Проект! Утвърждавам

Стратегията определя актуалните цели за тригодишен период от развитието на детското заведение, начините за реализирането ù, както и очакваните резултати. Тя се основава на принципите и насоките от ЗПУО, ДОС, приоритети на МОН и на стратегията на Община Варна за развитие на образованието, както и на спецификата на детската градина.

Стратегията е система от педагогически идеи и поредица от действия, които водят до нови състояния в зависимост от актуалните и бъдещите потребности на Детска градина № 49 "Боров кът". Тя се опира на миналия положителен опит, начертава бъдещи действия по посока на очаквания резултат, търси вътрешни ресурси и потенциални възможности. Определя условията и характера на дейностите, очертава вероятните трудности, установява принципите на ръководство.

Стратегията се опира на съвкупността от взаимосвързаните приоритети, мисия, визия, ценности, дейности, цел и подцели.

ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ

• 
  Единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование.
  
• 
  Ориентираност към интереса и към мотивацията на детето към възрастовите и соци­алните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика.
  
• 
  Равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик.
  
• 
  Равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищ­но образование.
  
• 
  Запознаване и развитие на българската образователна традиция.
  
• 
  Хуманизъм и толерантност.
  
• 
  Съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език.
  
• 
  Иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на обра­зователния процес, въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултати­те от иновациите.
  
• 
  Прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното об­разование.
  
• 
  Автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентра­лизация.
  
• 
  Ангажираност на общината и юридически лица с нестопанска цел, работодателите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на предучилищното образование.
  

• 
  ЗПУО от 2016 г. и Наредба № 5от 03.06.2016 г. за предучилищното образование;
  
• 
  Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях;
  
• 
  Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини;
  
• 
  ДОС за предучилищно възпитание и подготовка;
  
• 
  Закон за закрила на детето;
  
• 
  Стратегия „Европа 2020г“;
  
• 
  Конвенция на ООН за правата на детето;
  
• 
  Програма „Учене през целия живот“, чиято европейска квалификация, очертава следните ключови компетентности в:
  
• 
  Национална програма за развитие на България 2020г. с повишаване качеството на об­разование;
  

Мисията на Детска градина № 49 „Боров кът“ е:

Тя отразява непрекъснатост на промяната, вземайки под внимание мнението на участниците в две групи въпроси.

Първа – очертаващи смисъла на процеса:

Как работим със заобикалящата ни общност?

Какво изпитваме един спрямо друг в хода на общата работа?

Как ще направим детската градина желано място за всекиго?

Как ще измерваме прогреса (успехите)?

Втора – показващи развитието на самия процес:

Каква философия споделя детската градина?

Какъв ще бъде приносът на всеки?

Каква репутация да има детската градина?

В този смисъл настоящата стратегия е ориентирана към следната визия:

Детска градина № 49 „Боров кът“ да бъде:

Място, където детето се чувства щастливо, защитено, разбирано и подкрепяно.

• Предпочитана среда за 1–7-годишните деца, където се гарантира тяхното умствено, емоционално, социално, личностно и здравно-физическо развитие.

• Център за родители, търсещи и намиращи подкрепа, сътрудничество, педагогическа информация.
ІІІ. ЦЕЛ НА СТРАТЕГИЯТА
Изграждане на иновационна образователна среда за достъп и равен шанс за предучилищно възпитание на всички деца.

Оптимизиране на възможностите на детското заведение да се превърне в център за образователна, културна и социална дейност не само като краен продукт, но като атмосфера, дух и начин на мислене за осъществяване на многостранни инициативи.

Подцели:

Създаване на екип за иновационен опит в детската градина за повишаване качеството на работа в цялата градина – ориентация към успех.

Създаване на условия и възможности за избор и включване в значими дейности, адресирани към индивидуалните потребности: на децата (кътове, материална база, дейности, ателиета) и на учителите (работна среда, работно поле за изява).

Иницииране на нов стил на управление за приспособяване на детската градина към постоянно изменящата се среда, за стимулиране адекватната реакция на успехите и неуспехите и др.

Интегриране на децата от етническите малцинства и гарантиране равен достъп и качествено образование.

Активизиране работата на родителската общност.

Реализиране на ценностите и принципите на педагогиката за толерантност и ненасилие.

Позитивното възпитание да бъде в основата на педагогическото взаимодействие.

Внедряване на съвременен мениджмънт и маркетинг съобразно новите потребности, изисквания и тенденции в контекста на Европейското образователно пространство.

