим какво имаме.

Влакът лети в екстаз – натам,
където сияеш в безброя,
звезда моя.
Превод от английски КАЛОЯН ИГНАТОВСКИ
ЛВ пожелавана всички свои автори и читатели Светло Рождество и здрава и творческа Нова година!
Първият брой за 2024 г.
ще излезе на 10 януари.
2023
Събитията на
Литература
Театър
Кино

Книгите на ЛВ
Депешите на ЛВ
Киноскоп: Калина Николова
Редакторите препоръчват
И още:

Александър Шурбанов
за Илко Димитров

Бриджит Манкузо
за Захари Карабашлиев

Писане на поезия на чужд
език: Том Филипс и
Павел Цветков

Валентин Калинов

Владимир Игнатов

2
Литературен вестник 20-26.12.2023
Н О В О
С подкрепата на
Столична община
О Т КРИТИЯТ АНА МЛАДИ Те Новият брой Есенна Християнство и култура има два тематични центъра – актуалните проблеми на православието и съвременната богословска проблематика. В темата Проблеми на православието са представени текстовете на Андрей Солдатов и Ирина
Бороган Полезните свещеници на Путин и на Ренета Трифонова Ретроспектива на една нова пропагандна
война. Богословската проблематика е представена в рубриката Християнство и истина с текстовете на
Джорджо Агамбен Времето, което остава. Коментар на
Послание до Римляните и на Калин Янакиев Значението
на понятието „ипостас“ (лицев писмото на св. Василий
Велики добрата му Григорий. Темата е продължена със статиите на Гюнтер Меншинг История и време във
философията и на Панайотис Бумис Каноничноправни
определения и разграничения, представени в рубриката Християнство и философия. А темата „Библеистика“ включва текстовете на Мартин Осиковски Три
библейски аргумента за книжовната свобода и на Артър
Кар Отношението на ап. Павел към гръцката философия
и етическа терминология. В рубриката Християнство и изкуство е представен текстът на Йоан Василев
Насладата от тишината, в която няма да бъда. Как
клетият Вийон се справи с мисълта за свършека на дните
си. Броят е илюстриран с фотографии на Борис Ценов от цикъла Троянски манастир“.
Бъдещето на читалищата е темата наброй на сп. Култура. Време ли е за действие – пита експертът Юрий Вълковски. Културологът проф. Александър Кьосев в юбилейно интервю изследва прехода от читалищата към четенето. В анкетата на Култура читалищните дейци Ем. Шушарова, Б. Самаринов, Д. Димитрова, Ем. Лисичкова дават своите отговори на въпроса какво да се промени. И още Кошмарът, есе на израелския писател Давид Гросман, нови фрагменти на Иван Теофилов, озаглавени През призмата на преживяното, както и анализи на социолога Райнер
Цителман и философа Реми Браг. Интервютата в броя Мария Статулова, Ян Паул Хинрихс, Леа Тодоров, Елън
Харингтън. И още диригентът Константин Илиевски за каузата българска музика, както и 70 години Пловдивска опера. Фотографиите в броя са от Международните фотографски срещи в Пловдив, а разказът в Под линия е дело на Светлозар Стоянов.
Н А ГРАДА Захари Карабашлиев е един от авторите, които оформят облика на българската литература през последните години. Преди да започне да развива литературната си кариера, той се занимава с художествена фотография, което дава отражение и на творчеството му, тъй като определено има око за детайла. Захари пише разкази, пиеси, сценарии, но може би най-силно се откроява с романите си „Хавра“ и Опашката. Носител е на множество награди като Роман на годината, Златно перо, Портал Култура и други. Тази година излезе и последният му роман Рана. Когато започнах да го чета, първоначално си помислих, че става въпрос за поредния военен роман. Снаряди, оръжия, окопи. Свят, разделен на ние и вие. Убийци, които наричаме герои. Чужди, които наричаме лоши. Време, разделено напреди и след. Възрастни, които гледат с нетърпение към след. Деца, които не знаят какво е
„преди“.
