Програма „Развитие на човешките ресурси



Дата02.06.2018
Размер71.95 Kb.
#70229

ПРОЕКТ BG051PO001—3.3.06.05 D01-89/19.03.2012.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,

съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз


Специализацията като форма за развитие на триъгълника на знанието.

Божил Божилов

специализант в ТУ-Варна, катедра “Икономика и Мениджмънт” с НР проф.д.ик.инж.д-р Ангел Мирчев

експерт „Връзки с корпоративни клиенти“ във ВТИК

Въведение

Настоящият доклад се изготвя във връзка с изпълнението на ОП "РЧР" „Развитие потенциала на докторанти, постдокторанти, млади учени и специализанти от инженерните науки в ТУ - Варна и техния принос за развитие на икономика, базирана на знанието“. Той следва да се разглежда като встъпителен, чиято крайна цел е обследването и интегриранането на постоянна връзка между компонентите по пътя към комерсиализацията на науката. За целта на проекта е привлечена като партньор ВТИК в качеството и на национална работодателска организация, представител на бизнеса в страната и партньор на ЕК.

Чрез този първоначален доклад се прави кратък обзор и се посочват основните индикации за наличието на слаби връзки или в някои случаи изцяло за липсата на пряка обвързаност между Висшето образование и Бизнеса, както и се посочват основните ползи от третата степен на Висшето Образование (ВО) от Болонската декларация, по които ще се доразвие настоящата работа. При сравнение на последните и актуални данни от националните и световни статистически агенции и по-специално ЕС, можем да наблюдаваме ефектите от разходите в Научно-Изследвателска и Развойна Дейност (НИРД), които неминуемо се преекспонират върху състоянието на пазара на труда. В подкрепа на това, в настоящия доклад ще посочим данни по следните въпроси:


  • иновационни индикатори за някои от развитите икономики по света

  • тенденции в броят на Висшите учебни заведения и броя студенти в различни държави

  • състояние на пазара на труда и в частност на младежката безработица

  • публичните и частните разходи в Научно-Изследователската и Развойна Дейност (НИРД)

Актуалните предизвикателства, които стоят пред световната общност са все по-взаимосвързани и комплексни. Икономическите и социални последици от глобалната финансова криза са видни във всяка една държава. В тази връзка, всяка система на организация в обществено-икономическия живот трябва да бъде приспособена към новите условия. Като една от тези взаимосвързани системи може да се приеме “Триъгълникът на знанието” – Висше образование – Бизнес – Иновации. Осъзнаването на горепосочените структури, не като отделни, независими субекти, а като свързани страни на икономиката, ни дава възможност да изготвим модел за наблюдение, анализ и повлияване на тенденциите в областта. Подобен механизъм на взаимодействие би дал директно отражение за придобиването на необходимите знания, умения и компетенции на обществото с които да се посрещнат някои от най-сериозните социално-икономически проблеми.

Отделните държави имат различни подходи по въпроса. ЕС не прави изключение, като по този начин, отчитайки тази взаимосвързаност и резултатите от комерсиализацията на науката, през 2010г. образованието и обучението са включени като един от основните елементи в „Европа 2020”, европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж през следващото десетилетие. За да открием отражението на националните политики в сферата на висшето образование, можем да сравним броят на завършилите трета степен на Висше Образование по Болонската Декларация (докторанти/постдокторанти/специализанти), в трите водещи икономики в света – ЕС, САЩ, Япония. По данни на ЕВРОСТАТ, Япония разполага с 39% по-малко докторанти/специализанти от ЕС, докато САЩ са почти с почти същото съотношение – 3% по-малко. Ако добавим и данните за белезите на една развита икономика – печалби от патенти и лицензи, и износът на високи и средно-високи технологии, съотнесен към БВП, ясно проличава силно изразена аномалия. Докато Японските високи специалисти са чувствително по-малко от европейските, икономиката и получава 156% по-високи приходи от продажбата на лицензни и патентни права. Положението със САЩ е аналогично – почти еднакво съотношение специалисти, но с 209% повече „ноу-хау“ приходи. Подобен е случаят и със съотношението на експортът на високи и средно-високи технологии към БВП – Япония 58% и САЩ 25% повече.Причините за това са комплексни, но една от основните е сравнително по-високата обвързаност на бизнеса с Висшето Образование. Първенецът в оползотворяване на научния потенциал на нацията – Япония, е и на челно място по частни инвестиции в НИРД и специалисти с трето ниво на на ВО, спрямо БВП – 56% повече отколкото в ЕС. В Японската образователна система се стига до там, че през 70-те години на миналия век, Държавата си поставя за цел утрояването на броя на тези учени до 10 000 завършващи на година. При постигане на поставената задача през 80-те години, започва субсидиране на наемането им от частни компании с 18 000 щатски долара годишно. С подобен интелектуален капацитет от своя страна, фирмите имат възможност да произвеждат продукти с все по-висока добавена стойност, с което косвено връщат многократно, получените по-рано субсидии. Така се създава и предпоставка високо-образованите специалисти да излязат от образа на чисто академични работници и да се реализират в реалната икономика. Въпреки първоначално направените сериозни публични разходи, позитивите от тази политика в дългосрочен план са очевидни. Независимо от това, както ще стане ясно по-късно, тендендцията от последните 2 години поставя под въпрос лидерството Япония в областта.

Вече засегнатият въпрос с инвестициите в НИРД не може да бъде пренебрегнат. Разходите направени в НИРД са в пряка корелация с третото ниво на ВО, тъй като високите технологии се развиват от високи специалисти. По данни на ЕВРОСТАТ, въпреки първоначалните песимистични прогнози на някои анализатори от 2008 г. в началото на икономическата криза, големите дружества със седалище в ЕС продължават да разчитат на НИРД, за да поддържат висока конкурентоспособност. Те са повишили инвестициите си в НИРД с 8,9 % през 2012 г. в сравнение с увеличението от 6,1 % през 2011 г. С това повишение европейските дружества почти се изравняват с предприятията от САЩ (прираст 9 %), надхвърлят средния световен прираст (7,6 %) и значително изпреварват японските предприятия (прираст 1,7 %). В отраслите с висока интензивност на НИРД продължава да се наблюдава увеличение на заетостта над средното. Анализът включва 1500-те най-големи глобални инвеститори в НИРД. Сред водещите 50 дружества в света има 15 от ЕС, 18 от САЩ и 12 от Япония. Японският производител на автомобили „Toyota“ оглавява класацията, а „Volkswagen“, най-добре представилото се дружество от ЕС, е на трето място с инвестиции от 7,2 милиарда евро. Според Евростат, публичните и частните разходи за научноизследователска дейност в ЕС са нараснали общо до 2,03 % от БВП в сравнение с 2,01 % през 2011 г. Това се дължи главно на увеличение в частния сектор.

Данните от анализа показват, че като цяло растежът на заетостта е по-висок в секторите с висока интензивност на НИРД. Общата заетост за извадка от 815 анализирани дружества е нараснала с 22,3 % през периода 2003—2012 г. благодарение най-вече на увеличението в отраслите с висока интензивност на НИРД (36,1 %). В извадката с дружества от ЕС растежът на заетостта е бил много висок във високотехнологичните сектори (38 %). Заетостта е нараснала с 20 % в секторите със средна интензивност и с 19 % в секторите с ниска интензивност на НИРД. Предвид гореизложените данни и знаейки разликата в добавената стойност между различните технологични нива, инвестициите в третото ниво на ВО и НИРД трябва да бъде цел на всяка една просперираща икономика.а от там и ползите за БВП, посоката


За да бъдем обективни би трябвало да направим едно уточнение за работата си с данни за ЕС. Това е схващането на Съюза като едно цяло. “Единна Европа” е все още далеч от изпълнение на заложените планове за изравнено социално-икономическо равнище. В този смисъл, ако разгледаме ЕС като съвкупност от отделни национални икономики, се проявяват диспропорции стигащи до противоположности. Начело, не само като Европейски, а и като световни лидери във високите технологии, производства с висока добавена стойност и висока заетост на специалистите с трета степпен на ВО, са Германия, Дания и Холандия. В дъното на класацията са България и Румъния. В тези държави, все още се подготвят специалисти на високо ниво, но организацията на националните икономики не съумява да ги задържи извън преподавателските среди. Имайки предвид високата степен на публични разходи за образование в тези държави и тежестта за националните бюджети, обвързването на третата степен на ВО с реалната икономика и бизнеса трябва да е не просто препоръка, а абсолютен императив. Още повече, че това вече е въведено за цел като част от декларацията от Болонския процес – “ВО в Европейското Пространство на Висше Образование трябва да дава компетенции, възможности и квалификации, адекватни на пазара на труда”.
Поглеждайки в частност ЕС, в Европейската стратегия за 2020-та година са залегнали няколко положения, които касаят настоящата тема:
1. 75% от населението на възраст между 20-64 години следва да е с пълна заетост;

2. Инвестициите в научна и развойна дейност следва да достигнат 3% от БВП

3. Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;

4. Делът на ранно напускащите образование следва да е под 10 %, а най-малко 40% от младото поколение следва да има висше образование


Заключение
Имайки ги предвид става ясно, че под една или друга форма, предметът и заключенията от настоящата ни работа не е чужд и на специалистите в системата на общоевропейската администрация. При условие, че сме съставна компонента на европейското икономическо пространство, това неизбежно касае съдбата и посоката на нашата собствена икономика. Вземайки под внимание гореизложените факти и изводи, огромните разходи които се правят и предстоят да бъдат направени, би трябвало да издигнат и задържат ЕС като световен лидер във ВО, високите технологии и всички останали сфери на икономиката.
Във връзка с това и в заключение, бихме могли да цитираме Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин: „Знанията са главният фактор за европейската конкурентоспособност, затова повишението на инвестициите в НИРД от страна на дружествата от ЕС е основно оръжие в битката ни за икономически растеж и работни места.”


Използвана литература:
1. Innovation Union Competitiveness report 2011/2012/2013 г.

2. Болонска декларация - подписана от членовете на Европейския съюз на 18 и 19 юни 1999 г. в Болоня. Касае хармонизиране на висшето образование в Съюза.

3. “Ключови данни за образованието през 2012: Развитие на европейските образователни системи през последното десетилетие” издание на EURYDICE (мрежа от информационни и аналитични центрове на ЕС)

4. База данни на EUROSTAT

5. База данни на Statistics Bureau of Japan

6. “The PhD factory”, “Nature” magazine 21.04.2011 колектив


КРАЙ



Инвестира във вашето бъдеще!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница