Място на община Пазарджик в областния икономически комплекс
Община Пазарджик има важен принос в икономическите резултати на област Пазарджик. Тя е основно икономическо ядро на областта и Южен централен район (ЮЦР), а така също в страната. През 2012 г. в общината се произвежда 36.8% от продукцията и 36.5% от нетните приходи от продажби в областта и наетата работна сила е 35.7% от общата заетост в областта.
Фиг. 3 Относителен дял на община Пазарджик в основните икономически показатели на област Пазарджик в периода 2007-2010 г., %
Източник: Национален статистически институт
На фиг.1 се е показана тенденцията на намаляване на дела на община Пазарджик в икономическите резултати на област Пазарджик в периода след 2009 г., което е резултат както на общата икономическа конюнктура, така и на по-ниската конкурентоспособност на местната икономика.
Произведената продукция на човек от населението, като основен показател измерващ достигнато икономическо развитие, през 2012 г. е 9101 лв., което е два пъти под средното равнище за страната и с 18% по-ниско от това за областта (съответно 18382 и 10315 лв.)
Фиг. 4 Произведена продукция на човек в хил.лв. за периода 2007-2012 г.
Източник: Национален статистически институт
Предприятия
Броят на нефинансовите предприятия в община Пазарджик през 2012 г. по данни на НСИ е 5 278 (50.2% от нефинансовите предприятия в областта и 8.0% от тези в ЮЦР). Техният брой нараства през 2008-2009 г. и впоследствие се запазва на сходни нива (Фиг. 5).
Фиг. 5 Брой предприятия в нефинансовия сектор в община Пазарджик за периода 2007-2012 г.
Източник: Национален статистически институт
През периода 2007-2012 г. най-многобройни са били новосъздадените предприятията в сектора на услугите, следвани от тези в сферата на селското, горското и рибно стопанство (Табл. 4, Фиг.7). Индустрията е на трето последно място, поради самото естество и по-високите изисквания за стартиране на бизнес.
Табл. 4 Брой новосъздадени предприятия в община Пазарджик за периода 2007 – 2012 г.
Икономически сектори
|
Година
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
21
|
22
|
366
|
347
|
174
|
130
|
Индустрия
|
88
|
90
|
108
|
47
|
52
|
58
|
Услуги
|
569
|
557
|
837
|
419
|
401
|
539
|
Общо
|
678
|
669
|
1311
|
813
|
627
|
727
|
Източник: Национален статистически институт
|
Фиг. 7 Брой на новосъздадените нефинансови предприятия за периода 2007-2012 г. в община Пазарджик по сектори
Източник: Национален статистически институт
Не така стои ситуацията с броя на прекратените предприятия в община Пазарджик (Табл. 5, Фиг. 8). И за трите сектора най-тежка и налагаща закриване на предприятия е била последната година от периода – 2012 г. Класирането по сектори на прекратените предприятия запазва реда от предишната графика – най-много новооткрити, но и прекратени фирми, е имало в сектора на услугите, следван от селското стопанство и индустрията.
Табл. 5 Брой прекратени предприятия в община Пазарджик, 2007 - 2012 г.
Икономически сектори
|
Година
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
0
|
9
|
8
|
13
|
6
|
115
|
Индустрия
|
0
|
50
|
51
|
57
|
40
|
75
|
Услуги
|
..
|
425
|
296
|
327
|
315
|
461
|
Общо
|
..
|
484
|
355
|
397
|
361
|
651
|
Източник: Национален статистически институт, ".." - конфиденциални данни
|
Фиг. 8 Брой на прекратените нефинансови предприятия за периода 2007-2012 г. в община Пазарджик по сектор
Източник: Национален статистически институт
Балансът на новосъздадените спрямо прекратените предприятия за перииода 2007-2012 г. е положителен и в полза на предприемачеството (Фиг. 9). Потвърждава се направеният по-горе извод, че най-много фирми са стартирали бизнес през 2009 г., а най-много фирми са прекратили своята дейност през 2012 г.
Фиг. 9 Общ брой по години за периода 2007-2012 г. на новосъздадените и прекратените нефинансови предприятия в община Пазарджик
Източник: Национален статистически институт
Бележка: Липсват данни за закритите предприятия в сектор „Услуги“ през 2007 г.
