Производството е по чл. 370 и сл от нпк

В обвинителния акт се сочи, че подсъдимия А., при условията на продължавано престъпление за непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината през пролетта на 2007г. в с.Чавдар, обл.Софийска, в дворно място на къща, находяща се на ул. на неустановени дати е извършил пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст- Х.П.Д., с ЕГН-. от с.Ч., а именно карал я да го пипа по пениса и да прави движения с ръка по него, като й събличал и блузата-престъпление по чл.149,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия подробно аргументира теза за виновност на А., като обосновава твърдение, че фактическата обстановка, възпроизведена в обвинителния акт се потвърждава, както е изложена, обвинението е доказано, като на основание чл.371, т.1 и т.2 подзащитния му ще признае изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият се признава за виновен. Дава обяснения, в които изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти, като на основание чл.371, ал.1, т.1 от НПК е съгласен да не се разпитват свидетелите и вещите лица по делото, разкайва се за деянията си. В хода на съдебните прения заявява становище за виновност.

Съдът като обсъди доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по вътрешно убеждение намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Д.Г.А. - роден на . година в село Ч., С.област, жител и живущ в с.Ч., ул.”Е.”№., българин, български гражданин, неграмотен, женен, не осъждан, пенсионер, с ЕГН Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства - характеристични справки и свидетелства за съдимост.

От събраните по делото писмени доказателства – Изготвената комплексна съдебна психиатрична-сексологична и психологическа експертиза на свидетелката Х.П.Д. - 9 годишна установява, че тя е психично здрава и има правилно за възрастта си психическо и физическо развитие. Поради ранния етап на психо-сексуално развитие Х.П.Д. не е била в състояние да разбира сексуалния смисъл на извършваните с нея инкриминирани действия. Психичното й развитие позволява да възприема и запаметява правилно фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Изготвената комплексна съдебна психиатрична-сексологична и психологическа експертиза на обвиняемия Д.Г.А. е установила, че той не страда от психично заболяване. Не се установява персистиращо разстройство на сексуалното влечение. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние и към момента. Може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва в наказателното производство.

Така описаната фактическа обстановка съдът извежда след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, след анализ и съпоставка на събраните по делото писмени доказателства и протоколи: протоколи за оглед на местопроизшествие, медицинско свидетелство, протоколи за разпит на свидетели, характеристики, справки за съдимост, постановления за назначаване на експертизи, експертни заключения, приемо-предавателен протокол.

При анализа на обясненията на пострадалата Х.П.Д., съдът цени показанията и,като от разпитите и е установено, че същата е била изключително уплашена, като предвид преживения от свидетелката шок, съдът намира, че казаното от пострадалата за нея и сестра и В., както и от разпита на пострадалата В.П.Д., разпитаните свидетели П.Х., К.К. и М.К., отговаря на обективно настъпилото и на истината.

От събраните по делото доказателства –справка за съдимост и характеристика се установява, че подсъдимият А. не е осъждан, пенсионер.

Анализът на събраните по делото доказателства, тяхната съпоставка и преценка дават основание на съда да възприеме като установено по категоричен, несъмнен и единствено възможен начин горното, възприето от съда от фактическа страна.

Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, че през пролетта на 2007 г., подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по чл. 149, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият е наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна се доказа, че подсъдимия А., при условията на продължавано престъпление за непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината през пролетта на 2007г. в с.Чавдар, обл.Софийска, в дворно място на къща, находяща се на . на неустановени дати е извършил пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст- Х.П.Д., с ЕГН. от с.Ч., а именно карал я да го пипа по пениса и да прави движения с ръка по него, като й събличал и блузата-престъпление по чл.149,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК.

От обективна страна се доказа, че подсъдимия А., през лятото на 2007г. в с.Чавдар, обл.Софийска, в дворно място на къща, находяща се на . е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст- В.П.Д., ЕГН-.от с.Ч., а именно карал я да го пипа по пениса и да прави движения с ръка по него-престъпление по чл.149,ал.1 от НК.

Установи се, че подсъдимият е осъществил престъпните деяния – подсъдимият е осъществил физически контакт с пострадалите, които са лица, ненавършили 14 годишна възраст и чието съгласие няма значение и не изключва никога престъплението. Използването на физическия контакт е обективирано в действия на подсъдимия, за които се съди както от непосредствените възприятия на свидетелите, така и от освидетелстването, извършено със съдебно-психиатричните експертизи.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Субективното отношение на подсъдимия към общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици се обективира в редица факти, установени по делото.

