Проект bg051PO001 01 -0046-С0001

Проект BG051PO001-5.1.01 -0046-С0001 Създаване на социално предприятие „Бюро по труда за лица със зрителни увреждания” Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

Петър Стайков

1. За кого е предназначена брошурата?

2. Тази разработка не е нито първата, нито пък ще бъде последната посветена на проблематиката на професионалната реализация на хората с увредено зрение.

3. Динамиката в развитието на технологиите, както и либерализирането на обществените отношения водят до непрекъснати промени и на пазара на труда, на който встъпват и незрящите граждани в България.

4. Развитието на техниката и технологиите, както и това на икономическите отношения в обществото водят до това, че някои професии, които са били традиционни занимания на слепите днес вече изчезват, заменят се с други, включват се в рамките на някакви други конфигурации. ОТ друга страна същите тези процеси пораждат и нови професии и нови възможности за тяхното усвояване от страна на незрящите.

5. И не на последно място трябва да отбележим и факта, че днес радикално се променят както отношенията на обществото към проблемите и възможностите на хората с трайни увреждания, така и отношението на самите лица от тази група към самите себе си, към своите собствени възможности, към тяхното място в обществото и в техния собствен живот и в решаването на техните собствени проблеми.

Петнадесет години след началото на промените у нас все още няма ясна идея за това по какъв начин трябва да се решава проблема за професионалната реализация и трудоустрояването на слепите. При предишните условия грижата за тях се поемаше от държавата, която чрез Съюза на слепите имаше ангажимента да създава условия за « Oползотворяването на трудовите възможности на слепите граждани».

В новите условия това вече не е, а и едва ли би могло да бъде приоритет на държавната политика.

Българската държава на практика абдикира от задълженията си към тази социална група, но остави след себе си вакуум, който все още не е запълнен от нито една организация или институция. В новите условия проблемите на незрящите станаха в много по-голяма степен техни собствени проблеми и те трябва да търсят тяхното решение със собствени сили, с помощта на различни организации на и за слепи, на други институции на гражданското общество, чрез които да оказват натиск или по-точно влияние върху държавната политика и по този начин стъпка по стъпка да се стремят да подобряват социалното положение на хората от тази социална група включително и тяхното положение на пазара на труда.

Важно е да се отбележи, че в новите условия професионалната реализация е не само проблем, но в много по-голяма степен е и личен ангажимент на всички, които търсят своето място на пазара на труда. На незрящите разбира се трябва да се помага по всички възможни начини, но в основата на тази помощ трябва да стои тяхната собствена инициативност и предприемчивост.

Ето защо тази брошура има много и различни адресати, всеки от които би могъл да види в нея нещо, което може да подобри неговата дейност при опитите за решаване на проблемите възникващи при опитите за по-мащабна професионална реализация на хората без зрение.

Разработката е предназначена следователно за самите слепи, които би трябвало да утвърдят своето самочувствие на пълноправни и пълноценни граждани на нашето общество и разбира се да поставят на основата на реалността, а не на илюзиите своите собствени стремежи, амбиции и мечти.

На второ място брошурата би могла да бъде полезна на всички неправителствени организации, които включват в своя предмет на дейност и професионалната подготовка и реализация на незрящите.

На трето място тя може да бъде приличен ориентир в работата на електронните и печатните медии, които несъмнено имат и ще продължават да имат своята роля във развитието на духa на толерантност и зачитане особеностите във възможностите на « другите».

След това тя може да бъде ценен наръчник в работата на всички трудови посредници, държавните и частните бюра по труда.

Брошурата също така може да помогне и на онези работодатели, които не биха имали нищо против да вземат на работа лица със зрителни увреждания, но които не са се докосвали до проблема за техните специфични възможности и поради това не се решават да направят решителната крачка, боейки се, че това ще им създаде непревидими и неоправдано големи проблеми.

И накрая тя би могла да помогне за правилната ориентация и на онези държавни и общински институции, които също по свой начин са свързани с разглежданата тук проблематика, и които ако не друго то поне трябва най-сетне да предвидят в своите длъжностни разписания и определен процент места за хора с различни увреждания, в това число и за такива с частична или дори пълна слепота.
2. За необходимостта от подобни разработки.