По данни на НСИ през 2012 г. най-голям е броят на предприятията, работещи в сферата на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – 2 243 фирми, следвани от 692 компании в селското, горското и рибно стопанство и 444 в преработващата промишленост. За изследвания период разпределението на предприятията по икономически дейности не се променя съществено.
Фиг. 6 Водещи отрасли в икономиката на община Пазарджик според броя на предприятията в тях към 2012 г.
Източник: Национален статистически институт
Основни икономически показатели за развитие на общината
Общите приходи от дейността на нефинансовите предприятия в община Пазарджик са били най-високи през 2008 г., преди да бъде усетена икономическата криза – 1 655 350 хил. лв. (Фиг. 10), като през 2012 г. – това ниво е почти възвърнато с отчетените 1 650 464 хил. лв., бележещи възстановяване. Стойността на произведената продукция е с най-нисък размер през 2009 г. (891 778 хил. лв.) и най-висок през 2012 г. – 1 031 698 хил. лв. (36.8% от произведената продукция в областта през 2012 г.). Нетните приходи от продажби имат близки стойности през същия период от 1 427 155 хил. лв. (2009 г.) до 1 537 572 хил. лв. (2012 г.). Общината реализира 43.6% от нетните приходи от продажби в областта през 2012 г. Загубите, понесени от нефинансовите предприятия през 2007 г., са били 17 169 хил. лв., отчели са най-високото си ниво през 2010 г. (51 423 хил. лв.), като през 2012 г. отново са белязали спад, но на ниво 30 974 хил. лв. Печалбите са били най-високи през 2007 г. (122 900 хил. лв.), а най-ниски – през 2009 г. – 101 616 хил. лв. Разходите за дейността от 2008 г. нататък са нараснали и поддържат сходни нива в интервала 1 448 591 хил. лв. (2009 г.) до 1 558 769 хил. лв. (2012 г.).
Стойността на произведената продукция през 2012 г. в преработващата промишленост е най-висока – 493 213 хил. лв., а най-високи приходи от дейността и от продажби са отчетени от търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – съответно 638 609 хил. лв. и 620 969 хил. лв. Разходите за дейността в търговията са най-високи (621 155 хил. лв.), но най-високата печалба е в преработващата промишленост (21 256 хил. лв.). Най-високи загуби са отбелязани в селското, горско и рибно стопанство – 7 805 хил. лв., а най-много са били заетите лица в преработващата промишленост – 7 741, от които 7 413 са наети.
Основният извод, който може да се направи, е, че общината е силно засегната от икономическата криза, което се отразява в спад на нейните икономически показатели след 2008 г.
Фиг. 10 Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия в община Пазарджик в хил. лв. за периода 2007-2012 г. , НСИ
Източник: Национален статистически институт
Произведената продукция на зает в община Пазарджик или общата производителност на труда нараства от 32820 лв. през 2007 г. на 40400 лв. през 2012 г. (Табл. 6). За периода се наблюдава колебливост в стойностите на показателя, но тенденцията е към нарастване с темпове по-бавни от средните за страната. За сравнение средно за областта произведената продукция на един зает се движи в диапазона от 16990 лв. (2007 г.) до 28920 лв. (2012 г.), а за страната – от 34140 (2007 г.) до 45640 лв.(2012 г.).
Табл. 6 Произведена продукция на зает за периода 2007-2012 г., лв
Териториални нива
|
Произведена продукция/зает - хил.лв.
|
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
Община Пазарджик
|
32820
|
36970
|
31820
|
35840
|
37650
|
40400
|
Област Пазарджик
|
16990
|
19780
|
16140
|
21280
|
23800
|
28920
|
Р България
|
34140
|
39660
|
35680
|
37780
|
43110
|
45640
|
Източник: Национален статистически институт
Фиг. 11 Произведена продукция на зает за периода 2007-2012 г., лв.
Източник: Национален статистически институт
Структура на предприятията според броя на заетите
По отношение на броя на нефинансовите предприятия за 2007-2012 г. според броя на заетите в тях (Фиг. 12) се забелязва водачество на микро предприятията с до 9 заети лица, следвани от малките предприятия с персонал от 9 до 49 души. И тук 2009 г. се оказва повратна за икономиката на община Пазарджик като от тази година насетне се отчита значителен ръст именно в броя на микро предприятията – от 3 183 през 2007 г. на 4 786 през 2009 г. Впоследствие, това ниво е задържано и бележи постоянен минимален ръст като през 2012 г. микро предприятията в общината са 4 875. Негативни са тенденциите сред средните и големите предприятия. Първите показват спад от 74 (2007 г.) на 66 (2012 г.), а вторите – от 11 (2007 г.) на 8 (2012 г.). Можем да обобщим, че през 2012 г. микропредприятията са били 93%, малките – 6%, средните – 1% и големите – 0% (поради малкия им брой от 8 броя те не се регистрират в процентните изчисления).
Фиг. 12 Брой на нефинансовите предприятия в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. по групи според броя заети – микро, малки, средни и големи
Източник: Национален статистически институт
Освен най-многобройни, микро предприятията регистрират и най-високи приходи от дейността (Табл. 3: 480 717 000 лв. за 2012 г.) и нетни приходи от продажби (444 374 000 лв.), най-високи разходи за дейността (451 850 000 лв.) и печалби (40 445 000 лв.). Микропредприятията в община Пазарджик осигуряват заетост на най-голям брой хора – 8 998 души или общо 35.2% от заетите и инвестират най-много в дълготрайни материални активи (ДМА) – 204 677 000 лв. (30.5% от всички ДМА през годината) за 2012 г. Същевременно, разходите за възнаграждения в тези предприятия са най-малки в сравнение с останалите групи предприятия – 24 525 000 лв. през 2012 г. Най-ниска в тях е и производителността на труда – 23,1 хил.лв., при 38,5 хил.лв. – за малките, 52.9 хил.лв. – за средните и 64.1 хил.лв. – за големите предприятия в общината.
Табл. 7 Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия в община Пазарджик за периода 2007-2012 г. по групи предприятия според броя на заетите в тях лица
Община/ Групи предприятия
|
Предприятия
|
Произведена продукция1
|
Приходи от дейността
|
Нетни приходи от продажби
|
Разходи за дейността
|
Печалба
|
Загуба
|
Заети лица
|
Наети лица
|
Разходи за възнаграждения
|
ДМА
|
Б р о й
|
Х и л я д и л е в о в е
|
Б р о й
|
Х и л я д и л е в о в е
|
2012 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
5278
|
1031698
|
1650464
|
1537572
|
1558769
|
107814
|
30974
|
25537
|
21424
|
137109
|
670886
|
Микро до 9 заети
|
4875
|
207783
|
480717
|
444374
|
451850
|
40445
|
14701
|
8998
|
5248
|
24525
|
204677
|
Малки от 10 до 49
|
329
|
244194
|
468586
|
438471
|
449733
|
24917
|
10637
|
6344
|
6055
|
33031
|
166220
|
Средни от 50 до 249
|
66
|
349334
|
462245
|
432622
|
440585
|
21328
|
..
|
6601
|
6546
|
43797
|
172860
|
Големи над 250
|
8
|
230387
|
238916
|
222105
|
216601
|
21124
|
..
|
3594
|
3575
|
35756
|
127129
|
2011 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
5224
|
979898
|
1615874
|
1517565
|
1539686
|
109131
|
44523
|
26026
|
22208
|
129224
|
574449
|
Микро до 9 заети
|
4810
|
184795
|
433789
|
405154
|
416236
|
33019
|
19953
|
9086
|
5517
|
22955
|
176027
|
Малки от 10 до 49
|
341
|
247717
|
530745
|
500948
|
520203
|
25337
|
17969
|
6842
|
6643
|
33539
|
143187
|
Средни от 50 до 249
|
65
|
315742
|
408160
|
384340
|
388579
|
24616
|
..
|
6428
|
6386
|
41789
|
141034
|
Големи над 250
|
8
|
231644
|
243180
|
227123
|
214668
|
26159
|
..
|
3670
|
3662
|
30941
|
114201
|
2010 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
5331
|
942573
|
1621473
|
1505469
|
1549652
|
112800
|
51423
|
26297
|
22417
|
124279
|
512999
|
Микро до 9 заети
|
4912
|
194717
|
451672
|
417113
|
437452
|
31550
|
20908
|
9230
|
5651
|
22485
|
137802
|
Малки от 10 до 49
|
341
|
241082
|
524187
|
488622
|
512552
|
27519
|
17025
|
6704
|
6482
|
31205
|
137360
|
Средни от 50 до 249
|
68
|
267614
|
396964
|
368472
|
377920
|
29249
|
..
