Райониране на България – възникване и развитие
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 1. Икономически райони на България по А. Бешков (1934)
|
Райониране на България – възникване и развитие Много преди да се реализира настоящото NUTS регионализиране на България редица изтъкнати учени са работили по тази тема и посредством различни критерии и подходи са разработили много схеми за регионализация. Можем да считаме сегашната, а и бъдещата схема за регионализация на България като тяхна производна. За целите на академичната коректност ще споменем няколко основни модела. Първото специализирано райониране е на географът Иван Батаклиев от 1934 г. („Ландшафтно поделение на България”). Независимо, че то е ландшафтно, то е първото, което въвежда конкретни наименования на регионалната подялба на България. Съставено е въз основа на геотектонични, морфологични, климатични, растително-географски и антропо-географски „основи” на 5 ландшафта или ландшафтни райони, както той ги нарича, които са основен вид на природното райониране: Македоно-Родопски, Среднобългарски, Старо-планински (Балкански), Дунавски плочесторавнинен и Черноморски брегов. Параграф 5 на чл.3 на Регламента допуска участието на този вид критерии при провеждането на регионализирането. Първото икономическо райониране на България се появява през същата година с автор географът Анастас Бешков1 (1934), което остава най-качествената подялба до 1944 г. Акад. Бешков дели България на 7 икономически района (икономически комплекса) на базата на критерии като стопанска специализация на територията по отношение развитието на земеделието, производствените традиции на населението (развитие на занаятите), етно- и културно-битови характеристики, особености на населението по територията и нейните природни характеристики. Той дефинира седем района: Западномизийски, Средномизийски, Източномизийски, Югоизточен, Тракийско-Родопски, Пирински (Струмски) и Софийски (фигура 1). Както е видно, се прилага смесен подход при наименуването им – историко-географска провинция, посоки на света, морфоструктура, наименование на селище. Фигура 1. Икономически райони на България по А. Бешков (1934) След промените от 1944 г. акад. Бешков се опитва да защити тезата си и още през 1946 г. в статията си „От военновременно към мирновременно стопанство. Стопански план и стопанско райониране” посочва необходимостта от познаване на отделните райони и то по пътя на тяхното комплексно изследване.14 Две години по-късно проф. Игнат Пенков провежда първи опит за проучване в регионален аспект, като поставя въпроса за „икономгеографския район“ като „териториално-производствен комплекс“ с максимално развити вътрешни производствени връзки и специализация в общодържавен мащаб. Тази постановка ще продължи да бъде поддържана от редица учени през социалистическите години до края на 1989 г. Като резултат И. Пенков и Т. Христов представят своето виждане за делене на страната (декември 1952 г. – януари 1953 г.) на сесия по въпросите за икономическото райониране на България, проведена от Географския институт на БАН съвместно с катедрите при специалност география в СУ и Икономическия институт на БАН. Те определят само 3 основни района (фигура 2): Западен, Югоизточен и Североизточен, както и девет подрайона. Това икономическо райониране на територията на страната се основава на следните критерии и условия: отрасловите бази – топливно-енергични, металургични, машиностроителни и др.; отрасловите райони и формирането на промишлени ядра, възли и райони, включително и селскостопанските райони; териториалното разпределение на труда; формите на комплексност; най-важните пътни магистрали с жп. и шосейни възли; районите на пристанищата; функциите на градовете и измененията в селищната мрежа; партийните и правителствените документи; международното разделение на труда, научно-техническия прогрес и интеграцията на страните в СИВ (Penkov, Hristov, 1975). Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|