Създаваният до началото на деветдесетте години модел за трудоустрояване и професионална реализация на слепите е почти напълно разрушен и във висока степен недостатъчно ефективен. Еднообразието във формите на трудоустрояване и уникалността на занимаващите се с него институции е вече само част от най-новата ни история. Днес нито специализираните предприятия биха могли да осигурят работа на толкова много хора, на колкото осигуряваха до началото на промените, нито пък е налице монопол на една единствена организация, която да има и правото и задължението да предлага всички решения.

Както вече споменах по-горе решаването на тази проблематика е общо дело на много лица и институции и това всъщност е и първата радикална разлика на бъдещия нов модел от съществуващия до началото на деветдесетте.

Многообразието, обаче за да бъде наистина алтернатива на тоталитарния монизъм трябва да бъде не само ангажирано, но и просветено. Т.е. когато много лица търсят пътища и решения е добре те все пак да знаят до къде са стигнали другите, на какви проблеми са се натъквали и по какъв начин са успявали да ги решат или по какви причини не са успявали да се справят с това.

Ето защо подобна литература в България тепърва ще започва да се пише и публикува, защото никой не е оторизиран да бъде говорител на «Истината», никой сам, разчитайки само на собствените си възможности не е и не би могъл да бъде в състояние да тръгне по новия път на решаване на старите проблеми.

Незнанието за възможностите на слепите не е само проблем на обществото и на държавата, а днес то е проблем и на самите слепи. Все още е много силно застъпено мисленето, че някой непременно е длъжен да се грижи за благоденствието и щастливия живот на слепите. Все още в средите на слепите се наблюдава желание да се прехвърли отговорността от индивида към институциите и държавата. За много от незрящите единствената възможност, която те си представят за себе си е отново по някакъв начин да се върнат на работа в специализираните предприятия и там закриляни от своите организации да изкарат до дълбока старост, без да ги е грижа по какъв начин ще бъде осигурена работата на тези предприятия.

И все пак вече се виждат и кълновете на новото разбиране, вече има хора, които са готови да тръгнат по нов път и именно на тези хора трябва да помагат както брошури подобни на тази, така и всички, които имат възможност да оказват някаква ефективна помощ. Днес вече поне е ясно, че ефективно може да се помага само на този, който сам се опитва да си помогне.

Към това трябва да добавим и факта, че днес нашето общество все още е състояние на драстични промени, което прави и отделните индивиди, респективно институции по-отворени към идващите от развитите страни модели не само на действие, но и на мислене. Боя се, че след завършване на прехода тази отвореност ще намалее и обществото ни ще бъде по-малко възприемчиво и отзивчиво към проблемите на всички, които са различни от средноприетите норми за нормалност.

3.1. И тук веднага трябва да направя едно дебело, ама много дебело пояснение:

Ние българите сме свикнали като видим списък да го четем като нещо окончателно и изчерпващо всички възможности. Ако някой дори ни каже, че еди кой си списък е само препоръчителен или има само пояснителен характер, ние пак ще проявим желание да го изтълкуваме като списък, в който се упоменават всички възможности, т.е. като нещо такова извън което не би могло да съществува нищо друго. Предлагания в брошурата списък не е списък на всички възможни професии за слепи, а списък само на тези от тях, в които те наистина са се утвърдили и за които по чисто практически начин е недвусмислено доказано, че са достъпни за тях.

3.2. Трябва да обърна внимание на това, че някои от включените в тоя списък професии са завоювана територия за незрящите в развитите европейски страни и Северна Америка, но все още представляват трудно достъпни цели за слепите в България. Включването им в списъка се прави, за да се покаже, че след като тяхното упражняване е възможно в тези страни, то не би трябвало да съществуват непреодолими препятствия пред тяхното усвояване от страна на слепите и в България.

В настоящата разработка са представени само онези професии, в които намират професионална реализация лица, които са напълно лишени от зрение, или с така наречената практическа слепота.

Независимо от това, че в чисто медицински смисъл степента на зрителното увреждане се измерва с проценти изгубена работоспособност, в обществото диференциацията се прави по линията вижда – не вижда, сляп – виждащ. Когато срещнете някой сляп на улицата вие не си казвате, че този човек е с над 90% изгубена работоспособност, а само това, че той е сляп.

От друга страна има много хора, които имат различни зрителни увреждания, или които имат различна степен на увреденост на зрението. Много от тях не членуват в Съюза на слепите и по никакъв начин не се самоосъзнават като слепи. Същото е положението и с тези, с които те общуват във всекидневието или на работното си място.

Покрай прецизните медицински дефиниции в обществото се е утвърдило едно простичко разделение Вижда – не вижда. И това никак не е случайно.

По отношение на разглежданата тук проблематика това простичко разграничение се проявява по следния начин:

Хората с увредено, но все пак в някаква степен запазено зрение, могат извършват много дейности, които извършват и тези, които нямат никакви съществени зрителни увреждания.

При увреденото зрение е от значение не само процента на неговата загуба, а и това точно от какъв характер е увреждането. Така например всички знаем, че съществува увреждане наречено далтонизъм. Ако това заболяване е засегнало чувствително зрението на даден индивид той по никакъв начин не би могъл да получи свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и следователно не би могъл да работи като шофьор.

От друга страна, обаче това заболяване не е и не би могло да бъде пречка при извършването на други дейности като например стругарство, матричарство, фрезова работа, настройка на машини и съоръжения, машинопис, обработка на документи. Така че човекът далтонист би могъл да работи много неща, които могат да работят всички хора с нормално зрение и които не биха могли да се изпълняват от напълно слепи.

Проблематиката на използването на остатъчното зрение? Така както и въпросът за неговото здравословно и безопасно използване е много сложна и ако навлезем в нея трябва детайлно да анализираме, както възможностите, респективно невъзможностите, до които води загубата на еди какъв процент зрение, но освен това би трябвало детайлно да анализираме и това точно кои зрителни увреждания могат да възпрепятстват упражняването на дадена професия и по отношение на кои други тяхното наличие и степен би трябвало да се разглежда като безотносително.

От всичко казано следва, че хората със запазено, макар и в някаква степен увредено зрение могат да работят в много професионални сфери и в този случай би било по-добре да се говори за онези професии, за които еди кое си заболяване, ако е развито в еди каква си степен би се оказало несъвместимо с изискванията на дадената професия.

Това разбира се може да бъде направено, но то не е цел на настоящата разработка, така че искам още веднъж да обърна вниманието на любезните читатели върху това, че в нея се разглеждат само онези професии, които могат да бъдат квалифицирани като най-утвърдените професии за слепи.

За по-прецизното описание на онези дейности, в които най-добре се реализират професионалните възможности на незрящите трябва да въведем още няколко уточнения. Не е коректно да говорим само за най-утвърдени професии, защото има редица случаи, в които на базата на дадена професионална квалификация конкретният индивид би могъл да заема една или друга длъжност. От друга страна при завършването на някоя специалност от сферата на висшето образование също така е по-добре да говорим за специалност, защото на базата именно на тази специалност даденият индивид може да продължи да се специализира и да придобие една по-определена професионална квалификация.

Така например, човекът, който е усвоил професията кошничарство, може да изработва при различни условия различни изделия от ракита, ратан и други. Той може да бъде назначен на длъжността “Работник по изработването на изделия от ракита” и тогава неговата професия съвпада със заеманата от него длъжност. Но ако той бъде назначен на длъжността началник цех ”Изделия от ракита”, то новата му длъжност, макар и да се опира върху професионалната му квалификация ни най-малко не се изчерпва с професионалните му способности като кошничар. Той може и да е много добър кошничар и лош Началник цех, а може и обратното.

Завършващите висше образование по Специалност “Право” се дипломират като Специалисти Юристи. Един дипломиран юрист може да бъде назначен на длъжност като Юрисконсулт, като Съдия, като Нотариус или пък да постъпи в някоя адвокатска колегия и да започне самостоятелна практика като адвокат.

В тези случаи се казва, че той работи по специалността си. Но дали е така ако в даден момент той стане управител на фирма, Директор в някоя държавна или общинска административна единица?

И накрая съществуват длъжности, за заемането на които не се изисква на практика никаква професионална квалификация, но ние все пак ги включваме в списъка на най-утвърдените професии за слепи. Едва ли може да се нарече професия работата на Събирача на детайли или опаковчика – пълнач на кутии и кашони.

