Особености на стиховата реч, стихосложение
Изтегляне 23.97 Kb.
|
|
Особености на стиховата реч, стихосложение. Стихознанието разглежда формалните особености на стиховата реч – така е само на пръв поглед. Стиховата организация на речта, нейните своебразия, стихослож., римата, имат отнош-е към смисъла, който поетическите текстове реализират и изграждат. Когато говорим за стихова реч – първо трябва да определим обема. Стиховата реч е надродово понятие – не се свежда само до лириката /античните комедии, Шекспировите комедии, разкази в стихове – всичко това е част от разл.родова принаджлежност от лириката/. Различията между стиховата и непрозаическата реч, Борис Томашевски вижда в две неща: стиховата реч, за разлика от прозата, се члени на графически обособени и съпоставими помежду си единици-стихове. Прозата е непрекъсната реч. стихът притежава обикновено своебразна вътрешна мярка /метър/ - прозата не притежава такава. Ритъмът е поставен на второ място, защото той се изразява в и чрез стиха. Различните стихосложения по различен начин овладяват и проявяват ритъма. Самото понятие “ритъм” е сложно понятие /употребяваме го ежедневно/. Най-общо за него говорим, когато нещо се повтаря периодично и циклично; той е тип закономерна повторителност. Стиховедското зн-е на “ритъм” се свързва преди всичко със звуковата организация на стиха /без да се изчерпва само с нея/. Ритъмът в стиховата реч е също тип повторителност, която се проявява основно и главно при някои звуци. Ритъмът може да се прояви и като графична конструкция, като образно-тематичен тип повторителност; всичко, което циклично и закономерно се повтаря има отношение към стиха. Ритъмът се проявява по разл.начин в различните типове стихови организации. В Б-я са популярни три типа стихосложения: силаботоническо – най-разпространено; силабическо – изкл.характ. за народна песен; тоническо. Изтегляне 23.97 Kb. Сподели с приятели:
|