Блестящият икономист Пол Кругман доказва, че в много различни отношения градовете се държат като сложни, самоорганизиращи се, адаптивни системи. Повечето от аргументите му са строго технически, но един от тях е лесноразбираем и засяга размера на американските градове.70 Оказва се, че те се подчиняват на правилото на Зипф за размера и ранга на професора от Харвард Джордж Зипф, който твърди, че населението на един град в която и да е държава е обратнопропорционално на неговия ранг. Ако правилото действа точно, тогава вторият по големина град ще има половината население от това на най-големия; третият по големина град ще има една трета от населението на първия, и така нататък.
Ясно е, че не бива да очакваме идеално съответствие – това никога не се случва с данните и законите. А и бихте могли да възразите, че населението на Лос Анджелис е много над половината от населението на Ню Йорк. Но докато слизате надолу в класацията, съответствието става изумително. Десетият по големина град в САЩ е Хюстън, с население от 3,85 милиона души. Стотният по големина град е Спокейн в щата Вашингтон; той има население 370 000 души, което е по-малко от една десета от големината на Хюстън. Кругман казва:
Ако върнете назад данните за класацията по отношение на данните за населението, ще получите коефициент – 1,003, при стандартна грешка 0,01 – спад близък до 1 и пасващ много плътно. Не сме свикнали да откриваме закономерности с такава точност в икономиката – тази е толкова точна, че ми се струва противоестествена.
Още по-зловещо е, че този силов закон действа добре поне от един век насам. Същата тенденция се наблюдава, ако анализираме относителните размери на градовете през 1940 или 1890 г.71
Защо градовете се самоорганизират по този начин? Не знаем. Но според идеята, лансирана от Хърбърт Саймън преди близо половин век, която може би е правилна, независимо каква големина имат градовете в началото, впоследствие те ще привлекат сходна пропорция от последващо увеличение на населението. Това е теорията за струпването и пропорционалното нарастване. Всеки съществуващ град е „струпване“ с определен размер. Когато населението се увеличава, това се случва на „пропорционални късове“ не само чрез голямата разлика между раждаемостта и смъртността, но и чрез групи от новопристигащи (в случая на САЩ, чрез имиграция; в много други държави поради това, че хората напускат провинцията). Всеки следващ къс обикновено се прикрепва към група, чиято големина е пропорционална на съществуващия му размер. Саймън обяснява това с наличието на работа и с наблюдавания факт, че повечето предприемачи (които осигуряват работа) остават близо до мястото, откъдето са започнали.
Сподели с приятели: |