От друга страна също така не можем да определим като професии или специалности онези дейности, които се извършват по ръководството, управлението на държавата или различните стопански субекти.

Никой не учи за Министър или за Президент, от което не следва, че на тези постове трябва да бъдат избирани и назначавани хора, които за нищо не са учили и на нищо не са се научили. Извън рамките на шегата важното е това, че на висшите ръководни длъжности в държавния апарат и в частния бизнес се назначават лица, притежаващи качества, които не са приоритет за нито една от познатите ни професии. Не е задължително Министърът на културата да е изявен композитор, даже може би това е и противопоказно, но важно е той да има своите квалификации за да разбира основните процеси и проблеми в културата и да успява да намира с помощта на експертите си техните верни, общественополезни и политически носещи дивиденти решения. Тези длъжности могат да се заемат от хора, които са икономисти, юристи, инженери, философи, филолози, артисти, художници и така нататък. Не съществува и не може да съществуват валидни ограничения за това каква професионална специализация трябва да притежава даден индивид за да може да му се възложи изпълнението на една или друга управленческа длъжност.

Ето защо в последващия текст ще говорим не само за професии, но и за длъжности, с което надявам се по-точно ще успеем да очертаем сферите, в които слепите са завоювали най-добрите си трудови позиции.

Част 2.
Структура на професиите и длъжностите

Това се прави по няколко причини:

1. Класификаторът е далеч от целите на настоящата разработка, но поради това, че той обслужва преди всичко данъчната система можем да приемем, че в него най-пълно са обхванати всички реализиращи се извън сферите на сивата икономика професии и длъжности. Това в голяма степен намалява риска поради прибързаност и недоглеждане да бъде пропусната някоя професия, в която слепите трайно са завоювали своето обществено признато място.

2. 2. Класификаторът подразделя професии и длъжностите в зависимост от тяхното място в йерархията на обществения труд, в зависимост от спецификата на изпълняваните дейности и не на последно място в зависимост от степента и характера на професионалната квалификация на отделните индивиди.

3. 3. Като всяка класификация и тази на единния национален класификатор на професиите и длъжностите в България има своите несъвършенства и противоречия. Поради това там където тези несъвършенства водят до влошаване на анализа ще се отклоняваме от първоизточника и ще коригираме в зависимост от спецификата на настоящето изложение.

Клас 1.

В този клас се отнасят лицата, които формулират, контролират, дефинират, ръководят и консултират провеждането на държавната политика; планират, ръководят и координират политиката и дейността на стопанските субекти включително на малките предприятия и фирми и на техните вътрешни структурни части.

Спецификата на изпълняваните от тях управленски дейности обяснява защо те се определят като длъжности, а не като професии.

В тази група се включват лицата заемащи ръководни длъжности в държавната и местната администрация. Като се започне от президента и Министър-председателя и се стигне до кметовете и кметските наместници. Тук се включват и всички ръководители и техните заместници в стопанската сфера, както в държавния така и в частния сектор, както на големите, така и на малките и средни фирми и предприятия. На трето място са ръководителите на различни неправителствени организации, синдикати и политически партии, за които заеманата длъжност се явява източник на доходи и има отношение към осигуряване на тяхното препитание.

Точно тази техническа помощ, която не може да бъде до край компенсирана от техническите помощни средства при ръководните служители съвсем естествено и незабелязано се поема от служителите, експерти, които са техни подчинени, да не говорим за това че в една немалка част от случаите ръководните служители, независимо от това, че те съвсем не са лишени от зрение, имат на свое разположение помощен технически персонал.

Това фактически приравнява условията , при които работи един зрящ ръководител с тези, при които същата дейност се изпълнява от един незрящ.

Съвсем друг въпрос е това, че тези длъжности обикновено се намират на най-високите нива на скалата на социалната престижност и атрактивност, поради което те са обект на силно конкуриращи се интереси. Това ги прави трудно достъпни не само за незрящите кандидати.

От гледна точка на приложимост на труда на незрящите, тези длъжности са такива, при които разликата между незрящите и нормално виждащите на практика не съществува, но както вече споменах те са трудно достъпни и за нормално виждащите и за лишените от зрение.

