Последният концерт пред учителя



Дата23.07.2016
Размер43.81 Kb.

ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ ПРЕД УЧИТЕЛЯ


Мария Златева

(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
Един-два дни преди да Си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми. А ние живеехме тогава на ул. “Гълъбец” 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към “Изгрева”. Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който Бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес или от хардал – методи на лечение, които Учителят препоръчваше. Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят Бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасала го с чист плат, а Учителят казал: “Бавно завършва процесът” и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл.

Във вторник, на 26 декември 1944 г. разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме – полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят Си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи. Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 г. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: “Где е Учителят Петър Дънов?” Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: “Ето Го Учителят! Вземете Го!” Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: “Ето един, който се измъкна от възмездието!” Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на Земята и на “Изгрева”, да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето – от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: “Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това.” Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето “възмездие” както умееха и както знаеха. И те бяха българи, българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. И това беше същото четмо и писмо на което се напечатаха Неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години от тогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва.

Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А Сам Той както бе казал с последните Си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, Бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа, Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента “Аин фаси”. Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на “Изгрева” – като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.

Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен – като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на Земята. Така завърши тази епоха – времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служене на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката Му бе отзвук на Божествената Душа – Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов!



Амин!




Каталог: images -> upload -> izdania text
izdania text -> Папа пий ХI и учителя дънов
izdania text -> Владиката стефан и учителя дънов
izdania text -> Защо учителят даде песента “писмото” Нестор Илиев
izdania text -> Хористка в хора на радио софия виола Йорданова
izdania text -> Та няма да падне темелко Гьорев (линк към снимка, която се отваря в нов прозорец галерия)
izdania text -> Моята печка георги Събев
izdania text -> Кривият стълб на православието симеон Арнаудов (Дякона)
izdania text -> Френологичен случай райна Стефанова Арнаудова
izdania text -> Райна Стефанова Арнаудова
izdania text -> Огнената пещ в обществената безопасност


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница