ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА СНЕЖИНКАТА
Облачето, върху което се люлеехме с моите сестри, се разтвори и полетяхме надолу, към земята. Бяхме капки, но от студа се превърнахме в гиздави снежинки. Вятърът ни носеше натам- насам.
В началото се уплаших, но после затанцувах, засмях се. Да летиш е вълшебно! Имах толкова красива рокля- бяла, блестяща и нежна!
По едно време видях огромни зелени чудовища, които подпираха небето с върховете си. Бяха така много, струпани на едно място. Уплаших се, че ще падна върху тях и край с новата ми рокличка. Но изведнъж вятърът ме грабна и ме понесе в друга посока. Лутах се във въздуха, носех се по течението. После гледам надолу разни кутии, а между тях- шумни същества. Голяма врява вдигат, дърпат нещо, смешно подскачат, издават някакви крясъци.
Едно малко същество протегна ръчичка и аз паднах там. Стана ми топло. О, не, не, рокличката ми! Нямах време да протестирам, защото нещо ме перна и се залепих на ледена топка. Докато разбера какво става, летях във въздуха и „туп”, паднах върху мека пряспа. Потънах в снега.
Около пряспата се събраха веселите същества. Чувах виковете им: „Снежен човек, Снежен човек!”. Усетих как дълбаят в снега, как ме търкалят. Уплаших се, но скоро разбрах, че съм част от веселбата
-
Донеси две въгленчета!- викна някой
-
Старата тенджера на баба е под стълбите в двора!
-
Ей, а метла?!
По едно време дойде едно по- голяма същество и нарече по- малките „деца”, помагаше им. Всички правеха нещо и се суетяха около снежната грамада. Видях, че сложиха шапка, метла, очи на снежния човек. Даже шал донесоха. След това запяха и се хванаха за ръце около Снежния човек. Хареса ми! Бях станала част от нещо приятно за децата.
Когато зимното слънце се скри, всичко утихна. Задрямах в ръцете на Снежния човек. Мислех си, че съм голяма късметлийка.
Ванеса Венциславова- V клас
ОУ”Св.св.Кирил и Методий” с.Яхиново, общ.Дупница
ул.”Хр.Ботев” 69, тел.07032- 2337
e- mail ou_jahinovo@abv.bg
Сподели с приятели: |