На първо място обстоятелство, което обективира прекия умисъл на деецът е това, че същият е осъществил известна подготовка за извършване на деянието – завел е пострадалите в къща, за която знаел, че е изоставена и под благовиден предлог ”да гонят кокошките”.

На следващо място, обстоятелство, което разкрива намерението на деецът, с което той е предприел осъществяване на физически контакт е следното: деецът е хващал ръката на пострадалата В., поставял я е върху пениса си и и е казвал да го гали по него, а по отношение на пострадалата Х. деецът е събличал блузката на същата, казал и е да го хване за пениса, което пострадалата е направила. В тези действия на подсъдимия А., се разкрива намерението и осъществената цел на деецът – да възбуди или удовлетвори свое полово желание чрез осъществения физически контакт с пострадалите.

Установеното по делото обстоятелство, че подсъдимият е познавал пострадалите, обективира и знанието му за това, че същите са лица, ненавършили 14-годишна възраст.

Престъплението по чл. 149, ал. 1 от Наказателния кодекс е умишлено и противоправно посегателство срещу половата неприкосновеност на личността, което се осъществява като деецът извърши действие с лице ненавършило 14-годишна възраст, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.

Ето защо деянията, които се установиха по делото, осъществяват състава на престъплението блудство – изпълнение на умишленото престъпление по чл. 149, ал. 1 от Наказателния кодекс, при което изпълнителното деяние е довършено, като е – осъществен е състава престъплението – физическия контакт, действието, извършено от дееца с цел да възбуди или удовлетвори свое полово желание, своя нагон.

След като съдът намери, че е осъществен състава на престъплението, то следва да се ангажира отговорността на извършителя и да му се определи наказание, съобразно санкцията предвидена за престъплението. В конкретния случай е налице хипотезата на чл.373, ал.2 от НПК при определянето на наказанието, като съдът се ръководи от принципите на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки се с редакцията на чл.58а НК към ДВ бр.27 2009 година, както и от критериите за индивидуализация на наказанието, съобразно целите му, предвидени в чл. 36 от НК. Съдът е постановил осъдителна присъда, без взема предвид високата обществена опасност на дееца, високата обществена опасност на деянието и тежестта му, обстоятелствата при които е извършено, поради наличието на посочената хипотеза на чл.373 ал.2 от НПК, когато съдът е задължен да наложи наказание, по-леко и от минимално предвидената в закона санкция, при което дори и най-лекото наказание се явява несъразмерно тежко.

Ето защо, П. районен съд, предвид посоченото по-горе и съгласно критериите, посочени в чл. 55 НК, съобразявайки се с редакцията на чл.58а НК към ДВ бр.27 2009 година, за която съдът, на основание чл.2, ал.2 НК е на мнение, че е по-благоприятна за дееца, намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание по вид и под рамките, очертани от чл. 149, ал. 1 от НК, като същото бъде определено на “лишаване от свобода” и под предвидения минимален размер. Предвид възприетите по-горе от съда критерии следва да се наложат наказания “лишаване от свобода”, както следва:

1. За извършеното престъпление по чл.149, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК - наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

2. За извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК - наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът намира, че следва да бъде допусната, на основание чл.23, ал.1 от НК, кумулация на наложените по-горе наказания на подсъдимия Д.Г.А., като определя едно общо наказание, като налага най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ месеца, при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61, т.3, вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, а именно отлага наложеното наказание за срок от ТРИ години, като са налице изискуемите предпоставки за допускане на отлагането му, а именно: С присъдата е наложено наказание лишаване от свобода в размер до три години; деецът не е осъждан на лишаване от свобода преди настоящото осъждане; по този начин ще се постигнат целите на чл.36 НК-за индивидуална и генерална превенция на наказанието.

При обсъждане на въпроса, кому да възложи разноските, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 НПК, поради което следва да осъди подсъдимия Д.Г.А. да заплати в полза на държавата направените разноски на досъдебното производство в размер на 360.00 лева, и в полза на Районен съд град П. направените разноски от бюджетните средства в размер на 172.00 лева.

По изложените съображения П. районен съд постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: