Поведенчески подход на консултиране изготвил
Изтегляне 71.5 Kb.
|
Свързани:
Петте Езика на Любовта - Гари Чапман
- Навигация на страницата:
- Базови концепции
|
Курсова работа по: Консултативна психология на тема: Поведенчески подход на консултиране изготвил: Димона Вълчева факултет: Обществени науки специалност: История и психология група: №37 фак. №: 32 проверил: С. Димитров Поведенческото направление в психотерапията и консултирането се базира на бихевиоризма на J. Watson. По негово собствено признание, J. Watson, се опитва да постави психологията на „обективна“ основа, като я освободи от интроспекционизма и прекалената философска претовареност. Базови концепции Основна идея в теорията на J. Watson е, че всеки стимул е свързан с определена реакция – като тази идея е станала парадигматична за поведенческата психология и бихевиористичното направление в консултацията и терапията. Според този подход научната психология трябва да се занимава с обективни методи на изследване на влиянието на средата върху наблюдаемото поведение. Формулирани са следните допускания: първо, поведението е обусловено от средата; второ, моделите на поведение се придобиват в процеса на учене; трето, поведенческият подход е асоциативен по характер. Според този подход ученето е свързано с със заздравяване на асоциацията между явления, възникващи наблизо във времето. Представа за човека Традиционният бихевиористичен възглед за човека се определя като механистичен и редукционистки. Според този възглед хората продуцират определени реакции на стимулите н средата, съобразно принципите на създадената асоциативна връзка между тях. Проблемът за свободната воля на човека, третиран на психологическо равнище – в термините на съзнание, мислене и чувства – не се поставя. Съвременните бихевиористични представи за човека се опитват да преодолеят механистичния детерминизъм от 19-ти век, като приемат, че човек е продукт и едновременно с това създател на средата. В тези представи се поставя акцент върху реалните действия, т.е. човек започва да се третира като изменящ със своите действия действителността. В новата трактовка се признава наличието на опосредстващо звено – менталността на човека – между стимула и поведението, което вече на се третира като реакция, а като действие. Обуславяне (кондициониране) Това понятие включва всички видове въздействия върху човека. Различават се два вида обуславяне: класическо (на I. Pavlov) и оперантно (на B. Skinner). Фундаментален принцип на класическото кондициониране е, когато един стимул (напр. звънец) възниква по същото време с друг стимул (като храна), който автоматически да произвежда отговор (слюноотделяне, в този случай), тогава първият стимул ще може да произвежда същия отговор самостоятелно (т.е. звънецът ще продуцира слюноотделяне). Храната се обозначава като безусловен стимул, а произведеният отговор (слюноотделянето) – като безусловен отговор. От своя срана, когато звънецът започне да предизвиква самостоятелен отговор, се превръща в условен стимул, а произведената реакция – слюноотделянето – в условен отговор. Оперантното кондициониране е свързано със създаването на асоциация между стимул (вид награда), който се появява след реализацията на поведение, което е възникнало самостоятелно (без наличието на стимули, които да го предизвикат), като напр. „гугукането“ при бебетата. Стимулът, в случая, представлява вид награда и той увеличава вероятността от повторение на поведението. Илюстрация на този тип кондициониране е куче, получаващо храна непосредствено след прескачането на една ограда, с което се увеличава вероятността от повторение на това поведение. Понятието за кондиционирането се свързва най-тясно с едно друго понятие, а именно това – за подкрепянето. А) Положително подкрепяне. Стимулът, който служи за „награда“ на поведението и увеличава вероятността за неговото продуциране се обозначава като положителен стимул (подкрепление). Б) Негативно подкрепяне. Негативният стимул (подкрепяне), от своя страна, е неприятно събитие, отстраняването на което увеличава вероятността от появата на предишното поведение, като напр. липсата на деструктивна критичност в един колектив довежда до увеличаване на инициативността и творческата изява. В) Угасяване. Неадаптивното поведение може да се „угаси“, т.е. да се премахне чрез неподкрепянето му. Г) Контракондициониране. Това понятие отразява действие, свързано с обуславяне, което е несъвместимо с първоначалното обуславящо въздействие. Премахването на неадаптивното поведение става чрез обучение по посока на угасяването му, както и по посока на създаване на нови временни връзки, т.е. контракондициониране на неадаптивното поведение. Изтегляне 71.5 Kb. Сподели с приятели:
|