Детската градина и семейството имат една обща цел: личностно развитие на детето като самостоятелна, инициативна и автономна личност, поемаща отговорност за собствена реализация. Затова е необходимо да бъдат равностойни партньори и успешно да си сътрудничат.
Семейството е
основната единица за детето, което му дава условия за развитие и израстване. То е модел на поведение и подражание. Детето е огледало и образ на родителя, като поведение, общуване и подражание.
Детската градина е второстепенен фактор в образователен и възпитателен план. Тя му дава системност и последователност в
усвояването на знания, умения, навици и компетентности. Тя е модел на възпитание съобразно стратегията, програмната система и учебните планове, на които е подчинена образователната реформа. Всичко това изисква нови модели на взаимодействие и сътрудничество в партньорските отношения.
Отговорността на
родителите нараства, но тя трябва да бъде осъзната, че отговорността за възпитанието на детето се поема първо от тях, а след това от детската градина и училището.
В родителската общност все повече се наблюдават
все по-големи отговорности, доходи, етнически и религиозни различия, социални принадлежности, които оказват влияние върху възпитанието на детето. Затова е нужно да се работи в единство и целта да е обща. Необходимо е да се изгради ефективен
модел за сътрудничество, който да дава възможност на родителите пълноценно и ефективно да участват в живота и дейността на детската градина.
Основните задачи, които бихме си поставили са:
постигане на качествено ново ниво във взаимодействието дете-учител-родител;
приемане на различията и зачитане на човешките права на всяка една страна;
повишаване квалификацията на учителите, относно тяхната компетентност във връзка с педагог-психологическата, здравната и гражданска култура;
осигуряване на участието на всеки родител „настойник“ като равностоен партньор в образователния процес.
Очаквани резултати:
