Работата в ядро „Звукова култура” трябва да предхожда всички останали дейности по отделните образователни ядра в направление „Български език и литература”. Децата , особено тези, на които българския език не е майчин език, трябва да се научат първо правилно и вярно да чуват и възприемат българската реч и чак след това да съставят думи, изречения и завършена мисъл. Когато детето не възприеме правилно звука, съответно не може да го изговори правилно и ще се затрудни приоткриване на писменния белег на звука-буквата. Затова при такива деца трябва да се подхожда строго индивидуално с огромно търпение и разбиране.
Фактът, че учениците билингви използват българския език като втори език (т. е. в междуличностното общуване функционира предимно семейният език), дава отражение върху глобалната ориентация на работата за развитие на речта им в училище. Докато при учениците монолингви се акцентува върху овладяването на разнообразни текстоизграждащи техники, при билингвите по-специално внимание се отделя и за формиране и разширяване на речниковия им запас, т. е. развитието и обогатяването на речта им (в т.ч. и на монологичната) се свързва както с работата върху текста като единица на общуване, така и със системната и целенасочена работа върху думата като речникова единица.
През 4–5 година детето може да участва в разговори и беседи и вече прави първите си съобщения, изводи и умозаключения.
Детето съставя разкази с описателен и повествователен характер (без нагледна опора), използвайки прости и сложни изречения. Конструира правилно текст – разпознава и посочва частите на текста (начало, изложение, край), но все още трудно диференцира главно от второстепенно, съществено от несъществено. Детето на тази възраст вече умее да регулира силата, височината и интонацията на гласа си. Може да отдели и посочи думата от потока на речта, да я осмисли като значеща единица, да отдели изречението от потока на речта. Различава и отделя определен звук в дума, в група от думи, в изречение, определя позицията на даден звук в тризвучни думи – начало, среда и край. Усвоява образуването на сложни съчинени изречения със съчинителни съюзи – и, а, но, ала, обаче, защото. В тази възраст детето започва да образува форми на глаголите в бъдеще време, употребява думи, назоваващи качества, свойства, отношения между предметите: съществителни и прилагателни имена, глаголи, съюзи и предлози. В речта си детето употребява думи – видови и родови понятия, синоними, антоними и омоними. Познава някои букви – своята и тези на най-близките. Все по уверено държи молив, флумастер: драска, прерисува, дорисува картинки, „пише” измислени букви.
