„Програма в областта на цифровите технологии за Европа

BG

© Европейски съюз, май 2013 г.

Възпроизвеждането на части от настоящата публикация е разрешено, при условие че изрично се посочва източникът.

Основна информация

През втората половина на 2013 г. Комитетът на регионите (КР), посредством неговата Платформа за наблюдение на стратегията „Европа 2020“, проведе проучване относно актуалното състояние на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“¹ от гледната точка на местните и регионалните власти. В настоящия доклад се обобщават получените 31 отговора от 13 държави – членки на ЕС (Графика 1). Констатациите ще бъдат представени на пресконференцията на КР на 2 юли 2013 г.

Заключения

Проучването се базира на 14 въпроса, групирани в четири раздела. От получените отговори на тези въпроси могат да бъдат извлечени следните заключения:

• 
  Мнозинството от респондентите (70%) работят върху разработването на по-бърз и по-достъпен достъп посредством мрежи от следващо поколение, които могат да предоставят универсален достъп, особено в селските райони. Освен това 45% от респондентите съобщават за липса на оперативна съвместимост, що се отнася до установяването на електронно управление, като се свързват различни клонове на управлението, както и предоставянето на онлайн услуги на гражданите. Регионите са изправени пред предизвикателства в областта на компютърните умения и цифровата грамотност, които основно представляват проблем за възрастните и хората на средна възраст.
  

• 
  Сред седемте стълба на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа респондентите определят повишаването на цифровата грамотност, на уменията и на приобщаването (74%) и бързия и свръхбързия достъп до интернет (67%) като най-важните цели. Въпреки това предоставянето на достъп до бърза интернет връзка често е трудно поради недостатъчните инвестиции в инфраструктурата. Научните изследвания и иновациите (61%), възприемани като стимули за конкурентоспособността на ЕС, и ползите от ИКТ за обществото в ЕС (54%) са също важни за регионите, които взеха участие в проучването.
  

• 
  55% от отговорилите заявяват, че ползите от ИКТ за обществото в ЕС са включени в техните политически програми, както и аспектът за предоставяне на достъп до бърз и свръхбърз интернет (45%). Това извежда на преден план необходимостта от създаването на подходяща инфраструктура, за да може на населението и предприятията да бъде осигурен достатъчен достъп до бърз интернет и да се премахне цифровото изключване.
  

• 
  58% от участниците в проучването са работили или работят в момента по програма в областта на цифровите технологии, която се използва като план за прилагане на мерки, например за насърчаване на широколентовия достъп в техния регион. Освен това 52% от респондентите заявяват, че в момента работят по подобряване на оперативната съвместимост и електронното управление като разработват нови приложения за предоставяне на електронни услуги.
  

• 
  Механизмът за свързване на Европа се определя от повече от половината от респондентите (58%) като най-важното трансформационно действие, което илюстрира тенденция за стимулиране на публичната инфраструктура за цифрови услуги. Регулаторната среда за широколентовите услуги и достатъчното финансиране са важни за 55% от респондентите като трансформационно действие. Въпреки това 26% от отговорилите съобщават, че са срещнали трудности в ускоряване на развитието на изчисленията в облак поради бюджетни съкращения. Освен това развитието на публични цифрови услуги, регулаторната среда за широколентовите услуги и Механизмът за свързване на Европа се възприемат като трудни за осъществяване от 22% от респондентите поради липсата на насоки от страна на ЕС.
  

• 
  Като цяло респондентите определят дефинирането на цели, аспектът на иновациите и запазването на конкурентоспособността на ЕС, както и създаването на информационно общество като силни страни на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Сред отрицателните страни респондентите изтъкват недостатъчното напътствие от страна на ЕС за това как да се осъществяват целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии, както и недостатъчното финансиране, което води до цифрово изключване на селските райони. Ето защо 48% от отговорилите препоръчват специфични промени в Програмата в областта на цифровите технологии, като призовават наред с останалото за повече насоки по конкретни мерки, както и опростени процедурни изисквания и ясни решения за мрежи от следващо поколение.
  

• 
  54% от участниците в проучването са удовлетворени от отговора на техните национални програми за реформа (НПР) на местните/регионалните им потребности в областите на политиката, обхванати от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. 23% от респондентите, които заявяват, че националните програми за реформа не отговорят подходящо на местните/регионалните потребности, приписват това на факта, че съответните национални програми не включват аспекти на Програмата в областта на цифровите технологии.
  

• 
  51% от респондентите посочват, че са имали възможността да допринесат за изготвянето на техните НПР, предимно под формата на консултативни становища или участие в работни групи.
  

• 
  Що се отнася до финансирането 68% от местните/регионалните власти заявяват, че използват както регионални, така и европейски фондове за финансова подкрепа. Останалите 32% от отговорилите посочват или фондове на ЕС, или национални/регионални фондове като основен източник на финансиране. Други две трети (64%) от отговорилите изтъкват, че техните цели са застрашени от нарастваща фискална консолидация. Последиците се проявяват под формата на забавяне на изпълнението на проекти и нарастване на цифровото изключване, по-специално в отдалечените райони.
  

• 
  Предложеното намаление на бюджета за цифрови инфраструктура и услуги в рамките на Механизма за свързване на Европа от 9,2 милиарда на 1 милиард евро ще доведе до още по-трудни условия за европейските регионални и местни власти при осъществяването на целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии.
  

• 
  60% от респондентите съобщават, че са участвали в подготовката на споразумението за партньорство – като участници в работни групи или посредством консултативно становище или коментар.
  

• 
  Като цяло може да се каже, че промяната на акцента на актуализираната програма от разширяване на мрежата, а с това и разширяване на достъпа до интернет в целия Европейски съюз, към по-улеснени рамкови условия и електронно управление ще доведе до това регионите със слабо развити цифрови технологии още по-трудно да бъдат подсигурявани с необходимите инфраструктури и съоръжения за ИКТ, така че да са в крак с останалия ЕС.
  

_________________