Порастнали с 2 години

За тези години, с част от децата продължава да се работи за преодоляване на психична травма от загубата на родител, с друга за преодоляване на травматични моменти, след преживяно насилие, и с всички деца в проекта работим за успешно включване в живота. Наясно сме, и никой не се съмнява, в това че да бъдеш отхвърлен няколкократно, както от най – близките и важни за теб хора, така и от обществото, е силно травматично и унищожително за всяка детска душа( и не само детска). Точно тук и сега, няма да анализираме последиците от преживяното насилие, от отхвърлянето, както и от дългите години на институционална грижа.

    Там, в ранчо Ел Пасо, часовете работа и занимания идват на помощ за тези деца. Там, сред природа, сред добри и верни приятели, те преодоляват и забравят, че мама е звездичка на небето и не е близо до тях, а тати незнайно защо ги е изоставил и не идва да ги види. Често тези деца са поемали, в пряк и преносен смисъл, ударите на обидения, на наранения или на неспособния родител. Там, в Ел Пасо, те забравят, а ние се опитваме да преодолеят, тези тежки и страшни моменти, в които са се чувствали виновни за всичко това.

    Там, при кака Вероника, децата учат за много неща, но не в празната и скучна класна стая, от човек който говори неразбираемо на тях. Както децата, така и ние възрастните, научихме интересни неща за животните, за билките, за природата. Децата успешно преодоляха страховете си от животни, и от общуването с външни и непознати хора. За децата, които дълги години са отглеждани в специализирани институции е характерно или твърде прилепчиво поведение при общуване, или огромен страх да общуват с непознати. С огромна радост и интерес се научиха да снимат с фотоапарата на кака Ваня и кака Роси, празнувахме рождени дни на малки и големи, зимата се пързаляхме с шейни, найлони или просто по дрехи. Сега през есента, с радост и наслада пием чай, който правим с билките, набрани от нас през лятото. Виждаме, че сме пораснали, не само по дрехите и обувките, а и по това, че сме по-отговорни и самостоятелни, свободно показваме какво чувстваме и можем да говорим за това, разпознаваме и показваме съпричастност и не се чувстваме виновни и отговорни за грешките на другите.