За заемането на тези длъжности освен професионална квалификация е необходимо индивидите да притежават и определени характерови особености, правещи ги пригодни за управлението на процеси и хора.

Можем да посочим многобройни примери за успешна професионална реализация на незрящи в тези сфери: По света има незрящи, заемащи различни висши управленчески постове като заместник-председател на върховния съд, заместник-главен прокурор. На много хора е известен Дейвид Блънкет – сляп политик, който в продължение на седем години беше първоначално Министър на труда и образованието, а след това Министър на вътрешните работи в двете правителства на британския Министър-председател Тони Блеър.

У нас Академик Петко Стайнов, който трябва да бъде споменат и в числото на професионалните композитори дълги години беше директор на музикалния институт при Българската академия на науките. Двама незрящи бяха народни представители във Седмото велико народно събрание 1990 – 1991 г. Известен ни е и един кмет в едно разградско село.

Ръководните длъжности в системата на съюза на слепите, включително и в нейните стопански структури се заемат преимуществено от слепи. Освен това след 1989 г. Имаме и няколко случая на успешно управление на малки търговски предприятия.

Клас 2 Аналитични специалисти.

В този клас се обхващат лицата, заети с интелектуален труд, които анализират и дават решения на основни проблеми; генерират нови идеи; създават нови изделия и технологии, разработват концепции, теории и методики.

Професионалната реализация в тези сфери също е много подходяща за хора без зрение. Разбира се тук трябва веднага да отбележим и едно изключение, отнасящо се до специалистите, занимаващи се с решаването на технически и технологични проблеми, за които е наистина необходимо наличието на зрение.

Извън това ограничение в този ареал е необходимо съответния кандидат да има завършено висше образование да има стил на мислене с изявени аналитични характеристики и разбира се характер да преодолява съпътстващите този тип занимания проблеми и конфликти.

В класа на аналитичните специалисти най-добра реализация имат незрящите юристи, икономисти, филолози, философи, математици, специалисти по информатика и др.

Най-често заеманите длъжности от незрящите с такива професионални квалификации са: Юрисконсулти, Съдии, адвокати, Специалисти в търговската сфера-пласмент и снабдяване, радиожурналисти и журналисти в печатни медии, преподаватели във висши учебни заведения, научни сътрудници в Научни институти, програмисти и др.

Клас 3. Приложни специалисти.

В този клас се отнасят лица, които изпълняват определени предписания и инструкции по създадените нововъведения, методики, изпълняват услуги, свързани с търговията, социалните грижи, държавната администрация, участват в провеждането на културни и спортни прояви, притежават опит в събирането и обработване на информация, педагогически опит.

В тази сфера слепите специалисти са се утвърдили най-вече като отговорни организатори на културни, спортни и други дейности в неправителствените организации, учители по различни предмети, възпитатели, най-вече в специализирани учебни заведения и за съжаление в много малка степен са успели да навлязат в държавната и общинската администрации.

Тук е уместно да спомена една професия, която набира все повече служители из средите на незрящите в развитите европейски страни и в Северна Америка. Става дума за професията «Телемаркетинг». Заемайки тази длъжност към някоя фирма незрящият специалист се занимава с продажби по интернет, а също така и набира и обобщава получената в неговата работа съществена за фирмата-работодател маркетингова информация. Специфичното в тази професия е и това, че тя може да се извършва без съответният специалист непременно да присъства в офиса на фирмата. Поради това, че той може да я извършва и от домашния си персонален компютър, тя е особено подходяща и за хора с тежки увреждания на опорно-двигателния апарат.

Клас 4. Помощен персонал.

В този клас се включват лицата, които обслужват работещите в стопанските субекти; обработват документи, подготвят и проверяват материали за печат; работят с клиенти.

Поради това, че тук става въпрос за предимно чисто технически дейности, които в огромната част от случаите са свързани със задължителното използване на зрение трудът на незрящите почти не намира приложение в упоменатите тук дейности. В западноевропейските страни се водят сериозни дискусии по това приложим ли е трудът на незрящите като секретарки в офисите на средни и големи фирми. Мненията са разделени, но като цяло допирната точка между всички тях се изразява в приемане на положението, че при наличието на добра компютърна и друга техническа подготовка една сляпа жена би могла да бъде помощник-секретарка в такъв офис.

