Парк „Рила

Парк „Рила” е най-големия от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г. със Заповед № 114 на Министерство на околната среда и водите с обща площ от 107 923,7 ха за Народен парк с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа. Със Заповед № РД – 397 от 15.10.1999 г. една част от Народен парк „Рила” е прекатегоризирана в национален парк „Рила” със същото име, като площта на Национален парк „Рила” е определена на 81 046,0 ха. Останалата част с площ от 27 370,7 ха е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир” със Заповед № РД-310 от 26.06.2000 г. на МОСВ.

Паркът е разположен в югозападната част на страната в Рила планина, на територията на четири административни области и единадесет общини: Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Долна Баня, Самоков,Сапарева баня и Дупница. Паркът обхваща безлесната зона по билото на планината – 27 565,0 ха и лежащия под нея пояс от иглолистни и иглолистни-широколистни гори – 53 481,0 ха., съставляващи около 30% от целия масив на Рила планина.

Съгласно Закона за защитените територии опазването на природното богатство на Национален парк „Рила” е възложено на Дирекция „Национален парк Рила”, пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите.

Управленската дейност цели да опазва и поддържа биологичното разнообразие и защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и за екологосъобразен поминък на населението.

Дейностите в парка се реализират на базата на приет от Министерския съвет на Република България десетгодишен План за управление.

Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в него.

Оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения.

Дирекцията на Националния парк включва Централен офис и осем местни офиса, управляващи съответните административни паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница.

На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2 000 м., като сред тях се издига най-високия връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2 925 м).

В резултат на ерозионната и акумулативна дейност на ледниците през кватернера, във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера - над 120 постоянни и 30 временни, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Големият брой глациални езера и постглациални форми на релефа определят специфичния алпийски ландшафт, характерен за парка.

От тук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила” са най-важния ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.

Територията на НП „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите определя важното място на парка като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”.

Национален парк „Рила” е член на мрежата от добре съхранени европейски територии от паркове PAN Parks.

Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени като застрашени и редки 98 вида, в червения списък на IUCN - 9 растителни вида, а 6 - в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Високата консервационна значимост на парка се определя от богатството на реликтните и ендемични видове растения – 105 вида реликти и 57 ендемити (36 балкански, 18 български и 3 локални, срещащи се само в Рила – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен).

На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.

Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара.

Уникална е безгръбначна фауна. До сега са установени 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.

Национален парк „Рила” е значим природозащитен резервоар. В него се съхранява 38% от срещащите се в България растения, 80% от безгръбначните животни, 80 % от глациалната езерна флора и фауна и 20% от сухоземните гръбначни животни.

В Национален парк „Рила” има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват), съответстващи на I^-ва категория защитена територия по IUCN, с обща площ от 16 222,1 ха или 20% от общата територия на парка. „Централен Рилски резерват” обхваща 12 393 ха и е най-големият природен резерват в България. Резерватите и парка са включени в „Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати”.

Резерватът „Скакавица” е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 ха. Резерватът се намира в северозападния дял на Рила планина, разположен между 1850 и 2050 м н.в. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.

„Парангалица” е резерват от 1933 година. Обявен е само един ден след „Силкосия” – първият резерват в България. Името на резервата е останало от минали времена и има гръцки произход. Думата „парангалос” означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1509 ха. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

„Централен Рилски резерват” е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс – еталон за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала. Релефът в горната част е типично алпийски – скални зъбери, сипеи и прагове. Иглолистните гори от бяла мура и смърч са най-слабо повлияни от човека. В субалпийския пояс преобладават клековите формации. Високата му консервационна значимост се определя от уникалната реликтна и ендемична флора и фауна. Многочислени са популациите на рилската иглика, петнистата тинтява, пролетното котенце, българското омайниче, крайснежното звънче. Постоянни обитатели са: дивата коза, мечката, златката, глухара, лещарката, черния кълвач.

Резерватът „Ибър” опазва храстови гори от клек, както и находищата от реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2 248,6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Широкият диапазон на изменение на надморската височина обуславя наличието на разнообразна растителна покривка. Установени са над 400 вида висши растения – рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над петдесет вида птици, някои, от които застрашени от изчезване – скален, малък орел, голям ястреб, сокол скитник. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня.

Планът за управление е ръководния инструмент за опазването на Национален парк „Рила” за периода 2001 – 2010 година. В този стратегически документ се описва ценността на биологичното разнообразие, конкретните заплахи и начини на съхраняването му. Съществено значение при управлението на Националния парк има неговото зониране. То се използва за обособяване на територии със специфични режими, норми и действия.

На територията на парка са определени пет управленски зони: Зона резервати, Зона за ограничаване на човешкото въздействие, Туристическа зона, Зона сгради и съоръжения и Многофункционална зона.