Създаване условия за квалификационна дейност на педагогическата колегия, основаваща се на поддържащото образование – образование през целия живот.

Подкрепа на децата и техните семейства – педагогика на сътрудничеството.

Тя включва:

1. 
   Образователно съдържание, даващо възможност на децата да усвоят знания, умения и отношения по образователните направления и връзката между тях.
   
2. 
   Осигуряване на взаимодействие между дейностите на детето, в съответствие с задачите по образователни направления и образователните ядра към всяко направление.
   
3. 
   Приложение на основни и допълнителни подходи и форми на педагогическо взаимодействие, съобразени с възрастта на децата и постигане на компетентностите, определени в ДОС за предучилищно образование.
   
4. 
   Активното присъствие на игрови ситуации и игрови подходи в образователния процес по всички направления.
   

1. 
   ПОДХОДИ: Основните подходи при реализиране на педагогическото взаимодействие са:
   

• 
  Хуманно-личностен подход: Личният опит е в основата на субективния опит – основна функция на образователната институция е да се осъзнае и систематизира стихийният опит на детето. Възпитаването и обучението на детето се осъществяват черз съчетаване на вербалните с игрови, нагледни и практически интерактивни техники. Дейността не е цел, а културните компетенции чрез нея като средство придават модерна характеристика на европейското образование в комплексно интегрираните форми на интеракция на основата на водещата за психичното развитие - игровата. Гарантират се динамичните преходи от ситуации като варианти за мястото и позицията, на ролята и статуса на детето в тях. Търсят се индикатори за вътрешната динамика на игра и усвояване, на познание и креативност. Осигурява се самоактуализацията на индивидуалността – стабилност, присъединяване и приемане, самоуважение и толерантност.
  

• 
  Индивидуален: съобразяване с уникалността на всяко дете, с неговия собствен темп на развитие и сензитивност; опознаване на силните му страни, върху които да се изгради педагогическото взаимодействие.
  
• 
  Игров - Преди всичко, защото играта, е естественото състояние на детето. Чрез нея, по естествен и непринуден начин се осъществява физическото, умственото и нравствено му развитие. В играта и чрез играта, малкият ученик удовлетворява някои свои жизнено важни потребности, именно затова е този силен стремеж към нея. Играе се заради насладата, която носи игровият процес като свободна творческа дейност с подобаващо игрово настроение. Играта, като занимание или действие, се извършва с чувството на радост и душевна удовлетвореност.
  
• 
  Дейностен: на детето да се осигурява активна позиция чрез участие в разнообразни дейности с подходящо физическо, емоционално и интелектуално натоварване; стимулиране на контакти и общуване в различни формални и неформални обединения;
  
• 
  Ситуационен: да се създават специално организирани ситуации и да се използват непреднамерено възникващите, за да се постави всяко дете в благоприятна позиция, осигуряваща неговото емоционално и интелектуално благополучие.
  
• 
  Холистичен: детската личност е цялостна динамична система, затова е необходимо да се работи за развитие на всичките й страни, специализирано относно проблема (ако има такъв), но не фрагментарно относно нейната цялостност; педагогът да обхваща и вижда цялата картина.
  
• 
  Комплексен: всички главни и подпомагащи социално-педагогически фактори да действат като взаимно допълващи се за осигуряване на пълноценен живот на децата; цялостното поведение на детето да протича в социален контекст в среда на положително настроени връстници и възрастни.
  
• 
  Рефлексивен и ценностно - ориентиран подход: Рефлексията от своя страна изисква развитие на такива феномени като: самооценка, самоконтрол - саморегулация при решаване на игрови, практически и познавателни задачи. Ученето през целия живот интегрира всички процеси на взаимодействие (формални и неформални), които развиват детската индивидуалност с цел стимулиране на представи, умения и компетенции. Постмодернистичните концепти в план образование налагат стимулиране на междукултурната рефлексия в европейското образователно пространство.
  
• 
  Комуникативно-експресивен и креативен подход:Разчита се на неформални контакти, общи желания, идеи и проекти.Подпомага се индивидуалната експресивност на детето. Акцентира се вържу креативните прояви в играта, познанието, общуването.
  

2. 
   ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
   

Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни участници са: учителят и детето. При осъществяване на педагогическо взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигане на компетентностите по седемте образователни направления (български език и литература; математика; околен свят; изобразително изкуство; музика; конструиране и технологии; и физическа култура.).

Игровата дейност е базиса на всички видове форми на взаимодействия през учебното и неучебното време в детската градина.

Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основна форма и в допълнителни форми. Формите на педагогическото взаимодействие се организират при зачитане на потребностите и интересите на децата.

• 
  Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра. Педагогическите ситуации се организират само в учебното време и осигуряват постигането на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
  
• 
  Конкретното разпределяне на педагогическите ситуации по образователни направления се осъществява в седмично разпределение.
  
• 
  Продължителността на една педагогическа ситуация, в зависимост от възрастта на децата варира:
  

• 
  Минималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за постигане на компетентностите по Образователните направления в ДГ № 49 са:
  

Чрез допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се разширяват и усъвършенстват компетентностите на детето по седемте образователни направления.

Допълнителните форми се организират по преценка на учителя в съответствие с интересите и потребностите на децата.

Видове допълнителни форми

Самостоятелни дейности по избор на детето – в зависимост от условията в групата;

Дейности, организирани от детския учител – различни видове игри, състезания, конкурси, екскурзии, спортни празници, тържества, развлечения, наблюдения на обекти от околната среда.

Приложение:

Провеждат се извън времето на педагогическите ситуации, както в учебното, така също и в неучебното време.

Наименование: самостоятелните дейности по избор на детето, дейности, организирани от детския учител.

Време за организиране: от 15 септември до 30 май на съответната година.

Приложение: в сутрешни режимни моменти и след следобедния сън.

Наименование: самостоятелните дейности по избор на детето, дейности, организирани от детския учител.

Време за организиране: от 1 юни до 14 септември на съответната година.

Приложение: в сутрешни режимни моменти и след следобедния сън.

• Ритмично и балансирано разпределение на образователното съдържание по теми, месеци и седмици.

• Принадлежност на всяка тема към съответно образователно ядро.

• Очаквани резултати от целенасочената работа по всяка тема.

1. 
   Задачи: за проследяването на резултатите от образователния процес има следните задачи:
   

• 
  да се проверява ефективността на отделните подходи и форми на педагогическо взаимодействие;
  
• 
  да се проследяват резултатите от образователния процес: по образователни направления; общо за детската група; по отношение на всяко дете;
  
• 
  на базата на тези резултати да се планира образователният процес по дейности и образователни направления;
  
• 
  да се осъществява съобразеност на образователния процес с индивидуалните особености или специалните образователни потребности на децата.
  

2. 
   Методи: наблюдение, разговор, беседа, тест, диагностични упражнения, оценяване на продуктивната дейност на детето.
   
3. 
   Средствата за проследяване на резултатите от образователния процес се прилагат:
   

• 
  текущо: чрез ситуации, включени в хорариума по отделните образователни направления;
  
• 
  на принципа „вход – изход“: чрез ситуации, също включени в хорариума на образователното направление, в началото и в края на учебната година.
  

Предучилищното детство е много ценен и значим период в живота на човека. Безспорни авторитети за детето в тази възраст са възрастните (родители и екипа в детската градина), които оказват съдействие и подкрепа на детето в този процес. Чрез предучилищното образование в детската градина/подготвителна група към училище се полагат основите за учене през целия живот, като се осигурява физическо, познавателно, езиково, духовно-нравствено, социално, емоционално и творческо развитие на детето и се отчита значението на играта за детето. В резултат на сътрудничество между учителя и родителя, детето получава най-необходимата и ценна подкрепа за неговото пълноценно цялостно развитие.

За нашата детска градина, която се посещава предимно от деца от ромски произход е много важно приобщаването на децата и техните родители в живота на детската градина на основата на съхраняване и развитие на тяхната културна идентичност, уважение на различията и отхвърляне на предразсъдъците.

Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина или, чрез:

1. 
   Запознаване на родителите с учебния план на групата в началото на учебната година и с психологичните особености на съответната детска възрастова група. Провеждане на тематични срещи с родителите;
   
2. 
   Ежедневен диалог и индивидуални консултации с родителите, относно престоя и индивидуалното развитие на детето им;
   
3. 
   Запознаване на родителите с индивидуалните резултати на детето им през учебната година;
   
4. 
   ”Отворени врати” за родителите. Два пъти на полугодие, родителите имат възможност да наблюдават ситуации и дневен режим в групата на детето си;
   
5. 
   Посещения по домовете на често отсъстващите деца; убеждение на родителите за необходимостта от редовно посещение на детето им на детска градина;
   
6. 
   Провеждане на ежедневен филтър и връзка на родителите с медицинските сестри;
   
7. 
   Провеждане на спортни празници:
   
8. 
   Участие в празници и развлечения организирани в детската градина;
   
9. 
   Информационни кътове за родителите – ежедневно изнасяне продуктивната дейност на децата и индивидуалната работа в учебните помагала.
   