Към този клас се отнася професията на телефонистите, или както беше модерно да се казва, на операторите на телефонни централи. Беше време, в което много незрящи, особено в развитите страни намираха своята професионална реализация именно на такива работни места. Телефонисти имаше дори и в България, но развитието на новите автоматични телефонни централи обезсмисли тази професия. Организациите на слепите в Гърция и други европейски страни се опитват със законодателни средства поне да забавят този процес, но по мое дълбоко убеждение техните усилия са предварително обречени на неуспех.

На мястото на отпадащата длъжност на телефонистите, обаче все повече се утвърждава като професия тази на служителите по информационно обслужване. Тази длъжност е подходяща за слепи и те се реализират като информатори в хотели, транспортни фирми и други. За съжаление България изостава и в тази сфера.

Клас 5. Персонал, зает с услуги на населението, охрана и търговия.

В този клас се обхващат лицата, които обслужват непосредствено населението във връзка с пътувания и екскурзии, обществено хранене, осъществяване на търговия на едро и дребно.

Професионалната фигура на слепия търговец идва до нас някъде от преди няколко столетия поне. Днес можем да ги срещнем като продавачи на павилиони и сергии, амбулантни търговци и дистрибутори включени в рамките на някаква относително голяма дистрибуторска мрежа.

Клас 6.

Тук се обхващат лицата които отглеждат и прибират реколтата; развъждат и гледат животни, култивират или събират диворастящи растения.

През последните години непрекъснато се увеличава броят на тези незрящи, които се самоопределят като земеделски производители. Интерес представляват и първите опити да бъдат обучени незрящи за отглеждането на охлюви, дейност, която се отнася към така наречените аквакултури.

Навлизането на незрящите в селското стопанство стана възможно най-вече поради това, че тази дейност в огромната част от случаите има колективен семеен характер. Това дава възможност на слепите членове на семейството да се включват в спомагателни дейности и в дейности, в които те работят заедно с със своите близки. Така че вече и у нас можем да говорим за професионална ангажираност на незрящите като градинари, овощари, животновъди, аквакултуристи, цветари и други.

Клас 7. Квалифицирани производствени работници.

В този клас се обхващат лицата, които познават производствения процес, естеството и предназначението на продукцията; участват в изграждане, инсталиране, монтиране, ремонт и подържане на сгради, съоръжения и оборудване; настройват за работа машини в съответствие с технологичните инструкции и проектната документация; поддържат инструменталната екипировка за тях.

Упоменатите в този клас дейности и длъжности са на практика недостъпни за трудовите възможности на незрящите.

Клас 8. Оператори на машинни съоръжения.

В този клас се обхващат лицата, които управляват и контролират по стриктни предписания протичането на производствени и технологични процеси при инсталации, съоръжения, машини, поточни линии.

Тук възможностите на слепите да намерят приложение на своя труд са наистина многобройни. Масовото им ангажиране в специализираните предприятия ни дава възможност да оценим колко много манипулации и машинни операции те могат да извършват. Трябва да отбележа, че в по-голямата част от случаите към машините не се налага да се създават някакви специализирани средства за обезопасяване. Като цяло при спазване изискванията за безопасни условия на труд, това което трябва да се направи за безопасността на всички работници е достатъчно и за лишените от зрение.

Напълно пълноценно те изпълняват професиите на пресьори, щанцьори, и шприцьори. Към споменатите дейности можем да добавим монтажа на електроинсталационни изделия и различни други ангажименти по монтажа на други изделия; обслужването на машини и съоръжения за производство на метален и картонен амбалаж и други.

Клас 9. Нискоквалифицирани работници.

Тук се обхващат лицата, които изпълняват рутинни дейности ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми.

В този клас влизат дейности, които са на най-ниските равнища както по престижност, така и по доходоносност. В него се ангажират индивиди, които не притежават никаква професионална квалификация. Тук се включват операции по събиране на произведените от дадена машина или линия детайли, броене и пакетиране на изделия, пакетиране, лепене, на етикети, подреждане в кашони и кутии и т.н.

