Проект! Утвърдил: декан Дата

Учебно съдържание

1. 
   Барет, Д. Професионални тестове за самооценка на вашите способности. С., 2000.
   
2. 
   Богданова, М. Изоставянето на деца – превенция и алтернативи. С., 2009.
   
3. 
   Богданова, М. Не-желаното майчинство във фокуса на социалната работа. С., 2010.
   
4. 
   Василев, Д., Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. С., 2003.
   
5. 
   Въведение в професионалното консултиране. С., НИО, 2000.
   
6. 
   Гроф, Ст. Психологията на бъдещето. С., 2000.
   
7. 
   Димитров, Ив. Увод в класическата психоанализа на развитието. С., 2002.
   
8. 
   Зиновиева, И. Личност и индивидуалност. С., 2011.
   
9. 
   Зиновиева, И. Смисъл и смислова регулация на поведението. С., 2010.
   
10. 
    Мерджанова, Я. Наръчник по професионално консултиране. С., 2001.
    
11. 
    Мерджанова, Я., Б. Господинов. За професионалния профил на социалния работник. Стратегии на образователната и научната политика. 2003, 1, 20-32.
    
12. 
    Мерджанова, Я. Афористично възпитание – няколко въпроса и няколко отговора. Стратегии на образователната и научната политика, 2004, 4, 67-77.
    
13. 
    Минчев, Б. Психология на човешкото развитие. С., 2010.
    
14. 
    Рашева-Мерджанова, Я. Генеалогично (пара)консултиране. С., 2007.
    
15. 
    Рашева-Мерджанова, Я. Живот в есета. С., 2011.
    
16. 
    Радославова, М., Карабельова. Методи на психодиагностика. С., 2005.
    
17. 
    Стаматов, Р., Б. Минчев. Психология на човека. С., 2003.
    
18. 
    Паси, И. Мотиви на човешкото поведение. С., 2003.
    
19. 
    Психологически тестове. Енциклопедия. Състав.: Касянов, С. (превод от руски), С., 2003.
    
20. 
    Стоева, Т. Емоцията и когницията в психологическата терапия и консултация. С., 2003.
    
21. 
    Стоилова, М. Ценностната система на съвременния българин. С., 1994.
    
22. 
    Шулц, Д. Психология на развитието. Модели на здравата личност. С., 2005.
    

1. 
   Дако, П. Фантастичните победи на модерната психология. 1995.
   
2. 
   Деларош, П. Юношеството. С., 2005.
   
3. 
   Дракър, П. Избрано от П. Дракър. С., 2004
   
4. 
   Еренрайх, Б., А. Хохшилд. Глобалната жена. С, 2004.
   
5. 
   Илиева, Г. За обучението по професионално ориентиране в средното училище. Юбилеен годишник на НИО. С., 2000.
   
6. 
   Квинн, В. Н. Прикладная психология. Питер-Санкт Петербург-Москва-Харков-Минск, 2000.
   
7. 
   Кипър, Д. Теория и практика на психодрамата. С., 2001.
   
8. 
   Мерджанова, Я. Митове и реалност на пазара на труда. Педагогика, 2001, № 3.
   
9. 
   Мерджанова, Я. Професионално решение в контекста на кариерата. Педагогика, 2001, № 6, 44-58.
   
10. 
    Терминологичен минимум по професионално ориентиране и трудова заетост. Център по информационна и издателска дейност. С., 2001.
    
11. 
    Темков, Ив., Хр. Попов. Стрес и кризи на личността. С., 1987.
    
12. 
    Уилкс, Фр. Интелигентните емоции. С., 2003.
    
13. 
    Фройд, З. Отвъд принципа на удоволствието. С., 1992.
    
14. 
    Фройд, З. Нови уводни лекции. С., 1993.
    
15. 
    Arthur, M., K. Inkson and J. K. Pringle. The new Careers. Individual Action and Economie Change. SAGE Publication, 1999.
    
16. 
    Atkinson, J.W. Motivational determinants of risk-taking behavior. Psychologycal Review, 1957, 64, 359-372.
    
17. 
    Brouverman, D.M. Generality and behavioral correlats of cognitive styles. Journal of Consulting Psychology, 1964, 28, 487-500.
    
18. 
    Brown, D., L. Brooks et coll. Career Choice and Developpment. San Francisco, Jossey-Bass Publichers, 1984.
    

• 
  цели и резултати – трансформации и постижения в личностното развитие на клиента;
  
• 
  дейности и продукти – направеното и произведеното, което осигурява горното.
  

1. 
   Конфиденциалност и доверителност – в зависимост от естеството на проблема и необходимостта от включване на други значими фактори и лица в разрешаването му, но гарантиране на сигурност и използване на информацияга само за разрешаване на проблема и в интерес на клиента и обществото – диалогови методи, наблюдение, проективни методи и техники за установавяне на режим на доверие и конфиденциалност.
   
2. 
   Обективна рамка на отношенията – още в самото начало се договарят клиент и консултант приблизително точно каква услуга, за какъв период от време, с какъв точно резултат и продукт, с каква цел ще се опитват да постигнат, кой точно проблем като най-спешен и важен за клиента ще решават – това стимулира личната отговорност и ангажименти на клиента, което е водещо в съвременното кориерно консултиране – личната активност и отговорност за промените в личния кариерен план; личностноориентирано кариерно консултиране – чрез интервюго и разговори, упражнтение договаряне със себе си; изработване списък на очаквания и лични цели от клиента; диатностични методи за установяване на определени способности, интереси, психични състояния, социални ситуации и вазимоотношения;.
   
3. 
   Емпатия и позитивност – готовност и нагласа да се откриват и установяват ресурсите и положителните, силтите страни на личността и нейната среда (емпатия) и работа, консултиране за развитие на тези силни страни – консултациите и решенията се опират на предимствата, а не на дефицитите, фокусира се предимно и винаги положителната база, на която да се опре всяка компенсация и „поправка“ на ситуациите – умения за позитивно интерпретиране и конструкивна критика на всички резултати и данни при използване на методите.
   
4. 
   Приоритетност – колкото и проблеми да се фокусират и установяват, консултантът подпомага клиента да определи най-спешните и най-значимите за него в момента и започва да се работи от тях, учи клиента да формира у себе си умения за живот според приоритети и в различни варианти – проективни методи.
   
5. 
   Вариативност – изработват се винаги повече от един варианти на бъдещо поведение и решения, иначе рано или късно човек се озовава в задънена улица – диагностични и проективни методи; въпрос на интерпретация на данни, диалогови методи; практически методи за опитване на различни дейности; упражнение за мотивираниш умения.
   
6. 
   Оценностяване – консултирането е насочено винаги към установяване, формиране, вербализиране, онагледяване, реализиране, обективиране на пценностна значимост и смисъл на нещата за клиента, обвързване в цялостния жизнен контекст, значими хора, значими цели, значими постижения, значимост за социума. Само тогава нещо остава трайно в поведението на личността – екстраполиращи методи – въображаеми пътувания, проектиране на бъдещето, анализ от гледна точка на смисъла и обвързаността на нещата, аналитични методи.
   
7. 
   Експертност – при необходимост консулатнтът насочва клиента и съм други експерти за подпомагане на решававане на опрделени аспекти на проблема и на определена негова фаза, както и сам се свързва с тях – обучители (в училище, по езици, за развитие на различни компетентности; медицински лица и специалисти; юристи, от полицията, психолози, треньори – и после при определянето на цялата гама необходими методи на консулртиране, не се притеснявайте, че самите вие не можете да обучавате и да тренирате някои необходими качества и способности на хората, че не можете да ги излекувате, че не можете да предприемете необходимите правни или стъпки за опазване на сигурността и реда на и около клиентите – има си хора за това и вие работите с тях като в екип – разполагате и изграждате през годините този свой професионален екип и мрежа с други типове специалисти, с които работите и търсите при нужда – това е професионалната инетрдисциплинност и интерекипност. Като консултант вие фокусирате проблема заедно с човека, който ви има доверие и се е обрнал към вас и го насочвате и подпомагате да вземе своите решения за по-нататъшните си активни действия, с които да си помогне всъщност сам – диалогови, тренингови, проективни, обучителни методи, практически методи за работа в екип, работа по проекти; .
   
8. 
   Работа в мрежа със значимите фактори около личността – връзка с подхода на Холанд за взаимодействе личност-среда и на екологичния модел за вземане на кариерни решения – това са значимите други около човека – родители, колеги, приятели, партняори, деца, работодатели и т.н., на определен етап и с негово съгласие, както и по преценка на консултанта, той ги включва за решаването на проблема. Принципът означава, че консултирането не е насочено директно и предимно към промяна на личността, а по-скоро към промяна на начина й на контактуване и комуникация в неговата среда, към оптимизиране на взаимодействието й с нея – това е едно екологично консултиране, насочено към оптимизиране и хармонизиране на инетгрирането и живеенето на човек в професионалната и социална среда – всички видове методи.
   
9. 
   Перспективност – проблемите се решават от гледна точка на бъдещето, а не на миналото и настоящето – когато се изработва рещение, му се предвиждат последиците и варианитте в бъдеще, за да може клиентът да съпостави тези последици със своите очаквания и намерения и с оглед на тези бъдещи ефекти да направи своя избор, а не от гледна точка на компенсации и равнши на миналото – това е много важен принцип и изисква изработване на варианти и бъдещи проекции на последиците и ефектите от определено кариерно решение и с оглед на него – вземане на окончателно такова от клиента – проективни методи – лични кариерни планове; оценка на риска и шансовете на средата; упражнения за професионални цели, проектиране на бъдещата работа – Моята иеална работа.
   
10. 
    Превантивност – консултантът се опитва да насочи клиента към предусещане и предвиждане на бъдещи проблеми в работат и в живота и да се подготви за тяхното решаване или предотвратяване, решения се вземат и планиране на кариерата да се прави от гледна точка на превенция , а не на поправяне и преодоляване на минали проблеми – в процеса на интервюто; индивдуалната психографска карта – биографични методи, анализ на ресулрсите и оценката им в средата около личността; аспекти на другите вметоди в етапа на тяхната оцента и анализ на резултатите – от гледна точка на бъдещето.
    

1. 
   Мотивация и аргументация за избор на подхода/проблема – професионална, от съвременна гледна точка, лична
   
2. 
   Автор(и) на подхода и практиката – накратко, от гледна точка на обяснение на зараждане и утвърждаване на подхода
   
3. 
   Същност на подхода/проблема – „вход“ към личността; работа с личностните структури, цел и резултат на консултацията
   
4. 
   Методика – основни методи и техники, етапи, контингенти, с които се работи, приоритетни проблеми за подпомагане; специфика – най-отличителна емблема на подхода
   
5. 
   Информацията в презентацията и разработката да е йерархизирана и добре структурирана, ясно поднесена, с акценти на основните моменти, ясно отграничени
   
6. 
   Онагледяване – с понятийна схема, таблица, фигура, модел на подхода, нетова евристична схема – дефиниция, приложение, предимства, функции; може да се направи SWOT analys, ако искате.
   
7. 
   Презентация на основния „език“ на подхода – открояване на основните категории и понятия и разясняватне на аудиторията.
   
8. 
   Вместване във времето – 20-30 мин.
   
9. 
   Присъствие и участие в дискусиите по критериите и показателите на колегите.
   

10. 
    Сравняване с други подходи – в соц. работа, консултантски или от спектъра на изучаваните, с други автори. Лична позиция и критично оценъчно отношение – предимства, ограничетия според вас.
    
11. 
    Приложение, според вас, в социалната работа и/или в медицина и/или в спорт и/или в неформални услуги и/или ... – къде бихте го използвали, защо
    

12. 
    Комуникация по време на презентацията с аудиторията – контакт, увереност, че сте разбрани, обратна връзка, поставяне на задачи, допълнитгелна информация и литература за подхода
    
13. 
    Стил, реч, правилност, естетика на текста и на презентацията
    
14. 
    Открити въпроси, които поставя/оставя подходът; на вас какво не ви е ясно или недостатъчно
    
15. 
    Способност за самооценка – конкретна и аргументирана по горните показатели и критерии