Израстването и възпитанието на децата е невъзможно без партньорство и сътрудничество между родители и учители. Ето защо се стараем да привлечем родителите, превръщайки ги в наши партньори при възпитанието и обучението на децата.

1. Анализ на състоянието на детското заведение и външната среда

1.1. Деца В Детска градина № 49 „Боров кът“ се приемат деца на възраст 1–7 години, по желание на родителите (съгласно ЗПУО), като групите се оформят по реда на подадените молби и правилата за прием на общината. Не се допуска подбор по пол, етническа, религиозна и социална принадлежност или по друг диференциращ признак. Зачитат се Конвенцията за правата на детето, Законът за закрила на детето и Конституцията на Република България.
Силни страни	Затрудняващи моменти:
1. Децата са физически и психически здрави и правилно развити. 2. Осъществена е приемственост детска градина– училище. 3. Осигурено е здравно обслужване и здравна профилактика.	1. Списъчен състав над норматива, което предполага по-голямо посещаемост и вероятност за снижаване качеството на индивидуална работа. 2. Нередовно посещение на децата в детското заведение, поради невъзможност на родителите да заплащат своевременно таксите определени по НОВМДТ
	3. Нарастване броя на децата с не адаптирано и социално неприемливо поведение, отхвърлящи традиционни.
Вътрешен потенциал: Стимулиране познавателната активност на всяко дете и позитивното общуване между децата. Намаляване напрежението, тревожността и агресивните прояви. Диагностициране на изоставането или избързването в развитието и създаване на адекватни условия за индивидуално прогресивно развитие.
1.2. Кадрови ресурси Брой на педагогическия персонал –5 души. Възрастов състав – от 41-50 години – 1 и над 50 – 4. Образование на педагогическия персонал – всички са със степен 2 магистър, 1 бакалавър, 2 професионален бакалавър. Професионално квалификационна структура – 2 ІІ ПКС и 3 V ПКС. В детската градина няма главен учител. Има 4 старши учители.

Силни страни:	Затрудняващи моменти:
1. Наличие на финансови условия за материално стимулиране на учителите, прилагащи нетрадиционни или допълнителни педагогически дейности чрез Национална програма за диференцирано заплащане, делегиран бюджет и Вътрешни правила. 2.Наличие на възможности за вътрешно финансиране на текуща педагогическа квалификация. 3. Наличие на квалифицирана педагогическа колегия. 4. Утвърдена екипност на различни равнища. 5.Участие на представители на педагогическата колегия в подбора на учители. 6. Осигурени здравна профилактика и мониторинг на работното място от лицензирана фирма.	1. Няма система за поддържаща квалификация, финансирана от външни фактори. 2. Недостатъчна квалификация на учителите по отношение интегрирането на деца от етническите малцинства. 3. Недостатъчна мотивация за придобиване и повишаване на ПКС. 4. Недостатъчни умения за работа по европейски проекти.
Вътрешен потенциал: Мотивиране на учителите да развиват компютърни умения и чужди езици. Популяризиране и внедряване на собствен педагогически опит и знания в практиката на цялата градина. Придобитите умения и знания да станат достояние на всички чрез различни форми.
1.3. Възпитателно-образователен процес Наличие на Програмна документация и помагала. Изпълнение на държавните образователни изисквания. Прилагане на педагогически подходи, осигуряващи комфорта на децата.
Силни страни:	Затрудняващи моменти:
1. Създадени са условия за „равен старт“ на всички деца. 2. Наличие на възможности за допълнителни дейност по интереси. 3. Наличие на възможност за работа по Национални програми и Програми на Община Варна. 4. Популяризиране, изява и презентиране на	1. Недостатъчност в прилагането на превантивна и рехабилитационна педагогика, както и невладеене на компенсаторни педагогически механизми. 2. Липса на апробирани, описани и на