Тези дейности са достъпни, разбира се при по-специални условия и за слепи с допълнителни увреждания.

От друга страна, обаче работните места в тази сфера намаляват пропорционално с развитието на технологиите и въвеждането на високопроизводителни машини и съоръжения, към които се монтират и автоматизирани устройства за опаковка и подреждане. Независимо от това, особено у нас на това поле ще продължават още дълго време да съществуват сериозни възможности за трудоустрояване на незрящи работници.

Списък на най-утвърдените за приложение труда на слепите професии и длъжности
Адвокат.

Администратори в пътническа агенция, в хотел.

Аквакултурист, фермер.

Акомпанятор.

Акордьор.

Амбулантен търговец.

Аналитик ефективност на труда.

Аналитик икономика.

Аналитик, проучване на пазари.

Артист хорист.

Артист, оркестрант.

Артист, солист.

Асистент, висши училища.

Билкопроизводител.

Бубар, копринени буби.

Водещ предаване, радио и телевизия.

Връзвач на телщанги и пружини, тапицер.

Въжар.

Генерален директор.

Главен директор на дружество по търговския закон.

Главен директор, в държавната администрация.

Диригент.
Забележка: На буквата Г. са разположени много длъжности, обозначавани като генерален, главен и т.н. ОТ само присъствие на тези определения става ясно, че те се прикрепват към ръководни длъжности, за които е по-лесно да се каже кои не биха могли да бъдат достъпни за незрящи, отколкото да се изброяват всички онези ръководни позиции, на които трудът на незрящите би могъл да намери едно наистина пълноценно приложение.

Главен икономист.

Главен координатор

Главен редактор.

Главен секретар в администрацията или други организации.

Главен съветник.

Главен юрисконсулт.

Градинар

Дисководещ.

Дистрибутор.

Дограмаджия.

Доцент.

Драматург.

Дюшекчия.

Експерт културномасова и спортна дейност.

Експерт международно сътрудничество.

Експерт Организационна дейност.

Експерт политика на цените

Експерт Снабдяване и пласмент.

Експерт социални дейности.

Експерт управление на продажбите.

Електромонтажник.

Естраден певец.

Етикетировач.

Журналист.

Заместник генерален директор.

Издател.

Изпълнител, презапис, реставрация на магнето - фонограми.

Изпълнителен директор.

Икономист - аналитик,

Експерт – консултант, научен работник, съветник, търговска дейност

Инспектор, набиране подбор и разпределение на кадри.

Инспектор, трудоустрояване.

Инструменталист, солист.

Информатор, туристическа агенция.

Информатор, приемна.

Кадровик.

Клавиатурист на релефнонаборна азбука.

Кмет; кметски наместник.

Книговезец. Подвързвач.

Конституционен съдия.

Конферансие.

Координатор.

Корепетитор.

Кореспондент.

Кореспондент - преводач.

Критик.

Лепилобъркач.

Ликвидатор.

Литературен сътрудник.

Масажист.

Математик, научен работник .

Машинописец.

Мебелист.

Мениджър.

Мияч, съдове и прибори,

Монах.

Монахиня.

Музикант, инструменталист.

Музикант, певец.

Музиковед.

Музиколог.
Научен сътрудник.

Началник, ( - всякакви видове. - )

Опаковчик,

Оператор, студио за звукозапис.

Отговорен редактор.

Отговорен секретар и разни видове отговорници.

Пакетировач.

Плетач, мебели от ракита, ратан и въже.

Плетач ръчно художествено плетиво.

Помощник директор.

Посредник, различни дейности.

Преводач.

Председател.

Преподавател. Във висше учебно заведение

Пресьор.

Програмист.

Прокурист.

Психолог.

Работник по затваряне на кутии и пълнене на кутии в кашони.

Редактор.

рехабилитатор

Ронач на царевица.

Ръководител всякакви видове.

Селскостопански производител.

Социален работник.

Социолог.

Съдия.

Тапицер.

Тоноператор, тонрежисьор.

Трудов посредник.

Управител.

Училищен психолог.

Учител.

Филолог.

Четкар.

Шаблоногравьор.

Шприцьор, пласмасови изделия.

Щанцьор.

Юрист.