План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 67 Описаният подход/показател днес е изместен от математическото транспортно моделиране (дори и в реално време), посредством което се отчита произхода и предназначението на пътуванията съобразно
транспортното райониране, всички геометрични елементи на съответните улици, действителните им пропускателни способности, ограниченията, наложени поради различния
тип организация на движение, времевата неравномерност и т.н., като се търси как да се постигне по-добро ниво на обслужване на гражданите. Оценката се извършва посредством показателя ниво на транспортно обслужване (НТО).
В ОУП Пловдив са изведени следните констатации:
основните трасета на ПУМ-Пловдив, в по-голямата си част около централната зона на града, са целодневно претоварени с транспортни потоци, като пика на натоварването е 16:00 -18:00
часа след обяд;
пропускателната способност на ПУМ в града е изчерпана и се получават систематично големи задръствания по кръстовищата – сутрин, около обяд и късния следобед и това налага Община
Пловдив да инициира разработването и внедряването на съвременни интелигентни системи за контрол и управление на уличния трафик в града;
крайно необходимо е община Пловдив да започне строителството на нови улични трасета според новия ОУП-Пловдив.
Работата по КПРО 2015 налага още негативни констатации за развитието на ПУМ на града, а именно:
за периода 1987-2015 г. не е построена
нито една нова улична отсечка, с изключение на две реализации през 1995-2000 г. - кукленския транспортен възел с улица „Найчо Цанов” и бул.
Марица-юг (от бул. “Източен“ до ул. „Ландос“);
извършената реконструкция на
ПУМ
(разширяване и преасфалтиране) подобрява пропускателната и способност и условията за движение, но това не развива мрежата – плътността на
ПУМ продължава да
е в дъното на норматива, което не помага за провеждането на увеличаващия се трафик.
За организиране на движението в града (част от предлагането) има светлинно регулиране на 109 кръстовища, като част от тях са включени в координиран режим „зелена вълна“, така както е показано на фигура 30.
Прави впечатление, че координираният режим е по-добре организиран в посока „изток-запад“, докато от друга страна,
както вече бе посочено, преобладаващо, движението е в посока „север-юг“.
През 2016 г в град Пловдив е създаден Център за управление на трафика
(ЦУТ). Изградени са видео наблюдение и интелигентни системи за управление на светофарните уредби. С цел подобряване на трафика, операторите в ЦУТ могат да променят режима на работа на светофарните
уредби в конкретни ситуации, на база извършеното видео наблюдение в реално време.