творчеството на децата – изложби, концерти.. 5. Приобщаване на децата към националните ценности и традиции на основата на съхраняване и развитие на етническата културна идентичност 6. Гъвкав дневен режим, осигуряващ равностойност на трите основни дейности: игра–обучение–труд. 6. Утвърждаване на личностно ориентиран и позитивен подход на възпитание.		популяризирани интерактивни методи за взаимодействия за детски градини.
Вътрешен потенциал: Овладяване принципите и методите на позитивното възпитание чрез самоподготовка, вътрешна и външна квалификация. Повишаване на общата квалификация на персонала (организиране на курсове, тренинги, обучение или самообучение). Компетентен и критичен подбор на програми и помагала.
1.4. Учебно-техническа и материална база Достатъчен сграден фонд, специално проектиран и построен за детска градина: спални, занимални за всяка група, музикален салон и физкултурен салон; обособен административен сектор, дворни площадки, съоръжения, стая за почивка на персонала, здравен кабинет, методичен кабинет. Достатъчни УТС – технически средства, подпомагащи педагогическия процес – компютри, преносими компютри, принтери, копирни машини, DVD, мултимедия, интерактивна дъска. Библиотечен фонд – периодичен печат, професионална литература, утвърдени помагала и др. Двор за дейности на открито.
Силни страни:		Затрудняващи моменти:
Обособени помещения за всяка група. Игрови площадки на двора за всяка група със съоръжения. Достатъчно количество технически средства, необходими за педагогическия процес.		1. Морално остарели уреди на двора.
Вътрешен потенциал: Търсене на възможности за включване на нови спонсори в различните дейности. Мотивиране на родителите на децата за собствен труд и принос към обновяване на МТБ. Включване в общинската програма за ремонти и реконструкции. Участия в публично-частни партньорства. Кандидатстване по национални и европейски фондове и програми за благоустройство на сградата и двора на детското заведение.
1.5. Финансиране Финансирането на детската градина е смесено – от държавата и от общината. Заплатите на персонала, издръжката на медицинския кабинет и подготвителните групи (учебни помагала, храна, ремонт, отопление, материали, услуги) се осигуряват от фонд „Държавни дейности“. Издръжката на останалите възрастови групи се осигурява от общината. От 2012г. детската градина е на делегиран бюджет. Заплатите на учителите са обвързани с национални програми – диференцирано заплащане, кариерно развитие. Съществуват други алтернативи, допускани от ЗПУО, за финансиране от проекти, дарения и спонсорство.
Силни страни:		Затрудняващи моменти:
Делегиран бюджет, управляван от директора, по приоритетите на градината. Целеви средства за медицински кабинет. Допълнителни средства за помагала за ПГ. Наличие на вътрешни правила за труд и работна заплата. Въвеждане на системата за финансово управление и контрол.		Липса на средства за основни ремонти, за реконструкция на двора. Липса на средства за заместници при отсъствие на титулярите. Недостатъчно активизиране на родителите за участие в благоустройството и обогатяването на материалната база.
Вътрешен потенциал: Кандидатстване за включване в различни проекти и програми.
1.6. Външни фактори Семейна общност. Общински структури и културни институции. Връзки с неправителствени организации .
Силни страни:	Затрудняващи моменти:
Наличие на допълнителни за спонсориране инициативи на детската градината. Включване на родителите в прекия образователно-възпитателен процес. Установени са традиции в приемствеността с училището.	Недостатъчно е включването на родителите в образователни инициативи на детската градина. Недостатъчно е прилагането на разнообразни инициативи за повишаване активността на родителите. 3.Неефективни са връзките и контактите с неправителствени организации.
Вътрешен потенциал: На базата на досегашен опит може да се създадат нов тип отношения на сътрудничество със семейството (напр. училище за родители). Създаване на система за външна изява на деца и учители. Издаване на книжка, детски вестник, брошура с творчество на деца и учители, диск. Създаване система за обмен на информация със семейството, детските ясли и училището.

2. Идентификация на проблемите

2.1. Общи проблеми:

• 
  Липсва държавна стратегия за продължителна и повишаваща квалификация на педагогическите кадри.
  
• 
  Липсва национален инструментариум за диагностика.
  
• 
  Недостатъчна финансова осигуреност на цялостния процес в детската градина – закаляване, квалификация, съвременна образователна и здравословна среда и др.
  

2.2. Специфични проблеми:

• 
  Увеличаващи се прояви на агресивни нагласи в предучилищна възраст.
  
• 
  Затруднена идентификация на нестандартните деца и липса на адекватна корекционна дейност.
  
• 
  Проблеми с родителите – родителите са неграмотни, за тях образованието не е ценност и проявяват неразбиране към целите на детското заведение, разминаване на критериите за развитие на децата и др.
  
• 
  Липса на съвместна (със семейството) закалителна програма за децата.
  
