Програма „Развитие на човешките ресурси

ПРОЕКТ BG051PO001—3.3.06.05 D01-89/19.03.2012.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,

съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

Настоящият доклад се изготвя във връзка с изпълнението на ОП "РЧР" „Развитие потенциала на докторанти, постдокторанти, млади учени и специализанти от инженерните науки в ТУ - Варна и техния принос за развитие на икономика, базирана на знанието“. Той следва да се разглежда като встъпителен, чиято крайна цел е обследването и интегриранането на постоянна връзка между компонентите по пътя към комерсиализацията на науката. За целта на проекта е привлечена като партньор ВТИК в качеството и на национална работодателска организация, представител на бизнеса в страната и партньор на ЕК.

Чрез този първоначален доклад се прави кратък обзор и се посочват основните индикации за наличието на слаби връзки или в някои случаи изцяло за липсата на пряка обвързаност между Висшето образование и Бизнеса, както и се посочват основните ползи от третата степен на Висшето Образование (ВО) от Болонската декларация, по които ще се доразвие настоящата работа. При сравнение на последните и актуални данни от националните и световни статистически агенции и по-специално ЕС, можем да наблюдаваме ефектите от разходите в Научно-Изследвателска и Развойна Дейност (НИРД), които неминуемо се преекспонират върху състоянието на пазара на труда. В подкрепа на това, в настоящия доклад ще посочим данни по следните въпроси:

• 
  иновационни индикатори за някои от развитите икономики по света
  
• 
  тенденции в броят на Висшите учебни заведения и броя студенти в различни държави
  
• 
  състояние на пазара на труда и в частност на младежката безработица
  
• 
  публичните и частните разходи в Научно-Изследователската и Развойна Дейност (НИРД)
  

Отделните държави имат различни подходи по въпроса. ЕС не прави изключение, като по този начин, отчитайки тази взаимосвързаност и резултатите от комерсиализацията на науката, през 2010г. образованието и обучението са включени като един от основните елементи в „Европа 2020”, европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж през следващото десетилетие. За да открием отражението на националните политики в сферата на висшето образование, можем да сравним броят на завършилите трета степен на Висше Образование по Болонската Декларация (докторанти/постдокторанти/специализанти), в трите водещи икономики в света – ЕС, САЩ, Япония. По данни на ЕВРОСТАТ, Япония разполага с 39% по-малко докторанти/специализанти от ЕС, докато САЩ са почти с почти същото съотношение – 3% по-малко. Ако добавим и данните за белезите на една развита икономика – печалби от патенти и лицензи, и износът на високи и средно-високи технологии, съотнесен към БВП, ясно проличава силно изразена аномалия. Докато Японските високи специалисти са чувствително по-малко от европейските, икономиката и получава 156% по-високи приходи от продажбата на лицензни и патентни права. Положението със САЩ е аналогично – почти еднакво съотношение специалисти, но с 209% повече „ноу-хау“ приходи. Подобен е случаят и със съотношението на експортът на високи и средно-високи технологии към БВП – Япония 58% и САЩ 25% повече.Причините за това са комплексни, но една от основните е сравнително по-високата обвързаност на бизнеса с Висшето Образование. Първенецът в оползотворяване на научния потенциал на нацията – Япония, е и на челно място по частни инвестиции в НИРД и специалисти с трето ниво на на ВО, спрямо БВП – 56% повече отколкото в ЕС. В Японската образователна система се стига до там, че през 70-те години на миналия век, Държавата си поставя за цел утрояването на броя на тези учени до 10 000 завършващи на година. При постигане на поставената задача през 80-те години, започва субсидиране на наемането им от частни компании с 18 000 щатски долара годишно. С подобен интелектуален капацитет от своя страна, фирмите имат възможност да произвеждат продукти с все по-висока добавена стойност, с което косвено връщат многократно, получените по-рано субсидии. Така се създава и предпоставка високо-образованите специалисти да излязат от образа на чисто академични работници и да се реализират в реалната икономика. Въпреки първоначално направените сериозни публични разходи, позитивите от тази политика в дългосрочен план са очевидни. Независимо от това, както ще стане ясно по-късно, тендендцията от последните 2 години поставя под въпрос лидерството Япония в областта.

Вече засегнатият въпрос с инвестициите в НИРД не може да бъде пренебрегнат. Разходите направени в НИРД са в пряка корелация с третото ниво на ВО, тъй като високите технологии се развиват от високи специалисти. По данни на ЕВРОСТАТ, въпреки първоначалните песимистични прогнози на някои анализатори от 2008 г. в началото на икономическата криза, големите дружества със седалище в ЕС продължават да разчитат на НИРД, за да поддържат висока конкурентоспособност. Те са повишили инвестициите си в НИРД с 8,9 % през 2012 г. в сравнение с увеличението от 6,1 % през 2011 г. С това повишение европейските дружества почти се изравняват с предприятията от САЩ (прираст 9 %), надхвърлят средния световен прираст (7,6 %) и значително изпреварват японските предприятия (прираст 1,7 %). В отраслите с висока интензивност на НИРД продължава да се наблюдава увеличение на заетостта над средното. Анализът включва 1500-те най-големи глобални инвеститори в НИРД. Сред водещите 50 дружества в света има 15 от ЕС, 18 от САЩ и 12 от Япония. Японският производител на автомобили „Toyota“ оглавява класацията, а „Volkswagen“, най-добре представилото се дружество от ЕС, е на трето място с инвестиции от 7,2 милиарда евро. Според Евростат, публичните и частните разходи за научноизследователска дейност в ЕС са нараснали общо до 2,03 % от БВП в сравнение с 2,01 % през 2011 г. Това се дължи главно на увеличение в частния сектор.

Данните от анализа показват, че като цяло растежът на заетостта е по-висок в секторите с висока интензивност на НИРД. Общата заетост за извадка от 815 анализирани дружества е нараснала с 22,3 % през периода 2003—2012 г. благодарение най-вече на увеличението в отраслите с висока интензивност на НИРД (36,1 %). В извадката с дружества от ЕС растежът на заетостта е бил много висок във високотехнологичните сектори (38 %). Заетостта е нараснала с 20 % в секторите със средна интензивност и с 19 % в секторите с ниска интензивност на НИРД. Предвид гореизложените данни и знаейки разликата в добавената стойност между различните технологични нива, инвестициите в третото ниво на ВО и НИРД трябва да бъде цел на всяка една просперираща икономика.а от там и ползите за БВП, посоката

2. Инвестициите в научна и развойна дейност следва да достигнат 3% от БВП

3. Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;

4. Делът на ранно напускащите образование следва да е под 10 %, а най-малко 40% от младото поколение следва да има висше образование

2. Болонска декларация - подписана от членовете на Европейския съюз на 18 и 19 юни 1999 г. в Болоня. Касае хармонизиране на висшето образование в Съюза.

3. “Ключови данни за образованието през 2012: Развитие на европейските образователни системи през последното десетилетие” издание на EURYDICE (мрежа от информационни и аналитични центрове на ЕС)

4. База данни на EUROSTAT

5. База данни на Statistics Bureau of Japan

6. “The PhD factory”, “Nature” magazine 21.04.2011 колектив

Инвестира във вашето бъдеще!