Препоръки за хранене, базирани на доказателства, с цел лечение и предотвратяване на диабета

Препоръки за хранене, базирани на доказателства, с цел лечение и предотвратяване на диабета

Обилно хранене с естесвени храни, богати на баластни вещества и витамини

Минимум 5 порции дневно зеленчуци, богати на баластни вещества, или пресни плодове;

Няколко пъти в седмицата—черупчести плодове;

Да се предпочитат пълнозърнести храни и хляб с цели зърна.

Подходящ избор са хранителни продукти, богати на въглехидрати, с нисък гликемичен индекс (ниска ефективност на кръвната захар), когато и другите съдържани вещества отговарят на изискванията за здравословна храна.

Напр. местни плодове, черупчести плдове, продукти от нискомаслено мляко, пълнозърнест хляб, макарони от твърда пшеница, бланширан ориз имат нисък гликемичен индекс;

Картофите да се предпочитат след сваряване с обелките.

Възможно е умерено да се консумира захар (при енергиен прием на 2000 kcal/дневно максимално до 50 g захар)

Домакинската захар има среден гликемичен индекс;

Медът може да се класифицира също като домакинската захар

Не съществуват научни обосновки за храна, бедна на въглехидрати (т.нар.”low carb”), при диабет.

Простите ненаситени мастни киселини са напр.олиото от рапица, зехтинът, фъстъченото масло, лешниковото масло, бадемовото масло.

Мастните киселини “омега-3” имат свойства, защитаващи съдовете.

Препоръчителни са две до три порции тлъста риба седмично, напр.херинга, сьомга, скумрия и доставчици на растителни мазнини “омега-3”като олио от рапшица, соево масло и орехи.

Общото днвено количество на мазнините трчбва да остане под 35% от енергията ( при 2000 kcal/дневно—не повече от 75 g мазнини). Особено трябва да се ограничат наситените мазнини и трансмазнините, т.е. втвърдените растителни масла, (общо под 10 % от дневната енергия)

Вместо мазните видове салами и сирена би слевало да се предпочетат алтернативи, с по-малко мазнини;

Печени сладкиши с малко мазнини са по-подходящи пред мазните торти или шоколад;

Кокосовите мазнини са изключително наситени и затова не се препоръчват;

Да се избягват готовите продукти с неподходящи мазнини (виж етикета—съдържа втвърдени, масла, хидрирарини мазнини).
Болните от диабет тип 1 и тип 2 без признаци на увреждане на бъбреците могат да консумират 10-20 % от енергията като белтъчини (2000 kcal/дневно—не повече от 95 g белтъчини).
Подходящи са белтъчини както от животински призход (напр.месо, сирене, мляко), така и от растителен произход (напр.макарони, картофи, хляб, ориз).

Болните от диабет тип 1 с увреждане на бъбреците (нефропатия с микроалбуминурия) следва да ограничат белтъчините.

Бутилка бира и четвърт бутилка вино съдържат около 20 g алкохол. Това е горната граница, разрешена за мъже. За жените е валидна половината от тази доза.