Поставени въпроси: Какво е специфичното поле на практика на клиничните психолози? Каква е идентичността на клиничния психолог? Как той се свързва и отстоява спрямо сходни професии

Клиничната психология е твърде трудна за точно дефиниране. Дейностите на клиничните психолози силно варират и има известно припокриване с другите професии от областта на психичното здраве, например: с консултативни психолози, с психиатри, клинични социални работници, училищни психолози и др.

Областта на клиничната психология включва изследвания, преподаване и услуги, свързани с прилагането на принципи, методи и процедури за разбиране, прогнозиране и облекчаване на интелектуална, емоционална, биологична, психична, социална и поведенческа дезадаптация, нарушения и дискомфорт, приложени към широк кръг от клиентски популации. Според Ресник уменията, които са от основно значение за областта клинична психология, включват оценяване и диагноза, интервенция или терапия, консултации, изследвания и приложение на етичните и професионалните принципи. Клиничните психолози се отличават с експертните си познания и умения в областите на психопатологията, личността и тяхното интегриране в науката, теорията и практиката. Клиничната психология се съсредоточава върху интелектуалните, емоционалните, биологичните, психологическите, социалните и поведенческите аспекти на човешкото функциониране.

Възрастовият диапазон на хората, с които работят клиничните психолози е голям: от новородени, до хора в третата възраст. Клиничните психолози работят в най-различен тип среда: университети, болници, частни практики или групови медицински практики.

Съвременният клиничен психолог обикновено посвещава значителна част от работната си седмина на директни клинични услуги, диагностициране оценяване, администрация и изследователска работа/писане.

Клиничните психолози се наемат в широк кръг от институции, особено в частната практика, университетите и медицинските центрове. Повечето клинични психолози са мъже, повечето студенти в докторантските програми са жени. Областта на клиничната психология е силно ангажирана с изследователската традиция с основаните на доказателства подходи към оценяването, превенцията и интервенцията.

Други професии, които работят в областта на психичното здраве са професията на психиатъра и на консултативния психолог.

Психиатърът е лекар. Психиатрията разглежда психопатологията като психична „болест“. с обособени причини, които могат най-добре да се лекуват медикаментозно, например с психотропни лекарства. Психиатрите могат да предписват лекарства, да лекуват соматични оплаквания и да правят медицински прегледи. Психиатрите са квалифицирани да оценяват както психичните, така и соматичните аспекти на психичните разстройства. Психиатърът е завършил медицина и има допълнителен обучителен стаж по психиатрия. Тъй като са лекари, психиатрите могат да нареждат или правят пълен спектър от клинични лабораторни изследвания и да прилагат психологически тестове, комбинирани с интервюта, за да изградят картина на соматичното и психичното състояние на пациента. Те могат да разбират сложното взаимоотношение между емоционалните и соматичните болести, да оценяват медицински и психологически данни, да поставят диагноза и да работят с пациента, да предложат план за лечение.

Традиционните граници, които отличават психиатрите от клиничните психолози, в бъдеще може в известна степен да се размият (днес има клинични психолози, които са получили правото да предписват медикаменти на своите пациенти.)

Клиничните психолози са развили уникални умения в областта на психологическото оценяване. Традиционно те са ангажирани с психологически, а не биологични терапии. Клиничните психолози придобиват много обширна подготовка върху психологическите принципи, които управляват човешкото поведение и върху същинското оценяване на психичното функциониране и методите за научни изследвания. В сравнение с психиатрите клиничните психолози получават много по-всестранна подготовка по психотерапия (терапия „чрез говорене“), противопоставена на тази с лекарствата.

Дейностите на консултативните психолози се припокриват с тези на клиничните психолози. Традиционно, консултативните психолози работят с нормални или умерено дезадаптирани лица. Тяхната работа може да включва групово или индивидуално консултиране. Основният им метод на оценка обикновено е интервюто, но консултативните психолози също използват тестиране (например оценяване на способностите, личността, интересите и професионалните способности).

Традиционно, най-често срещаната среда, в която работят консултативните психолози, е образователната, особено в колежи и университети.

Консултативните психолози възприемат себе си като осигуряващи следните услуги: (а) превантивна терапия, (б) консултации, (в) разработване на програми за достигане до общността, (г) консултиране при избор на кариера и (д) краткосрочно консултиране/терапия от една до петнадесет сесии. Същевременно все повече консултанти са ангажирани в дейности, например индивидуална психотерапия и дори психологическо тестиране, които традиционно са били в сферата на дейност на клиничните психолози. Макар че има редица сходства между консултативната и клиничната психология, има и няколко отличителни характеристики. Областта на клиничната психология е много по-голяма. Много обучителни програми по консултативна психология са базирани в катедри или факултети по педагогика. И накрая, както беше посочено, консултативните психолози е по-вероятно да осигуряват услуги на клиенти с леки нарушения или дезадаптация и да специализират в кариерно или професионално оценяване.

Други професии в областта на психичното здраве.

Клинични социални работници. Дейността им изглежда сходна с тази на психиатрите и клиничните психолози. Много от тях провеждат индивидуална или групова психотерапия и допринасят в процеса на диагностициране. Подпомагат отделни хора, групи или общности да възстановят или засилят способността си за социално функциониране. Практиката им изисква познание за човешкото развитие и поведение, за социалните икономическите и културните институции и за взаимодействието на всички тези фактори. В миналото те са се фокусирали повече върху социалните фактори. Може би тясната връзка с психолозите и психиатрите е довела до това, да започнат да се интересуват повече от работата с психологическите фактори, които играят роля в трудностите на отделните хора и на семействата.

В сравнение с обучението на клиничните психолози и психиатрите, обучението по социална работа е твърде кратко. Отговорностите на социалния работник не са толкова големи като тези на психиатъра или клиничния психолог.

Училищни психолози – работят с ученици, педагози, родители и училищни администратори, за да подпомагат интелектуалното, социалното и емоционалното развитие на децата в училищна възраст и юношите. Могат да разработват програма зя развитието на децата, да провеждат психологическо и педагогическо оценяване.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: