І. Възникване и развитие на ес предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция

Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентич­ността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването на националистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа в останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държа­вите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световни войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.

След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на м/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави и да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:

*м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито поставяне на въпроси от представители на правителствата;

*наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения, обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.

Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда се групират като политически, икономически и военни.

През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят- Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада,, Мексико), Австралия и Нова Зеландия, Япония и Република Корея.

Развитието на европейската икономическа интеграция има за начало предложението на френския външен министър Робер Шуман, който в речта си от 9 май 1950г. лансира идеята на Моне за изграждане на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Предложената идеята е реализирана с подписването в Париж на Договор през 1951г., който създава общ пазар за въглища, стомана и старо желязо и регулира рационалното използване на ресурсите.

През 1957 г. Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя се насочва към изграждане на общ пазар, свободно движение на стоки, услуги; капитали и работна сила, базирано на митнически съюз. Съще­временно е подписан и Договорът за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

Като отговор на ЕИО през 1960г. по инициатива на Великобри­тания е основана Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя включва другите европейски държави и създава зона за свободна търговия, като развива договорни отношения с ЕИО, из­граждайки впоследствие Европейското икономическо пространство.

През 1973г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването на Великобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областта

на регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор за присъединяване, Норвегия не се включва поради отрицателни резултати на последвалия референдум.

Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна система през 1979г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутният курс, което подкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство.

Вгпорото разширяване на Общностга се осъществява с присьединяването наГърция през 1981г. и Испания и Португалия през 1986г. С него се стимулира прилагането на структурните политики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО.

Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на вън­шните отношения на ЕИО с държавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). Подписват се договори за асоцииране, които свърз­ват Общността с тези страни посредством четири конвенции "Ломе"- през 1975г. (46 държави), 1979г. (58 държавй), 1984г. (66 държави) и 1989г. (71 държави).

През 1986г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор и потвърждава основните цели на Европейската ин­теграция, изразени в докладите на председателя на Комисияга Жак Делор ("ДелорІ”- за изграждане на Единен пазар от 1993г. и "ДелорІІ”- за създаване на Европейска валутна система, основаваща се на единна парична единица). С присъединяването ЕОВС и Евратом кьм ЕИО се създават Европейските общности (ЕО).

Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. За засилване интеграционните процеси на континента ЕС подписва спора­зумения за асоцииране със страните от Централна и Източна Европа (вкл. България) и балтийските държави, подкрепени с разширено финансиране от програмата Фар. Те се основават на чл.310 от Договора и са насочени към:

*политически диалог;

*свободна търговия и свобода на движение;

*Икономическо сътрудничество;

*финансово сътрудничество;

*културно сътрудничество.

През 1992г. в Маастрихт е подписан Договорът за създаването на ЕС (ЕС), с който икономическата интеграция да се допълни с нови общи политики- европейско гражданство, обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През 1997 г. в Амстердам е подписан "консолидирания” договор, с който се адаптират и засилват общите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободното движение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План 2000" за засилване политиките на Съюза.

През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Фин­ландия се осъществява третото разширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството след референдум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големи предизвикателства:

*подготовка и осъществяване на четвърто разширяване- на изток. На Европейския съвет в Копенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа мо­гат да се присъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйки на икономическите и политическите условия";

*въвеждане на новата валутна сисгема (ЕВСІІ) от 1.01.1999г., влизане в обръщение на общата парична еди­ница евро (банкноти и монети), засилване на конверген­цията м/у страните- членки и създаване на условия за растеж, генериращ работни места.

През 2001г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с оглед бъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003г. и консолидира Договора за ЕО и Договора за ЕС.

На 16 април 2003г. в Атина е парафиран Договорът за при­съединяването на десет нови страни, с което да се осъществи четвъртото разширяване на съюза. (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария).
ІІ. Европейски институции и техните функции

Европейските институции се развиват на основата на правната рамка на договорите за ЕС и определените им компетенции. За тяхното функциониране страните- членки делегират суверенитет на независими институции, които да представляват интересите на Съюза. Европейската комисия подкрепя и ръководи дейностите от интерес за Съюза, Съвета на ЕС, където са представени националните правителства взема решенията, а Европейският парламент се избира от гражданите на ЕС. Съвместната работа на този "инсти­туционален триъгълник" осигурява баланса на интересите и рабо­тата за напредъка в областта на европейската интеграция.

*Използваният в този раздел за кратко термин "Договора" означава Договора от Ница, консолидиран с предшестващите го Договор за Европейския съюз от Амстердам 1997 г. и Договора, създаващ Европейските общности от Маастрихт 1992 г

Състои се от представители на гражданите на страните- членки и дискутира изпълнението на Договора. Броят на членовете му не може да надвишава 732 (чл. 189). Те се избират на пет години и формират европейски политически групи- политически партии на европейско равнище, които отразяват европейското обществено мнение и политическата воля на гражданите на Съюза (чл. 191).

-Политически групи в Европейския парламент

*ЕРР-ЕD- група на Европейската народна партия и Европейските демократи

*РЕS- Група на Партията на европейските социалисти

*ELDR- Група на европейски либерални, демократически и реформистки партии

*Сгееns/ЕFА- Група на зелените/Европейския свободен алианс

*ЕUL/NGL- Конфедерална група на европейските обединени леви/ Северни зелени леви

*UEN- Група на Съюза на Европа на нациите

*ЕDD- Европа на демокрациите и другите групи

-Парламентът има три главни функции:.

*свързва се със Съвета на ЕС в процеса на законотворчеството- при адаптиране на директиви, регулации и решения. Включването му в законодателния процес е с цел гаранти­ране на демократичната легитимност на приеманите до­кументи;

*има отношение към изразходването на средства в Съюза и приема бюджета;

*осъществява демократичен надзор над Европейската комисия, прави предложения за избор на комисари и може да коригира Комисията. Осъществява политически контрол над всички останали институции.

Сега Европейският парламент се състои от 732 членове, раз­пределени по страни, като при приемането на нови членки на ЕС трябва да се осигури съответното представителство вкл. и в парламентарните групи.

*Б-я (2007-2009г.) ще има 18 члена

Официалното седалище на Европейския парламент е в Страс­бург, където се свикват основните пленарни сесии, вкл. бюджет­ната. Допълнителните пленарни сесии и тези на комитетите се провеждат в Брюксел, а Генералният секретариат и департаментите остават в Люксембург. Дебатите в Европейския парламент са публични и решенията му се обнародват в Официалния орган на Европейския съюз - Оfficiаl Jоиrnal оf thе Еurореап Соттипitiеs.

Предвид фиксираното в Договора от Амстердам, че "Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, уважава­нето на човешките права и фундаменталните свободи и върховен­ството на закона", през 1988г. Европейският парламент учредява наградата "А. Сахаров", която се присъжда на лица и групи с из­ключителен принос за защита на човешките права.

1.2. Съвет на Съюза (чл. 202-210)

Съветът на ЕС е основна институция, където държавите- членки са представени на равнище министри. Неговите функции са (чл. 202):

* координация на обшата икономическа политика на страните- членки;

*има право да взема решения, вкл. и съвместни решения с Европейския парламент;

*сключва международни договори от страна на ЕС;

*разделя бюджетните правомощия с Парламента;

*взема решения в областта на общата външна политика, сигурностга и съдебното сътрудничество; *обсъжда с Комисията приетите актове и тяхното прилага­не, като в определени случаи може да наложи прилагането на специфични правила.

Съветът се ръководи от председател, който се избира на рота­ционен принцип на всеки 6 месеца

*Б-я ще има 10 представители в Корепер. За да се приеме даден акт от Съвета, се изискват:

*62 гласа в полза на предложение, което се внася от Комисията;

*62 гласа при всички други случаи, събрани от поне 10 държави.

Към Съвета функционира и Комитет на постоянните предста­вители (Корепер), който подготвя работата на Съвена, като в определени случаи може да взема и процедурни решения.

Практика на Съюза от 1974г. стана организирането на срещи на държавните и правителствените ръководители, наречени Евро­пейски съвет, за обсъждане на важни въпроси за бъдещото развитие на ЕС. Той се свиква най-малко два пъти в годината и на него председателят на Парламента дава препоръки относно обсъжданите политически насоки на Съюза. Договорът от Маастрихт определя ролята на Европейския съвет като форма за издигане на основни политически инициативи и място за изглаждане на противоречия, които не могат да се разрешат от Съвета на ЕС. След всяка среща председателят на ЕС докладва в Парламента.

ЕС се произнася с консесус. ЕС не осъществява законодателни функции. Председателя се избира с квалифицирано мнозинство за срок от 2 ½ год., като той не може да преизбиран още веднъж.

1.3. Европейска комисия (чл. 211-219)

Тя работи за общите интереси на Съюза. Председателят и членовете й се излъчват от страните- членки и се назначават след утвърждаване от Европейския парламент. За осигуряване на функционирането и развитието на общия пазар Комисията (чл. 211):

*има право на законодателна инициатива и представя предложения в Парламента и Съвета;

*може да взема решения в своите компетенции при изпъл­нение на актовете на Съвета и Парламента. Като изпълнителен орган на Съюза тя е отговорна за прилагането на правото на ЕС (директиви, регулации, решения) и осигурява изпълнението на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета;

*формулира препоръки или предоставя виждания в областта на политиките на Съюза и в други ооласти ако сметне за необходимо. Дискутира със Съвета прилагането на приетите регулации, а когато е упълномощена, може да води международни преговори в областта на търговията и сътрудничеството.

Комисията има 20 членове, като една държава не може да излъчва повече от двама комисари. Те се назначават за пет години и са напълно независими от страните, чиито граждани са. Компетенциите на членовете се разпределят от председателя, който избира и свои заместници от тях_.

Службите на Комисията са разположени в Брюксел и Люксембург. Тя се състои от 25 департамента, наречени генерални директорати (Directorate- General- DG), отговорни за прилагането на политиките на Съюза в дадена област.

1.4. Европейски съд и Пъовоинсганционен съд. (чл. 220-245)

В рамките на своята компетентност тези институции осигуряват интерпретацията и прилагането на Договора.

*тълкуване на текстове от Договора;

*валидност и тълкуване на актове на институциите на ЕС и на Европейската централна банка;

*тълкуване на статути на институции, създавани с актове на Съвета, определящи правомощията им.

Съдът се подпомага от 8 генерални адвоката. чийто брой при необходимост може да се увеличи. Те избират пръв генерален адвокат и предоставят на Съда своите независими мнения по всеки случай, освен когато обвинител по делото е институция на ЕС- това е задължение на Комисията, която представлява интересите на Общността.

Съдът заседава в три и петчленни състави и решава следните спорове:

*при неизпълнение от страна- членка на задълженията по членството - спорове между Комисията и страни-членки или между страни- членки;

*отмяна на актове или елементи от тях, които са част от правото на ЕС и са приети от Парламента, Съвета или Комисията;

*запълване на "бели петна" в законодателството;

*премахване на пречки при функциониране на институциите

*възражения срещу решения на Първоинстанционния съд.

За ефективното прилагане на правото на Съюза и недопускане на различия в интерпретирането на правните норми на ЕС Договорът предвижда сътрудничество между националните съдилища и Европейския съд.

-Процедури на Съда:

*Писмени процедури:

**Преки действия и възражения:Писмени възражения – запознаване на защитата; Публикуване на възражението в Официалния орган на ЕС - защита, отговор на засегнатия, отговор на ответника.

**Обръщение за първоначално гледане: Процедури или присъди от националния съд - превод на молбата за първоначал но гледане на езиците на Общността и придвижване по съответния ред- запознаване на страните- държавите -членки и институциите на ЕС; Публикуване на молбата за предварително гледане в Официалния орган на ЕС- писмено разглеждане на двете позиции.

*Словесни процедури: Слушания; Мнение на генералния адвокат; Решение на Съда; Присъда.

1.4.2.Първоинстанционният съд е създаден след 1989 г. с цел да раз­шири зашитата на правата на европейските граждани и предприе­мачи. Той се състои от поне един съдия от страна- членка, като броят на съдиите се определя от Европейския съд. Мандатът им е 6 години, като на 3 години съставът се обновява. Те си избират председател с три годишен мандат и определят правила за прилагане на проце­дурите. Първоинстанционният съд решава следните спорове:

*между физически и юридически лица за отмяна на актове на институциите на Съюза

*между предприемачи и асоциации на предприемачи съгласно ЕОВС;

*договори от публичен или частно правен характер, сключени от Общността, когато съдържат клаузи за арбитраж;

*административни спорове между институциите и техния персонал.

Решения по определени случаи могат да гр обжалват в Европейския съд.

Тя осъществява контрол върху приходите и разходите, правени съобразно регулациите в ЕС, и финансовото управление на бюджета на Съюза.

Сметната палата се състои от по един представител на всяка страна- членка. Те се избират за 6 години с квалифицирано мно­зинство от Съвета след консултации с Европейския парламент и могат да бъдат преизбирани. Предвид факта, че представляват ин­тересите на Съюза, те трябва да бъдат напълно независими при из­пълнението на служебните им задължения и това трябва да е извън всякакво съмнение (чл. 247).

Членовете на Сметната палата си избират председател за 3 години, който може да бъде преизбиран.

Сметната палата контролира сметките на приходите и разхо­дите на Общността, тези на институциите, както и съответните фи­нансови инструменти. Когато се прецени за необходимо при направени допълнителни транзакции от Парламенти и Съвета, Пала­тата изисва публикуването им в официалния орган на ЕС.

На контрол подлежат всички приходи по линия на правната рамка на Съюза, както и средствата, получени от физически и юри­дически лица от бюджета на ЕС. Когато разходите се правят от национални институции, те трябва да представят при поискване всяка необходима документация.

Ежегодно Сметната палата подготвя годишен доклад, който се предава на съответните институции и се публикува, както и специални доклади за направени проверки по определени случаи.

2. Други институции на съюза

2.1. Европейски икономически и социален комитет (чл. 257-262)

Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, има консултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури на граж­данското общество, най-вече на производителите, фермерите, пре­возвачите, работниците, търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл. 257). Те се назна­чават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258).

-Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24.

Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила за провеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или по инициатива на председателя.

Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища на Комисията, Съвета и Парламента в раз­лични области на приложение на икономическата и социалната политика, групирани в 6 секции:

*Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО);

*Единен пазар, производство и потребление (INT);

*Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN)

*Заетост, социални дейности и гражданство (SОС):

*Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT)

*Външни отношения (RЕХ).

Наред с това той работи и в следните области:

*включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания;

*повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши в ЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези от Средиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др.

Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти от функционирането на ЕС, като из­гражда анализаторски и експертни групи и търси компромис, когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването на нови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности и гражданското общество в евоопейската шггеграция.

2.2. комитет на регионите (чл. 263-265)

Това е най-младата институция на ЕС, създадена с Договора от Маастрихт от 1991г. Той се състои от представители на регионални и местни власти с изборен мандат или политически фигури, избрани на национални форуми, н има консултативни функции. Членовете на Комитета на регионите сега са 222, и не могат да надвишават 350 (чл. 263).

-Разпределение на представителите в Комитета на регионите

Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24. Б-я ще има 12

Членовете на Комитета се назначават за четири години, изби­рат председател и служители с двегодишен мандат и приемат пра­вила за процедури.

Създаването на Комитета на регионите е свързано с две главни особености:

*над ¾ от правото на ЕС се прилага на регионално и местно равнище, което обуславя включването на предста­вителите на тези власти в законотворческия процес;

*разбирането, че избраните представители на местно равни­ще съдействат за доближаването на Съюза до гражданите.

В този контекст Договорите от Маастрихт и Амстердам задължават Съвета и Комисията да се консултират с Комитета на региогионите, когато правят нови предложения, въздействащи на Регионално и местно равнище.

Договорът от Маастрихт определи следните пет области:

*икономическо и социално сближаване;

*трансевропейските инфрасгруктурни мрежи;

*здраве;

*образование;

*култура.

Договорът от Амстердам допълва с още пет области:

*политиката по заетостта;

*социална политика;

*околна среда;

* образование и квалификация;

*транспорт

Извън тези области Комисията, Съветът и Европейският пар­ламент имат възможност да се консултират с Комитета на регионите, когато преценят, че решенията им могат да имат значение на регионално или местно равнище. Комитетът може по своя инициа­тива също да взема отношение по определени позиции, ако е необходимо. В работата му се прилагат следните принципи:

*Допълняемост (subsidiarity)- решенията на ЕС трябва да бъдат по-близо до практиката и Съюзът няма да взема отношение, ако съществува по-добро решение на национално, регионално или местно равнище.

*Близост (Рroximitу)- всички равнища на управление трябва да са насочени към гражданите, като се осигури прозрач­ност на организацията на работа и отговорностите.

*Партньорство (Раrtnershiр)- силно европейско управле­ние означава съвместна работа на европейските, националните, регионалните и местните органи на управление, както и включване на четирите власти в процедурите на вземане на решения.

Той се назначава от Европеиския парламент с правото към него да се обръщат всички граждани на ЕС, физически и юриди­чески лица по въпроси, свързани с лошо управление на дейностите на Общността от институциите на Съюза с изключение на Съда и, Първоинстанционния съд предвид юридическите им функции.

Омбудсманът има право да проучва случая, като изисква ин­формация от съответните институции и търси най-благоприятното решение. Когато са направени препоръки нередностите трябва да се отстранят в тримесечен срок. В случай на противоположни мнения с разглежданата институция Омбудсманът информира Европейския парламент и засегнатата институция. Освен това той представя в Парламента и годишен доклад за разгледаните случаи.

*Бълг. Омбудсман е Диньо Ганев

2.4. Агенции на ЕС

Агенциите на Съюза са органи, които са важни за функциони­рането на институциите на ЕС, се изграждат с вторични правни актове и допълват деиността им (на институциите) в специфични области- технически, научни и управленски - които са част отполитиките на ЕС. По­настоящем те са 15 и под определението Агенции на Общността могат да бъдат Центрове, Фондации, Агенции,, Офиси, Обсерватории.

Агенции на ЕС:

-Cedefop- Европейски център за развитие на образованието и квалификацията

-EUROFOUND- Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

-ЕЕА- Европейска екологична агенция

-ЕТF- Европейска фондация за квалификация

-ЕМСDDА- Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркотичната зависимост

-ЕМЕА- Европейска агенция за оценка на медицинските продукти

-ОНIМ- Офис за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн)

-ЕU-ОSНА- Европейска агенция за безопасни и здравословни условия не труд

-СРVО- Офис на Общността за растително разнообразие

-СdТ- Център за преводи за институциите на ЕС

-ЕUMС- Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията

-ЕАR- Европейска агенция за възстановяване

-ЕFSА- Европейка агенция за безопасност на храните

-ЕМSА- Европейска агенция за безопасност на корабоплаването

-ЕАSА- Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването

ЕИБ е финансиращата институция на ЕС (чл. 266-267). Тя е самостоятелно юридическо лице и в нея участват страните- членки. Главна цел на Банката е да допринася чрез собствени и набирани

от капиталовите пазари ресурси за балансирано и устойчиво развитие на общия пазар в интерес на Общността. Във връзка с това тя предоставя благоприятни заеми и дава гаранции за улеснявани на финансирането на проекти в следните области:

*развитие на изостанали региони;