Но този роман е много повече от това, той е много повече от всичко, което познаваме досега. Този роман е за личните и общите рани, за отворените и кървящите рани и за историите, които се крият зад тях. Първата световна война и предхождащите я две войни по-скоро са платното, върху което Захари детайлно обрисува една лична и докосваща история. Сава Сотиров, по онова време студент по правов Софийския университет, е мобилизиран. Като всеки млад човек с гореща кръв и с желание да отдаде правото на своята родина, е посветен на това да брани България независимо от всичко. Още в първия ден обаче е ранени съответно е отстранен от армията. Така тази физическа рана се превръща в нишката на целия текст. Отказвайки да приеме съдбата сина безполезен войник, той тръгва постъпките на своите братя, за да се присъедини към войската. По този неравен път среща едногодишно момиче на име Лена, което взима със себе си, за да спаси, въпреки че самият той продължава да кърви. В Яворовото стихотворение Нощ срещаме небезизвестните стихове:
с кръвта си кръст ще начертая
от Дунав до Егея бял
и от Албанската пустиня
до черноморските води
Сава оставя друга следа от Одринска Тракия до Добруджанския фронт. Но тя е също толкова пропита от болка, колкото е тази на Яворовия герой. Инстинктивно ние бягаме от болката, стремим се да стоим възможно най-далеч от нея, така чеда я забравим поне за момент. Опитваме се да я потиснем, но тя все още е там. И в крайна сметка осъзнаваме, че в опита си да я забравим, ние забравяме да сме щастливи.
Тя осъзнала, че колкото ида е тежка всяка скръб, може да
я понесе, защото без нея няма как да намери и щастието
(с. Единственият начин да изпитаме абсолютно щастие е като си позволим да изпитаме абсолютна болка. Притъпяването на едното би направило невъзможно другото. Така както едно семе има нужда от студи тъмнина през зимата, за да расте, така и човек има нужда от привидно мрачни периоди, които да го подготвят за пролетта.
Освен това раната е пазител на паметта.
Дадох ти забрава и не беше тъжна.
Но не бях и весела. (с. Ако не помним какво ни сее случило, забравяме кои сме, откъде идваме и съответно накъде сме се запътили. Ако пъкне помним злото, което ние сме сторили, не можем да се поучим от него, а не можем ли да се поучим от него, то неизбежно ще се повтори. Но болката може да бъде и изцелителна, окриляваща.
Сякаш не той помагана детето да избяга от кошмара, а
детето му помага в неговия неясен път (с. Ранените хора или развиват изострени сетива за болката на другите, или се превръщат в безчувствени мъртъвци. Сава е от първите. Ранен е, но спира, за да предложи помощта, от която така отчаяно се нуждае. Спира, за да даде, а накрая се оказва, че и той е получил. Раната на Лена го крепи, докато той кърви, дава му смисъл, за да продължи, и нова призма, през която да гледа света. С Лена минава отвъд различни граници, но заедно с нея отива отвъд себе си – може би най-важната граница, която някой някога ще прекоси.
Историята на романа е емоционална и разтърсваща. Затова определено допринасят формалните и стилистичните особености на текста. Авторът често борави с ретроспекции, благодарение на които успяваме да надникнем в сърцето и в ума на героите. Разказът за пътуването с Лена рязко бива прекъсван от историята за Елиза. Две различни сюжетни линии, но еднакви по интензитет. Попаднеш ли в едната, забравяш задругата. Емоционални саи онези лични молитви на фронта, по- силни са от всяка бомбардировка. Изключително умело са отработени и евентуални проблемни ситуации, свързани с превода. В подобни случаи обикновено фразата е дадена на чуждия език, но веднага след нея срещаме българския еквивалент. При този подход от една страна, е запазено чуждото, а от друга – текстът остава разбираем. Вдъхновеният от реалността сюжетна Рана наистина ме докосна със своята сила и нежност. Докосна ме и със своя край. Не можеше да приключи просто така. Романът има два края. Абсолютният край е за тези, които имат търпението да стигнат до него, тези, които не се отказват пред болката и макар ранени, продължават да търсят. Така че тази книга е за всеки, който смята, че неговата рана е единствена порода си. Тя е и за всеки, който е готов да се посвети на това да изцели раните си. Защото само изцелените хора са способни да изградят едно изцеляващо общество.