|
6200
|
6126
|
36773
|
105592
|
Големи над 250
|
10
|
239160
|
248650
|
231262
|
221728
|
24482
|
..
|
4163
|
4158
|
33816
|
132245
|
2009 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
5242
|
891778
|
1522998
|
1427155
|
1448591
|
101616
|
36877
|
28023
|
24495
|
123259
|
533348
|
Микро до 9 заети
|
4786
|
170699
|
417192
|
389161
|
400563
|
30934
|
14468
|
9415
|
6099
|
23158
|
143700
|
Малки от 10 до 49
|
376
|
269017
|
516610
|
484059
|
508112
|
22597
|
18044
|
7644
|
7472
|
34164
|
164150
|
Средни от 50 до 249
|
69
|
236881
|
364843
|
345889
|
337383
|
27649
|
3275
|
6529
|
6499
|
33223
|
80353
|
Големи над 250
|
11
|
215181
|
224353
|
208046
|
202533
|
20436
|
1090
|
4435
|
4425
|
32714
|
145145
|
2008 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
3834
|
993633
|
1655350
|
1531318
|
1548549
|
115226
|
20403
|
26880
|
24538
|
112872
|
521308
|
Микро до 9 заети
|
3380
|
160354
|
376617
|
348388
|
350669
|
33048
|
9940
|
7144
|
4989
|
16175
|
114524
|
Малки от 10 до 49
|
365
|
268068
|
559700
|
522912
|
535944
|
29188
|
8312
|
7341
|
7204
|
29776
|
166140
|
Средни от 50 до 249
|
79
|
314407
|
457970
|
423534
|
421576
|
34686
|
2151
|
7581
|
7540
|
34248
|
98503
|
Големи над 250
|
10
|
250804
|
261063
|
236484
|
240360
|
18304
|
|
4814
|
4805
|
32673
|
142141
|
2007 година
|
ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК
|
3625
|
876471
|
1400052
|
1379076
|
1283544
|
122900
|
17169
|
26702
|
24067
|
86773
|
455200
|
Микро до 9 заети
|
3183
|
131648
|
315714
|
305405
|
292701
|
31747
|
9426
|
7127
|
4743
|
12213
|
95720
|
Малки от 10 до 49
|
357
|
222471
|
479451
|
477301
|
445077
|
35072
|
4320
|
7161
|
6964
|
21477
|
134358
|
Средни от 50 до 249
|
74
|
286296
|
367797
|
364069
|
332412
|
34288
|
..
|
7214
|
7172
|
24923
|
92785
|
Големи с над 250
|
11
|
236056
|
237090
|
232301
|
213354
|
21793
|
..
|
5200
|
5188
|
28160
|
132337
|
Източник: Национален статистически институт
Малкият и среден бизнес е резултат от протичащите процеси на структурната реформа. Дейността на МСП основно е насочена в сферата на търговията и услугите, промишлеността, транспорта и селското стопанство. Много от съществуващи МСП не използват потенциала си за иновации. От 2008 г. групата на малките и средните предприятия отчитат спад в икономическите резултати и заетостта.
2.2. Фактори, динамизиращи развитието - инвестиционна активност, развитие на предприемачеството, иновации
Инвестиционна активност
По данни на Министерство на финансите инвестиционната активност (делът на капиталовите разходи като част от общите разходи ) в община Пазарджик през 2012 г. е едва 2.53%. Това е спад с 8.44% за година. За сравнение, средният процент на инвестиционна активност в страната е 33.43%, което налага предприемането на мерки за повишаване стойността на показателя в общината.
Инвестиции вследствие от заложеното в Общинския план за развитие на община Пазарджик 2007-2013 г.
Фиг. 13 ни показва инвестициите на община Пазарджик вследствие на планираното в ОПР 2007-2013 г. 78% от средствата са били за инфраструктура и околна среда. 13% е делът за проекти в социалната среда, 6% за образование, а културата ведно с младежките политики и спорта са с 2%. Последен е административният капацитет с 1%. Добре би било да бъде увеличен дела на вложеното в административния капацитет, свързан с подобряване обслужването на бизнеса и с кандидатстването по проекти с външно финансиране.
Характерно е, че на областно и регионално ниво инвестициите се реализират в сектори като преработваща индустрия, търговия и транспортни услуги, строителство и развитие на сезонни туристически дейности. Следва да се отбележи, че ЮЦР наред с ЮЗР имат най-високи нива на развитие на предприемачеството в страната.
Фиг. 13 Направени инвестиции произтичащи от ОПР на Пазарджик за периода 2007-2013 г. по дейности в хил. лв.
Източник: Експертен доклад от Междинна оценка на Общински план за развитие на Община Пазарджик 2007-2013 г.
По данни на ИСУН1 към 18.08.2014 г. в община Пазарджик са реализирани и/или в процес на изпълнение 89 проекти. От тях 30% са в областта на икономиката, останалите са в областта на човешките ресурси, околната среда, социалната и техническа инфраструктура, административният капацитет. По-голямата част от проектите са свързани с технологична модернизация, подобряване условията на труд, повишаване професионалната квалификация на заетите лица с цел повишаване конкурентноспособността на фирмите в краткосрочен и дългосрочен план, които са приоритетни области в Общинския план за развитие на Община Пазарджик.
Дълготрайни материални активи
Наличните данни сочат, че наблюдаваният ръст в основаването на нови компании през 2009-2010 г. е съвпаднал с най-слабия период на фирмите по отношение на инвестициите им в ДМА (90 356 хил. лв. за терени и оборудване). Това може да бъде обяснено с факта, че повечето от фирмите започнали своята дейност тогава са били в сектора на услугите, както и, че вероятно им е било по-трудно да направят от началото сериозни вложения в дейността си. Положително е, че инвестициите на фирмите в община Пазарджик в ДМА са нараснали и в края на периода бележат най-високото си ниво от 201 447 хил. лв.
Фиг. 14 Разходи в хил. лв. за придобиване на ДМА през 2007-2012 г. в община Пазарджик по икономически дейности
Източник: Национален статистически институт
В началото на периода през 2007 г. лидер е преработващата промишленост, следвана от търговията и ремонта на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, а накрая се нарежда строителството. Най-значителни инвестиции в ДМА компаниите са направили през 2012 г. (Фиг. 14) като най-сериозни са те в един нов за общината сектор – производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. Това може да бъде обяснено с развитието на сектора през последните години, както и с инвестиции на дъщерната компания на австрийската ЕВН в електропроводи, трафопостове и др.
Научноизследователска и развойна дейност
Сред източниците на икономическо развитие трябва да отбележим и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). За община Пазарджик (Фиг. 15) те бележат сходни нива през 2008-2012 г. като пикът е бил през 2009 г. (338 000 лв.), а през 2012 г. е отчетена втората по размер стойност от 307 000 лв., вероятно знак за плавно възстановяване.
Известен напредък се отбелязва при подкрепата за МСП от страна на банковия сектор, който развива нови продукти при започване и разширяване на бизнеса, както и при административните и регистрационни процедури, тъй като част от причините за по-слабия интерес на МСП към иновации са свързани с трудния достъп до финансиране за реализиране на иновационни проекти и липсата на развит пазар за рисков капитал.
Ресурсите (главно финансови) са важен фактор за развитието на науката и иновациите2 в общината и конкурентоспособността на икономиката.
Фиг. 15 Разходи в хил. лв. за научноизследователска и развойна дейност на предприятията в община Пазарджик в периода 2008-2012 г.
Източник: Национален статистически институт
Преки чуждестранни инвестиции
Други ключови за развитието на бизнес средата инвестиции са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Докато за област Пазарджик увеличението е над 3.5 пъти от 2007 г. до 2012 г., достигайки нива от 118 275 400 евро до 431 570 600 евро, за община Пазарджик ръстът на ПЧИ е 1.8 пъти (от 49 785 900 евро на 90 638 000 евро) (Фиг. 16).
По данни на Българската асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове (БАРДА), големите чуждестранни инвеститори в община Пазарджик са както следва:
-
в сектор „Селско стопанство“ – Belquality
-
в сектор „Промишленост“ – Realco, FEDON
-
в сектор „Търговия“ – BILLA, SHELL, ОМV, Lukoil
Фиг. 16 Преки чуждестранни инвестиции в хил.лв., 2007-2012 г. за община и област Пазарджик
Източник: Национален статистически институт
Прави впечатление, че общината значително изостава по отношение привличането на ЧПИ в сравнение с общото им равнище в областта, като през 2012 г. в нея са локализирани само 21% от тези за област Пазарджик.
Сподели с приятели: |