• 
  Остаряла материална и дидактична база.
  
• 
  
  

VІ. ДЕЙНОСТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

1. Административно-управленска дейност

1.1. Търсене на нови контакти с институти, фондации и организации за подпомагане дейността на детската градина.

1.2. Изработване и поддържане на интернет страница.

1.3. Участие в проекти и програми (общински, регионални, национални, международни).

1.4. Популяризиране на постижения на деца и учители:

–създаване на информационна банка в детското заведение.

1.5. Стимулиране и мотивиране изяви на деца и учители.

1.6. Търсене на допълнителни средства за финансиране на дейностите.

2. Образователно-възпитателна дейност

2.1. Използване на съвременни методи и подходи за развитие – автодидактични игри и материали, интерактивни методи, компютърни програми и др.

2.2. Използване възможностите на индивидуална и групова организация на работа.

2.3. Обогатяване системата на диагностиката като задължителна практика. Създаване на набор от апробирани тестове за всяка група.

2.4. Усъвършенстване процесите на планиране, организиране и провеждане на съдържателен педагогически процес.

2.5. Въвеждане на нетрадиционни, интерактивни техники за „нестандартните“ деца.

2.6.Създаване на „Училище за родители“ – за оказване на помощ и подкрепа на младите родители.

3. Квалификационна дейност

3.1. Създаване на информационна банка – библиотечен, мултимедиен фонд, портфолиа по проблемни области.

3.2. Осигуряване условия за участие в квалификационни форми на различни равнища.

3.3. Обмяна на опит – паралелно, допълващо, циклично – по проблемни области.

3.4. Включване на учителите в курсове за придобиване на по-високи ПКС.

3.5. Включване в обучителни програми.

4. Социално-битова и финансова дейност

4.1. Обогатяване и поддържане на материално-техническата база:

– поддържане на съвременен интериор, съобразно възрастта в занималните; – основно преустройство на дворното пространство; – обогатяване на игровата и дидактичната база.

4.2. Контрол за правилно разпределение на финансовите средства.

4.3. Осигуряване на медицински и здравен мониторинг на персонала.

4.4. Организиране на различни „антистрес“ дейности – спорт, културни дейности и др.

5. Финансово осигуряване изпълнението на стратегията

5.1. Финансиране от държавния и общинския бюджет.

5.2. Разработване на проекти с външно финансиране.

5.3. Привличане на спонсори.

5.4. Собствен труд на служители на детската градина.

VІІ. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

1. 
   Гъвкавост и вариативност в организацията на материалната среда.
   
2. 
   Творческо разгръщане на наличния потенциал.
   
3. 
   Решаване на проблемите, чрез позитивна вътрешна комуникация.
   
4. 
   Положителна промяна в мотивите и нагласите на педагогическия колектив.
   
5. 
   Емоционален комфорт и успешна адаптация на децата. Формиране на чувство за приобщеност към социалната среда.
   
6. 
   Мобилност на мениджърските и управленските функции на директора.
   
7. 
   Разширяване на взаимно полезните контакти на детската градина с другите социални и обществени фактори.
   

VІІІ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Стратегията е основен документ, който регламентира дейността на детската градина.

1. 
   Стратегията се приема на Педагогически съвет и се обсъжда с Обществения съвет към детската градина. Изпълнението на Стратегията се отчита пред Педагогическия съвет. Стратегията се актуализира на 4 години.
   

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. 
   Конкретното реализиране на стратегическия план за развитие на детската градина се осъществява чрез:
   
2. 
   Годишния план на детското заведение;
   
3. 
   Правилник за дейността на детското заведение;
   
4. 
   Правилник за вътрешния трудов ред;
   
5. 
   Правилник на педагогическия съвет;
   
6. 
   СФУК;
   
7. 
   Управленски и помощно-управленски екипи и отговорници, и планове за оперативно и функционално реализиране на целите в стратегията за развитие;
   
8. 
   План-програма за взаимодействие със семейството, с обществени организации и институции;
   
9. 
   Вътрешни правила за работната заплата;
   
10. 
    План за квалификационната дейност;
    
11. 
    План за контролната дейност;
    
12. 
    ПЗБУТ.
    

Настоящата стратегия за развитие на ДГ № 49 „Боров кът“ има отворен характер с оглед нейното изменение, обогатяване и актуализиране на целите, задачите, средствата, съобразно динамиката на променящата се вътрешна и външна среда.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 390.71 Kb.

Сподели с приятели: